Катрин Харт
Изкушение (24)

Глава двадесет и четвърта

През следващите две седмици в „Мисти Вали“ цареше хаос. Изпращаха се покани, до по-отдалечените места се изпращаха специални куриери. Чалмърс и готвачката постоянно се консултираха за менюто за сватбеното тържество. Беше нает допълнителен персонал, който да излъска до блясък сребърните, порцелановите и кристалните, съдове и прибори, и скоро всяка стая в къщата грееше от чистота и ухаеше на пчелен восък и лимон. Навън една малка армия от градинари подкастряше, оформяше дървета и храсти и се суетеше из ливадите и градините, докато всяка постройка, която се виждаше наоколо, не беше пребоядисана в свежи цветове.

Усмихната до уши, мисис Лелен обеща да ушие една чудесна рокля, като увери Аманда, че в нея тя ще изглежда като мечтата на всеки мъж, а всяка жена ще й завиди. Шивачката се възхити на годежния пръстен на Аманда, като каза, че е най-необичайния пръстен, който някога е виждала.

Аманда трябваше да се съгласи. Макар че не знаеше кой го е направил, Грант беше този, който бе измислил модела. Как беше успял да накара бижутера да го направи толкова бързо, тя можеше само да се досеща, но седмица след решението им да се оженят Грант й го беше поставил на пръста. Аманда не знаеше какво точно да мисли за този пръстен. Макар че безспорно беше прекрасен, тя подозираше, че той е плод на чувството за хумор на Грант.

Пръстенът представляваше перла с форма на квадрат, в средата на която имаше голям сърцевиден рубин. Четирите страни на перлата бяха обиколени от злато, което придържаше камъка, започваше от халката и беше направено на различни пластове един върху друг така, че приличаха на тесте карти, разтворени като ветрило. Най-горната беше асо със сърца.

— О, но това е толкова оригинално! — каза възхитена шивачката. — И толкова романтично, че той те сравнява с най-красивото от всички сърца!

Обаче Аманда не беше сигурна дали по този начин Грант не искаше постоянно да й напомня, че е била комарджийка, да й го напомня всеки път, когато се възгордееше. Въпреки това пръстенът беше невероятно красив и тя го хареса веднага щом го зърна, а Грант беше толкова доволен от себе си, че тя нямаше сърце да изкаже гласно съмненията си относно мотивите му дори и когато й каза, че златният пръстен за сватбата ще бъде направен така, че да се съчетава с годежния. На него щели да бъдат инкрустирани малки рубини във формата на купа, каро, спатия и пика. Така двата пръстена ще представляват един рядък комплект и ще подхождат невероятно добре на личността на притежателката си.

В допълнение към всичките други сватбени приготовления Грант беше пуснал в местните вестници обявление за женитбата и цял Лексингтън говореше за това. Както и да е, това се оказа само началото на една интересна поредица от събития.

Говореше се, че бащата на Анабела най-накрая беше изкопчил истината за връзката на дъщеря си с коняря и из въздуха се разхвърчали пера! През цялото време той си мислел, че неговата прекрасна невинна Анабела е спала с Грант Гарднър и след това е била несправедливо изоставена от него. Сега, за голяма своя изненада, мистър Фостър открил истина, която съвсем не би искал да научи.

Първото нещо, което той направил, било да хване натясно красивата си дъщеря и да я накара да му каже всичко. Анабела, разбира се, отрекла всичко, но, както изглежда, не била твърде убедителна пред баща си. Тъй като все още имало подозрения, той подложил младия си работник на кръстосан разпит и получил, ако не приятна, то поне достоверна информация.

След като изгонил от имението си момчето, насочил пушка към него, мистър Фостър отново подхванал Анабела, която направо се превърнала в истинска вещица пред невярващите му очи. В пристъп на гняв тя му признала, че не само е спала с Грант и с коняря, но също така че сега си има трети любовник — Станфорд Дарси. Освен това баща на детето, което носеше, бил или уволненият работник, или Дарси. Тя не знаела кой от двамата, макар че би желала да избере Дарси, ако можеше да избира, особено сега, след като беше изпуснала големия си шанс да обвърже Грант.

След всичко това Анабела била заключена в стаята си и оттогава не я бяха виждали, а баща й се опитвал да реши какво да прави със своята непокорна дъщеря.

Прислугата на Фостърови нямаше търпение да изклюкари всичко и скоро целият град знаеше какво се е случило. Продавачът на билети на гарата добави още информация, като разказа как момчето от фермата взело първия влак за Чатануга, Тенеси, след като си купило еднопосочен билет. Момчето през цялото време държало ръката си върху една синина.

Скоро след това Станфорд Дарси затвори кантората си, поне временно, като каза на учудената си секретарка да информира всеки, който се интересува от него, че е отишъл за риба. Всеки любопитен гражданин си задаваше въпроса, какво или кого ще лови и колко дълго хитрият адвокат щеше да се крие от Анабела и ядосания й баща.

Като чу за тези неща, Аманда се ядоса почти толкова, колкото и мистър Фостър.

— Ах, този долен, лукав, нищожен червей! И само като си помисля, че му имах доверие! Ще се доверя отново на умоляващи кафяви очи чак когато започнат да сервират сладолед в ада! Този отвратителен бащин син!

— Мисля, че изразът е „кучи син“ — каза Грант, който не беше по-малко ядосан, като научи, че Анабела така щедро беше предлагала тялото си, а той изобщо не беше подозирал.

— Знам, че така се казва, но защо да петня репутацията на майка му? Тя може да е била много добра жена, наказана с такъв отвратителен син.

— Колко отвратителен? — попита Грант, като се намръщи, чудейки се дали не беше се случило нещо повече от това, което знаеше, между Аманда и адвоката.

— Не стигна дотам, че да ми влезе под полата, уверявам те — отговори му тя намусено. — Макар че веднъж-дваж намекна за това. Всъщност единствения път, когато понечи да ме целуне над деколтето на роклята, Сладкобузко почти му отхапа носа. През това време той беше в полата ми.

Грант изви устните си в кисела усмивка.

— Кой беше в полата ти? Сладкобузко или Дарси?

Тя го погледна ядосано, но не можа да не се засмее.

— Патето, глупчо. Дарси никога не е стигал до там.

— Знаеш ли, в крайна сметка, може би тази птица не е чак толкова лоша — съгласи се Грант.

Аманда се изкиска.

— Коя птица? Сладкобузко или Дарси?

 

 

Когато Аманда вървеше бавно по пътечката, хванала под ръка Чалмърс, бе учудена от това, колко много хора бяха се натъпкали в църквата. В крайна сметка Грант излезе прав. Беше дошъл цветът на лексингтънското общество, всички бяха облечени в най-хубавите си дрехи и всички искаха да видят тази сватба — било то от обикновено любопитство, или защото сега в тяхното съзнание Дарси и Анабела бяха обрисувани в доста черни краски, на фона, на което Грант и Аманда изглеждаха като ангели. Освен това, след като Грант си получи отново богатството и положението в обществото, може би те си мислеха, че най-доброто нещо, което могат да направят, е да забравят всичко възможно най-бързо и да се надяват, че щастливият младоженец ще направи същото.

През прозрачния воал, който не закриваше напълно радостното й лице, Аманда видя Бетси да стои от едната страна на олтара. Мисис Лелен беше направила една чудесна рокля за приятелката й и Бетси изглеждаше едновременно скромна и примамлива. Роклята добре падаше по снагата й, без изобщо да я пристяга и да я кара да чувства болки в почти зарасналите счупени ребра. В ръцете си държеше едно букетче от много светли виолетки, които подхождаха на светлолилавата коприна на роклята й, а едно венче от същите нежни цветя беше вплетено в русите й коси.

От другата страна на олтара, до Франк Хановер, Грант чакаше булката. Той беше облечен в тъмен костюм и изглеждаше невероятно красив в младоженското си облекло, а зелените му очи привличаха Аманда с магическа сила.

За момент образът му започна да трепти пред очите й, осветен от сноп слънчева светлина. Снежнобялото жабо на ризата му блестеше като сребро, отблясъците от пламъка на поставената наблизо свещ образуваха трептящ ореол около гарвановочерната му коса. За момент едно клонче зеленина в огромния букет зад него й заприлича на перце, което сякаш маха над главата му. Там, пред замаяния й поглед, стоеше дългоочакваният рицар в бляскави одежди.

Сякаш насън, тя пристъпи към него, ясно съзнавайки, че клетвите за любов и вярност, които щеше да положи, не биха могли да бъдат изказани с по-голяма искреност. Сърцето й преливаше от любов към него и тя се молеше някой ден и той да изпита същите нежни чувства към нея, да се надява, че с времето желанието му към нея ще прерасне в обич.

Грант никога не беше виждал Аманда толкова красива. Пред очите му тя се появи като чернокоса богиня, облечена от глава до пети в бляскав бял сатен и коприна. Беше се изчервила и това се виждаше дори през воала. Очите й грееха като звезди.

Погледът му се плъзна надолу от лицето й и се спря на ромбовидната горна част на роклята, която очертаваше гърдите й. На шията й трептеше синия топаз, който той й беше дал като сватбен подарък в комплект с обици. В ръцете си тя държеше букет от бели лилии, които леко се поклащаха върху библията на майка му.

Тя беше изключителна! Елегантност, невинност и примамливост се сливаха и образуваха една невероятно привлекателна жена! Толкова мимолетна, като сутрешна мъгла, и същевременно толкова истинска и пленителна, както всяко изкушение, предназначено за мъжа.

След няколко минути, през които щяха да бъдат казани ритуалните думи, тя щеше да бъде негова за цял живот, да я обича, да я уважава, да я защитава.

И наистина щеше да я пази от тези, които ще искат да му я отнемат, щеше да я пази дори от собственото й женско непостоянство.

Може и да не я обичаше, но затова пък желанието му към нея бе нараснало още повече и Грант разбра, че чувството му за притежание не се простираше само върху „Мисти Вали“, а също и върху тази примамлива магьосница, която по някакъв начин напълно го беше омаяла. Той имаше предчувствие, че ако не е предпазлив, скоро може да открадне и сърцето му.

Грант протегна ръка, за да хване нейната. Двамата коленичиха, повтаряйки светите слова, които ги свързаха завинаги. Аманда отговаряше с тих и трептящ глас, а Грант — с висок и твърд. Ръката му беше гореща и сигурна, докато поставяше на пръста й пръстена — този бляскав символ на брака им. Бавно, сякаш искаше никога да не свърши този момент, Грант вдигна булото от лицето й, очите им се срещнаха и устните им се сляха в целувка. Толкова нежно устните му галеха нейните, с такава страст, че това предизвика сълзи на радост в очите й.

Като се дръпна леко от нея, Грант погледна грейналото й лице, големите й, бляскави сини очи, треперещите, стоплени от целувката устни.

— Усмихни се, принцесо — прошепна той тихо и устните му се извиха нагоре в усмивка, — и се приготви да поздравиш своите поданици.

 

 

Пътуването към къщи в украсената с цветя карета беше като приказка, в която Грант и Аманда бяха главните герои. И макар че Франк и Бетси седяха срещу тях, греещи от удоволствие, те все пак се чувстваха сами и спокойни — нещо, което щеше да е невъзможно през следващите няколко часа.

Празненството сякаш никога нямаше да свърши и със сигурност Аманда никога не беше виждала повече хора, събрани на едно място. До масата в трапезарията бяха подредени още няколко маси и въпреки това имаше гости, които се разхождаха и държаха в ръце чиниите и чашите си. Подаръците, получени за сватбата, бяха разпръснати навсякъде и щяха да бъдат отворени по-късно. С невероятна скорост една армия от слуги постоянно разнасяше подноси с храна и напитки.

На края на сватбената маса шампанското постоянно се разливаше и струите приличаха на един малък пенест фонтан. Аманда можеше само да предполага колко много му беше коствало на Чалмърс осъществяването на този невероятен празник. Не можеше да не се възхити и на дванадесететажната сватбена торта, едно внушително творение на кулинарното изкуство, изпъстрено с безброй украшения и розички от розов крем.

Застанала до Грант, Аманда се смеси с гостите, като се спираше при всеки. Когато започна този пищен празник, на нея почти не й остана никакво време да утоли глада си. Това може би беше добре за стомаха й, който беше се свил от притеснение. Но с изненада откри, че всеки път, когато поднесеше към устните си чашата с шампанското, тя винаги се оказваше пълна догоре.

В крайна сметка, може би не трябваше да се учудва на това, тъй като видя дяволито пламъче в зелените очи на Грант. Докато стана време да разрежат тортата, главата на Аманда вече беше се завъртяла и й стана ужасно топло. Малко след това Грант постави внимателно сватбения букет в ръцете й и се засмя, когато тя му се усмихна със замъглени очи. Като я хвана здраво за ръка, за да може да върви по-уверено, той я поведе нагоре по стълбите, а тълпата се събра на площадката долу във весело очакване.

Като стигнаха до средата, спряха и Грант й подсказа:

— Скъпа, трябва да хвърлиш букета си на щастливата девица, която гори от нетърпение да го хване.

— Защо? — попита Аманда, като се намръщи.

Той се засмя.

— Такъв е обичаят, Аманда. Късметлийката, която хване сватбените ти цветя, ще се ожени веднага след теб.

— О! Щом е така, как бих могла да попреча на истинската любов? — Тя хвърли букета във въздуха с финес и запляска от удоволствие, когато видя, че попадна в ръцете на Бетси. — О, виж ти! — възкликна Аманда тихо. — А кой ще бъде младоженецът?

— Защо да не разберем? — предложи Грант и закачливо се усмихна. Той повдигна крайчеца на роклята над едното й коляно и започна да дърпа жартиера й.

— Грант! Какво правиш? — просъска тя високо. — Господи! Какво ще си помислят хората?

— Сладка моя, само ти крада жартиера, за да го хване някой ерген. Така се прави на всяка сватба.

— Добре, но ми остави чорапа, моля те! И, за бога, престани да ми милваш прегъвката на коляното, докато откопчаваш жартиера ми, дявол такъв! Гъделичкаш ме!

Като се засмя, Грант високо вдигна откраднатия жартиер, обърна се и го метна през рамото си, без изобщо да си направи труда да погледне кой го хвана и понесе годеницата си на ръце нагоре по стълбите, търсейки усамотението на господарския апартамент.

Гостите им можеха да продължат да се веселят и без тях, оставени в грижливите ръце на Чалмърс и другите слуги. Грант беше запланувал много по-интересни неща за себе си и за красивата си, леко пийнала съпруга.

Ако беше си направил труда да се обърне, Грант щеше да занемее от почуда, като видеше у кого беше паднал жартиера. Тед Гарднър се взираше в жартиера, който стискаше в ръце, и много изненадан видя как брат му се оттегля с Аманда. Съвсем объркан, той най-накрая започна да осъзнава какво беше видял току-що в момента, когато прекрачи прага и влезе в претъпканата с гости къща. Той поклати глава. Не можеше да се начуди как съдбата си играе с хората и как определя живота на всяко живо същество. Тед отиде да потърси Чалмърс, като гореше от нетърпение да научи всичко, станало по време на неговото отсъствие, и как точно комарджийката беше оплела брат му и го беше довела до олтара.

 

 

На горния етаж младоженката и младоженецът се опитваха да се отърват от дрехите си, като междувременно си открадваха дълги и горещи целувки.

— Побързай, Грант! — Аманда тихо пъшкаше, докато пръстите му откопчаваха едно по едно малките, облечени в плат копчета на гърба на роклята й. Тя реши, че най-добре ще направи да го предупреди: — Не ми късай роклята, Грант. Нашата дъщеря може да иска да я облече на сватбата си.

— Нашият син — поправи я той, като се усмихна, представяйки си едно малко подобие на себе си в близко бъдеще. Тази мисъл беше напълно естествена, но същевременно — невероятно вълнуваща.

— Синът ти ще изглежда малко странно в моята рокля, не мислиш ли? — попита тя, смеейки се.

— Исках да кажа, че искам син — каза той, като все още се мъчеше с последните няколко копчета. — Такава ферма се нуждае от момчета, които да я ръководят. Някой трябва да поеме нещата, когато аз остарея и изнемощея.

— Чудесно, можеш да имаш син, но аз искам и момиче. Освен това много вода ще изтече, докато оставиш ръководенето на фермата в нечии други ръце.

Сякаш след цяла вечност най-после роклята й се плъзна на пода и Аманда въздъхна с облекчение, като се чешеше по ръцете и раменете.

— Слава богу! Направо си мислех, че тази материя ще ми ожули кожата!

Грант се усмихна.

— Шампанското вече започва да действа, нали? — подразни я той и започна да я докосва по врата.

— Да, чудовище такова! Не исках да изпивам повече от половин чаша, но тя никога не се преполовяваше!

— Между другото, като се замисля, ти изпи общо около четири чаши.

Тя се намръщи, като чу това.

— Надявам се, че знаеш какво си направил. Надявам се също, че ще имаш достатъчно сила, защото ще се разбеснея и няма да спра, докато шампанското не престане да действа. Цял късмет ще е, ако утре и двамата можем да си стъпим на краката!

— Скъпа, изобщо не ми пука дали ще излезем от тази стая цяла седмица — отговори той, като веднага съжали за това, защото разпродажбата на коне беше следващата седмица и трябваше да правят още някои приготовления, поради които той и Аманда не бяха планирали никакво сватбено пътешествие. Щеше да бъде чудесно да бъде само с нея, поне един месец, и да се любят постоянно, но това щеше да стане възможно след разпродажбата.

Докато тя му събличаше сакото и разхлабваше вратовръзката му, той започна да развързва панделките на фустата й. Когато ризата и обувките му се присъединиха към растящата на пода купчина дрехи, Аманда стоеше пред него полугола — само по камизола, копринени френски гащички, крещящо бели чорапи и с накитите си. Като махна фибите от косата й, той зарови пръстите си в черния водопад от къдрици, които падаха по раменете й.

Притаил дъх, Грант се загледа в нея.

— Понякога не мога да повярвам, че си толкова красива — каза й той. После плъзна пръстите си по извивката на гърдите й и дръпна плата надолу, за да разкрие розовите зърна.

Тя трепереше, а усмивката й приличаше на тази на коте, заключено в млекарница. Прокара пръсти по гъстите черни косми на гърдите на Грант. Ноктите й леко одраха скритите там кафяви зърна.

— И аз си мислех същото нещо за теб — призна си тя. — Знаеш ли, че първия път, когато те видях, направо замрях и не можах да проговоря, а само те гледах?

— Е, доколкото си спомням, и аз доста време не можах да сваля от теб очи — призна си той с шеговита усмивка. — И, както виждаш, все още те гледам, макар че в момента ми се иска да видя нещо повече.

Като каза това, той бързо съблече всичко от нея, вдигна я и я постави в средата на голямото легло.

Докато Грант свличаше останалите по себе си дрехи, Аманда го гледаше и очите й безсрамно се спираха на всяка част от него, която се откриваше пред очите й. От тежката работа във фермата той беше заякнал и докато се движеше, мускулите му подскачаха по предизвикателен начин. Грант сигурно беше работил съблечен до кръста, защото до там имаше същия тен като този на лицето си. Долната част на тялото му изглеждаше тъмна единствено от косъмчетата.

Когато се приближи до нея, тя го посрещна с отворени обятия и придърпа топлото му тяло към себе си. Допирът до плътта му поднови чувствителността й, която и без това беше изострена от шампанското. Като се гърчеше под него, тя го подтикна.

— О, побързай, любими — помоли го тя, — преди да избухна цялата в пламъци и да подпаля леглото!

Грант гореше от желание да изпълни молбата й. Знаеше, че по-късно ще имат време да правят любов толкова бавно и толкова пъти, колкото си поискаха. Цяла нощ и цял ден. В този момент той беше толкова възбуден, колкото и Аманда. Само това, че тя се гърчеше под него, мирисът на парфюма й, който се смесваше с екзотичното ухание на желанието й, нежното докосване до меката й като кадифе кожа, направо го подлудяваше.

Любиха се бързо, страстно, като две зажаднели за любов животни. Тя го драскаше по гърба с лакирания си маникюр, той я хапеше по шията и по раменете. Крясъците им на блаженство се сляха в един общ екстаз, като изобщо не ги беше грижа дали някой ще ги чуе или пък какво могат да си помислят хората за брачната им нощ.

Когато свършиха, те все още копнееха един за друг и не можеха да укротят страстта си. Отново и отново, до късно през нощта, те вкусваха чудото на любовта, като се наслаждаваха на това да се възбуждат до побъркване и след това да задоволяват желанията си по най-различни и всевъзможни начини. Луната избледняваше, звездите започнаха да изчезват с настъпването на утрото и двамата, като изморени от битка войници, най-накрая си признаха, че са сломени.

— Ти все още си лакираш ноктите на краката — забеляза Грант, като се прозина уморено и придърпа главата й на рамото си.

— Да, но използвам по-светли цветове, ако си забелязал.

— О, забелязах още когато го направи, само че не казах нищо. Не зная защо, но има нещо много възбуждащо да съблечеш една жена и да откриеш, че ноктите й са лакирани.

Лицето й беше опряно на гърдите му и той усети как тя се усмихна.

— Знам — засмя се тя.

— Палавница! — като се смееше, той леко я шляпна по голото дупе.

Тя отговори по подобен начин, като прокара еротично ноктите си на същото място.

— Сваляч!

— Ти си моя съпруга — прошепна той тихо, като я целуна по изпотеното чело.

Тя се сгуши още по-близо до него, като поднесе устните си още веднъж към лицето му.