Катрин Харт
Изкушение (18)

Глава осемнадесета

Не всичко течеше по мед и масло в „Мисти Вали“. Отношенията между Аманда и Грант бяха толкова обтегнати, че даваха отражение върху всичко наоколо. Не стига, че взаимното им привличане нарастваше и създаваше проблеми, но и други неща се отразяваха на живота им.

Независимо от това, че Аманда желаеше Грант, че го обичаше повече, отколкото беше си представяла, че е възможно да обича някое друго човешко същество, тя упорито го отблъскваше от себе си и бягаше от него. Това, от своя страна, правеше Грант само по-раздразнителен от обикновено. Тя беше едно постоянно дразнение за него, един постоянен сърбеж, който не можеше да задоволи и който ставаше все по-силен с всеки изминат ден. Като резултат от това, той много често избухваше, а тя също пламваше бързо, за да му отговори. Бедният Чалмърс отново беше между чука и наковалнята.

Освен това цялата ферма беше в състояние на нервна възбуда поради подготовката си за летния търг на коне. Няколко сделки бяха стигнали до решаващ стадий, но в баланса висяха някои основни решения и доста голяма сума пари. Отново Аманда беше основния проблем за Грант и той нямаше нищо против да й даде да разбере, че изобщо не е доволен от ситуацията.

— По дяволите, Аманда! Не мога да преговарям с тези хора, когато ми връзваш ръцете! Не мога да се консултирам с теб преди всяко решение, което се налага да взема за няколко секунди!

— Уф! Не искам повече внимание от това, с което би се отнасял с всеки друг партньор на мое място. Просто те е яд, защото точно аз съм твой партньор. Добре, скъпернико, това е нещо, с което ще трябва да се примириш. „Мисти Вали“ е наполовина моя и имам право да си кажа думата за бизнеса, който става тук. Ако тези малки забавяния те притесняват толкова, то тогава ме включи в преговорите и всички ние ще можем да обсъдим нещата заедно.

— На куково лято! — отвърна й той разпалено. — Последното нещо, от което се нуждая, е да провалиш важни сделки, като демонстрираш „ценната си надареност“ пред нашите клиенти.

— Отново проявяваш глупостта си, Грант. Да не говорим за магарешката ти упоритост и тесногръдие. Само защото съм жена, това не означава, че съм лишена от мозък. Необходимо ли е да изтъквам, че съм много по-добра от тебе, когато става въпрос за счетоводството на фермата?

— Единствено защото имаш усет към сметките, не означава, че си гений в бизнеса, скъпа моя.

— И това, че си мъж, също не означава нищо. Виж сега, за да ти стане напълно ясно и за да нямаме по-нататъшни търкания по тези въпроси, ще говоря направо. Или ще присъствам на преговорите с теб и ще научавам всяко споразумение, до което е стигнала всяка една от страните, или ще трябва да се простиш със сделките си, Всевишни мистър Гарднър! Отказвам да подпиша каквото и да било, ако ми го донесеш, след като си приключил всичко, а като мой партньор ти не можеш да купуваш сам, не можеш да продадеш дори и една бала сено без моето съгласие. Това много добре го знаем и двамата.

— Не можеш да направиш това, Аманда!

Усмивката, с която му отговори, беше на котка, която си ближе лапите от перата на канарчето, което току-що е изяла.

— Вече го направих.

— Това е изнудване!

— Обсъди това с адвоката си. Междувременно, доколкото знам, имаш уговорена среща с Андрю Хейстингс следващия петък. Предлагам ти да отстъпиш и да ме включиш в обсъждането. Също така ти предлагам да решиш да се държиш по-прилично с мен, както прилича на един джентълмен, или ще те накарам да оплакваш деня, в който си се родил.

— Аз вече го оплаквам. От момента, когато те видях. Оттогава ти направи живота ми ужасен!

— Ха! — отвърна тя. — Ти не знаеш какво значи ужасен живот — все още.

Аманда го беше хванала на мушка и Грант нямаше какво да прави, освен да се ядосва. Беше му неприятно да си признае, че малката вещица е поела бъдещето на „Мисти Вали“ в елегантните си, с лакирани нокти, ръце. И като връх на всичко, законът беше на страната на тази алчна, ненаситна пиратка! Или трябваше да й позволи да участва в преговорите, или тя можеше да провали няколко изгодни сделки, а ако я включеше, можеше да стане същото.

Беше все едно да се спазариш с дявола. Каквото и да направеше, беше обречен на провал. Тази жена го правеше на глупак не само в личните им отношения, но и в деловите, а ако Грант наистина мразеше нещо, то беше да го правят на глупак. Господи! Ако Тед трябваше да загуби половината от фермата им и да я спечели жена, защо тази жена не беше някоя добра, стара, отстъпчива дама, която ще си гледа плетката и няма да му се бърка? Защо трябваше да е точно тази хитра лисица? Тази упорита, красива, вечно дъвчеща дъвка, царица на хазарта?

И на всичкото отгоре, Анабела беше си навила на пръста да заявят публично годежа си с Грант на предстоящата церемония за честването на четвърти юли в Лексингтън. Грант не можа нищо да направи, за да я разубеди.

— Скъпи, това е най-подходящото време — оспори го тя, като му се усмихваше сладко, но очите й блестяха решително. — Всичките ни приятели ще бъдат тук. Можем да го обявим по време на томболата на вечерите на открито, като предложиш най-висока цена за моята кошница. Ще бъде толкова забавно, толкова уникално и толкова неочаквано. Разбира се, мама ще настоява да има годежна вечеря по-късно, но…

— След като почти всички знаят, че имаме намерение да се женим, как можеш да кажеш, че ще бъде неочаквано? — отговори той рязко.

— О, Грант! Не бъди такъв глупак! Точно затова искам да го обявим по този начин. Ако женитбата ни няма да бъде изненада за никого, то поне официалното й обявяване по този начин ще бъде. Хората ще го запомнят завинаги.

— Сигурен съм, че ще го запомнят, дори да е заради това, че няма да спазим благоприличие и няма да направим едно нормално обявяване на годежа.

— Омръзна ми да споря с теб! — каза намусено Анабела. — Ако искаш да знаеш, целият град си шушука и се чуди какво става между теб и тази развратница, с която живееш в една къща! Изобщо не можеш да си представиш какво чувам и какви въпроси ми задават заради нея!

— О, най-после стигнахме до причината, поради която си се разбързала толкова да обявим годежа си на всички до един, след като вече бяхме решили да изчакаме до Коледа. Искаш да затвориш устата на хората.

— Да — призна си тя тихо, — но има и нещо друго. — Анабела сведе глава, изчерви се от притеснение и отказа да го погледне в очите. — Все още не съм сигурна, но подозирам, че съм бременна. А ако съм, няма да е добре да отлагаме.

Грант онемя. Точно в този момент, когато чу тези съдбоносни думи да се изсипват от устата на Анабела, той разбра колко му е безразлична тя от няколко месеца. Дори и преди Аманда да се появи, той си намираше безброй извинения, за да отложи обявяването на годежа им, като винаги си намираше някоя основателна причина. Сега, когато беше твърде късно, той внезапно разбра, защо е правил всичко това. Истината беше проста: не обичаше Анабела или поне от известно време.

Като се замисли, трябваше да си признае, че беше започнал връзката си с нея по същия начин, по който тръгваше към някоя важна сделка — със сметка, а не със страст. Тя беше изтънчена дама от благородно потекло, красива, макар и разглезена, достатъчно млада и здрава, за да му роди няколко деца, между които се надяваше да има поне двама синове, за да му помагат да ръководи фермата, а и женитбата им щеше да прибави към фермата доста акри земя, тъй като бяха съседи.

Да, той я беше пожелал, но дори това беше направил повече за удобство. Веднага щом реши да се ожени за Анабела, вече беше лесно да я убеди да му легне, когато си пожелае, и не трябваше да предприема дълги разходки до града и обратно, за да посети някой бордей в събота вечер.

Разбира се, той беше изненадан първия път, когато откри, че бъдещата му съпруга не е девствена. Е, всъщност тя беше девствена, но не така, както повечето млади жени. Анабела му разказа през сълзи, че като момиче претърпяла злополука по време на езда, от което й се разкъсал хименът. След като се беше консултирал с един лекар, негов приятел, и като разбра, че това е възможно, Грант изобщо не се усъмни повече в историята на Анабела.

И сега той не се съмняваше в думите, макар че го болеше, че трябва да понесе това, което сам си беше направил. Той си мислеше, че е бил много внимателен, много предпазлив, защото винаги вземаше мерки тя да не забременее. Очевидно не е бил достатъчно внимателен и сега се беше хванал в собствения си капан — беше длъжен да се ожени за нея, независимо от това, дали иска или не, да спази обещанията си към тази жена, която не обичаше и която вече не желаеше. И всичко това, защото беше прибързал, защото беше похотлив и невнимателен. В тази пълна бъркотия най-доброто нещо беше, че може би скоро ще има син, за който толкова си беше мечтал.

— Казваш, че не си сигурна — каза й той. — След колко време ще разбереш?

Тя притеснено повдигна рамене.

— Не знам, след няколко седмици.

До четвърти юли оставаше само една седмица и Грант вече разбра защо Анабела толкова бързаше да обявят публично годежа си. Както се стекоха нещата, сватбата им щеше да бъде много скоро след годежа, ако Анабела се окажеше наистина бременна. Хората непременно щяха да говорят, щяха да повдигат учудено вежди, когато бебето се появеше няколко седмици преди края на деветте месеца, но поне щяха да бъдат женени. Той щеше да направи това, което всеки почтен мъж би сторил, и детето им нямаше да носи срама на извънбрачно родено. Те нямаше да бъдат първата двойка, която е прибързала. А след известно време клюките ще спрат и ще бъдат забравени.

— Добре. Ще обявим годежа си на честването — съгласи се той, но сякаш планина се стовари върху гърдите му. Заради Анабела се направи на весел и леко се усмихна. — Ще дойда и ще говоря с баща ти предварително и официално ще му поискам ръката ти. После ще отидем в града и ще ти изберем годежен пръстен. Ще искаш да се похвалиш на приятелките си, сигурен съм.

С писък на радост тя се хвърли към него, обви ръцете си около врата му и вдигна сияещото си лице към него за целувка.

— О, Грант! Благодаря ти! Няма да съжаляваш! Ще ти бъда най-добрата съпруга, за която някога си мечтал!

Тя изобщо не знаеше, колко много той вече съжаляваше. И защо, щом устните на Анабела се допряха до неговите, сърцето му закопня за чернокосата сирена с очи, сини като небето очи?

 

 

В това напрегнато състояние на емоционална възбуда, много малко беше необходимо на Грант, за да се възпламени като фитил. След две вечери Станфорд Дарси постигна това, без да има някаква вина. Достатъчно беше Грант, изморен, отвратен, отчаян, да излезе на верандата и да види Дарси и Аманда, прегърнати страстно на люлката. Той избухна със силата на вулкан:

— Дарси, махни си ръцете от нея! — разбесня се той, като закрачи към мястото, където седяха. Сграбчи с ръка адвоката за яката, като буквално го издърпа в краката си далеч от Аманда. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, ти глупава, нищожна писарушко? Мога да те накъсам на парчета с ей тия ръце, без никакъв проблем — каза той разярен, като разтърси силно Дарси. — Искам извинение за това, че си влязъл в къщата ми.

— Аманда ме… ме покани — изписка Дарси през стегнатата хватка на Грант.

— Не съм сигурен, че те е поканила — отговори Грант, като във всяка сричка личеше заплаха, когато срещна погледа й. Тя беше се сгънала на люлката, гледаше го с широко отворени очи, сякаш беше обезумял, а устните й бяха отворени в безмълвно учудване. — Както и да е, тя не е имала правото и разрешението да направи това.

Най-накрая Аманда успя да проговори:

— Разрешение? — повтори тя ядосано.

Безумният му поглед и резкият му глас я накараха да спре, когато той изкрещя:

— Млъкни, Аманда. Предупредих те какво ще стане, ако позволиш на Дарси такива близости, нали? — Преди тя да успее да отговори, той разтърси отново злочестия адвокат, озъби му се и изръмжа: — Аманда е моя, Дарси. И ще бъде моя, докато аз реша. И сега, ако се чувстваш объркан, ще ти го кажа дума по дума…

— Грант! Недей! — проплака Аманда, като се втурна към него.

Без никакво затруднение той я отблъсна от себе си.

— Аз съм обладавал тялото й — продължи той, сякаш тя изобщо не се беше опитвала да го спре, — и то няколко пъти. Аз съм неин любовник. Неин единствен любовник и нямам никакво намерение да я деля с някой друг, а да не говорим с някой като теб. Сега — каза той, като внезапно пусна смалилия се адвокат и го блъсна към стъпалата на верандата — най-сърдечно ти препоръчвам да си завреш опашката между краката и да допълзиш обратно до града, както правят всички безгръбначни. И се чувствай предупреден, че ако още един път те хвана тук, ще те разкъсам на парчета и ще те дам на лешоядите.

Когато Дарси се затича до каретата, без изобщо да си направи труда да се сбогува, Аманда възкликна:

— Грант! За бога! Бедният човечец нищо не е направил, само ме целуна! Как можа да се държиш така с него? С мен? Нямаш право! Никакво право!

Със свити юмруци тя го заудря по гърба, докато той се завъртя и я хвана за китките.

— Предявих правата си. Ще ги предявявам и върху тебе, мое малко, непостоянно, флиртуващо котенце, по всяко време, където пожелая и както аз искам.

Без изобщо да я предупреди, той я грабна на ръце и я понесе към къщата. Виковете й направо щяха да му пукнат тъпанчетата, докато се качваше нагоре по стълбите:

— Пусни ме, звяр такъв! Върви по дяволите, Грант Гарднър! Няма да ти позволя да направиш това!

Той влезе в стаята, тръшна вратата, като я ритна силно с крак, хвърли Аманда на леглото и разгърди ризата си, късайки всички копчета.

— Не можеш да ме спреш, Аманда, а само след няколко минути няма и да искаш. Даже ще ме молиш да те любя.

Тя се опита да изпълзи към другия край на леглото, но той я хвана за полата и я придърпа.

— Гаден мръсник! Отвратителна свиня! — изпищя тя и маникюрите й оставиха кървави следи по голия му гръб. — Ще те убия!

— Може би ще ти се иска — каза той надменно — за около десет секунди. След това ти и аз ще замрем заедно в онзи момент, когато сърцата ни ще спрат, за да се слеем в едно, и нищо друго на света няма да има значение, освен да се докоснем до този неуловим рай, който единствено двамата можем да създадем.

Той беше се надвесил над нея, гол и внушителен, мускулите му вече блестяха от нежните капки пот, докато разкъсваше с ръце дрехите й, за да открие голото й тяло за изгарящия поглед на зелените си очи. Тогава устните му настойчиво потърсиха нейните, заглушавайки протеста й, а ръцете му бяха притиснали ръцете й към леглото, надалеч от огнената му плът.

Далеч не толкова безпомощна, тя се мяташе под него, въртеше се и се повдигаше, като се опитваше да го събори. Понеже не успя, опита се да го ритне с коляно в слабините, но той предвиди движението й и вкара силните си крака между нейните. Успяла да откъсне устните си от неговите, тя изстена:

— Отвратителен глупак! Ще ми платиш за това! И то с кръв!

Вярна на обещанието си, когато устните му отново се приближиха до нейните, тя го ухапа. Само за момент той се дръпна сепнато. След това се наведе напред с дяволска усмивка и й отвърна с ухапване по долната устна. Той се изсмя, когато тя извика, и езикът му се плъзна, за да оближе раненото място.

Сякаш за да затвърди уроците по държание в кревата, той продължи да обсипва устните й, шията й, раменете й с малки ухапвания, използвайки острите си бели зъби, като след това я успокояваше с горещи влажни милувки и нежни възбуждащи целувки. Когато стигна до гърдите й, главата й вече беше се замотала. Протестите й отдавна бяха намалели и бяха заменени от стонове на желание. Както я държеше здраво, тя не можеше да направи нищо, освен да извива тялото си към него, едно възхитително предлагане.

— Кажи го! — заповяда й той, а зъбите му леко гризяха трептящото й зърно.

Тъй като беше вече твърде късно, за да не се подчини на заповедта му, и твърде полудяла от желание, за да я интересува нещо друго, освен задоволяването на болезненото желание, което само той би могъл да удовлетвори, тя прошепна:

— Искам те, Грант. Бог да ми е на помощ, но се нуждая от теб повече от всичко друго на света!

Като награда, той сложи горещите си устни върху жадуващите й гърди. Дърпаше ги, смучеше ги, разпалваше огъня във вените й и сякаш изпращаше лъчи от бяла светлина в самия център на желанието й.

Тялото й беше се изопнало под неговото, китките й блъскаха ръцете му, които здраво я държаха.

— Моля те! Искам да те докосвам!

Той я пусна и сега вече можеше спокойно да обходи надолу тялото й. Изгарящо, възбуждащо, той си проправи тръпнеща пътека към сърцето на желанието й. Най-накрая стигна до влажната й топлота. Спря се там и започна да я търка, докато тя закрещя, като безсрамно отговаряше на изгарящата му ласка със същата, и всеки предизвикваше у другия такава страст, че едва потискаха върха на екстаза.

Точно тогава, когато и двамата трепереха безумно от парещото желание, той сля тялото си с нейното. Аманда изпита оргазъм веднага и с такава внушителна сила, че дъхът й се плъзна на вълнички и дивият порив се разля по цялото й тяло. Спазмите й предизвикаха неговите и с рев, който дойде от дълбините на душата му, той се присъедини към нея за едно върховно пътуване през изливащи се като водопади звезди и люлеещи се облаци, които ги повдигнаха и понесоха нагоре в лудешки бушуващата буря на сърцата им и ги хвърлиха нависоко в блестящото царство на прекрасното.

Когато започна да се осъзнава и да възвръща нормалното си състояние, когато у нея постепенно отмираха и последните акорди на страстта, първото нещо, което Аманда усети, беше ръката на Грант, която нежно я галеше от гърдите до бедрата, като пръстите му минаваха леко по отпуснатото й в удоволствие тяло и я караха да настръхва.

— Надявам се, че с това се отказа от абсурдната идея да подновиш хладната си връзка с онзи скучен адвокат — каза той, като в нежно изговорените думи се долавяше прикрита нотка на жестокост.

Тя усети как цялата настръхва, ядосана на неговата арогантност.

— О, сигурна съм, че пресече всякакви бъдещи ухажвания от страна на Дарси — отговори тя хапливо, като се изтръгна от ръцете му и покри тялото си със завивката. — Надявам се, че си много доволен от себе си, Грант. Ако репутацията ми по-рано беше опетнена, то сега е направена на пух и прах, сигурна съм. Това ти беше основната цел, нали? Да се увериш, че поне в три щата всеки ще знае, че съм проститутка!

— Всъщност изобщо не се и замислих — призна си той, като повдигна черните си вежди при неуспешния й опит да се покрие цялата, докато той лежеше на повечето от одеялата. — Когато го видях да те целува, аз реагирах направо инстинктивно. Единственото нещо, за което можех да мисля, беше да го накарам да се махне от теб и да се махне завинаги. Освен това исках да ви докажа и на двамата, че ти си единствено моя.

— Първо, позволи ми да кажа, че инстинктите ти са на бик в атака. Второ, рискувайки завинаги да нараня мъжката ти гордост, ако си успял да докажеш нещо на Дарси, то направо се провали пред мен.

— О, провалих се, така ли? — попита той предизвикателно. — Много смешно. Ясно си спомням как се гърчеше и стенеше под тялото ми преди пет минути.

Лицето й пламна при това цинично напомняне за начина, по който тялото й толкова лесно я беше предало.

— Няма да си правя труда да го отричам, Грант. Но една нощ не може да ме направи твоя любовница.

— Три нощи — поправи я той самодоволно. — И безброй много любения.

— Е, надявам се, че ти е харесало, скъпи — изсъска тя злобно, — и се надявам, че си ги спомняш, защото отсега нататък твоите лудории в леглото ми ще стават по моя прищявка, не по твоя, и ако съм на твое място, няма да чакам с притаен дъх това да се повтори. Също така, независимо от това, какво ти желаеш, аз не съм и никога няма да бъда считана за твоя територия, за твое притежание, за твоя любовница или каквото и да било друго.

— Така ли?

— Точно така. — Докато тя говореше, той гледаше възбудено краката й. Като го видя, че е разсеян и застанал неудобно, Аманда го изрита от края на леглото си и той падна на земята. Преди още да се е осъзнал, тя се пресегна към чекмеджето на шкафчето до леглото си, извади една ужасяващо голяма ножица и я размаха заплашително към него.

— Хайде, изчезвай с голото си тяло от стаята ми и друг път добре си помисли, преди да решиш да се промъкваш посред нощ при мен, защото както изглежда, имаш отвратителния навик да го правиш понякога. Когато ми потрябват услугите ти отново, ще ти свирна, мой прекрасни, услужливи жребецо. Дотогава бъди така любезен и не губи контрол над похотливите си желания. И гледай да ограничиш намесата си в живота ми само до делови отношения.

Гняв, примесен с презрение, имаше в погледа, който й отправи Грант.

— Ако допускаш дори и за момент, че тези градинарски ножици, които размахваш, ще те предпазят от мен, много грешиш, Аманда. Освен това ти не се бориш срещу мен, а срещу твоите сладострастни желания, а за това няма друг лек, освен нещо между краката ти. — Като си събра дрехите, той продължи с унищожителна реплика: — Нямам нищо против да играя ролята на кон за разплод. Всъщност, това отговаря чудесно на желанията ми. Така че само ще почакам, докато те досърби толкова, че да не можеш да траеш, и ще дойдеш задъхана при мен като котка, тичала подир котарак. — На вратата той спря единствено за да добави още една унищожителна реплика: — Ти вече вкуси от страстта и съм готов да се обзаложа, че вече доста си привикнала към нея. Ще видим кой първи ще свирне, нали?

Остриетата на оръжието й все още трепереха, забити в затворената врата. Отдалечаващите се стъпки на Грант отекваха в коридора, а Аманда избухна в неудържим плач.