Спас Карафезов
Сърцето вижда (21)

75 години Национално читалище на слепите „Луи Брайл“

Основано е на 29 април 1928 г. в София. Неговата поява е предшествана от назрялата необходимост слепите да имат свои книги. По това време в повечето европейски страни вече са действали библиотеки, които са предоставяли литература на брайлово писмо.

С основаването на Института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен проф. Иван Шишманов. Учебното заведение създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. Това е ставало ръчно с шило и плоча от самите преподаватели и по-големите ученици. Малко по-късно се прилага и брайлова пишеща машина с 6 клавиша и интервал, изобретена от немския инженер Оскар Пихт. С часове учениците са слушали прочита на книги от техните учители и у тях е нараствала жаждата и желанието да четат самостоятелно. Така се е достигнало до деня, когато няколко десетки слепи, преподаватели от института и неколцина виждащи интелектуалци, сред които писателите Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев се събират в салона на Трета прогимназия „Граф Игнатиев“, за да учредят читалището.

Избрано е настоятелство и проверителна комисия. За председател е утвърден вече придобилият популярност български композитор Петко Стайнов. Секретар става председателят на Дружеството на българските слепи, познат в българското есперантско движение Стефан Ненков. Истински шанс за читлището е, че тъкмо творецът и общественикът Петко Стайнов в годините до края на Втората световна война е бил негов председател. Благодарение на енергията и връзките си той е привлякъл около себе си един широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е слепият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Пристъпва се към издаването на списание „Съдба“ съвместно с дружеството на слепите. Това списание заема свои позиции в културния живот на страната и в него публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Людмил Стоянов, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен. От началото на трийсетте години редактор на списанието става Димитър Пантелеев. Читалището заедно с ръководството на дружеството организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трандафилов, Константин Кисимов и др.

През 1932 г. настоятелството и ръководството на Дружеството на слепите намират един оригинален начин за издаване на списание на брайлов шрифт. По това време в страната все още няма печатаща машина, на която то да се копира. Благородният сляпоглух есперантист Харолд Тиландер от Стокхолм, Швеция, редактор на международното есперантско списание за слепи „Есперанта лигило“, приема да печата това списание, наименовано „Вестител“. То се е получавало при него на български език и се е набирало буква по буква. След издаването списанието (в тираж около 30 бройки) се изпращало до абонатите в България. То е излизало до началото на Втората световна война.

Днес „Вестител“ отново се издава от читалището. От 1999 г. то се публикува на брайлов и електронен формат и може да се прочете в Интернет. Съдържа информациия и статии от страната и чужбина.

През 1958 г. се правят първите опити за запис на книги върху магнетофонна лента, а през 1962 г. е направено малко студио в едно от помещенията на читалището, където започват професионално да се записват книги на магнетофонна лента. С това се развива голям раздел в библиотеката — на говорещата книга. Създават се филиали в Пловдив, Варна и Дряново. Интересът към тези книги е толкова голям, а са необходими изключително много средства, с които читалището не разполага въпреки помощта на Съюза на слепите. Затова през 1971 г. говорещата книга е прехвърлена на съюза.

За дейността на уникалната българска културна институция е характерен новаторският дух и инициатива. Благодарение на фондация „Отворено общество“ през 1994 г. е въведена за пръв път в България съвременна технология за брайлов печат. Това става чрез компютър и специален принтер. Програмата и този способ вече са разпространени навсякъде у нас благодарение на тази първа разработка.

Читалището обслужва своите читатели от цялата страна пряко, чрез колетни пратки или чрез филиалите си. В София книгите се доставят чрез малък микробус до домовете на читателите. Брайловите книги са обемисти, тежки и скъпи. По тази причина е невъзможно да се състави лична библиотека и затова е от изключително значение ползването на читалищния фонд.

С въвеждането на компютърния печат на бял свят се появи и тъй наречената електронна книга. Електронният запис на магнитен носител може да се прослушва от компютъра с говорещ синтезатор. Засега той представлява синтетичен език и работи само на DOS. В момента се правят опити за синтезатор с човешки глас на WINDOWS. Първите електронни книги бяха прослушани от нашите читатели заедно с първите отпечатани книги на брайлов принтер. Оформи се едно ново направление в дейността на читалището, а именно разкриване отдела на електронната книга. Ние сме изключително благодарни на многобройните български издателства, които безвъзмездно ни предават записа на магнитен носител на свои книги. Само малка част могат да бъдат преобразувани на брайлов шрифт, но те попълват електронния фонд, който притежава вече хиляди заглавия. От него съставихме диск на 2000 книги от всички жанрове, класика и съвременна литература на български и чужди автори. Благодарение на електронната поща се изпращат книги до персоналните компютри на нашите читатели, доставят им се дискети и дискове. Електронната ни книга е разпространена вече в цялата страна.

Установено е сътрудничество с читалища в много градове на страната, където са инсталирани нашите програми с набора от електронни книги. Предоставени са и на университетски библиотеки, и на училищата за деца със зрителни увреждания. Там се изпращат безвъзмездно и заглавия на брайлов шрифт. Към читалището се обръщат и ученици, които учат в масови училища, но неговите възможности и капацитет са ограничени. Затова е необходимо Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на културата да изискват депозит на книгите под формата на магнитен запис. Това ще позволи и достъпа до литературата, до учебници и до различните издания.

През десетилетията са положени и основите на самодейността и творческата работа. Понастоящем читалището подкрепя осем певчески и музикални състава. Има девет колективни члена — това са обществени организации, фондации и сдружения, свързани с живота и потребностите на слепите хора. Част от тях са възникнали в него и имат за свое седалище адреса му. Читалището е организатор на различни курсове — от практически знания и умения до изучаване на чужди езици и компютър. Правят се конкурси за четене и писане на брайлов шрифт, за написване на творби от слепи автори. В неговия малък салон са идвали Димитър Димов и Димитър Талев, Елисавета Багряна, Николай Хайтов, Марин Големинов, Драган Тенев, Генчо Стоев, най-известните български актьори. И днес любими гости са Валери Петров, Георги Данаилов, Йордан Радичков, професор Вера Мутафчиева, Ивайло Петров, Антон Дончев, Стефан Цанев… Списъкът на писатели, поети и учени, музиканти е дълъг. Читалището се намира в самия център на столицата, на площад „Славейков“, където комуникациите го правят достъпно за неговите членове.

Традиционното сътрудничество със Съюза на слепите допринесе за разширението му с нова площ, което разкрива нови перспективи. Ние сме дълбоко признателни на неговия Изпълнителен съвет за тази подкрепа. Столичната библиотека, която се намира на същия площад, е приютила брайлово хранилище и предоставя залите си за по-големи читалищни прояви. Методическа помощ оказва и Народната библиотека. Поддържат се контакти с библиотеки за слепи от европейски страни и САЩ. Това сътрудничество се задълбочава и се разменя информация в областта на библиотечните услуги. Като духовно огнище и средище на общуване Национално читалище на слепите „Луи Брайл“ има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас. Това дело е съзиждано от три поколения слепи и виждащи деятели. Следовници на Петко Стайнов стават десетки участници в читалищното настоятелство и проверителната комисия. Трудно е да се изброят имената на всички дейци, но сред тях могат да бъдат откроени Никола Димитров, Минчо Мичев, Елена Живкова, Коно Горанов, Димо Кирев, Димитър Донков, Стойчо Милчев, Кирил Костов, Йордан Павлов. По случай 30 години от основаването на читалището му е дадено името на създателя на релефното писмо Луи Брайл, а във връзка с 50-годишнината е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Дейците са се погрижили и за малка музейна сбирка по делото на слепите. В годините след Втората световна война до промените през 1989 г. читалището се е финансирало от центрталните държавни и обществени органи. От 1993 г. издръжката му се поема от Столична община — район Средец. Предвид неговия национален статут се приведоха сериозни аргументи пред Комисията за култура и парламентарните групи на Народното събрание за въвеждане на текст в Закона за народните читалища, който да позволи централизирано финансиране. Ние очакваме с надежда гласуването му в парламентарна зала. С признателност се отнасяме към подкрепата на Министерство на културата, Столична и районна община, към всички организации и институции, които подпомагаха и подпомагат читалищната дейност.

Особеното положение на читалището, това, че то е единственото издателство на художествена и справочна литертатура на брайлов шрифт, отпечатващо учебници и за студенти, представляващо националната брайлова библиотека и създало първия и най-големия електронен фонд у нас го превръща в уникална културна инститиуция, информационен център и средище за общуване. Библиотеките за слепи от този тип във всички напреднали страни се радват на широко обществено признание, на солидна бюджетна издръжка и грижа. През последните десет години благодарение на проекти по програмите с фондация „Отворено общество“, Европейската комисия, Обединени холандски фондации, ПРООН, Фонд Рехабилитация и социална интеграция и др. бяха решени някои проблеми, свързани с техниката, издаването на книги и библиотечното обслужване. Читалището следва съвременните постижения в тази област, но за съжаление в ограничени мащаби според неговите възможности. Достъпът до литература и информация представлява човешко право, защитено с международни декларации и конвенции. Читалището е един от мостовете към света на книгата и информацията. Неговата хуманна и обществено необходима дейност заслужава подкрепата на всички.

Преди 75 години на 29 април е било Великден. Тази дата се е превърнала в един символ на въскресението в дейността на читалището и при днешните условия.