Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord Kalvan of Otherwhen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2009)
Корекция
Mandor (2009)

Издание:

Х. Бийм Пайпър. Паравреме

ИК „Бард“, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN: 954–585–462–6

 

Н. Beam Piper. The Complete Paratime. Ace Books, New York, 1981

История

  1. — Добавяне

20

Въркън Вал погледна часовника си и му се прииска Дала да побърза, но тя се занимаваше с разкрасяването си за приема. Загубено време, мина му през ума — тя си беше родена красавица. Но я се опитай да го кажеш на която и да било жена. От другата страна на ниската маса Торта Карф също погледна часовника си и се усмихна доволно. Правеше го, откакто бяха седнали да вечерят, и всеки следващ път усмивката му беше все по широка и щастлива, тъй като минутите до полунощ оставаха все по-малко.

Надяваше се все пак приготовленията на Дала да им позволят да пристигнат в Главната квартира на Паравремевата полиция поне един час преди полунощ. Залата за срещи щеше да е претъпкана — всеки, който бе на някакъв пост от параченгетага и в Паравремевата комисия, политици, общественици и специално поканеният университетски екип по Проекта Калван. С повечето от тях щеше да се наложи да се ръкува и да се чукне с колкото е възможно повече народ, а точно преди полунощ всички щяха да нахълтат в кабинета на Главния, Торта Карф щеше да седне зад бюрото си и точно в 24.00 часа щеше да стане и двамата щяха да си стиснат ръцете, Торта Карф щеше да направи крачка встрани, той щеше да седне на стола и всички щяха да запеят варварския псалм от Четвърто ниво, който използваха за такива случаи.

И от този момент щеше да седи там като арестуван — Дралм да го прокълне дано!

Изглежда, го бе произнесъл на глас. Оттеглящият се Главен се усмихна равнодушно.

— Продължаваш да ругаеш на арийско-транстихоокеански зартански. Кога мислиш да се върнеш там?

— Само Дралм знае, а той няма влияние в Родния времепредел. Ще се наложи да свърша доста работа тук. На първо място трябва да се заема и да реша проблема с инцидентното прихващане. Десет нови случая през последните осем дни. И не ми повтаряй какво си казал на Зарван Тарг, когато се оттеглял, и какво той казал на Хишан Галт при неговото оттегляне. В името на Дралм, трябва да направя нещо!

— За късмет на работещите ченгета, ние сме дълголетна раса. Имаш доста време до встъпването на следващия Главен.

— Знаем каква е причината. Трябва да се заемем с нейното отстраняване. Сега съм на сто и четири. В този твой стол ме очакват около две столетия. Ако не ни стигнат хора, роботи и компютри да елиминираме някои от тези взаимопрониквания, можем да се откажем и да напуснем.

— Би било доста налудничаво.

— Виж какво, знаеш, че не е в стила ми да морализаторствам, но искам за момент да си помислиш за моралното ни право да изтръгваме хората от единствения свят, който познават, и да ги изтърсваме в съвършено различен свят, само наподобяващ техния…

— Замислял съм се от време на време за това — прекъсна го Торта Карф, сякаш се опитваше да го разубеди. — Този приятел Морисън, лорд Калван, Великият крал Калван, е един на милион. Това беше най-хубавото, което би могло да му се случи, и той сам би го потвърдил, ако си позволи да го коментира. Но останалите — тези, които конвейерните оператори облъчват с иглерите — са късметлии.

— Но какво бихме могли да направим, Вал? — Той въздъхна. — Населението върху тази планета, която е била абсолютно съсипана преди дванайсет хиляди години, е десет милиарда. В един отделен момент в Родния времепредел се намират не повече от милиард и половина. Останалите са пръснати навсякъде из Пето ниво и по конвейерните станции из Четвърто, Трето и Второ. Не можем да си позволим да ги зарежем — това също е въпрос на морал. А и не можем да ги докараме всички тук и да измрем от глад, след като прекратим паравремирането. Онзи твой арийско-тихоокеански израз е доста подходящ: „Държим змия за опашката“.

— Правим всичко, което можем. Внимавах много за това при университетската операция „Калван“. Проверихме всички конвейерни станции, еквивалентни с град Хостигос във всеки проникван паравремепредел. Никъде не съвпадат.

— Обзалагам се, че едва си смогнал. — Торта Карф отпи от кафето и запали нова цигара. — Обзалагам се, че в Конвейерната регистрационна служба те обичат. Колко души бяха там?

— Малко повече от три хиляди на площ от четири квадратни мили. Не знам какво ще направят с конвейерната станция в град Агрис. На всеки времепредел, в който строят градове, на този речен остров има град, а върху повечето от останалите — племенни поселища.

— Значи не установяват конвейерна станция само в град Хостигос?

— О, не. Подготвят цяла операция. На няколко места са разположени полицейски служби, включително и в Грефа, столицата на Грефтшар, откъдето се предполага, че сме двамата с Дала. Университетът ще разположи изследователски групи или най-малкото наблюдатели в столиците на петте Велики кралства. А сега вече шест с Хос-Хостигос. Трябва да внимават — до пролетта ще има война, в сравнение с която завладяването на Саск ще заприлича на ученическа крамола.

Известно време двамата не казаха нищо. Доволно усмихнат, Торта Карф си мислеше за фермата си в Сицилия на Пето ниво, където щеше да бъде утре по това време и нямаше да се занимава с нищо друго, освен с пакостите, които зайците нанасяха на зеленчуковите му градини. Въркън Вал се замисли за приятеля си, Великия крал Калван, и безбройните му тревоги. Той действително държеше змия за опашката.

Внезапно се сети за нещо друго — обезпокоителната мисъл, която постоянно го човъркаше, откакто Дала бе споменала нещо сутринта преди спускането.

— Главен — каза той и си помисли, че по този начин щяха да започнат да се обръщат към него само след два-три часа. — Този проблем с прихващането е само външна и незначителна страна на нещо много голямо и сериозно, а и фундаментално. От нас очакват да опазим Паравремевата тайна. Колко добра е тази тайна?

Торта Карф го погледна рязко, наполовина вдигнал чашата кафе към устните си.

— Какво не е наред с Паравремевата тайна, Вал?

— Как беше открито Паравремевото прехвърляне?

Торта Карф направи кратка пауза. Беше го научил твърде отдавна и се бяха натрупали огромно количество инфопластове.

— Галдрон разработвал пътуването през изкривено пространство, за да достигнем до звездите, а Хестор работел върху възможността за линеарно пътуване през времето, тоест назад към миналото, когато предшествениците му още не били изчерпили енергийните запаси на планетата. Преди дванайсет хиляди години условията в този времепредел били доста отблъскващи. А две-три столетия преди това Рогом разработил теория за многоизмерното време, за да обясни предпознанието. Дала би могла да ти обясни всичко по този въпрос — в нейната област е. По това време науката била твърде тясно специализирана, но Хестор попаднал на някои от старите изследвания на Рогом, а и чул за проучванията на Галдрон и се свързал с него. Така двамата успели да открият паравремевото прехвърляне. Защо?

— Доколкото знам, никой извън Родния времепредел не е разработвал какъвто и да било тип машина на времето — линеарна или паралелна. Има цивилизации на Второ ниво и една на Трето, които разполагат със свръхсветлинна енергия за междузвездни кораби. Но идеята за многоизмерното време и за светове с алтернативна правдоподобност присъства навсякъде на Второ и Трето нива, а се среща също така и на Четвърто — сино-индуските мистични представи и евро-американската научна фантастика.

— И си мислиш какво би могло да стане, ако някой сино-индуски мистик или евро-американски фантаст бъде прихванат и захвърлен, да речем, в Интерсветовната империя на Второ ниво?

— Като нищо би могло да стане. Може би дори не е наложително. Знаеш, че не съществуват еднократни открития — всяко открито нещо може да бъде преоткрито. Затова винаги се забавлявам, като науча, че някоя военнотехническа служба е класифицирала някой природен закон като свръхсекретен. Барутът беше тайната на Дома на Стифон и виж докъде я докараха. Разбира се, барутът е дребно и елементарно откритие, преоткривано десетки хиляди пъти из цялото паравреме. Паравремевото прехвърляне е колосално, сложно откритие, направено един-единствен път преди дванайсет хиляди години върху един-единствен времепредел. Но нито една тайна не може да бъде опазена завинаги. Каза го един от членовете в университетския екип, като имаше предвид Дома на Стифон. И доста се вбеси, когато Дала спомена Паравремевата тайна в тази връзка.

— Обзалагам се, че ти не си се вбесил. Това е чудесна мисъл за сбогуване с един излизащ в пенсия Главен на Паравремевата полиция. Сега ще сънувам кошмари за…

Той млъкна и се надигна с усмивка на уста. Един параврем винаги намираше начин да се усмихне, когато бе необходимо.

— Най-после, Дала! Каква рокля! И как успя да постигнеш тази прическа?

Вал стана и се обърна. Дала бе излязла на терасата и направи бавен пирует на фона на светлината от стаята зад гърба й. Все пак не си беше губила времето.

— Накарах ви да ме чакате цяла вечност! Търпението ви е очарователно. Тръгваме ли?

— Да. Приемът вече сигурно е започнал. Ще пристигнем тъкмо навреме — нито прекалено рано, нито прекалено късно.

А след два часа Въркън Вал, Главен на Паравремевата полиция, щеше да поеме отговорността за опазване на Паравремевата тайна.

Това наистина беше като да държиш змия за опашката.

Край
Читателите на „Лорд Калван от друкога“ са прочели и: