Кони Мейсън
Вкусът на рая (9)

8

Софи разбра, че не може да заспи след излизането на Крис. Сълзи се стичаха по лицето й, когато се опита да разбере действията му. Колкото и да се мъчеше, не можеше да си представи какво иска той. Като че ли първо се сгорещяваше, а после внезапно изстиваше. Искаше я, но и не я искаше.

Как не можеше Крис да разбере, че тя го обича? Че не беше престанала да го обича?

Пурпурна зора прорязваше оловното небе, когато тя най-накрая заспа. Събуди се едва когато една гръмотевица разтърси капаците на прозорците. Стресната, тя се надигна и е изненада видя, как от небето се излива силен дъжд. Легна си отново, не виждаше причина да става от леглото. Взираше се в дъжда, който биеше по балкона отвън, когато Каиша влезе в стаята.

— Добро утро, господарке.

— Не знам какво му е доброто — оплака се Софи.

Катина се усмихна.

— Така е в Ямайка, господарке. Дъждът ще спре скоро, слънцето ще се появи и денят ще бъде прекрасен.

Софи ни най-малко не се интересуваше какъв ще бъде денят, прекрасен или не.

— Предполагам.

— Водата за банята ви се топли в кухнята.

Софи се оживи моментално.

— Благодаря ти, една баня е точно това, от което имам нужда.

Един час по-късно Софи слезе по стълбите и се отправи към трапезарията. Беше прегладняла и помоли за яйца, шунка и препечен хляб. Поради късния час закуси сама.

— Капитан Радклиф у дома ли е? — запита тя Чуба.

— Не, господарке, двамата с Каспър тръгнаха за спиртоварната преди няколко часа.

— В този дъжд?

— Случило се е нещо в спиртоварната; Мъндо изпрати вест за господаря рано сутринта.

Чуба й наля чай и излезе. Барабаненето на дъжда по прозорците й напомняше за Англия, караше я да осъзнае колко малко й е мъчно за дома. Запита се дали има някое място на света, където би била щастлива. Ако между нея и Крис нещата бяха по-различни, Ямайка щеше да бъде раят, за който винаги си беше мечтала.

Софи приключи със закуската и се зарея в кабинета на Крис, разглеждайки лавиците с книги, които запълваха стените. Избра една книга за световната история и се настани в едно удобно кресло до прозореца, за да почете.

 

Крис прекара целия ден в спиртоварната. Дъждът беше спрял скоро след пладне и сега слънцето се издигаше високо в небето. Пот навлажняваше ризата му и избиваше по веждите, докато той се трудеше наред с робите си.

Богатият аромат на ром просмукваше въздуха, от което на Крис леко му прилошаваше. След снощи се съмняваше дали ще пийне и една глътка в скоро време. За какво беше мислил? Да се люби със Софи не беше най-умното нещо, което някога беше направил. Ако беше използвал разума, който бог му беше дал, щеше да стои далече от стаята й снощи. Нищо добро не можеше да произлезе от невниманието му.

След като разреши проблема в спиртоварната, Крис отиде в полетата със захарна тръстика, за да нагледа реколтата. Накъдето и да погледнеше, робите работеха усърдно. Но той усещаше недоволството им; напрежението се носеше във въздуха, те като че ли просто изчакваха. Не им беше казал, че възнамерява да ги освободи, и нямаше да им го каже, докато свободата им не станеше факт. Ако усилията му не успееха, не искаше те да останат разочаровани. Възнамеряваше да отиде отново в Генералния щаб след няколко дни, за да види дали документите за освобождаване са придвижени.

Междувременно си беше създал друг проблем. Какво щеше да прави със Софи? Тя категорично отказваше да се върне в Англия и той не можеше да я обвинява. Може би с препоръка от него би могла да намери място за гувернантка в Спаниш Таун или Очо Риос. Той отхвърли тази възможност почти веднага. Не му се искаше да я оставя сама.

Върна се в къщата едва за вечеря. Работата му даваше възможност да държи ума и тялото си заети. Работеше трескаво следващите няколко дни, излизаше рано и се връщаше късно. Виждаше Софи само на вечеря и се оттегляше в кабинета си веднага след това. Нарочно избягваше рома и късните вечерни разходки. Отказваше да се ангажира отново е нея. Когато я беше видял при дебюта й, беше омагьосан от ангелската й красота и силния й дух, също като Дезмънд. Последното, което искаше сега, беше да падне отново в капана й. Парен каша духа, тази пословица съвършено отразяваше чувствата му.

Крис харесваше живота си точно както си беше. Имаше плантацията и спиртоварната, а жени, които да утоляват жаждата му, се намираха предостатъчно в Кингстън.

Въпреки че го отричаше, той не можеше да забрави колко добре беше усещал Софи в ръцете си, невинната й страст, изкусителния й аромат, начина, по който се гърчеше под него. Проклятие! Втвърдяваше се само като мислеше за нея. Желанието пулсираше из него. Топлина се набираше в слабините му. Потискайки страстта си, той обръщаше мислите си в друга посока.

Софи скучаеше. Имаше нужда от нещо друго освен Крис, върху което да се фокусира. В последните няколко дни времето беше горещо и изтощаващо. Нямаше много неща, които човек би могъл да прави в следобедната жега, освен да се прохлажда и да мисли. За съжаление, нейните мисли никога не се отклоняваха много от Крис.

Беше разбрала защо той се държи така хладно и отчуждено с нея. Страхуваше се от нея. Страхуваше се, че може да започне да изпитва чувства към нея. Ако искаше тя да си тръгне, защо просто не й каже, вместо да я оставя да тъне в неизвестност?

Когато Крис се върна рано един ден от полетата, Софи научи от Чуба, че ще дойдат гости. Тя седеше и четеше в приемната, когато чу гласове във фоайето. Не им обърна особено внимание, докато Крис и гостите му не влязоха в стаята.

Тъй като никакви гости не бяха пристигали в Сънсет Хил, откакто тя беше дошла, Софи, беше изненадана да види как Крис въвежда един мъж с изискан вид и една красива жена в приемната. Въпреки че лицето му беше намръщено, когато отправи поглед към нея, гостите изглеждаха очаровани да я видят.

— Доведох съпругата си, за да се запознае с годеницата ви — каза мъжът. — Могат да се опознаят, докато ние вършим работа.

Софи стана, видимо изумена. Годеница?

— А, ето я — каза жената. — Добре дошла в Ямайка, скъпа. Надявам се, ще ми позволите да ви помогна да планирате сватбата си. Един празник е точно това, от което имаме нужда, за да отвлечем мислите си от всички тези неприятности с робите.

— Не, сигурно гре…

— Софи, моля те, поздрави лорд и лейди Честър — намеси се Крис. — Милорд, милейди, запознайте се с госпожица Софи Карлайл.

Софи направи нерешителен реверанс, объркана от внезапния обрат на събитията. Какво, за бога, му имаше на Крис?

— Лорд и лейди Честър, приятно ми е да се запознаем.

— Моля ви, скъпа, наричайте ме Агата — каза лейди Честър.

— Ние, англичаните, сме сплотено общество на този остров и не винаги се придържаме към протокола.

— Сега, след като дамите се запознаха, можем да се оттеглим в кабинета ви и да се занимаем е деловите въпроси — каза лорд Честър. — Неспокойствието сред моите роби става смущаващо. Утре отивам при Умбли, за да разискваме ситуацията. Ние, съседите, трябва да се държим заедно.

Софи изгледа Крис е болка. Не й беше известно нищо за никакъв годеж. Не беше честно да остави семейство Честър да вярват, че е негова годеница. Но получи от него само едно вдигане на рамене. Сякаш я оставяше да се справя сама с лейди Честър.

— Ще кажа да донесат нещо освежително — каза Крис.

— Пожелавам ви приятни разговори — добави Честър — Сигурен съм, че вие, дамите, ще имате много да обсъждате планирането на сватбата и изобщо.

— Капитан Радклиф е толкова красив — възкликна лейди Честър. — Отдавна ли го познавате?

— Повече от седем години — отговори Софи.

— Разбирам защо ви е довел в Ямайка, за да се ожените. Това е съвършеното място за сватба. Някой от роднините ви ще присъства ли на церемонията?

— Нямам роднини. Родителите ми, виконт и виконтеса Карлайл, починаха преди няколко години.

Агата плесна с ръце.

— Значи сте от благородно потекло — колко хубаво! Не познавам много добре капитан Радклиф, но знам, че брат му е граф Стандиш. Имате ли братя или сестри?

— Не, милейди — отвърна Софи.

Не броеше Рейфърд, защото не бяха от една кръв, а и двамата й родители нямаха братя и сестри.

— Трябва да ми казвате Агата, нали се уговорихме? А аз ще ви казвам Софи. Такова прелестно име. Е, Софи, определихте ли дата за сватбата?

— М-м… не. Ние с Крис едва пристигнахме в Сънсет Хил. Още свикваме тук.

Подносът с чая пристигна, позволявайки на Софи няколко мига, в които да събере мислите си. Какво си мислеше Крис? Как можеше да оставя хората да смятат, че е негова годеница? Тя знаеше, че той няма намерение да се жени за жена, която предизвиква спомени, които по-скоро би желал да забрави. Можеше да я желае страстно, да му харесва да се люби е нея, но сърцето му не беше ангажирано по никакъв начин.

Над ръба на чашата си Софи наблюдаваше как лейди Честър отпива от чая и опитва кейка с глазура.

— Възхитително — възкликна тя. — Обичам децата си, но ми харесва от време на време да прекарвам по някой следобед и без тях.

— Имате деца?

— Да, две прекрасни момчета на шест и на осем години. — Тя остави чашата си и се наведе към Софи. — Кажете ми какъв беше този шум със сър Оскар Ригби в „Кралски герб“? Защо търсехте място за гувернантка? Умирам от любопитство.

Макар че Софи беше очаквала въпроса, още не беше готова за него.

— Сгрешена самоличност. — Тя протегна ръка. — Както виждате, почернявам много лесно и сър Оскар ме взе за… друга жена. Колкото до мястото за гувернантка, исках да се издържам сама, докато двамата с Крис бъдем готови да се оженим. Той трябва да учи много как се управлява плантация и аз не исках да му бъда в тежест.

Агата я изгледа скептично.

— Как е възможно изобщо да бъдете в тежест на годеника си? Това ми звучи доста мистериозно, ако ме питате.

Софи отпи още една глътка от чая, докато обмисляше отговора си. Облекчение се разля из нея, когато Крис и лорд Честър се върнаха в приемната.

— Желаете ли чай, господа? — запита Софи, благодарна за прекъсването.

Двамата мъже кимнаха утвърдително и тя им наля чай.

— Капитан Радклиф, ние със Софи обсъждахме това, че е търсила работа. Кълна се, бях изненадана.

Крис погледна към Софи, като че ли очаквайки я да отговори. Когато обаче тя си замълча, той прочисти гърлото си и изрече:

— Софи обича да бъде полезна. Както ще удостовери господин Лъдлоу, аз сложих край на нейното търсене доста бързо. Преместих я от „Кралски герб“ тук, за да я държа в безопасност, далече от мъже като Ригби.

— Срамувам се, че Ригби е един от нас — подкрепи го Честър. — Неща, които никой от нас не одобрява, се вършат в неговата плантация. Той малтретира робините си и кара робите да работят, докато не паднат от изтощение. Ако има въстание, неговата плантация първа ще бъде атакувана.

— О, божичко, Джон, наистина ли мислиш, че ще се стигне дотам? — възкликна Агата, притискайки ръка към гърлото си.

— Хайде, Агата, не се тревожи. Това е само предположение.

Агата стана рязко.

— Имам основания да се тревожа. Децата са сами у дома с прислужничките. Може би трябва да си тръгваме, — Тя се обърна към Софи. — Ще поговорим по приготовленията за сватбата малко по-късно, скъпа. Накарайте вашия красив капитан да ви доведе по-скоро в „Орхидея“.

— Ще ви съобщя какво са решили останалите собственици на плантации, Радклиф — каза лорд Честър, съпровождайки съпругата си към каретата.

— Всички тези приказки за въстание са сериозни, нали? — запита Софи, махайки за довиждане на семейство Честър.

— Няма да те лъжа. Достатъчно сериозно е, за да накара собствениците на плантации да се обединят, за да се защитават. Но се надявам, че няма да се стигне до такова нещо. Ако обаче стане така, Сънсет Хил ще бъде в безопасност, моите роби ще бъдат свободни, затова няма да имат причина да се бунтуват. Жилищата им се ремонтират. Исках моите хора да знаят, че вземам присърце интересите им. Надявам се да останат на работа срещу заплащане, след като ги освободя.

Крис се отвърна. Софи го спря, докосвайки ръката му.

— О, не, недей. Просто ми обясни защо семейство Честър вярват, че сме сгодени. Трябваше да им обясниш, вместо да ме оставяш да се оправям е въпросите на лейди Честър.

— Ела в кабинета — каза Крис. — Трябва да поговорим.

— Наистина трябва — отвърна тя, влизайки преди него в кабинета.

— Седни, Софи.

— Предпочитам да не сядам, благодаря.

— Както искаш. — Той се отдалечи от нея и изведнъж се обърна. — Казах, че си моя годеница, за да спася репутацията ти. Лорд Честър е чул за конфликта ти с Ригби и е повярвал на това, което му е казал ханджията за тебе. Осветлих го, но заради това бях принуден да му кажа, че си ми годеница.

Гняв обзе Софи.

— Принуден ли? Излъгал си го! Сега трябва да поправиш това положение.

— Няма какво да се поправя, Софи. Предполагам, че ще трябва да се оженим. Имаш избор. Или се омъжваш за мене, или се връщаш в Англия. Ако разтрогнем този фиктивен годеж, никога няма да си намериш работа тук. Живееш в дома ми, следователно се очаква сватба. Ако си заминеш, репутацията ти ще бъде съсипана.

— Хм, няма да е за пръв път. Освен това, и двамата знаем, че не искаш да се жениш за мене.

Крис вдигна рамене.

— Какво искам вече не е важно. Важното е какво очакват хората. Съдбата ни събра отново и трябва да извлечем най-доброто от това.

Софи се вгледа в лицето му.

— Това не означава, че трябва да се женим. Ти дори не ме харесваш.

— Както и да е, ти живееш в дома ми и аз нося отговорност за тебе. Ще се оженим, Софи, и то по-скоро рано, отколкото късно.

Тя не можеше да повярва. Крис наистина ли смяташе, че тя ще се съгласи, като знаеше, че той не я иска? Тя не би могла да понесе да го обича, да живее с него и любовта й да остане неудовлетворена.

— Не, Крис, няма да се омъжа за мъж, който не ме иска.

— Не те искам ли? О, искам те, Софи. Не се съмнявай в това. Една нощ в леглото ти не ми беше достатъчна.

Думите му я зашеметиха, макар че не му повярва. Един мъж нямаше да я остави да чезне в скука, ако я желае. Нямаше да я игнорира или да отказва да поговори с нея на вечеря. Нямаше да отнася с презрение към нея и да се опитва да я отпрати.

Софи искаше да вярва, че Крис се интересува от нея. Господи, колко го искаше. Искаше да го целуне, да почувства устата му върху своята. Копнееше за неговото докосване, за сладките му ласки. Искаше той отново да се люби с нея, наистина го искаше.

Облиза внезапно пресъхналите си устни и се взря в очите му.

— Докажи ми, че ме искаш, Крис.

Отначало тя не мислеше, че той ще реагира. Но нещо като че ли избухна в него, когато ръцете му се плъзнаха в тъмните кичури на косата й и дръпнаха главата й назад, за да може устата му да плени нейната.

Целувката не беше нежна, но на Софи й беше все едно. Поне той показваше някакво чувство към нея, различно от апатия. Целуваше я жестоко, опустошаваше устата й с езика си, притискайки седалището й, за да я задържи плътно до себе си. Тя почувства набъбналия му член под панталоните и внезапно си спомни къде се намираха.

Издаде задавен звук дълбоко в гърлото си и се опита да го отблъсне. Той нерешително прекъсна целувката и я отмести от себе си, забил пръсти в раменете й.

— Още ли можеш да кажеш, че не те искам? — изсумтя той. — Никога не се съмнявай в това, Софи, наистина те искам и ще се оженим.

Тя не можеше да мисли, какво остава да говори. Усещаше устните си подути, плътта натъртена. Чувстваше се в неравновесие, разстроена. Можеше само да се взира в него с отворена уста. Той я пусна, извърна се и излезе от стаята.

Софи нямаше представа какво се е случило току-що. Защо Крис искаше да се ожени за нея, когато безброй пъти й беше казвал, че не я иска в живота си? Защо се интересуваше от репутацията й, когато беше помогнал да я съсипят?

Крис беше ядосан на себе си, но още повече на Софи. Грешка беше да говори за Софи и същевременно за брак пред лорд Честър, но нямаше да изпадне в това затруднено положение, ако тя не беше се промъкнала на борда на кораба му.

Казваше си, че женитбата със Софи не означаваше, че тя го интересува. Той имаше плантация и спиртоварна, които да управлява, роби, за които да се грижи. Софи не му беше необходима, за да станат животът или щастието му пълни.

Влезе в кабинета си и затръшна вратата. Отпусна се на едно кресло и се взря в купчината документи на бюрото, не можейки да се съсредоточи върху непосредствената си работа. Знаеше, че се самозаблуждава. В едно отношение наистина имаше нужда от Софи. Имаше нужда от тялото й до своето в леглото, плътно притисната до него. Имаше нужда от нейните целувки. Втвърдяваше се само като помислеше да се люби с нея. Щеше ли някога да има време, когато да не иска да бъде в нея?

За едно беше сигурен. Никога нямаше да позволи тя да узнае колко много има нужда от нея. От днес нататък, обеща си той, щеше да пази сърцето си и да остава емоционално дистанциран. Ако не го направеше, Софи щеше да го увие на пръста си, както беше направила преди седем години.

 

 

Няколко дни изминаха, без Крис да спомене повторно за брак пред Софи. Всъщност, той изглеждаше още по-дистанциран, отколкото обичайно. Тя беше толкова сигурна, че се отказал от идеята, че реши да го помоли да я заведе в града, за да пита господин Лъдлоу дали е получил отговор на запитванията й за гувернантското място.

Един път на вечеря тя му каза:

— Бих искала утре да отида в града. Мъндо би могъл да ни закара е Катина с фургона, ако нямаш нищо против.

Той като че ли не я чу.

— Крис…

— Чух те. Ще те заведа лично аз в града. Имаш нужда от нов гардероб. Няма да позволя да се говори, че се държа скъпернически с годеницата си.

Софи изфуча раздразнено.

— Мислех, че си осъзнал, че бракът между нас е невъзможен.

— Защо мислиш така?

— Действията ти говорят сами за себе си. Едва ме поглеждаш, не ми и продумваш.

— Имам да мисля за много неща — възрази той.

— Още ли се тревожиш за бунтовете?

— И за това се тревожа. Можеш да се погрижиш за гардероба си в Кингстън, докато аз съм в Генералния щаб. Искам да освободя робите си, преди положението да се влоши още повече. Вече загубих четирима мъже. Избягаха посред нощ, за да се присъединят към мароните в планините.

— Ще съобщиш ли, че ги няма?

— Не. Те скоро ще бъдат свободни и могат да правят каквото искат. Можеш ли да се приготвиш за утре сутрин в девет часа? Можеш да вземеш един от конете ми, а Катина ще пътува заедно с Мъндо във фургона.

— Ще бъда готова — каза тя, — но няма да приема подаръците ти. Знаеш, че не мога да ти платя това, което ми купиш.

— Скоро ще бъдеш моя съпруга. Предполага се, че трябва да ти осигуря подходящ гардероб! Защо се противиш?

— Защо ли? Защото бракът не е това, което искаш от мене.

— Това няма нищо общо. — Той стана. — Безполезно е да спорим по този въпрос, затова можеш просто да се примириш с този брак. Аз се примирих — добави той, докато излизаше от трапезарията.

Дощя й се да хвърли нещо подире му. Този мъж беше невъзможен. Беше решен да направи каквото иска с нея, със или без нейното одобрение. Но тя си имаше своите планове. Беше решена да си намери работа, независимо къде щеше да се наложи да отиде, за да я открие.

Фургонът ги чакаше, когато Софи и Катина излязоха от предната врата на следващата сутрин. Катина се усмихна срамежливо на Мъндо и се качи до него. Крис пристигна след минута, водейки два коня. Настани Софи на седлото на кротката кобила, после се качи на своя смолисточерен Атлас.

— Мъндо ще ви остави с Катина при шивачката и ще дойде с мене до магазина за припаси. Да тръгваме — каза Крис, насочвайки коня си към алеята.

— Знаеш ли къде се намира шивачката? — запита Софи, когато го настигна.

— Катина ми обясни. Жената се казва Уанда. Трябва да пристигнем около половин час преди фургона.

Софи кимна и не каза нищо повече. Какво би могла да каже на толкова упорит мъж като Крис? Ако не го обичаше толкова, щеше да се омъжи за него, но не би могла да понесе брак без любов.

Когато стигнаха в Кингстън, Крис я поведе по една тясна уличка встрани от Кинг Стрийт и спря пред едно дюкянче с проста табела „Шивачка“, която висеше над вратата. Външно беше непретенциозно, но приветливо е навеса на сини и бели райета, засенчващ витрината.

Крис слезе и свали Софи от седлото. Отвори врата и я пропусна да влезе. Висока тъмнокожа жена на неопределена възраст ги приветства пред вратата. Беше облечена небрежно в колоритна островна дреха с тюрбан на главата.

— Какво мога да направя за вас, господине? — запита тя с напевен глас, който сам по себе си звучеше като мелодия.

— Вие ли сте Уанда? — запита Крис. Когато жената кимна, той продължи: — Аз съм капитан Радклиф, а това е госпожица Карлайл, моята годеница. Катина от „Кралски герб“ ви препоръча. Каза, че сте отлична шивачка.

Уанда се усмихна и сведе глава.

— Ако вашата дама има нужда от шивачка, ще направя всичко по силите си, за да я удовлетворя.

— Годеницата ми има нужда от пълен гардероб, включително сватбена рокля — отвърна Крис. — Роклята и половината от първоначалните поръчки ще й трябват за след две седмици. Ще се справите ли?

Блестящите черни очи на Уанда излъчваха увереност.

— Ще се справя, капитане. Наела съм няколко свободни цветнокожи жени и лично съм ги обучила.

— Много добре. След като изберем модели и платове, ще оставя госпожица Карлайл във вашите способни ръце. Катина ще дойде скоро.

Софи прекара следващия един час в ровене сред модели и платове заедно с Крис — леки материи, удобни за горещия ямайски климат. Когато Катина се присъедини към тях, добави своето мнение, когато я помолиха, но Крис като че ли знаеше в какви дрехи иска да вижда Софи и избра модели, които му харесваха. Софи изразяваше предпочитанията си от време на време и се опита да спре на три рокли, но Крис не й обърна внимание.

Щом поръчаха шестте рокли, той каза:

— Ще оставя избора на бельо на тебе, Софи. Опитай се да не забравяш, че нямаш нужда от безброй фусти и стоманени корсети, които са последната мода в Англия. — Той се обърна, за да излезе. — Ако ме извините, дами, имам работа в Генералния щаб. Чакайте ме тук, докато се върна. Трябва да намерим обущар.

Пробите бяха жива мъка въпреки предвкусваното удоволствие от новите дрехи, Рейфърд беше поръчал първата й нова рокля от години насам, преди да се върнат в Лондон. Преди това тя беше подвивала подгъви, добавяла джувки и къдрички, беше правила всичко, за да заприличат старите й рокли на нови. Тъй като рядко беше излизала пред хора, Рейфърд не виждаше защо да попълва гардероба й.

Когато Уанда обяви, че има всичко необходимо, за да започне работа, Софи беше облекчена, че Крис още не се беше върнал. Щеше да има възможност да отиде при господин Лъдлоу в „Кралски герб“. Помоли Уанда да му каже, че ще го чака в странноприемницата, и тръгна заедно с Катина, оставяйки коня си, за да може Крис да го прибере.

— Капитанът ви каза да го чакате при шивачката — укори я Катина.

— Необходимо ми е да говоря с господин Лъдлоу и това е единствената ми възможност.

Катина цъкна неодобрително с език, но не каза нищо повече.

— Ето го господин Лъдлоу — каза Софи, когато видя ханджията.

— Госпожице Карлайл, колко хубаво е да ви видя отново. Чух, че ще се омъжвате за капитан Радклиф. Моите поздравления.

— Благодаря ви. Питах се дали имате вести от семейства, които искат да наемат английска гувернантка за децата си.

— Господарке! — ахна Катина. — Защо трябва да работите? Нали ще се омъжвате за капитана.

— Капитанът не може ли да ви осигури издръжката? — запита Лъдлоу.

— Годеницата ми няма нужда да работи и аз мога да й осигуря много добра издръжка, благодаря ви.

— Крис.

Софи се извърна, пребледнявайки, когато видя изражението на лицето на Крис. Той беше вбесен. Веждите му бяха събрани, очите — присвити.

— Трябваше да ме чакаш при шивачката — изрече той с все по-нарастващ гняв.

Беше сметнал, че тя се е примирила с брака им, така че защо ще пита за работа? По дяволите! Тя не знаеше ли, че той се опитва да направи каквото трябва? Беше загубил контрол над себе си и беше отнел девствеността й. Тъй като пред нея нямаше никакви други перспективи освен несигурно бъдеще в Англия, а и той я беше съсипал за другите мъже, тя нямаше друг избор, освен да се омъжи за него.

— Исках да говоря с господин Лъдлоу, преди да се върна в Сънсет Хил — отговори тя.

— Ще обсъдим това у дома. Ако искаш, можем да поканим Лъдлоу на сватбата. Ела, трябва да ти поръчаме обувки.

— Но…

— Софи — изрече той грубо, — казах, че е време да тръгваме.

— Много добре, щом настояваш.

Крис беше готов да избухне, докато гледаше как Софи излиза пред него от странноприемницата с високо вдигната глава и гордо изправени рамене. Тази жена не знаеше ли какво е страх? Да не би да искаше Ригби пак да я нападне? Когато Крис беше видял Ригби на излизане от Генералния щаб преди малко, сърцето му почти беше спряло. Беше довършил бързо работата си и се беше върнал почти тичешком у шивачката. Когато беше научил, че Софи е тръгнала въпреки заръката му, страхът за нейната безопасност го беше пронизал моментално.

После, когато беше влязъл в странноприемницата и я беше чул да пита за работа, страхът се беше превърнал в заслепяващ гняв. Въпреки че нямаше никакви други възможности, Софи не искаше да се омъжи за него. По-скоро би поела риска на едно несигурно бъдеще като гувернантка, отколкото да стане негова съпруга. Дотук беше с хубавите думи, които му беше шепнала на ухото преди седем години. Те не бяха означавали нищо… по-малко от нищо, както винаги си беше знаел.

— Конят ти е отвън — изръмжа Крис и кимна на Катина. — фургонът също.

Катина се качи във фургона при Мъндо, докато Крис настаняваше Софи на коня и, а после възсядаше Атлас. Гневът му продължи да кипи, докато поръчваха пантофи и обувки при обущаря и след това поеха обратния път към Сънсет Хил.

Когато стигнаха в имението, Крис заговори за първи път, откакто бяха излезли от Кингстън.

— В кабинета ми. Веднага!

Влезе като буря в къщата, очаквайки я да го последва.

— За какво е всичкото това, Крис? Защо се сърдиш толкова? Просто исках да попитам дали има някакви отговори на запитването ми за работа.

— Защо така се противиш на брака ни?

— Защото ти не го искаш.

— Никога не си ме обичала, нали?

Тя сведе очи.

— Това важно ли е сега?

— Няма никакво значение.

Ужасна лъжа. Разбира се, че имаше значение. Той не знаеше защо, но наистина беше така. Софи му обърна гръб.

— Няма нужда да се жениш за мене, защото ми отне девствеността. Мога да се грижа за себе си. Не искам брак без любов, Крис. Ами ако се оженим и имаме деца? Ще обичаш ли децата, които ще имаме двамата с тебе?

Крис хвана раменете й и я обърна е лице към себе си.

— Може вече да носиш дете от мене.

От шока по лицето на Софи разбра, че тя не е мислила за това.

— Беше само един път. Не мисля…

— Не знаеш. Много е възможно.

Ръцете му се впиха в раменете й, спуснаха се надолу, хванаха китките й и я привлякоха към него. После устата му плени нейната. Той се втвърди още щом устните му докоснаха нейните. Нарочно се беше държал на разстояние от нея, след като я беше освободил от девствеността й, но въздържането само беше увеличило жаждата му за нея. Повече не можеше да чака. Грабна я на ръце и се отпусна на креслото, държейки я в скута си.

— Какво правиш? — ахна тя.

— Ще се любя с тебе. Помогни ми да вдигна полата.

— Тук? Сега? В кабинета ти? Може някой да влезе.

Крис стана, без да я пуска.

— Много добре.

И я понесе нагоре по стълбите.

— Къде ме носиш?

— В стаята ти, ако нямаш нищо против.

Катина ще се върне скоро.

— Ще заключим вратата. Протестирай колкото си искаш, Софи, но ще те имам.

— Защо?

Крис не знаеше защо. Дори да знаеше, нямаше да й го каже. Знаеше само това, че копнее да бъде в нея, трепери от жажда за нея. Заради гордостта си се беше въздържал прекалено дълго. Щеше да й покаже, че любенето с нея за него не означава нищо повече от утоляване на телесните му нужди. Тази мисъл го накара да се подсмихне горчиво.

Заблуждаваше единствено себе си, ако мислеше, че любенето със Софи не означава нищо за него.