Кони Мейсън
Вкусът на рая (15)

14

С изключение на разноцветната и все още до известна степен болезнена буца на челото й Софи се чувстваше като преди. Беше изминала една седмица, откакто Крис се беше любил е нея. Бяха се любили два пъти онази нощ и тя не можеше да бъде по-щастлива. Единственото, с което не се примиряваше, беше собствената й безполезност. Крис нямаше нужда от нея, освен, разбира се, в леглото. Тя искаше да бъде негова помощничка, човек, на когото той да може да се довери, който да може да облекчи бремето да управлява плантацията.

Един път на вечеря тя изрази съмненията си относно мястото, което заемаше в живота на Крис.

— Отегчавам се да не правя нищо по цял ден — изрече, когато свършиха последното ястие. — Имам нужда от нещо, за да запълня празнината. Ти винаги си толкова зает; трябва да има нещо, което мога да правя, за да ти помагам.

Крис обмисли молбата й и поклати отрицателно глава.

— Не знам с какво можеш да ми помагаш, Софи. Грижата за къщата не ти ли е достатъчна?

— Къщата се грижи сама за себе си. Има много малко неща, които да правя, освен да мисля над менюто заедно е Чандра.

— Не можеш да работиш на полето, не бих го позволил. В спиртоварната също. Това е трудна и мръсна работа.

— Ами документите? Аз се уча бързо.

— Финансовите ми записки се поддържат от адвоката ми в Кингстън. Мъндо води всекидневен счетоводен отчет, а аз занасям резултатите на господин Фентън веднъж седмично.

Раменете на Софи се отпуснаха. Трябваше да има нещо, което да може да върши.

— Защо не отидеш на гости на семейство Честър? Сигурен съм, че лейди Агата ще ти каже с какво запълва дните си.

— Не е същото, Крис. Агата има деца и се занимава с тях.

Крис се вгледа в лицето й.

— Искаш ли деца, Софи?

— Неизбежно е.

— Не те питах това. Искаш ли моите деца?

— Искаш ли да родя твоите деца? — отговори тя е въпрос.

— Наистина не бях мислил за това преди, но както казваш, неизбежно е.

Той избягаше темата и това беше съвсем ясно за Софи.

— Защо си така уклончив?

— Не мисля, че съм.

— Казах ти, че те об…

— Внимавай, Софи.

Понеже той не искаше да слуша за любов, тя започна отново.

— Искам деца, Крис, твоите деца. Но докато това се случи, трябва да върша нещо.

— Повечето жени биха били щастливи да се занимават е женски работи, като например, бродерия, градинарство, музика и пазаруване.

— Аз не съм повечето жени.

Сините му очи пламнаха.

— Знам. — Той бутна стола си назад и се изправи. — Да изследваме ли разликата в спалнята?

Тя не можа да устои на тази негова дяволска усмивка, особено когато беше отправена към нея. Стана и положи ръка в неговата.

— Много добре, но този разговор не е приключил.

Грабвайки я на ръце, той я отнесе нагоре по стъпалата. И не чу още по темата от нея, защото се погрижи да държи устата й заета, за да не може да говори.

 

 

Лорд и лейди Честър заедно с гостенката си дойдоха в Сънсет Хил на следващата сутрин. Бяха дошли да се осведомят за здравето на Софи.

— Не дойдохме по-рано, защото не искахме да попречим на оздравяването ви — обясни Агата. — Изглеждате чудесно, скъпа, с изключение на тази ужасна синина на челото ви, но съм сигурна, че ще изчезне е времето.

— Доведохме племенницата си — каза лорд Честър. — Софи, бих искал да се запознаете с лейди Аманда Дартмур. Тя овдовя наскоро и дойде в Ямайка, за да се възстанови от загубата си. Пристигна вчера е „Лейди Джейн“ от Ливърпул.

Добре дошла — каза Софи. — Надявам се посещението в Ямайка да ви хареса.

Софи сметна, че лейди Аманда е много млада, за да е вдовица. Тя беше миниатюрна и руса, закръглена там, където трябва да бъде закръглена всяка жена. Единственото непривлекателно нещо у нея беше твърдостта в очите. Котешкият й поглед се спря объркващо върху Софи, докато й протягаше една безжизнена ръка.

— Бих искал да поговоря със съпруга ви — каза Честър. — Той тук ли е?

— Моля, настанете се в приемната, докато пратя някого да го доведе. Сигурна съм, че ще се радва да ви види. Ще останете ли за обяд?

— Ще ни бъде много приятно — отвърна Агата. — Нали, Честър?

— Вярвам, че ще можем да отделим време. Може би ще ни разкажете за вашето тежко изпитание, Софи. Разбрах, че сте била намерена от мароните, докато сте била в безсъзнание.

— По-късно, скъпи, нека Софи прати да повикат капитана — укори го Агата.

Софи побърза да излезе от стаята, смутено осъзнавайки, че лейди Аманда я е преценила и не я е одобрила. Питаше се защо. Изпрати кухненския помощник да намери Крис, нареди да се приготви чай и се върна в приемната, за да чака съпруга си.

Разговорът замря, след като се изчерпи темата за времето. Лейди Аманда скочи в отворилата се пауза.

— Страшно съм любопитна да разбера какво е станало с вас, докато сте били с онези ужасни марони. — Очите й блеснаха.

— Те… нараниха ли ви? Бих се самоубила, ако някой от тях ме докоснеше.

Софи почувства как полека у нея се набира гняв. Лейди Аманда не знаеше нищо за мароните, но допускаше най-лошото.

— Отнесоха се е мене много добре. Ако не бяха те, щях да умра.

Аманда потръпна деликатно.

— Радвам се, че не съм била на ваше място.

За щастие, подносът с чая пристигна, позволявайки на Софи да изостави темата. За съжаление, Аманда нямаше такова намерение. Докато Софи сипваше чая, Аманда запита:

— Какво мисли съпругът ви за пребиваването ви сред мароните?

Докато Софи се чудеше какво да отговори, Крис влезе в стаята.

— Благодарен съм им, че се погрижиха за нея — каза той, когато се присъедини към малката група.

Спря на място, щом забеляза Аманда. Поглеждайки към Крис, Софи видя смаяното му изражение и се запита дали познава Аманда Дартмур.

— Крисчън! — изписка Аманда. — Колко хубаво е, че те виждам отново! Липсваше ми.

Крис видимо се стегна.

— Лейди Аманда, смаян съм. Вие сте последният човек, когото очаквах да видя в Ямайка.

Агата плесна с ръце.

— Колко хубаво! Вие вече се познавате.

Ревността задълба в сърцето на Софи, когато Аманда се надигна на пръсти и целуна Крис по бузата. Това в очите му проблясък на възхищение ли беше? Доколко познаваше Аманда? Със сигурност изглеждаше, че й посвещава голямо внимание.

Аманда изглеждаше извънредно кокетлива и дружелюбна като за наскоро овдовяла жена. Загледа се жадно в Крис, като че ли искаше да се хвърли върху него и да го изяде. Колкото до Крис, той изглеждаше уместно сконфузен.

Накрая той се отдели от Аманда.

— Да се оттеглим ли в кабинета ми, Честър?

В мига, когато мъжете излязоха, Аманда изрече:

— Ако моят скъп покоен съпруг беше толкова привлекателен като Крисчън, не бих била толкова щастлива да бъда вдовица.

Софи веднага забеляза с каква лекота Аманда употреби малкото име на Крис.

— Аманда — смъмри я Агата, — смущаваш скъпата Софи.

— О, лельо, и двете знаем, че ненавиждах Дартмур; беше тридесет години по-стар от мене. Бракът беше уреден от родителите ми, нямах избор по въпроса.

— Съжалявам, че бракът ви не е бил щастлив — каза Софи.

— Отдавна ли познавате Крис?

Очите на Аманда заблестяха.

— От доста време.

Смаяна, Агата стрелна изумен поглед към Аманда и рязко смени темата. Трите жени поговориха за различни маловажни неща, докато мъжете не се върнаха в приемната за обяда. Софи се извини и отиде да се погрижи за приготовленията; даде нареждане масата да бъде сервирана в покрития двор, който гледаше към градината. Когато се върна, забеляза, че Аманда е притиснала Крис и разговаря оживено с него. Семейство Честър видимо липсваше.

— Какво стана с лорд и лейди Честър? — запита Софи.

— Бяха повикани в дома си — отвърна Крис. — Едно от децата им леко се наранило и лейди Агата пожела да се върне веднага в „Орхидея“.

— Аз предпочетох да остана и да се наслаждавам на компанията на хора, по-близки до моята възраст — обясни Аманда. — Крисчън великодушно постави каретата си на мое разположение. Надявам се, не възразявате, Софи. Ние е Крис имаме много неща да обсъждаме.

— Разбира се, че не възразявам — отговори Софи, устоявайки на подтика да изскърца със зъби.

Тримата се отправиха към трапезата. Софи нареди да махнат два прибора и се присъедини към тях.

— Не бяхте ли Софи Карлайл, преди да се омъжите? — запита Аманда и потупа брадичката си. — Защо това име ми звучи познато? Може би ще се сетя.

— Остави това, Аманда — предупреди я Крис. — Кога почина Дартмур? Ти беше ли при него, когато това се случи?

Аманда го изгледа и премига. Очевидно двамата са били близки приятели по едно време, предположи Софи и ревността надигна грозната си глава.

Аманда отпрати към Крис омайната си усмивка.

— Добре знаеш, че с Дартмур не бяхме близки. Бях в града, а той беше в провинцията, когато почина преди четири месеца. Като повечето женени двойки намерихме за удобно да живеем разделени. Това е най-добрият план, не си ли съгласен, Крис?

Софи зачака отговора на Крис. Би ли предпочел да живее отделно от нея, както Аманда и нейният съпруг?

— Ако това ти е било удобно, в такъв случай се радвам, че вие двамата със съпруга ти сте намерили известно доволство в брака си.

Неговият уклончив отговор удовлетвори Софи. Аманда го тупна игриво с ръка.

— Възхищавам се на дипломатичността ти, Крис, но аз не намерих никакво доволство в брака си. — Тя се взря остро в него. — Имаше някои преимущества в това, да бъда омъжена за доста по-възрастен мъж, което, сигурна съм, осъзнаваш. Вашият брак уреден ли беше? Не си споменавал, че ще се жениш, когато ме посети в Лондон, преди да отпътуваш за Ямайка.

Крис почти усещаше вкуса на враждебността между Аманда и Софи и се запита дали съпругата му подозира, че двамата с Аманда са били любовници. Трябваше да предупреди Аманда да държи общото им минало за себе си.

— Човек би могъл да каже, че бракът ни е уреден, но не по този начин, по който може би си мислиш — изрече искрено Крис. — Реших да се оженя за Софи, но никой от нас двамата не беше очаквал да се види оженен за другия. Нещата са сложни.

Аманда изглеждаше объркана.

— Не разбирам.

— Може би Крис може да обясни — изрече Софи, ставайки рязко. — Моля да ме извините, има нещо в кухнята, което изисква присъствието ми. Сигурна съм, че съпругът ми ще ви забавлява в мое отсъствие.

Крис се загледа след Софи, осъзнавайки неудоволствието й. Какво беше очаквала от него да каже? Дали беше искала той да заяви безсмъртната си любов към нея? Да признае, че са се оженили по любов?

Аманда го хвана за ръка.

— Би ми харесало да се разходя из градината ти, Крисчън. Прелестна е. Никога не съм виждала такива красиви цветя. Цветовете са великолепни.

— Доста е подивяла, но ние със Софи я харесваме в неопитомено състояние.

Аманда облиза устни, надигна се на пръсти и го целуна по устата.

— Неопитомена да; ти винаги си обичал да опитомяваш диви създания. Беше ни добре заедно, нали, Крис?

— Беше много отдавна, Аманда.

Той я поведе по криволичещата пътека, слушайки с половин ухо, докато тя бърбореше за каквото й идваше на ума. Когато стигнаха мястото, където джунглата нахлуваше в градината, тя спря и притисна многозначително гърдите си в ръката му.

— Бих могла да бъда убедена да остана в Ямайка — измърка тя, — ако ми дадеш поне мъничко насърчение.

Крис я отдели от себе си.

— Аз съм женен, Аманда. Защо дойде в Ямайка?

— Дойдох за тебе, разбира се. Нямах представа, че си женен. — Тя го изгледа остро. — Не обичаш съпругата си; призна си го. Освен това, ако си спомням правилно, един скандал се свързваше е името й.

Крис се намръщи.

— Да сменим ли темата?

Тя се приближи към него, докато той не подуши мускусния аромат на страстта й. Сякаш го беше нападнал хищник. Аманда не само беше красива, но беше и страстна любовница. Някои неща не можеха да бъдат забравени. Сексът му трепна неволно и той прокле спонтанната си реакция на сексуалните й покани. Не че я желаеше; просто не можеше да овладее тялото си.

— Винаги си знаел какво изпитвам към тебе, Крис. Само кажи една дума и можем отново да бъдем любовници.

— Аманда, ти си привлекателна жена, но мисля, че трябва да отправиш поглед другаде. Нямам нужда от любовница, имам съпруга.

Тя се засмя. Стържещият звук опъна нервите му.

— Вече съм отправила поглед към един мъж, имаш ли някакви възражения?

— Никакви, стига да не съм аз.

Протягайки ръце, Аманда ги обви около врата му и го дръпна, за да го целуне. Устните й бяха меки, пищни, обещанието им прозираше недвусмислено. Крис нерешително се поддаде на целувката, питайки се защо ли тази дяволица е избрала него да тормози, когато Лондон беше пълен с мъже.

Когато тя се откъсна, за да си поеме въздух, му отправи обаятелна усмивка.

— Ти си, Крис.

И дръпна главата му за още една целувка. Един храст шумоля.

— Извинете ме… прекъсвам ли нещо?

Крис отблъсна Аманда, търсейки как да обясни ситуацията.

— О, не, Софи, не прекъсвате нищо — измърка Аманда. — Наслаждавах се на градината и на компанията на съпруга ви. Ние сме близки приятели, в края на краищата. — Тя отпрати съблазнителна усмивка към Крис. — Надявам се да продължим… разговора по-късно.

Крис изпъшка без глас. Не можеше отново да остане насаме е Аманда. Тази жена беше истинско бедствие, а той си имаше достатъчно неприятности, колкото за цял живот.

Той направи единственото, което би могъл да стори, за да се измъкне от неудобната ситуация.

— Време е да се връщам в спиртоварната, уважаеми дами. Изгубихме ценно време покрай урагана и неговите последствия, така че всяка работна ръка е необходима. Приятно ми беше да ви видя отново, лейди Аманда. Каретата ми ще ви чака, за да ви откара у дома, когато бъдете готова. Софи, ще се видим на вечеря.

— Удоволствието е изцяло мое, уверявам те — отвърна Аманда. — Скоро ще се видим отново, Крис.

Крис се извърна рязко и бързо се отдалечи. Аманда погледна към Софи с хладно спокойствие.

— Предполагам, видяхте, че съпругът ви ме целуваше.

— Видя ми се, че вие го целувахте — отвърна Софи. — Колко близки сте с Крис?

— Интимни, ако разбирате какво искам да кажа.

Софи изфуча.

— Все ми е едно каква сте му била в миналото. Стойте настрана от него. Няма да стоя и да гледам как друга жена съблазнява съпруга ми.

— Познавам мъжете; повярвайте ми, когато ви казвам, че Крис е узрял за съблазняване.

— Ще ви бъда благодарна, ако стоите настрана от него в бъдеще.

— Да стоя настрана ли? Разбира се, че няма. Ямайка ми харесва. Ще се върнем ли в къщата? Време е да си тръгвам.

Софи би могла да каже, че дори е крайно време. Как Крис се беше забъркал е такава леконравна жена като Аманда? Защо семейство Честър не знаеха каква е истинската й порочна природа? Само тя ли виждаше Аманда такава, каквато беше в действителност? Сега знаеше защо жена с изтънчения вкус на Аманда е изоставила комфорта на Лондон заради Ямайка. Беше последвала Крис.

Софи отложи вечерята, когато Крис не успя се върне в къщата, но в края на краищата вечеря сама. Оттегли се веднага след това. Посещението на лейди Аманда беше я оставило изтощена и с усещане за неадекватност.

Катина решеше косата на Софи, когато Крис влезе в спалнята. Сигурно тъкмо се беше изкъпал, защото косата му беше мокра. Отпрати Катина е махване на ръка, тя направи реверанс и излезе.

— Съжалявам за вечерята. Една машина се развали и не можах да тръгна, преди да я поправят Хапнах малко в кухнята, когато се върнах.

— Не искаш ли да обясниш случката от следобеда?

— Ако говориш за онзи малък епизод в градината с Аманда…

— Малък епизод ли? Така ли му казваш? Тази жена те е последвала в Ямайка, за да продължите връзката си. Ти я целуваше. Какво говори това за отношенията ви?

— Въобразяваш си, Софи. За твое сведение тя ме целуваше. И не съм я викал в Ямайка. Сбогувах се с нея в Лондон и мислех, че е завинаги.

— Хареса ли ти целувката?

Крис се изчерви.

— Не точно.

— Какво означава това „точно“?

— Изненада, най-вече. Аманда беше последният човек, когото очаквах да видя в Сънсет Хил. Вярваш ми, нали?

Софи се извърна.

— Доказателството беше невероятно изобличително. Не искам отново да оставаш насаме с бившата си любовница.

— Не е любовница, Софи. Виждах се е нея, когато посещавах Лондон от време на време.

— Тя е мъжемелачка. Не знам какво са мислили семейство Честър да поканят жена с леко поведение в дома си.

Усмивка изви нагоре ъгълчетата на устата му.

— Ревнуваш.

Сложила ръце на кръста, с предизвикателство в очите, тя му хвърли остър поглед.

— Даваш ми достатъчно основания.

Обвивайки ръце около талията й, той я привлече към себе си, сведе глава и я целуна — малки, леки целувки по устата и надолу по шията. Тя се изви срещу него, вдъхвайки дълбоко аромата му и чистия мирис на сапун. Той я задържа, притиснал с една ръка тънката й талия, и притисна лице към ямката между гърдите й. Езикът му се показа и близна кожата й.

— Вкусът ти е възхитителен.

Кожата на Софи сякаш пламна. Но тя трябваше да намери сили да го спре, колкото и трудно да беше. Задъхана, трепереща от потискано желание, тя опря ръце на гърдите му и го отблъсна. Крис отстъпи и вдигна глава, за да я погледне.

— Сега пък какво има?

— Искам да говорим за лейди Аманда.

— По-късно.

Посегна към нея и този път тя охотно се отпусна в прегръдките му.

Той я отнесе на леглото и започна да се люби с нея бавно, чувствено, без да оставя без внимание някоя част от тялото й. С ръце, уста и език я възбуди така, че тя затрепери под него. Но когато щеше да довърши акта, тя го бутна по гръб и се настани върху него.

Сините й очи заблестяха от дяволита наслада.

— Мой ред е да те измъчвам.

Почувства как тялото му трепва в отговор и се усмихна. После сведе глава и близна плоските му зърна. Той изруга пресипнало. Тя не позволи измъченото му изражение да я спре и започна полека да целува и да облизва цялото му тяло. Когато взе набъбналия му член в ръка и прокара език по главичката, той едва не скочи от леглото.

— Няма нужда да правиш това, любов моя — изпъшка той, останал без дъх.

Тя вдигна глава.

— Искам.

Продължи да обсипва с ласки пулсиращия му секс, докато той не изрева, вдигна я и навлезе рязко и дълбоко във влажния й център. Тя стегна мускулите си около него, усещайки как я разтяга, как навлиза все по-дълбоко и все по-бързо в нея.

Тя застена, запъшка, вдигна ханша си, за да посрещне страстната му атака. Тогава внезапно бурята, набираща сили в нея, избухна в хиляди ярки звезди на неописуема наслада. Всеки мускул в тялото й се сви. Смътно долови как Крис изкрещява името й и затвори очи, за да вкуси освобождението му и собствената си кулминация.

Отпусна се до него, преплела ръце и крака в неговите. От равното му дишане заключи, че е почти заспал.

— Крис.

— Хммм?

— За какво искаше лорд Честър да говори с тебе?

Той въздъхна.

— Не може ли да почака до утре сутрин?

— Не, ти обикновено излизаш от къщата още преди да съм се събудила.

— Много добре, какво искаш да знаеш?

— Лорд Честър. Какво искаше?

— Има вълнения в плантацията му. Робите му се бунтуват срещу дългите часове, които трябва да работят, за да възстановят плантацията след урагана, и си отмъщават на дребно. Той се страхува, че положението ще се влоши.

— Ти каза ли му какво ми каза Удама?

— Да казваш на плантаторите да освободят робите си е загуба на време. Всъщност, те ме държат отговорен за недоволството сред робите, защото освободих моите роби, за разлика от тях.

— Това е смешно!

— Кажи го на Честър и на другите. Тези неприятности зрееха от много отдавна. Страхувам се, че скоро ще има развръзка.

— Какво смятат да правят лорд Честър и другите?

— Честър ще изпрати лейди Агата и децата си в Англия с първия заминаващ кораб. Смята, че трябва и аз да те пратя у дома заедно с тях.

Софи подскочи.

— Нищо такова няма да направя! Сигурно не мислиш да постъпиш така, нали?

— Уморен съм; ще го обсъдим по-късно?

— Със сигурност няма да го обсъждаме по-късно.

— Ако трябва да знаеш, сериозно мисля над това. Можеш да останеш при брат ми и съпругата му, докато положението не стане безопасно, за да се върнеш. Сега спи, все още нищо не е окончателно.

Софи лежа буди дълго след като Крис заспа. Нямаше да отиде никъде, преди да поговори с лейди Честър. Това ли беше начинът на Крис да й каже, че иска да се отърве от нея?

Първата възможност за Софи да посети лейди Честър беше една седмица след разговора й с Крис. Трите дни проливен дъжд бяха оставили пътищата затънали в кал, но следващите три дни силно слънце ги бяха изсушили. Софи и Катина тръгнаха за плантацията на семейство Честър малко след обеда.

След като беше прекарала дни наред принудително вътре в къщата заедно с две преливащи от енергия деца, Агата беше щастлива да види Софи. Катина отиде при прислужничките, докато Софи седеше на верандата с Агата и Аманда.

— Какво ви води навън в този слънчев ден? — запита Агата.

Софи отпи от плодовия сок, налят в кристална чаша, докато обмисляше отговора си. На влизане в къщата беше забелязала кутии и сандъци, натрупани във фоайето.

— Заминавате ли, милейди?

— Може би, но още не съм сигурна. Приготвям се, ако скъпият ми Честър реши, че положението с робите излиза извън контрол и ни прати у дома в Англия.

— О-о — изсмя се Аманда, — никъде няма да ходя. Ако леля Агата замине, смятам да остана и да се грижа за домакинството на чичо Честър. А ти, Софи? Ще напуснеш ли Ямайка? Ако го направиш, бъди сигурна, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да се грижа за съпруга ти в твое отсъствие.

Агата въздъхна.

— Опитах се да убедя скъпата Аманда да тръгне с мене и децата, но тя упорито отказва. — Тя примирено вдигна ръце. — Няма нищо друго, което бих могла да направя.

— Ще бъдете щастлива да узнаете, лейди Аманда — изрече Софи, — че сериозно възнамерявам да остана в Сънсет Хил независимо от всичко. Благополучието на съпруга ми е по-важно от моята собствена безопасност.

— Колко хубаво — изрече кисело Аманда.

— И аз мисля така, но вие и двете нямате деца, за които да се тревожите. Тяхната безопасност трябва да бъде най-важното нещо. Когато Честър каже, че е време да тръгваме, ще тръгнем.

— Така трябва — съгласи се Аманда. — И ти, Софи. Ами ако носиш наследника на капитан Радклиф? Не трябва ли да се грижиш за здравето и благополучието си?

— Аманда е права, скъпа — съгласи се Агата. — Знам, че капитанът ще иска да бъдете в безопасност. Той трябва да ви е казал мнението си по този въпрос.

— О, да, направи го, но аз си имам собствено мнение. Не винаги правя това, което той каже. Аз съм на мнение, че Сънсет Хил няма да стане плячка на мародери.

Агата изпуска тежка въздишка.

— Възхищавам се на смелостта ви, но трябва да ви предупредя, че никой не е в безопасност в тези смутни времена. Когато робите въстанат, лудостта взема връх. Плантации биват опожарени, хора биват избивани безразборно. Случвало се е и преди, в края на миналия век.

— Въпреки това, аз няма да се отделя от Крис — настоя Софи, изпращайки безмълвно послание към Аманда.

— Тогава вие и скъпата Аманда можете да си правите компания — заключи Агата, — освен ако не успея да убедя Аманда да напусне острова, когато дойде моментът.

Агата скочи от стола си, когато един детски вик проехтя в къщата.

— О, божичко, това е някое от децата. Трябва да отида; сигурна съм, че скъпата Аманда ще ви прави компания в мое отсъствие.

Аманда започна да изучава Софи е присвити котешки очи.

— Най-накрая си спомних защо името ти ми звучи познато. Макар че не си спомням подробностите, скандалът, който предизвика, разбуни Лондон преди няколко години.

— Имате добра памет, милейди, но не особено голямо право, за да говорите. Съмнявам се, че репутацията ви е толкова неопетнена, колкото си мислят лорд и лейди Честър. Предполагам, че по едно време сте били любовници с Крис — изстреля тя направо.

— Бяхме интимни приятели — измърка Аманда. — Разбирай го както искаш.

— Знам точно как да го разбирам.

— Знам достатъчно за тебе, за да отида при съпруга ти с фактите. Той може да не е толкова снизходителен, колкото го мислиш. Може да те отпрати, щом ме изслуша. — Самодоволният глас на Аманда накара Софи да стисне зъби. — И аз ще бъда тук, за да облекча неговата самота.

Софи сподави една усмивка. Аманда не знаеше толкова, колкото си мислеше, че знае, ако нямаше представа, че именно Крис беше замесен в скандала.

— Както искате, милейди. Кажете на съпруга ми всичко, което искате. Нищо, което можете да кажете, не е в състояние да причини разрив във връзката ни.

Лейди Агата се върна.

— Майчинството си има своята отплата, но е и голямо изпитание. Очаквате ли да дарите съпруга си със семейство, Софи, скъпа?

— Надявам се един ден да имам деца — отвърна Софи.

— Вие сте женени от седмици; може би вече носите дете.

Софи не получи възможност да отговори, когато една прислужничка дойде, за да съобщи, че капитан Радклиф е пристигнал.

— Крис е тук? — каза Софи, надигайки се от стола си.

— Не ставайте, Софи. Ще го поканя да се присъедини към нас, а после ще пратя да повикат Честър.

Агата даде съответните нареждания. Софи отбеляза с известно раздразнение, че Аманда бухна русата си коса и подръпна деколтето на корсажа си, очаквайки появата на Крис.

Крис се появи на верандата, спирайки рязко, когато видя Софи.

— Софи… нямах представа, че си тук.

— Очевидно — измърмори тя мрачно. Дали не беше дошъл да се види с Аманда?

— Чуба каза, че ти и Катина сте взели каретата, но предположих, че сте отишли в Кингстън.

— Моля, седнете и се присъединете към разговора, капитане — покани го Агата. — Честър ще дойде веднага.

— Нещо се е случило — каза Софи, когато забеляза угриженото изражение, което набръчка челото на Крис. — Какво има?

— Моля ви, кажете ни, капитане — каза Агата. — Ще го чуя от Честър рано или късно.

— Предпочитам да изчакам лорд Честър.

— Тук съм — каза Честър, когато дойде на верандата. — Какво има, Радклиф? Имате ли новини?

— Сигурен ли сте, че трябва да обсъждаме това пред дамите?

— Ако е нещо, което ще се отрази и на нас, моля ви, говорете свободно, капитане — каза Агата.

— Много добре. Получих известие, че мародерстващи роби са подпалили плантация близо до Спаниш Таун. Насилието може да се разпространи и тук.

— Значи въпросът е уреден — изрече Честър. — Семейството ми заминава от Ямайка с „Мери Диъри“. Корабът трябва да пристигне следващата седмица.

— О-о, чичо, мене не ме е страх — изсмя се Аманда. — Ще остана и ще се грижа за нещата тук, докато леля отведе децата на безопасно място.

— Би трябвало да заминете със семейството си, милейди — каза Крис. — Аз ще изпратя Софи при брат ми, докато премине опасността.

— Може да опиташ — предупреди го Софи, — но няма да се получи. Оставам, Крис.

— Ще го обсъдим у дома, Софи.

Макар че Крис изглеждаше решен, тя отказваше да бъде принудена да направи нещо, което не искаше да направи. А тя със сигурност не искаше да се отделя от него.

— Мисля, че трябва да заминеш, Софи — каза Аманда, разчупвайки напрегнатото мълчание между Крис и Софи.

— Защо вие да можете да останете, а аз не? — възрази Софи.

— Аз съм логичният избор да се погрижа за мъжете. Леля си има деца, които да пази, а ти може би носиш наследника на съпруга си.

Главата на Крис се вдигна рязко.

— Софи, вярно ли е?

— Време е да си тръгвам — каза Софи, като се изправи и приглади полите си. — Ще намеря Катина, докато вие с лорд Честър обсъдите последното развитие на нещата.

— Тръгвам с тебе. Отсега нататък не искам да излизаш от плантацията без охрана.

— Крис, наистина…

— Той има право, скъпа — съгласи се лорд Честър. — Нещата са доста тихи засега, но човек никога не знае. Бъдете уверена, че моето семейство ще бъде на борда на „Мери Диъри“, когато корабът напусне Кингстън.

Крис и Софи се сбогуваха. След като Катина се присъедини към тях, нямаше възможност да продължат спора си.

Яздейки Атлас редом с каретата, Крис обмисляше стряскащите думи на Аманда. Софи носеше ли детето му? Ако беше така, той трябваше да я убеди да се върне в Англия. Чувствата му бяха объркани. Какво мислеше по въпроса да стане баща? Потърси отговора в сърцето си и беше изненадан от това, което откри. Не беше усещал нищо толкова вълнуващо и емоционално развеселяващо от повече години, отколкото беше склонен да си признае.