Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Taste of Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 130 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Вкусът на рая

ИК „Ирис“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

16

Софи и Крис прекараха две нощи в „Кралски герб“, преди да пристигне „Мери Диъри“. Любиха се и двете нощи; Софи не можеше да му откаже, въпреки че му беше ядосана, защото беше напълно възможно това да е последният път, когато двамата с Крис са заедно като съпруг и съпруга.

Сега тя стоеше до перилата, наблюдавайки как Крис се смалява все повече и повече, докато корабът изтегляше котвите си и се впускаше по вятъра на излизане от залива. Сбогуването им на кея беше хладно учтиво въпреки страстното любене в предшестващите три нощи. Въодушевената и реакция не беше направила нищо, за да промени намерението му да я отпрати.

Поради ограниченото място тя трябваше да споделя каютата си с Аманда, докато Агата и децата й заемаха друга. Рейфърд получи каютата на първия помощник, която делеше с Каспър, докато първият помощник се беше преместил при втория.

По време на дългото пътуване Софи помагаше на Агата с децата и преподаваше география и английски на Каспър. Държеше се колкото може по-далече от Рей; говореше е него само на вечеря, когато се събираха всички пътници. За неин ужас Рей и Аманда се сближиха невероятно много. Често се разхождаха заедно по палубата, събрали глави, ангажирани е интимен разговор.

Софи се опитваше да запълва дългите дни в морето с различни дейности, но безкрайните нощи бяха трудни. Крис й липсваше. Въпреки че беше приела, че той никога няма да я обича, просто присъствието му, любенето с него биха направили живота й поносим. Сега нямаше нищо. Крис я беше отпратил, а това, което беше останало от разбитата й гордост, щеше да й попречи да се върне, когато той пратеше за нея… ако изобщо това станеше.

Крис не беше искал съпруга. По-специално, не беше искал нея. Животът с нея поддържаше жива вината му за смъртта на Дезмънд. Беше използвал заплахата за въстание на робите като извинение да я отпрати.

Съвместният живот в една каюта с Аманда беше точно толкова ужасен, колкото беше подозирала, че ще бъде, и Софи беше благодарна на Рей, че държи Аманда заета през по-голямата част от деня. Но нощем тя трябваше да понася оплакванията й от скуката, лошата храна и вредата, която соленият въздух нанасял на безупречната й кожа. Аманда се оплакваше от липсата на чиста вода за къпане и дразнеше Софи със забележките си за болнавия й вид.

— Възнамерявам да се върна в Ямайка, когато всичко това отмине. Ние с Крис едва имахме време да възстановим познанството си — каза тя един ден на Софи точно когато тя се канеше да излезе от каютата.

— Желая ти късмет — отговори Софи, отдалечавайки се от бившата любовница на Крис.

Беше й омръзнало да слуша хвалбите на Аманда за връзката й с Крис.

Когато корабът напусна топлите южни води и влезе в пояса на по-студения климат, Софи и останалите прекарваха по-малко време на палубата. Късната есен в Англия обикновено беше дъждовна и студена, а никой нямаше достатъчно топли дрехи, за да се предпазва от режещия северен вятър. Софи прекарваше дълги часове сама, мислейки над изминалите няколко месеца, които беше прекарала като съпруга на Крис, и се питаше какво ли й готви бъдещето.

За щастие, нямаше никакви бури, които да забавят „Мери Диъри“, и корабът пристигна в Лондон по разписание. Докато приставаше на мястото си на лондонския кей, Рейфърд притисна Софи в един ъгъл на незащитената от вятъра палуба.

— Какви са плановете ти сега, Софи? — запита той. — Ще се върнеш ли в семейната къща в Есекс?

— Не, нямам добри спомени от семейното имение. Не съм решила къде ще се установим с Каспър. Крис иска да останем при брат му и може би ще направим така, докато не се уреди нещо друго.

— Как ще се справяш без издръжката на графа?

— Ще имам достъп до банковата сметка на Крис.

Скъпернически блясък се прокрадна в очите на Рейфърд.

— Може би ще ти се откъсне от сърцето нещичко и за мене, да ми дадеш пари, за да започна отново. Ако мога да платя на някои от кредиторите си и да поправя къщата, може би Клеър ще се върне при мене.

Лейди Аманда се присъедини към тях.

— Готов ли си за слизане, Рей?

Пъхна ръка в неговата и премига няколко пъти.

— Трябва да се срещнеш с Клеър, преди да направиш някоя глупост — посъветва го Софи. — Писал ли си й, откакто напусна Лондон?

— Тя ме изостави; не виждах причина да й пиша.

— Помислих, че искаш да вземеш пари назаем, за да платиш дълговете си и да ремонтираш къщата.

— Рей няма нужда от къща — намеси се Аманда. — Ще остане при мене.

— Истина ли е това, Рей? Толкова ниско ли си паднал, че да се оставиш една жена да те издържа?

Рей я изгледа намусено.

— Аманда ми предложи да остана временно у нея, докато не си стъпя на краката, и аз приех. Какво лошо има?

— Излъга ме, че имаш нужда от пари, за да оправиш къщата и да си върнеш Клеър. Искал си пари за собствените си егоистични нужди.

Рейфърд не отговори нищо.

Софи се почувства задължена да предупреди Аманда, независимо дали тя щеше да я послуша.

— Ако имате пари, лейди Аманда, Рей ще ви ги източи. Той си има законна съпруга, така че не може да става дума за брак, ако това имате предвид.

— О — изсмя се Аманда, — съпругата му го е напуснала; що се отнася до мене, той е свободен. Освен това ме забавлява.

— Докога?

— Виж, Софи, нямаш право да се бъркаш в моите работи — каза Рей. — Какво, като съм те излъгал? Винаги си била алчна егоистична кучка. Никога не си направила нещо, за да помогнеш на семейството.

— Като например да проституирам ли? — изрече със сладък глас Софи.

Без да чака отговор, тя се отправи към дъската за слизане, която тъкмо беше поставена. Каспър се присъедини към нея с лице, грейнало от възбуда.

— Какво ще правим, след като слезем? — запита той. — Ще потърсим ли странноприемница?

Здрачът падаше бързо.

— Чувал ли си за някоя прилична странноприемница, където да можем да останем, докато решим къде ще се настаним?

Той поклати отрицателно глава.

— Ние с капитана обикновено спяхме на борда на кораба, когато идвахме в пристанището. Никога не сме оставали и Лондон за по-дълго.

Докато пристигне багажът им, се мръкна. Софи знаеше, че трябва да вземе бързо решение. Аманда и Рейфърд вече бяха наели файтон, а лейди Честър беше пратила вест семейната карета да дойде, за да я прибере.

— Можем ли да ви оставим някъде? — запита Агата. — Сигурна съм, че Аманда взе единствения наличен файтон.

Софи взе решение.

— Крисчън ни помоли да отидем у брат му, граф Стандиш. Познавате ли го?

— Не лично, но скъпият ми Честър го познава. Къщата му не е далече от нашата на Бъркли Скуеър в Мейфеър.

— Тогава ние е Каспър ще се радваме да приемем великодушното ви предложение да ни откарате дотам.

Побъбриха около половин час, преди каретата на Честър да се появи в мрака. Багажът беше натоварен бързо, докато семейство Честър, Софи и Каспър се настаняваха вътре.

— Очакват ли ви, Софи, скъпа? — запита Агата.

— Не, нямаше време да се прати известие. Крисчън ми даде обяснително писмо до брат си. Но няма да останем дълго, защото възнамерявам да наема собствено жилище.

— Но защо? — запита Агата. — Никой от нас няма да остане дълго в Лондон. Цялата тази ужасна ситуация в Ямайка ще свърши, преди да усетим, и ще можем да се върнем у дома.

Софи не каза нищо. Каспър би могъл да се върне, но тя не, даже ако Крис пратеше за нея, в което тя сериозно се съмняваше. Той нямаше време за съпруга, а Софи беше последната жена на света, за която той би се оженил, ако имаше избор. Тя буквално му се беше натрапила.

Остана безмълвна, докато Агата се опитваше да контролира буйните си деца. Дори Каспър изглеждаше възбуден, но това можеше да се обясни с внезапното му излизане на свобода след ограниченото пространство на кораба. Каретата намали ход и спря.

— А, ето че стигнахме, Софи. Тук живеят лорд Стандиш и съпругата му Грейс.

Вратата на каретата се отвори и стъпалата бяха спуснати. Каспър излезе пръв и зяпна къщата.

— Тука ли ще останем? Ама това е богаташка къща.

— Внимавай как говориш, Каспър — смъмри го Софи. — Ще останем тук, докато не си намерим жилище. Не оставяй големината да те уплаши.

Самата тя беше уплашена до известна степен. Това не беше просто градска къща. От това, което можеше да види, домът на семейство Стандиш представляваше огромна къща с внушителни порти, разположена далече от улицата, сред добре поддържана морава.

— Доста внушително, нали? — обади се Агата от каретата. — Да пратя ли лакея да съобщи за вас?

— Не, благодаря — възрази Софи. — Не е необходимо.

Ако графът я отпратеше, тя не искаше някой да стане свидетел на затруднението й. Каретата се отдалечи, оставяйки Софи, Каспър и багажа им пред внушителната порта, пазена от двете страни от каменни лъвове.

— Добре, Каспър, предлагам да намерим пътя към вратата.

— Ами ако е заключено?

— Тогава можеш да се прехвърлиш и да известиш за пристигането ни. Виждала съм те да се катериш по мачтите на „Безстрашни“. Съмнявам се, че тази малка порта ще те спре.

Каспър се ухили.

— Мога да се изкатеря моментално.

— Да водим най-напред дали е заключено. — Опита резето и то поддаде под ръката й. — Не е. Да видим ли дали ще ни приемат?

Каспър вдигна един от куфарите.

— Остави багажа, Каспър. Ако не ни приемат, няма да трябва да го носим обратно. А ако ни приемат, някой ще ни го донесе.

Тя отвори портата и тръгна решително към предната врата. Каспър я следваше на една стъпка. Тя хвана месинговото чукче и почука решително.

— Някой трябва да дойде.

Така и стана. Един сериозен иконом отвори вратата след няколко секунди.

— С какво мога да ви услужа, госпожо?

— Можете да съобщите на графа за мене, ако обичате — каза Софи. — Нося писмо от брат му.

— Капитан Радклиф? Той е в Ямайка, госпожо.

— Знам. Ние с Каспър идваме оттам с „Мери Диъри“. Тръгнахме преди около четири седмици. Аз съм съпругата на капитана.

— Почакайте тук, докато осведомя негова светлост за пристигането ви.

Икономът се отдалечи във вътрешността на къщата. Софи се заоглежда наоколо. Лорд Стандиш сигурно е баснословни богат, реши тя, поразена от мраморното фоайе с таван, под държан от високи колони, украсено със статуи и ценни произведения на изкуството. Няколко свещника осветяваха дори най-тъмните ъгли. Мраморно стълбище, водещо към втория етаж, се извиваше величествено пред нея.

Един мъж, който много приличаше на Крис, но малко по-възрастен, се появи оттам, където беше изчезнал икономът.

Софи беше виждала брата на Крис един-два пъти навремето, но никога не му беше обръщала особено внимание, защото той вече ухажваше Грейс. Крис беше привлякъл вниманието й и го държеше и досега.

— Софи? Крис с тебе ли е?

— Той още е в Ямайка, милорд. Нося писмо от него.

— Кое е това момче с тебе?

— Каспър, възпитаникът на Крис.

— А, да, той говореше за него. Сигурно сте изтощени от дългото пътуване. Да отидем в приемната, докато прочета писмото от Крис. После можеш да ми кажеш какво ви е довело в Лондон двамата с Каспър. Бакстър, донесете нещо освежително за лейди Софи и младия Каспър. И още по-добре, заведете Каспър в кухнята. Сигурен съм, че госпожа Хъмфрис ще намери нещо специално за него.

Каспър излезе заедно е Бакстър. Софи зачака как ще й реагира графът. Тя знаеше, че Крис му е писал за брака им, и се запита как ще се отнесе той към жената, която беше докарала на брат му години страдания. Когато графът я погледна строго, тя реши, не я одобрява, и наистина не можеше да го обвини.

— Ти си последната жена, за която съм мислил, че Крис може да се ожени — каза той.

— Знам, че не ме одобрявате, милорд, но заради Каспър се надявам, че ще ни приемете, докато не си намерим друго жилище.

— За какво, по дяволите, ми говориш? Трябва да има основателна причина да дойдете тук и нямам търпение да я чуя… след като прочета писмото на Крис, разбира се.

— Разбира се.

Софи бръкна в чантичката си, извади запечатаното писмо и го подаде на графа. Зачака, докато той го четеше, без да има представа какво е писал Крис.

— Боже господи — възкликна графът, след като прочете писмото два пъти. — Нямах представа, че положението е станало толкова лошо. Крис е имал право да те прати тук. Добре дошла си у нас, докато пожелаеш да останеш. Ти си съпругата на Крис, независимо дали го одобрявам или не, и ще бъдеш третирана така, както се полага на дама с твоето положение.

— Много сте любезен, милорд — отвърна Софи. — Но аз смятам да намеря жилище веднага щом стане възможно.

— Няма да е необходимо. Крис ме моли да се грижа за тебе, докато премине опасността и той дойде да те вземе. Така и ще направя. Не ми е писал как сте се намерили след всичките тези години. Срещнахме се е него в деня, преди да замине, и не ми каза нищо за тебе. Всъщност… — Той се поколеба. — Е, няма значение какво сме обсъждали… разговорът ни вече няма значение.

— Мога да си представя какво е казал Крис — измърмори тя. — Срещата ни беше случайна. Мислех, че той ви е обяснил как стана. Може би друг път…

— Разбира се, извини ме, ако любопитствам излишно. — Бакстър влезе с един поднос. — А, ето че подкрепленията дойдоха. След като се нахраниш, Бакстър ще те заведе в стаята ти. Вечерята е в девет часа. Не сме канили гости тази вечер; съпругата ми е бременна и предпочита да прекарва вечерите на тихо у дома. Ще ви запозная на вечерята, тя сега си почива.

Софи сипа чай на себе си и на графа и хапна от миниатюрните сандвичи и бисквитите. Каспър се присъедини към нея след малко, ухилен до уши.

— Готвачката прави възхитителен кейк. По-добър от този на Чандра. Само не казвай на Чандра, че съм казал такова нещо.

Софи се усмихна на способността на момчето да се нагажда към обстоятелствата. Графът стана и позвъни за Бакстър. Той пристигна веднага.

— Готови ли са стаите на гостите ни?

— Да, милорд. Има запален огън и в двете стаи.

— Благодаря, Бакстър — каза Софи. — Преходът от горещо към студено време беше труден. Ценя топлината на огъня.

— Мога да спя при слугите — възрази Каспър.

— Разбира се, че не — каза графът. — Тук има хубава детска стая. Смятам утре да ти наема учител. Не можем да позволим да занемариш ученето.

— Каспър не ходи на училище — поясни Софи.

— Значи е време. Къде е багажът ви?

— Оставихме го пред портата.

— Ще кажа да го занесат в стаите ви. Сега вървете. Ще се видим на вечеря.

— Благодаря, ваша светлост. Ние е Каспър ценим гостоприемството ви.

— Моля те, казвай ми Джъстин, а аз ще ти казвам Софи. Ти си ми сестра чрез брака си все пак.

— Трябва ли да имам учител, Софи? — запита Каспър. — Нямам нужда да уча по книги. Капитанът ме е научил на всичко, което трябва да знам. — Той направи гримаса. — По-скоро бих спал в конюшнята. Много съм голям за детската стая.

— Там ще ти бъде по-удобно, отколкото в конюшнята — каза Софи. — Приеми положението, Каспър. Няма да е задълго.

Той грейна.

— Така бива. Сигурен съм, че капитанът скоро ще прати за нас.

Софи не каза нищо. Твърде много я болеше да мисли за Крис. Беше го молила да я остави в Ямайка, но той не се беше съгласил. Каспър би могъл да се върне в островния рай, но тя щеше да остане в Англия. Вече нямаше място за нея в живота на Крис.

Беше й дадена красива стая, с изглед към градината. Каспър, макар и мърморейки, отиде в детската стая. Багажът на Софи дойде скоро след това заедно с една малка ирландка камериерка на име Пег, луничаво момиче, което не можеше да бъде на повече от шестнадесет години. Тя разопакова дрехите на Софи и ги закачи в гардероба. Софи обаче веднага забеляза, че дрехите й са напълно несъответстващи на времето в Лондон. Двамата с Каспър имаха нужда от по-топло облекло.

— Има ли още нещо, милейди? — запита Пег. — Негова светлост каза, че ще бъда ваша камериерка.

— Не, благодаря ти, Пег. Бих искала да си почина до вечерята. Но можеш да надникнеш при Каспър в детската стая, ако искаш. Сигурно се чувства самотен.

Пег направи реверанс и излезе. Софи се отпусна на леглото, собствената й самота беше почти непреодолима. Как щеше да съществува без Крис? Беше живяла като в някаква забрава цели седем години, докато не се бяха намерили един друг отново. Срещата им и последвалият брак след всичките тези години бяха чудо, сътворено от съдбата.

Сега съдбата беше нанесла втори удар. Крис я беше отпратил и тя отново беше сама. Софи заспа с мисълта за единствения мъж, когото някога щеше да обича. За мъжа, който никога нямаше да отвърне на любовта й.

Пег я събуди навреме, за да се облече за вечеря. Прибавяйки един шал към тънката си рокля, за да се стопли, тя излезе от стаята си и последва камериерката по стълбите към трапезарията. Лакеят отвори вратата и тя влезе вътре.

— Софи!

Каспър скочи от стола си и изтича да я посрещне.

— Мислех, че няма да слезеш.

— Къде са всички?

— Негова светлост току-що излезе, за да доведе лейди Грейс. Не ми харесва тук, Софи. Липсва ми капитанът и всички от Сънсет Хил.

Софи разроши косата му.

— Сигурна съм, че Крис скоро ще прати за тебе. Докато не намеря прилично жилище за нас двамата, ще трябва да приемем гостоприемството на графа.

— Не искам учител.

Софи нямаше време да отговори; графът и съпругата му тъкмо влизаха в трапезарията. Тя се обърна, за да приветства бременната жена.

— Милейди, благодаря ви, че отворихте дома си за нас. Обещавам, че няма да е задълго.

— Грейс, скъпа, това е Софи, съпругата на Крисчън, и Каспър, неговият възпитаник — каза Джъстин.

— Добре дошли — изрече любезно Грейс. — Моля, седнете. Кълна се, много съм гладна напоследък.

Всички се настаниха на определените им места. Прислужниците започнаха веднага да донасят храната. Докато се хранеха, Софи скришом наблюдаваше графинята. Руса, дребничка и красива, тя като че ли беше в последните дни на бременността си.

— Защо Крис не дойде е вас? — запита Грейс.

— Имаше неприятности на острова, милейди — обясни Софи. — Повечето плантатори изпратиха съпругите и децата си в Англия, далече от опасността.

— Колко ужасно. Дори в Англия разбрахме за вълненията сред робите. Робството е такова ужасно нещо.

— Ето защо Крис освободи робите си скоро след като пристигна в Сънсет Хил. — Тя започна да рови в чинията си. — Не исках да го напускам, но той настоя. Не вярвам, че Сънсет Хил е в опасност.

Графът и съпругата му размениха многозначителни погледи. Софи усети любопитството им, но не искаше да се разпростира относно връзката си с Крис пред Каспър. Когато го забеляза, че се прозява, му предложи да отиде да си легне веднага щом свърши е десерта.

След като един лакей отведе момчето, графът предложи да пият чай в приемната. Софи разбра инстинктивно, че той ще й задава въпроси. Знаеше и че няма да излъже брата на Крис.

Щом като Грейс се настани удобно, сложила крака на една ниска табуретка, изрече:

— Трябва да ви призная, че ние с Джъстин бяхме зашеметени от брака на Крис.

— Не повече от мене, милейди.

— Моля ви, казвайте ми Грейс — нали вече сме сестри. Не искам да любопитствам, но ние се видяхме Крис, преди да отпътува, и той не ни спомена нищо нито за вас, нито за евентуална женитба.

— Не съм изненадана. Срещнахме се на неговия кораб. Беше чиста случайност.

— Пътували сте на борда на неговия кораб? Странно… Крис не спомена, че взема пътници — изрече замислено Джъстин.

— Бях пътник без билет… нямах представа, че „Безстрашни“ е корабът на Крис.

— Разбирам — каза Джъстин, но очевидно не разбираше. — Но да се ожени за вас, за жена, която… м-м… не харесва, която иска да изтрие от паметта си, това няма смисъл — продължи той безпощадно.

— Джъстин — обади се Грейс, — не е наша работа да любопитстваме. Софи е съпруга на Крис. Това е всичко, което трябва да знаем. Софи, скъпа, Крис ще дойде ли за вас и за Каспър, след като мине опасността?

— Не знам. Разделихме се недотам дружелюбно. Не съм сигурна, че иска да се върна в Ямайка, но ако иска, не съм сигурна, че аз искам да се върна.

— О, скъпа — изрече Грейс, несъмнено обезпокоена.

— Кога очаквате щастливото събитие, милейди? — запита Софи, рязко сменяйки темата.

Грейс положи ръка на издутия си корем.

— След четири седмици, но сякаш е цяла вечност. В края на октомври. Крис обеща да се върне за кръщенето.

Софи не каза нищо; не беше посветена в плановете на Крис. Много зависеше от положението в Ямайка.

— В писмото си Крис ни моли да се грижим за вас по време на престоя ви тук и ние ще го направим — каза Джъстин.

— Моля те, смятай дома ни за свой.

Макар и благодарна за гостоприемството на графа, Софи не можеше да приеме великодушното му предложение. Не и щом още не беше решила къде да се установи. Имаше нужда от свой собствен дом, а това не беше непременно Сънсет Хил при Крис.

Затова тя каза:

— Знам, че Крис иска да останем тук, но смятам да намеря подходящо жилище веднага щом бъде възможно. Крис ми даде достъп до неговата банкова сметка, ето защо няма да завися от когото и да било.

— Но, Софи, ние сме вашето семейство — изрече Грейс с наранен глас.

Трогната, Софи отвърна:

— Знам и ще завися от вас и негова светлост за много неща, но не съм сигурна дали ние с Крис ще успеем да излекуваме различията помежду си. Не искам да ви се натрапвам в такъв момент. Освен това трябва да мисля и за Каспър. Вие знаете, че Крис го е намерил на улицата. Момчето не е свикнало да живее в разкош. Видяло е твърде много, доста много жестоки неща, плавало е с Крис твърде дълго, за да бъде третирано като повечето момчета на негова възраст. И двамата с Каспър ще бъдем по-добре, ако живеем отделно.

Джъстин поклати глава.

— Смятам, че грешиш, но ще се съобразя с желанието ти. Ако искаш, ще те придружа до банката на Крисчън и ще ти помогна да намериш подходящо жилище.

— Радвам се, че разбирате — отвърна Софи.

— Но, Софи — възрази Грейс, — вие с Крис се оженихте въпреки всичко. Бяхте обречени да се съберете. Познавам Крис. Той нямаше да се ожени за тебе, ако не беше искал. Какво може да не е наред помежду ви, че да не може да бъде излекувано?

— Това е дълга история. Достатъчно е да кажа, че Крис беше принуден да се ожени за мене. Не съм сигурна, че той иска това да продължи.

— Но вие го обичате. Видях го в очите ви.

Софи сведе поглед.

— Отхвърлената любов е тежък кръст за носене.

— О, Софи, сигурна съм, че Крис…

Софи й се усмихна тъжно.

— Знам, че знаете нашата история, милейди. Крис все още носи вината за смъртта на Дезмънд. Ако не съумее да се освободи от вината си, нашият брак е обречен. Това не трябваше да се случва. Казах му, че е грешка, и точно така беше.

Грейс наклони глава.

— Съжалявам.

— И аз, милейди.

Грейс се изправи с усилие. Джъстин се втурна да й помогне.

— Уморих се. Ще говорим повече утре сутрин, Софи. Ще ви дам името на една шивачка, която ще ви снабди с гардероб, подходящ за английското време. Само трябва да кажете, че аз ви пращам, и тя ще вложи цялото си усърдие, за да ви облече от глава до пети възможно най-бързо.

— Благодаря, Грейс.

В следващите дни Софи прекара много време при шивачката и в търсене на дрехи за Каспър. И двамата зъзнеха в тънките си дрехи и бяха благодарни, когато получиха първите готови поръчки. Софи имаше достъп до парите на Крис и се съветваше с Джъстин в коя част на Лондон би било уместно да се установи.

След един месец тя беше намерила една малка, обзаведена с вкус къща на Ръсел Скуеър, която вървеше заедно с прислуга от трима души. Наемът беше сносен, защото кварталът беше не толкова престижен, но все пак почтен.

В деня, преди Софи да се нанесе в новия си дом, Грейс започна да ражда и това отложи преместването. Изпратиха за акушерката. Докато я чакаха, Софи се постара да облекчи положението на Грейс.

Докато часовете отминаваха, Джъстин започваше все повече да се тревожи. Акушерката го отпрати, за да се успокои, уверявайки го, че всичко върви добре. След като Джъстин излезе, Грейс се хвана за ръката на Софи и така силно я стисна, че Софи се уплаши да не я счупи. Около дванадесет часа след началото на родилните болки Грейс роди здраво момченце. То заплака веднага щом се плъзна в способните ръце на акушерката. Софи никога не беше виждала по-красиво нещо от това мъничко човече.

Когато Джъстин се втурна в стаята, за да види съпругата си и сина си, Софи излезе тихо, за да ги остави насаме. Тя се усмихна и притисна ръце към корема си. Беше напълно възможно да е тръгнала от Ямайка, носейки детето на Крис. Един лакей я срещна на най-долното стъпало.

— Милейди, пристигна писмо за вас. И й го представи, сложено на сребърен поднос. Софи взе писмото и се оттегли в малката приемна в задната част на къщата, за да го прочете. Беше от Крис. Сигурно го беше пратил малко след като тя беше заминала, за да стигне до нея толкова скоро. Тя го отвори и зачете.

Крис пишеше, че нападението над селищата на мароните не се е състояло. Било отменено, след като патрулът осведомил милицията, че мароните не могат да бъдат намерени. Напуснали лагерите си и се оттеглили в планините. Нямало други признаци за размирици, всичко се връщало в нормалните си граници.

Последната част на писмото я зашемети. Крис идваше в Англия на борда на „Безстрашни“, за да ги вземе двамата с Каспър! Смяташе да пристигне около три или четири седмици, след като писмото й стигнеше до нея. Надяваше се да дойде навреме за кръщенето на наследника на Джъстин. И очакваше Софи да се върне в Ямайка с него.

Нищо в писмото му не съживяваше надеждите й за съвместно бъдеще с него. Не казваше, че тя му липсва. Нямаше поздрав, изпълнен с любов, или нежен завършек на писмото. Само декрет, написан на хартия, като че ли той очакваше от нея сляпо послушание. Не беше ли научил нищо за нея през цялото време, което бяха прекарали заедно?

Три дни, след като Грейс роди, Софи и Каспър се преместиха в новото си жилище.

 

 

Крис не съжаляваше, че е отпратил Софи, защото го беше направил, за да я опази от опасностите. Но това, за което съжаляваше, беше изпълнената им с огорчение раздяла. Тя сериозно ли говореше, когато каза, че няма да се върне в Ямайка, след като опасността отмине? Като я познаваше, той беше сигурен, че е била напълно сериозна. Но не искаше да го приеме. Тя му липсваше — повече, отколкото си беше представял, повече, отколкото би искал да си признае.

Ето защо беше й писал още когато разбра, че е безопасно тя да се върне. Корабът, който отнесе писмото му, беше пристигнал в Кингстън две седмици, след като Софи беше отплавала.

Две седмици, след като писмото му отпътува, „Безстрашни“ пристигна в Кингстън. След като трюмът беше напълнен с ром, меласа и захар, корабът отплава за Англия с Крис на мостика и лорд Честър като пътник.

Крис не се тревожеше за плантацията, защото беше оставил Мъндо да го замества, докато отсъства. Всичката тръстика беше обработена, нямаше какво друго да се прави за още един или два месеца освен обикновените работи по поддръжката.

„Безстрашни“ пристана на лондонския кей след четири седмици, закъснял с няколко дни поради силна буря. Крис не беше виждал Софи почти три месеца и пръв слезе по дъската. Оставяйки Дърк Блейн да го замества, той нае файтон и даде на кочияша адреса на брат си. Отпусна се на седалката и се опита да си представи какъв прием щеше да получи от Софи и как щеше да я убеди да се върне в Ямайка.

— Крис! — възкликна Джъстин, когато го посрещна. — Софи каза, че се връщаш в Лондон. Точно навреме за кръщенето.

— Тя тук ли е?

Само няколко думи от Джъстин разклатиха надеждите на Крис за помирение със Софи.

— Съжалявам, Крис. Софи се премести в собствено жилище и взе Каспър със себе си. Мисля, че не се чувстваше удобно тук.