Кони Мейсън
Вкусът на рая (8)

7

Софи стоеше на балкона пред спалнята, която Крис й беше отредил, и се взираше над върховете на високите дървета към залива Кингстън, блестящ като диамант под палещото слънце. Чандра я беше довела тук от кабинета след внезапното излизане на Крис. Изгледът от просторната стая беше впечатляващ, точно както Крис беше казал.

Колкото и да й се искаше да остане в Сънсет Хил, Софи знаеше, че не е възможно. Не и докато Крис я държеше отговорна за смъртта на Дезмънд.

Беше объркана. Ако Крис изпитваше неприязън към нея, защо се беше опитал да я съблазни? Той я желаеше; беше почувствала желанието в целувките му, беше усетила как тялото му се изпълва с желание. Но той беше намерил сили да й устои.

Тя усещаше, че няма друг избор, освен да напусне дома му веднага щом си намери работа. Не можеше да позволи на чувствата си да се ангажират повече, отколкото вече бяха, защото той имаше силата да я унищожи.

Тя още гледаше към залива, премисляйки възможностите за бъдещето си, когато Катина дойде при нея.

— Капитанът каза да ви кажа, че вечерята ще бъде сервирана точно в седем часа — изрече тя. — Ако огладнеете преди това, ще помоля готвачката да ви направя нещо леко за хапване.

— Благодаря, Катина, но мога да изчакам вечерята. Катина излезе при нея на балкона.

— О, господарке, колко е красиво! Вие сте щастлива жена. Вижда се, че капитанът се интересува от вас.

Софи се засмя горчиво.

— Погрешно си изтълкувала положението. — Тя се обърна към стаята. — Бих искала да си почина, Катина. Защо не отидеш в кухнята да се запознаеш с Чандра? Сигурна съм, че двете ще се разбирате чудесно.

— Само ще окача роклята ви най-напред, господарке. — Тя разгъна втората рокля на Софи. — Би трябвало да помолите капитана да ви купи нови дрехи, защото явно имате много малко. Има една много добра шивачка в Кингстън. Тя е свободна цветнокожа и знам, че с радост ще ви ушие някоя и друга нова дреха.

— Това, което имам, ми е достатъчно — отвърна малко рязко Софи.

Катина не се обиди от резкия й отговор.

— Ще взема роклята ви да я изгладя в кухнята. След като се запозная е Чандра, трябва да се явя пред капитана. Той ще ми каже какво трябва да върша в Сънсет Хил. Мога ли да направя нещо за вас, преди да тръгна?

— Не, благодаря, Катина, нямам нужда от нищо. Сама съм се справяла почти цял живот. Но можеш да ми донесеш леген с топла вода, когато се върнеш. Иска ми се да отмия праха от пътя, преди да сляза на вечеря.

Тя се изтегна на леглото, след като Катина излезе, и го намери толкова удобно, че скоро заспа.

 

 

Крис се разхождаше из кабинета си, докато чакаше Катина. Това, което едва не бяха направили двамата със Софи преди малко, беше неприемливо. Защо тялото му не можеше да приеме, че любенето със Софи не е добра идея?

Да се люби със Софи.

Само като си помислеше за това, една част от тялото му веднага изискваше да й се обърне внимание. Какво не беше наред с него? Защо не можеше да се контролира, когато беше край нея? Трябваше да отиде в града колкото може по-скоро, за да я снабди с билет за Англия. Преди да замине, възнамеряваше да й даде достатъчно пари, за да живее, без да зависи от брат си.

Подраскване на вратата прекъсна мислите му.

— Влез.

Катина влезе и направи реверанс.

— А, Катина, чаках те. Сигурно искаш да знаеш какви са задълженията ти в Сънсет Хил.

— Да, господине. Ще се старая да ви се харесам.

Крис се усмихна.

— Няма да ти е трудно, Катина. Ще се грижиш за домакинството. Помолих две жени, които обикновено работят на полето, да идват всеки ден, за да чистят, разбира се, под твое ръководство.

— Разбирам — каза Катина.

— Бих искал да се грижиш за госпожица Карлайл. Тук няма друг, който би могъл.

— Тя ще остане ли в Сънсет Хил? — осмели се Катина.

— Божичко, не! Само временно. Нямам нищо друго за тебе засега, Катина; свободна си.

Когато тя не помръдна, той запита:

— Има ли още нещо, Катина?

Младата жена отвори уста, но бързо я затвори.

— Можеш да говориш свободно, Катина. Уважавам всичко, което моите служители ми казват.

— За госпожица Карлайл, капитане. Не е удобно.

Крис преброи до десет, преди да запита:

— Кое не е удобно?

— Госпожица Карлайл е дама, господине. Липсата на дрехи е… моля ви, простете ми… срамна. Тя дори няма фуста.

— Не знам много за женските дрехи.

— Ако ми позволите, капитане, мога да помогна. Знам за една шивачка в Кингстън, свободна цветнокожа, която би била благодарна да й се възложи работа. Тя има и платове, купени от собствения ви склад.

— Много добре, можеш да придружиш Софи до Кингстън, когато й е удобно, за да купи каквото й трябва.

Очевидно удовлетворена, Катина направи реверанс и остави Крис потънал в мрачно мълчание.

Въпреки нежеланието си той като че ли все повече и повече се обвързваше с живота на Софи. Беше я спасил от Ригби и току-що се беше съгласил да й купи дрехи. Тя трябваше отдавна да е на път към Англия, по дяволите! Но вместо това се намираше в дома му и го изкушаваше нетърпимо със съблазнителните си очи и неустоимата си уста.

Крис отиде към бюфета, наля си щедра доза ром собствено производство и седна да мисли с чашата в ръка. Отпи оценяваща глътка от течността, обмисляйки невъзможната ситуация, в която се беше озовал.

 

 

Софи се събуди от дрямката си освежена въпреки влажния ветрец, който духаше от отворения френски прозорец. Стана, провери часа по малкия часовник, поставен на една близка масичка, и видя, че е шест часът. Вечерята беше след един час.

Посегна към каната е вода. Точно когато я вдигна, за да налее вода в един леген, някой подраска на вратата.

Тя се отзова:

— Влез.

— Помислих, че може да искате да се изкъпете, господарке — каза Катина, влизайки в стаята. — Водата вече е стоплена и Чуба чака пред вратата с ваната.

Възхитена, Софи отвърна:

— Ти си цяло съкровище, Катина. Непременно кажи на Чуба да внесе ваната. Една баня е точно това, от което имам нужда.

Ваната беше внесена и напълнена с вода. Малко след това Софи влезе в топлата вода, натривайки кожата си със сапун, който миришеше прекрасно на жасмин. След като Катина изми и изплакна косата й, разгърна една голяма кърпа, за да се изсуши.

— Изгладих роклята ви, господарке — каза тя. — Ще ви помогна да се облечете, след като оправя косата ви. Ще искате да изглеждате добре тази вечер.

Макар че Софи не виждаше причина да иска да изглежда възможно най-добре, позволи на Катина да се занимае с косата й. Нищо, което би могла да направи, нямаше да порази Крис, тя си го знаеше. Видът й само му напомняше за трагедията, която се мъчеше да забрави.

В седем без две минути Софи беше облечена в светла зелена ленена рокля с квадратно деколте и висока талия, гарвановочерната й коса беше вдигната високо и събрана на темето. Тъй като нямаше фусти, роклята прилепваше по извивките на тялото й, но нищо не можеше да се направи. Поемайки си дълбоко дъх, тя слезе по стъпалата. Чуба я посрещна долу и я съпроводи до трапезарията. Крис и Каспър я очакваха.

— Каспър, колко добре изглеждаш — възкликна Софи. Момчето беше облякло за вечерята тъмнокафяви панталони, светлокафяв жакет и снежнобяла риза.

— И вие изглеждате прекрасно, госпожице — изрече плахо Каспър. — Много се радвам, че сте тук.

Софи се усмихна, но не каза нищо, осъзнавайки, че на Крис не му е толкова приятно, както на Каспър, да я вижда в Сънсет Хил. Каспър продължи да бъбри, докато Крис издърпваше стола й, за да я настани. Тя кимна с благодарност, опитвайки се да се съсредоточи върху Каспър вместо върху красивото лице на Крис и мускулестата му фигура, ясно очертана под бухналите панталони и кафявия жакет. Макар че дрехите му не можеха да бъдат описани като официално облекло за вечеря, изглеждаха съвсем естествени за неофициална вечеря в тропическа Ямайка.

Ако не беше момчешкият ентусиазъм на Каспър, вечерята щеше да бъде мрачна въпреки изключителната храна, която Чандра беше приготвила, за да им достави удоволствие. Вечерята се състоеше от пикантно пържено свинско и пържени патладжани, каквото Софи не беше яла досега, сладки картофи и различни зеленчуци. А за десерт Чандра беше направила разкошна пита, нещо като яйчен крем с карамелен сос.

Крис не каза почти нищо по време на вечерята, макар че от време на време поглеждаше намръщено към Софи. Тя нямаше представа за какво мисли той, но не трябваше да е гениална, за да отгатне, че би искал да я няма тук на тази маса.

— Нали нямате нищо против да се поразходя навън? — запита тя, след като се нахрани. — Толкова хубава вечер. Знам, че тук някъде трябва да има градина, защото във въздуха много мирише на цветя.

— Ще ви я покажа, госпожице — предложи Каспър. — Малко е обрасла с плевели, но пак е красива… ако харесвате такива неща.

— А ти не харесваш ли? — пошегува се Софи.

Каспър се изчерви.

— Цветята са за жените. Ние, мъжете, имаме да мислим за по-важни неща, нали, капитане?

На Софи й се стори, че Крис сподавя една усмивка, когато ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.

— Наистина, момче, ние, мъжете, не се интересуваме толкова много от цветя и такива работи. Но ако не възразяваш, аз лично ще покажа градината на Софи, защото имаме да обсъждаме с нея нещо важно.

Разочарованието на Каспър беше така видимо, че Софи изрече:

— Някой друг път, Каспър. И ще ми бъде приятно да ме наричаш Софи.

Каспър погледна от нея към Крис, преди да кимне.

— И на мене ще ми бъде приятно. Лека нощ, Софи, капитане.

— Лека нощ, момче. Защо не прочетеш още една глава от книгата по география, която ти дадох? Четенето ти трябва да се усъвършенства, както и познанията ти за света.

— Тъй вярно, капитане — отвърна Каспър. Отдаде чест и се отдалечи.

— Каспър е възхитително момче — забеляза Софи. — Късметлия е, че има някой като тебе да се грижи за него.

— Аз съм късметлията, че го имам — отговори Крис и й предложи ръката си. — Готова ли си да се поразходим из градината?

Тя се стегна, подготвяйки се конфронтацията си е Крис. Моментът беше настъпил; вече не можеше да го отлага. Положи ръка върху неговата.

— Не мога да бъда по-готова.

Крис излезе заедно с нея през френския прозорец, който извеждаше на верандата, и двамата тръгнаха надолу по няколкото стъпала. Тревата под краката и беше гъста; поеха по една пътека, обрасла с цветя и бурени и обрамчена е високи палмови дървета, чиито листа се полюшваха под вятъра. Под светлината на пълната луна градината разкриваше красотата си, въпреки че джунглата се опитваше да нахлуе в нея.

— Така си представям рая — въздъхна замечтано Софи. — Никога не съм виждала такава блестяща нощ.

Крис я изгледа втренчено; красотата й вибрираше под лунната светлина.

— Имаш ли представа колко си красива?

Гласът му беше пресипнал и многозначително дълбок.

Софи не обърна внимание на комплимента, докато вървеше с една стъпка пред него. Крис не можеше да откъсне очи от нея. Тя се движеше, като че ли беше направена от сянка и мъгла, летейки като нежен бриз. Той разтърси глава, за да я прочисти от смущаващите мисли, и се изкашля. Две стъпки го приближиха до нея.

— Знаеш, че е време за отговори, нали, Софи?

— Предполагам, имаш право. Какво искаш да знаеш?

Той я отведе до скамейката под една палма и я настани да седне.

— Кажи ми всичко. Започни от самото начало.

— Отначало — повтори тя. — Много добре. Както знаеш, дуелът и смъртта на Дезмънд предизвикаха огромен скандал. В резултат доброто общество започна да ме отбягва. Държаха ме отговорна за дуела и трагичните му последици.

Крис кимна.

— Имаха основателна причина да те обвиняват.

Софи преглътна болката.

— Не беше резултатът, към който се стремях. Въпреки това, татко изчака няколко дни ти да ми предложиш брак, и когато не стана така, ме изпъди в провинцията. Беше убеден, че никой няма да поиска да се ожени за мене, а Рейфърд го подкрепяше.

— Колко време остана в провинцията?

— Върнах се в Лондон съвсем наскоро. Татко почина преди две години, а Рей проигра зестрата на съпругата си и малкото, което ни остави татко. Тогава реши, че аз трябва да се върна в Лондон и пак да се опитам да си намеря богат съпруг.

Тя си пое дълбоко дъх и продължи:

— Не исках да се връщам в Лондон. Бях в безопасност в провинцията, нали разбираш. Освен това, вече съм на двадесет и четири години и не мога да се състезавам с млади дебютантки. След няколко седмици Рейфърд разбра, че няма надежда да примамя богат съпруг, и реши да направи друго.

Тя замълча, взирайки се в стиснатите си юмруци, които почиваха в скута й.

— Продължавай. Какво стана после? Как се намеси Ригби?

Софи не искаше да си спомня за похотливата атака на Ригби или за коварството на заварения си брат.

— Продължавай, Софи. Дотук не си ми казала нищо, което да не съм отгатнал.

— Рей изгубил над петстотин лири от сър Оскар Ригби за малкото време, през което бяхме в Лондон. Сър Оскар си поискал парите, преди да се върне в Западна Индия, и заплашил да изпрати Рей в затвора за длъжници, ако не му ги върне.

Тя погледна към Крис.

— Сигурен ли си, че искаш да чуеш останалото?

— Напълно.

— Рей сключил сделка със сър Оскар. Продал на тоя подлец девствеността ми в замяна на неговите полици. Караше ме да угодя на сър Оскар, но аз отказах. Помислих, че всичко е свършило. Но на другата вечер Рей освободи прислугата, пуснал сър Оскар в къщата и излязъл. Нямах представа какво са намислили тези двама мошеници, докато сър Оскар не влезе в спалнята ми и не се опита да ме нападне.

— Копеле такова! — изръмжа Крис.

— Аз се борих, разбира се — продължи Софи. Направи пауза, припомняйки си онзи ужасен момент. — Излъгах го, че съм съгласна, и успях да го вържа за един стол. Облякох се бързо и побягнах. Той се отвърза и ме последва, но аз успях да го бутна по стълбите и го ударих с една ваза, макар че това не го спря за дълго. Избягах навън, а той ме подгони. По пътя успя да повика стражата. Бягах, но не можех да се отърва от него. Нямах представа къде се намирам, но се озовах край реката. Влязох в една кръчма, за да го отклоня, и разбрах, че има няколко кораба закотвени на кея Саугуърк. Излязох от кръчмата и намерих кея, но от всички кораби само „Безстрашни“ беше спуснал дъската за качване. Нямах представа, че е твоят кораб, когато се промъкнах на борда. Само исках да избягам от сър Оскар. Ако ме беше хванал, щях да свърша в Нюгейт… или още по-зле.

Тя погледна към Крис. Той се взираше някъде в пространството. Но изражението на лицето му не беше успокояващо. Тя си пое дълбоко дъх и изрече:

— Сега разбираш ли защо не искам да се връщам в Англия? Рейфърд е отчаян за пари; ще ме продаде отново на когото и да било, който му даде добра цена. Следващият може да успее там, където сър Оскар не успя.

— Къде смяташе да отидеш, когато избяга от къщата?

— Където и да било, само Рейфърд да не може да ме намери. Възнамерявах да си намеря работа, даже ако трябва да разнасям бира в най-долнопробния хан или да търкам подове. Не исках да завися от Рей. Ако и когато изгубя девствеността си, сама ще избера мъжа.

Крис вдигна поглед към нея, на лицето му се четеше емоция, която тя не успя да разгадае.

— Разбирам нежеланието ти да се върнеш в Англия, Софи, но…

— Но какво?

— Върни се още по-назад. Върни се седем години назад. Накарай ме да разбера защо ми каза, че ме обичаш, а после прие предложението на Дезмънд.

— Наистина те обичах, Крис.

— Не, не ме обичаше. Харесваше ти да имаш вниманието на двама мъже, да ни предизвикваш с греховните си очи и лъжливата си уста. Защо го нравеше?

Очите му като че ли молеха за честен отговор, но Софи се колебаеше. Каква полза? Той вече мислеше най-лошото за нея. Беше разбил сърцето й веднъж; тя нямаше да позволи това да се случи повторно.

— Може би наистина ми е харесвало да имам вниманието на двама красиви мъже — излъга тя. — Бях млада и да, глупава, и не виждах нищо лошо в това.

— Нищо лошо! — изфуча Крис. — Как, за бога, можеш да казваш, че не виждаш нищо лошо в смъртта на Дезмънд?

— Не казвам това, но не аз го убих — прошепна Софи — Сломеното изражение на Крис я накара да си пожелае да можеше да си вземе думите назад. Той се изправи рязко и се отдалечи.

Влезе в къщата, стигна до кабинета си и затръшна вратата зад себе си. Думите на Софи го бяха наранили дълбоко. Нито той, нито Дезмънд бяха имали намерение да се изпозастрелят един друг. Това беше просто спор между приятели за жена, която и двамата желаеха.

Крис се приближи към бюфета, сипа си щедра доза ром и се отпусна в едно удобно кресло. Какво да прави със Софи? След като беше изслушал историята й, беше разбрал защо не иска да се връща под настойничеството на заварения си брат. Но след това фиаско в странноприемницата с Ригби, не можеше и дума да става да си намери работа в Кингстън.

Потънал в собственото си нещастие, Крис се бореше да отстрани спомена за Дезмънд. Съдбата ли беше довела Софи на неговия кораб? Защо той още се интересуваше от нейното благополучие? Преди да разбере, вече беше пресушил първата чаша с ром и си беше налял втора. Алкохолът опари гърлото и стомаха му, но не облекчи дилемата му.

Нямаше представа колко време е минало, откакто беше оставил Софи в градината. По някое време по-късно я чу да влиза в къщата и да се качва в стаята си. Продължи да седи. И колкото повече седеше, толкова човече ром изпиваше, но алкохолът като че ли му въздействаше по странен начин. Гневът и болката, които беше изпитвал преди, полека се разсейваха, заменени от страст към жената, която беше причинила нещастието му.

Вътрешностите му горяха от желание да легне със Софи.

Софи усещаше, сякаш носи света на раменете си. Не беше имала намерение да нарани Крис. Беше го изчакала в градината да се върне, но когато той не се върна, тя реши да си легне. Сънят обаче бягаше от нея. Не беше ни най-малко уморена след дългата дрямка по-рано през деня. Освен това, беше прекалено горещо, за да може да се спи.

Беше оставила френския прозорец отворен, за да пусне ветреца в стаята, и усещаше как хладината докосва пламналата и като в треска кожа. Затвори очи, опитвайки се да призове съня, когато чу стъпки да спират пред вратата й и после да продължават.

Крис!

Стаята му наблизо ли беше? Тя не беше питала и още не беше имала време да разгледа къщата. Умът й започна да блуждае. Трябваше ли да напусне Сънсет Хил още утре? Очевидно Крис не искаше тя да се навърта наоколо му и да призовава болезнени спомени. Накрая умът й се умори и тя заспа.

Някакъв едва доловим шум я събуди. Тя се изправи в леглото. Звукът идваше от балкона. Видя една сянка да влиза през френския прозорец. Отвори уста да извика, но веднага я затвори, когато разпозна мускулестата фигура на Крис, осветена от ярката луна. Загледа го как се приближава — едър, опасен. Луната посребряваше косата му, лицето му изглеждаше строго под рязката й светлина. Долови мирис на сяра, когато един пламък блесна в газената лампа.

Премига от внезапната светлина и придърпа чаршафа до брадичката си.

— Какво искаш?

Той я изгледа странно, като че ли изненадан да се намери в нейната спалня.

— Дойдох да се извиня. Думите му бяха леко неясни.

Софи се взря в него.

— Ти си пиян.

Той поклати глава.

— Никога не прекалявам с пиенето. Вече не.

Софи не му повярва.

— Върви си.

— Не и преди да се извиня, че те оставих сама в градината снощи.

Той иска да се извини?

— Крис, късно е, не може ли да почака до утре?

— Да, може, но аз не мога.

Той се настани на ръба на леглото.

— Всичко, което каза, е истина. Аз държах пистолета, аз стрелях, но куршумът не трябваше да улучи Дезмънд.

— Знам, че ме държиш отговорна и че присъствието ми тук, в къщата ти, те кара да се чувстваш неудобно.

Крис прокара пръсти през косата си.

— Права си, Софи, наистина ме караш да се чувствам неудобно, но не точно така, както си мислиш. Изкушаваш ме въпреки най-добрите ми намерения. Не мога да вярвам на себе си, когато ти си наблизо, но и дума не може да става отново да се ангажирам с тебе.

Софи кимна.

— Ще напусна Сънсет Хил, но няма да се върна в Англия. — Тя докосна ръката му. Той замря, сякаш допирът й го възбунтува. Когато тя понечи да се отдръпне, той изпъшка и я притисна до себе си така силно, че тя едва дишаше. Тогава устата му плени нейната. Целувката му имаше вкуса на необуздана, незадоволена страст и Софи разбра, че тя е кипяла вътре в него през цялото време, непризната, неовъзмездена. Тогава езикът му се пъхна в устата й, дълбоко и още по-дълбоко. Тя усети вкуса на ром. Миг по-късно той лежеше до нея, без тя да разбере как се е случило.

Тя се опита да го избута. Като знаеше какви са чувствата му към нея, не можеше да му позволи да направи това. Ако той не я харесваше сега, щеше да я презира на сутринта. Колкото и да отричаше, тя знаеше, че той е пиян и щом изтрезнее, ще я обвини, че го е подвела.

Когато той направи пауза, за да си поеме дъх, тя се възползва, за да протестира.

— Крис, не искаш да го направиш.

— О, напротив, искам. — Той си пое дълбоко дъх. — Ухаеш на цветя. Макар че може да бъда прокълнат завинаги, Софи, имам нужда да бъда в тебе.

Думите му разколебаха съпротивата й. Тя беше мечтала за този момент още от първия ден, когато Крис беше влязъл в живота й. Сега ясно усещаше тялото му до своето, чувстваше как гърдите й се притискат до неговите, долавяше мъжествения му аромат, грубостта на кожата му. Изминалите години не бяха замъглили спомена за мъжа, в когото се беше влюбила.

Но тя не го искаше така. Той желаеше тялото й, но не се интересуваше какъв човек е тя. И все пак искаше да я накара да напусне Ямайка против собственото й желание.

Изведнъж тя осъзна едно ново мъчение. Крис беше смъкнал чаршафа и полека вдигаше нощницата й, оголвайки тялото й пред жадния си поглед. Рязък звук се изтръгна от гърлото му, когато обхвана вътрешната повърхност на бедрата й и ги раздели.

Тя едва не изскочи от кожата си, когато Крис я разтвори с палците си, оголвайки най-чувствителната част от нея. Полека и преднамерено той сведе глава. Преди Софи да осъзнае какви са намеренията му, тя почувства горещия му дъх да дразни интимната й плът.

— Крис, какво…

В мига, когато устните му я докоснаха, тя извика. Шокът я обездвижи, а туптящото усещане, което последва, я накара да се сгърчи от безименна наслада. Сърцевината й запулсира, уязвима, болезнена, трептяща от жажда, която не знаеше как да изрази. Когато той я докосна с език, тя изпъшка, инстинктивно извивайки се към него. Той сграбчи бедрата й, за да я задържи на място, докато изследваше девствените бездни на тялото й и езикът му обливаше е ласки всяка интимна вдлъбнатина.

Когато той привлече чувствителната пъпка на нейното желание между зъбите си, Софи замята глава насам-натам, а ръцете й се вкопчиха в неговите. Тя извиваше ханша си, търсейки да уталожи чувственото мъчение. Усещаше се надвиснала на ръба на бездна, в плен на толкова интензивно удоволствие, че й отнемаше дъха.

Не беше подготвена, когато пропадна в тъмната пропаст на разтърсващата наслада, блаженството беше така режещо, че тя се разпадна. Изкрещя, понесена от агонията на кулминацията, пръстите й отчаяно стискаха главата му. После тялото й омекна и само тежкото й дишане раздираше напрегнатата тишина.

— Какво стана? — изпъшка тя.

— Току-що ти дадох първата ти кулминация.

Софи беше объркана. Знаеше как става съвкуплението, но нищо друго.

— Нещо удивително се случи вътре в мене. Почувства ли го?

— Още не, но ще го почувствам.

Той се надигна и свали панталоните и ризата си.

Софи се взря напрегнато в него. Той беше великолепно сложен, с широки рамене, тесни хълбоци, тънка талия, мощни бедра и мускулести ръце. Погледът й се плъзна надолу по него, спирайки за миг на набъбналата му мъжественост. Тя се изчерви и отвърна поглед. Но любопитството я накара да погледне отново тази тайнствена част от него, която стърчеше от гнездо тъмни косми между бедрата му.

Мъжествеността му ставаше все по-голяма и по-твърда под погледа й. Желанието бушуваше в слабините му, дърпаше някъде ниско в корема. Беше се опитвал да стои далече от нея, но след няколко чаши ром всичко, за което можеше да мисли, беше да легне с нея. Казваше си, че жаждата му е изострена, защото не беше имал жена от седмици, не защото беше обсебен от зеленооката изкусителка, което го гледаше така, сякаш той беше някакъв античен бог.

Дори ако я вземеше, както тялото му желаеше, тази нощ нямаше да промени намерението му да я върне в Англия, казваше си той. Тя се беше промъкнала на кораба му, беше събудила страстта му и го беше накарала да я защити от Ригби. Той не беше искал тези неща да се случат. Беше мислил, че се е отървал от Софи Карлайл още преди години.

— Крис…

Той се вгледа в нея. Очите й блестяха под светлината на лампата. Искаше да я възбуди отново. Искаше… искаше… да бъде в нея.

Ръката му се спусна между бедрата й, раздели ги и един пръст се пъхна вътре. Усети я как се стяга, тя изохка името му, докато ръцете й се вдигаха, за да обгърнат раменете му. Той сведе глава, поемайки твърдия връх на гърдата й в устата си, защипвайки и засмуквайки, докато пръстът му я галеше отвътре. Тя изстена тихо.

Крис вдигна глава и я погледна. Беше красива, по-красива от седемнадесетгодишната девойка, в която се беше влюбил. Макар че времето и обстоятелствата бяха убили любовта му към нея, той още оценяваше красотата й. Той помръдна леко, притискайки ерекцията си към бедрото й, докато продължаваше да засмуква гърдата й.

— Софи — прошепна той дрезгаво, когато се изтегна върху нея и полека вмъква набъбналия си член в нея.

Чу стона й и се дръпна, но не за дълго. Тялото му искаше удовлетворение. Навлезе още по-навътре, само втвърдената челюст издаваше колко трудно се въздържа. Когато я усети да се стяга около него, да го привлича още по-дълбоко, контролът му не издържа.

С мощен тласък той проби девствената й бариера и потъна в дълбините й. Тя ахна и той разбра, че я е наранил.

— Съжалявам, Софи. Ще ти стане по-добре, обещавам. — Изчака един миг, давайки време на тялото й да свикне с големината му, преди да се плъзне полека още по-дълбоко.

Софи си пое дъх, когато болката отстъпи пред нещо много по-приятно. Тя раздвижи ханша си, отначало нерешително, после започна да посреща движенията му в съвършена хармония. Усещането беше удивително възбуждащо, съвършена наслада. Удоволствието я подлуди. Тя се гърчеше диво под него, стискаше го, подканваше го…

Усещаше как силата на желанието му нараства в нея, чувстваше силното му тяло да се движи отгоре й. Когато той се надигна леко и плъзна ръка между телата им, в нея се разгоря огън, нажежен до бяло, изпепеляващ, и тя излезе от контрол.

Стонът, който чу, излизаше от собственото й гърло. Тогава насладата я заля като вълна от изгаряща топлина.

Тялото й се разтърсваше неудържимо и тя извика. Някъде в дълбините на мозъка си чу Крис да вика името й, почувства как членът му се стяга, усети горещината му да се разлива из нея.

Дишайки тежко, той се отпусна върху нея, притиснал лице в ямката на гърлото й. Прегърна я и се обърна настрана.

— Нараних ли те, Софи?

Тя го отблъсна.

— Защо направи това? — Гласът й трепереше от чувство, много близко до гнева. — Не ме харесваш, забрави ли?

Крис се дръпна към ръба на леглото и се надигна, подпирайки глава на дланта си.

— Не съм имал жена отпреди „Безстрашни“ да отплава от Лондон.

Знаеше, че извинението е неубедително, че онова, което беше направил, е непростимо. Главата му беше замаяна, устата пресъхнала. Пиян ли беше? Софи ли го беше накарала да се напие? За първи път сега пиеше повече от едва или две чаши след смъртта на Дезмънд. Това беше единственото извинение, което би могъл да измисли. Или във всеки случай, единствената причина, която беше склонен да признае.

— Използва ме! — нападна го Софи. — Имаше нужда от жена и аз ти бях подръка.

Крис знаеше, че има още нещо, но отказваше да го признае.

— Права си. Бях пиян, но това не променя нищо. Ще заминеш веднага щом се оправя с проблемите ти и ти купя билет. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да те държа в безопасност, далече от брат ти. Ще ти дам пари, за да не зависиш от него.

Свивайки колене, Софи го изрита от леглото. Той тупна на пода с глух звук.

— Ще напусна тази къща, капитане, но не и Ямайка. Можеш да си задържиш парите; аз съм способна да се погрижа за себе си.

— Ще направиш както ти казвам — изръмжа Крис, докато събираше дрехите си и излизаше от стаята.