Кони Мейсън
Вкусът на рая (12)

11

— Моля, продължете службата, преподобни Таунзенд — нареди Крис.

Колдуел тръгна по пътеката.

— Аз съм виконт Колдуел, настойникът на Софи Карлайл, и искам да бъда изслушан.

Събралите се замърмориха недоволно, което накара свещеника да им хвърли строг поглед.

Софи се измъкна от закрилящата прегръдка на Крис, за да се изправи пред заварения си брат.

— Не си ми настойник, Рей. Вече не съм на възраст да имам настойник. Не можеш да се разпореждаш с живота ми.

Застанал зад него, Ригби изсъска в ухото му:

— Спрете сватбата веднага, Колдуел. Тя ми принадлежи. Платете си дълга, или отивате в затвора.

Крис бутна Софи зад себе си.

— Чухте годеницата ми, Колдуел. Тя е достатъчно възрастна, за да прави каквото й харесва. А на нас двамата ни харесва да се оженим.

— Софи е издирвана в Англия — изрече Колдуел така, че само Крис да го чуе. — Тя нападна сър Оскар без основание и го остави да умре.

Крис се усмихна на Софи, мнението му за нея стана още по-добро.

— Колко умно от нейна страна. За щастие, тук не е Англия.

— Аз мога да повдигна обвинение и тук — възрази Ригби. — Това е английска територия, в края на краищата.

— Само опитайте и сте мъртъв — изръмжа Крис. — Сега се дръпнете и двамата и оставете добрия отец да продължи церемонията.

И се обърна е гръб към Колдуел и Ригби.

Макар че Софи смяташе, че не е добра идея да обърне гръб на когото и да било от двамата, тя вярваше толкова силно на Крис, че също се обърна с лице към свещеника.

— Виконт Колдуел ваш настойник ли е? — запита преподобният Таунзенд.

— Не, вече не към под негова опека — увери го Софи. — Аз съм на двадесет и четири години. Моля ви, продължете, преподобни.

— Много добре тогава. Според закона на английската църква ви обявявам за съпруг и съпруга. — Той се усмихна на Крис.

— Можете да целунете булката.

Дъхът на Софи спря, когато Крис я обърна към себе си, повдигна брадичката й с палеца и показалеца си и я целуна силно по устата. Ако целувката му трябваше да представлява завладяване, успехът беше несъмнен. Чу как някой изругава — най-вероятно Рейфърд — и няколко хихикания от събралите се. Но Крис продължаваше да я целува. Когато най-накрая освободи устата й, коленете й трепереха като желе и тя трябваше да се опре на него, за да не падне.

Обгърнал талията й, той я поведе по пътеката към вратата на черквата сред дъжд от аплодисменти. Спряха за малко, за да приемат поздравленията на гостите, а после Крис я качи на новата си карета.

— Извини ме за момент — каза той. — Трябва да поговоря с Блейн, преди да тръгнем.

Размени няколко думи е новия капитан на „Безстрашни“, а после се върна при каретата, Даде знак на Мъндо и каретата потегли.

— Съжалявам — каза Софи. — Рей е последният човек, когото очаквах да видя в Ямайка. Сър Оскар ми каза, че му е писал, но нямам представа откъде е намерил пари, за да дойде в Ямайка.

— Няма да се изненадам, ако Ригби е помолил пълномощника си в Англия да плати пътя на Колдуел. Би го направил, за да ни попречи. Блейн ми каза, че Колдуел е пристигнал с „Безстрашни“.

Уплашена, Софи изстена. Защо Крис я гледаше така втренчено? Обвиняваше ли я за прекъсването на церемонията? Интензивността на погледа му я накара да трепне. Какво ли мисли?

— Ригби сигурно много те иска — изрече накрая Крис. — Мисли, че те притежава.

Софи изпръхтя.

— Късно е вече. Сега съм омъжена жена.

— Въпреки това той все още те иска.

— Проблемът си е негов — изсумтя Софи. После стана сериозна. — Може ли да повдигне обвинение срещу мене в Ямайка?

— Вероятно, но аз няма да позволя това да се случи. Сега си в безопасност, Софи. Нашият брак е законен; той няма никаква полза да повдига обвинения. Няма да спечели нищо.

— Ще постигне удовлетворение — измърмори тя. — Той е отмъстителен човек; не съм сигурна, че бракът ни ще му попречи да се опита да ме нарани. Довел е Рейфърд, за да спре сватбата ни. Но Рей му е длъжник, не аз. Нямам нищо общо с онзи хазартен дълг.

— Не позволявай това да те разстрои. Лорд Честър има голямо влияние върху губернатора на Ямайка, а той не е като Ригби. Ще подкрепи всеки ход в твоя защита, ако се стигне дотам. Лично аз не мисля, че ще стане така. Аз не се заканвам напразно; мисля, че Ригби вече го знае.

— Бракът с мене не беше добра идея, Крис. Казах ти го, но ти отказа да ме послушаш. Защо настоя да се ожениш за мене, когато всъщност не искаше? Аз съм беля — сам го каза.

— Остави сега това, Софи. Вече го разисквахме. Мисли какво можеше да стане, ако Колдуел те беше отвел обратно в Англия, след като Ригби си получи парите чрез тебе.

Софи не искаше повече да мисли за Рей и Ригби. Искаше да вярва, че Крис я обича, дори да не я обичаше. Искаше да вярва, че бракът й е завинаги и че Крис мисли същото. Софи знаеше, че се самозаблуждава, но истината болеше прекалено много, затова тя реши да живее живота си така, като че ли бракът й се гради на любов. И наистина беше така, защото тя обичаше Крис.

— Стигнахме — каза Крис, когато каретата спря пред „Орхидея“.

Свали я на земята и двамата застанаха на стъпалата, за да посрещнат гостите си. Първи пристигнаха лорд и лейди Честър.

— Скъпа, каква ужасна сцена в черквата — каза Агата. — Простете, че го казвам, но Колдуел не може да е добър човек.

— Прекъснах връзките си с моя заварен брат в деня, когато напуснах Англия. Знам точно какъв човек е той.

— Принуди ме да го поканя на приема ви. Простете, че не ви попитах, но всичко стана толкова бързо.

Софи скръцна със зъби. Никога ли нямаше да се освободи от машинациите на Рейфърд?

— Надявам се да не сте поканили Ригби — каза Крис. — Това би било вече твърде много.

— Наистина — отвърна лорд Честър. — Този човек е отвратителен.

— Няма да ви задържаме. Гостите чакат да ви поздравят, а аз трябва да се погрижа всичко да бъде наред за приема — каза Агата, докато съпругът й влизаше в къщата.

Гостите минаваха край младоженците, усмихвайки се и отправяйки поздравленията си. Рейфърд беше последен, изчаквайки всички останали да влязат в къщата.

— Как се осмеляваш да прекъсваш сватбата ми? — нападна го Софи. — Какво си мислиш, че правиш?

— Сър Оскар ми плати пътя. Освен това, трябваше да се скрия от кредиторите. Предложението на Ригби не можеше да дойде в по-удобен момент.

— Съветвам ви да не притеснявате съпругата ми — изрече Крис с тиха заплаха. — „Безстрашни“ се връща скоро в Англия; ще бъда щастлив да уредя да пътувате с него.

Колдуел изсъска подигравателно:

— Няма да се отървете толкова лесно от мене, Радклиф. Не знам как сте се срещнали отново вие двамата след толкова много години, но със сигурност възнамерявам да извлека полза от брака ви.

— И по какъв начин? — запита хладно Крис.

— Трябват ми пари.

— За да върнете на Ригби дълга си от хазарт, предполагам. Разбрах, че сте му продали девствеността на Софи и че тя е намерила начин да осуети злонамерените ви планове.

Софи усещаше напрежението в гласа на Крис и разбираше, че малко му трябва, за да хване Рей за ухото и да го изхвърли, за което не би могла да го обвини.

Колдуел не трепна пред откритото обвинение.

— Софи не допринасяше е нищо за издръжката на семейството. Вие убихте ухажора й и съсипахте шансовете й за изгоден брак. Длъжник сте ми, Радклиф. Тъй като съм във великодушно настроение, искам само две хиляди лири за привилегията да се ожените за сестра ми.

— Махайте се! — изсъска Крис със стиснати зъби. — Няма да получите и един фартинг от мене.

Лорд Честър се появи на вратата.

— Вие двамата идвате ли? Всички чакат младоженците. Идвате ли, лорд Колдуел?

— За съжаление, лорд Колдуел тъкмо си спомни за един по-раншен ангажимент. Тръгва веднага, нали, лорд Колдуел?

Софи зачака със затаен дъх. Лицето на Рей доби пурпурен оттенък. Беше го виждала да почервенява така и преди и знаеше, че е вбесен. Доколко — това оставаше да се разбере. Знаеше обаче и че Рей е страхливец. Ако смяташе да пречи на Крис, нямаше да прави нищо открито, а щеше да чака, за да удари, когато Крис най-малко го очаква.

— Тръгвам — рече Колдуел, — но пак ще чуете за мене.

— Ще броя дните — отвърна саркастично Крис, докато се обръщаше, хванал ръката на Софи, за да я въведе вътре.

Крис кипеше в безсилен гняв. Макар да се опитваше да показва щастливо лице по време на сватбения обяд и последвалия го прием, вътрешно кипеше. Това, което най-много го дразнеше, беше фактът, че Колдуел му беше поискал пари. Този човек беше глупак, ако мислеше, че Крис ще се поддаде на исканията му.

Макар че може би не обичаше Софи, тя беше негова съпруга и под негова закрила. Колдуел се беше отнесъл отвратително с нея. Тя не беше парче плът, което да се продава и купува.

Погледът му се устреми към Софи. Тя беше толкова красива, че очите го боляха, като я гледаше. Ако не внимаваше, щеше да загуби сърцето си отново.

За това ли беше цялата тази сватба, запита се мрачно той. Беше ли отдал сърцето си на тази жена, която го беше съкрушила преди седем години? Тази мисъл го накара да трепне. Не искаше отново да се влюбва в Софи.

— За какво мислиш, Крис? — запита тя. — Толкова си тих. Хората ще помислят, че не искаш да се жениш.

Той вдигна рамене.

— Да мислят каквото си искат. Никой няма нужда да знае за миналото ни.

Софи въздъхна.

— Никога няма да ми позволиш да забравя за Дезмънд, нали?

Той не можа да отговори, защото лорд Честър вдигна тост, последван от друг, този път от Дърк Блейн. Когато тостовете свършиха, Крис беше готов да напусне приема, за да има съпругата си само за себе си.

— Време е да тръгваме — прошепна той на ухото й. — Чакай ме във фоайето, докато намеря лорд и лейди Честър, за да им благодаря.

Малко замаяна от пунша и горещината, Софи тръгна към фоайето. Но възможността да подиша малко свеж въздух я накара да излезе навън, след като един прислужник й отвори вратата. Тя вдъхна дълбоко освежителния ветрец, който идваше откъм морето.

— Не мисли, че можеш да ми избягаш толкова лесно — изръмжа един глас.

Софи се взря в сгъстяващия се мрак и очите й се разшириха, когато Ригби излезе от храсталака.

— Какво правите тук? — запита тя.

— Със сигурност не съм дошъл да ви поднасям поздравления. Глупак съм, че повярвах, че Колдуел може да спре сватбата. Той е слабак.

— Съгласна съм, че сте глупак. Рейфърд няма контрол над мене, нито пък вие.

Тя разтърси глава, за да прогони замайването. Обърканият й мозък и бавните реакции показваха, че тостовете в чест на двама им с Крис са били малко повечко.

— Какво искате? — запита тя. — Няма нищо, с което да можете да ме нараните.

— Аз съм на друго мнение. Искам възмездие. Ти ме върза и после ме удари по главата, след като паднах по стълбите. Синините ми изчезнаха едва след седмици.

— Очевидно не съм вложила достатъчно сила в удара. Да не би да очаквахте да се оставя да ме нападнете?

— Платил съм за това право. Сега очаквам да получа това, за което към платил. Ще забравя това, което ми стори, ако ми угодиш. Или това, или да ми върнеш петстотинте лири плюс парите, които платих за пътуването на Колдуел до Ямайка.

— Вървете по дяволите, сър Оскар — изрече тя сладко. — Не отговарям за дълговете на заварения си брат.

И се обърна, за да си тръгне. Ригби я сграбчи за ръката.

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Джобовете на Колдуел са празни, но съпругът ти прелива от пари. Знам, защото проучих.

— Пуснете ме!

— Чуй ме, Софи. Или ми връщаш парите, или намираш време за мене в леглото си — изръмжа Ригби, издърпвайки я към себе си. — Винаги съм те харесвал, нали знаеш. Колдуел ми разказа за миналото ти с Радклиф. Бракът ви е неблагоразумен. Дом Радклиф се отегчи от тялото ти, ще те изхвърли. Той се опита да я целуне; тя се задърпа от мокрите му месеста устни и отчаяно заблъска по гърдите му. Внезапно Ригби я пусна и залитна назад, втренчен в нещо зад нея. Това беше Крис, по-ядосан от когато и да било. Очите му се бяха присвили на тесни цепки, ръцете му бяха стиснати в юмруци.

Сграбчвайки Софи за талията, Крис я избута зад себе си и се нахвърли върху Ригби.

— Копеле такова! Предупредих ви да стоите далече от Софи. Да не би да си търсите смъртта, Ригби?

Ригби отстъпи. Лесно се виждаше, че се осмелява да тормози само жени и страхливци като Колдуел.

— Просто исках да поговоря със съпругата ви.

— Никой не ви е канил на сватбата.

Крис хвана Ригби за реверите и го бутна така, че той се строполи по стъпалата. После го бутна още веднъж, от което Ригби се изтърколи на земята, където се просна неелегантно по гръб и след малко се изправи криво-ляво. В това време Крис тръгна надолу по стъпалата към него. Ригби остана на място за няколко секунди, преди да се обърне и да изчезне в мрака.

Коленете на Софи трепереха, но за щастие Крис беше наблизо и я подкрепи.

— Какво искаше този? — запита той.

— Пари — прошепна Софи.

Устата на Крис се изпъна в тънка линия.

— И още нещо, бих се обзаложил.

— Крис, отведи ме у дома. Казах ти, че няма да ти донеса нищо друго освен неприятности. Не трябваше да се жениш за мене.

Без да отговори, Крис я взе на ръце и я отнесе в каретата си. Нощният бриз разхлади сгорещената й кожа. Въздъхвайки, тя се облегна на възглавниците и се замисли за сцената, която Рейфърд беше направил на сватбата им. И как сър Оскар беше съсипал остатъка от деня.

Каретата пътуваше бавно по изровените пътища, давайки на Софи прекалено много време, за да мисли над брака си с Крис. Продължителното мълчание на съпруга й я безпокоеше. Не знаеше какво да мисли.

— Не е по твоя вина, Софи.

Гласът му я сепна.

— Какво?

— Нищо от това, което се случи днес, не беше по твоя вина. Аз ще се погрижа за Колдуел и Ригби. Те повече няма да те безпокоят.

Гласът му звучеше студено, дистанцирано. Софи потръпна. Това не беше особено хубаво начало като за меден месец. Тя полека изпусна дъх. Имаше ли меден месец? Крис вече я беше имал в леглото си, какво повече можеше да му предложи?

Каретата стигна Сънсет Хил и спря пред предния вход. Крис скочи на земята и свали Софи. Чуба отвори вратата, усмихнат от ухо до ухо. Катина стоеше зад него и плахо се усмихваше на младоженците. Нито един от двамата не получи позволение да присъства на сватбата в черквата или на приема, въпреки че Крис беше склонен да ги покани. Просто не се постъпваше така, беше настояла лейди Честър.

— Иди с Катина — каза той. — Аз ще дойда по-късно.

Софи се насочи към стълбите, сърцето й туптеше бясно срещу ребрата. Тя искаше Крис да дойде тази вечер при нея, но дали щеше да дойде? Техният брак беше една ли не принудителен за него, а и сега нямаше да бъде първият път, когато да се любят. Той наистина ли още я искаше?

Катина отвори вратата на стаята на Крис и се дръпна, за да пропусне Софи. Тя веднага видя, че нейните неща са преместени в стаята му и че нощницата й лежи на леглото му. Крис ли беше наредил това, или прислужниците сами се бяха заели?

Вази със свежи цветя изпълваха стаята; ароматът им, макар и силен, беше божествен. Гарафа с вино и поднос е пресни плодове чакаха на масата. Вратата на верандата беше отворена, пропускайки вътре влажния ветрец. Ароматът на дъжд тежеше във въздуха.

— Моите поздравления, милейди — каза Катина. — Надявам се бракът да ви донесе всичко, което някога сте искали. Има прясна вода в каната; да ви помогна ли да се изкъпете?

Софи се усмихна на Катина, пожелавайки си нейната камериерка и приятелка да беше могла да присъства на сватбата й.

— Помогни ми да се съблека; ще се справя с останалото сама.

Катина изпълни задълженията си и тихо излезе от стаята. Софи отиде гола до нощната масичка, изля вода в купата и се изми от глава до пети със сапун, който ухаеше на жасмин. След това отиде до леглото и взе нощницата, но прозрачната дреха не й се стори позната. Крис ли я беше купил за нея?

— Не си прави труда да я обличаш — каза той, затваряйки вратата зад себе си.

Софи се обърна, държейки нощницата пред себе си като щит, за да прикрие голотата си. Не беше чула Крис да влиза.

— Ти ли я купи?

Той поклати глава.

— Това е работа на лейди Честър. Аз те предпочитам гола. — Той тръгна лениво към нея, отстранявайки нощницата от вцепенените й пръсти, и я хвърли на един стол наблизо.

— Не знаех дали ще искаш да се любиш с мене.

— Ние сме женени; няма защо да си го отказваме. Вече сме доказали, че сме съвместими в леглото.

— Знам, но…

Той се наведе и докосна с устни ухото й.

— Знаеш, че те намирам вълнуваща. И вярвам, че изпитваш същото към мене.

Софи изфуча.

— Не знаеш какво изпитвам. Нямаш представа.

— Не искаш ли да ми кажеш?

— Не. Не сега; може би никога.

Ръката му се плъзна нагоре по нейната.

— Няма значение. Ние сме съпруг и съпруга. Бракът е най-доброто решение на твоя проблем.

Крис можеше да каже, че не е казал това, което Софи би искала да чуе, но това беше всичко, което беше готов да признае.

Софи се дръпна от него.

— Никога не съм искала да бъда нечия тежест.

Посягайки, той я привлече към себе си.

— Всичко приключи, Софи. Нека да извлечем най-доброто. Бракът с мене няма да бъде чак толкова лошо нещо. Ще бъде това, което направим от него.

Крис почти си пожела да можеше да й даде това, което тя искаше да чуе, но нямаше нито романтична проза, нито цветисти думи. Макар че се беше оженил за нея въпреки предупреждението на здравия разум, щеше да я закриля и да я пази в безопасност; това трябваше да бъде достатъчно.

Софи се чувстваше безпомощна, хванат в капан между гордостта, от една страна, и отчаяната, тайна любов, от друга. Тя искаше Крис да я обича. Искаше той да се люби с нея. Залитна към него.

Той я положи на леглото и започна да се съблича. Тя го загледа. Винаги се беше възхищавала на мъжествеността му; гледката на голото му тяло я разтреперваше до мозъка на костите. Той беше здрав и жизнен, пулсиращ от сила. Тя изпусна остро дъх, когато той застана гол пред нея, омаяна от начина, по който гърдите му се издигаха и спускаха е всяко дихание, от изпъкналостта на раменете му, където се срещаха в горната част на ръцете, и стегнатата повърхност на корема.

Погледът й се спусна към слабините му, където набъбналият му член стърчеше срещу стомаха насред горичка от тъмни косми.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, нощта ще свърши по-рано, отколкото ни се иска — изръмжа той пресипнало.

Тя сведе поглед. Трудно беше да не гледа към него; той беше великолепен.

Крис клекна до нея, усещайки стягането в слабините си, болката от свитите мускули, бясното биене на сърцето си. Софи го възбуждаше така, както никоя друга жена. Гарваново-черните мигли падаха като мека сянка на бузите й; косата й се беше разпиляла като тъмна коприна по възглавницата. Със страх осъзна, че я иска толкова силно, след като беше прекарал години в опити да я забрави.

Наведе се и я целуна силно, пръстите му заиграха лениво по безупречната й кожа. Тя изстена и се изви към него.

— Крис… моля те…

— О, имам огромно желание да ти доставя удоволствие, любов моя. Ще бъде дълга, изпълнена с наслада нощ и за двама ни.

Той замря. Не можеше да повярва, че я беше нарекъл „любов моя“. Въздъхна облекчено, когато тя като че ли не забеляза изплъзналата се от езика му дума. Снишавайки се, той проправи пътека от целувки от устата до гърдите й, задържайки се над твърдите й малки зърна, засмуквайки и облизвайки, докато тя не започна да се гърчи под него.

Софи не знаеше още колко ще може да издържи на чувственото изтезание на Крис. Усещаше целувките му като огнени точки, докато устата му пътуваше по корема надолу към вътрешната повърхност на бедрото й. Когато тя се разтрепери, той задържа ханша й в нежна хватка. Погледна я с очи, блестящи на смътната светлина.

— Искам да те вкуся.

Тя се стегна, когато той продължи да облизва нежно вътрешната повърхност на бедрото й, стигайки постепенно до това място, което копнееше за докосването му, и извика, когато езикът му намери влажния й център. Стегнатото му тяло беше горещо и експлозивно от страст, когато той я разтвори с палците си и започна да я обсипва с ласките на езика си.

— Сладко — измърмори той срещу влажните й гънки. Когато влезе с език в нея, тя подскочи и изкрещя името му. Цялото й тяло се сви от предчувствие, когато езикът му навлезе във влажната й дълбина, а после полека засмука болезнената пъпка на нейната женственост. Тя изстена и го сграбчи, пръстите й рефлексивно се заровиха в гъстата му коса. Той продължи сладкото изтезание, изследвайки гъвкавите мокри венчелистчета на нейната цепнатина, докато удоволствието не стана твърде силно, за да може тя да го понесе. Сърцето й биеше диво, пулсът й туптеше в отчаяно желание.

— О, божичко — изстена тя, — не мога… искам…

— Направи го — каза Крис, вдигайки глава от сочното си пиршество. — Вземи каквото искаш.

— Не спирай — изхлипа тя.

— Няма!

Ръцете му се плъзнаха под седалището й, повдигайки я към устата му, за да я вкуси още по-добре.

Софи започна да се задъхва. Всеки бавен, възбуждащ удар на езика му беше ад и рай едновременно. Той продължи да я засмуква, за облизва и да пие от соковете й, да я измъчва неудържимо. Когато настоятелният му език се зарови дълбоко в нея, тя трепна и се загърчи, напрягайки се под решителните ласки на езика му, под настъпателното атака на устата му.

Вик се надигна дълбоко в гърлото й. Тя затрепери, мятайки глава насам-натам, и се надигна, за да посрещне страстната атака на езика му.

— Не издържам повече — изпъшка тя накъсано.

— Хайде, не се сдържай.

Непоносимото удоволствие изтръгна остър вопъл от устните й. Блаженството напираше в нея, отново и отново, а Крис продължаваше нежното изтезание, докато тя не се отпусна, останала без дъх, в отлива на кулминацията си. Замаяна и разтреперана, тя едва усети как Крис я покрива с тялото си и започва полека да засмуква гърдите й, удължавайки прилива на удоволствие, докато накрая то не се отля, оставяйки я изтощена и отпусната.

Когато той накрая вдигна глава и я погледна, лицето му беше твърдо, като на човек, притиснат до стената на издръжливостта си. Взирайки се в очите й, той разтвори краката й с колене, изви хълбоците си и навлезе силно и дълбоко в нея. Сведе глава и я целуна; устните им се сляха в едно.

Изведнъж той се обърна, премествайки я върху себе си, без да излиза от нея. Хващайки коленете й, той ги отведе силно встрани, за да я настани добре върху себе си.

— Язди ме, Софи. Ти командваш сега… прави каквото искаш с мене.

Само преди мигове тя би могла да се закълне, че няма какво повече да даде, но Крис й доказа, че е грешала. Той знаеше как да манипулира тялото й така, че да я накара да копнее за още от неговото магическо любене. Тя започна да се движи върху него, поемайки го дълбоко, извивайки се над него. Той захвана зърното й със зъби и захапа леко. Тя усети това чак до мястото, където двамата се съединяваха.

Стегнал тялото си, дишайки тежко на ухото й, той я караше да препуска с гърлени думи, които я отвеждаха все по-близо до рая.

— Хайде, Софи, сега!

Тя се зарея във висините, посягайки към звездите, а после ги докосна. Неясно почувства как тялото му се стяга, чу името си прошепнато в мрака, усети топлата струя на неговото семе.

— Обичам те, Крис.

Думите дойдоха неволно, откъснали се от устните й благодарение на силата на неудовлетворената любов.

Крис я погледна ужасен, после плени устата й със своята, за да й попречи да каже още нещо, което не би искал да чуе.

Тялото му омекна. След може би безкрайни няколко минути той премести Софи под себе си, дръпна се от нея и притихна. Двамата пъшкаха, телата им трепереха неудържимо.

— Недей да ме обичаш, Софи.

— Съжалявам, ако съм те разстроила. Помислих… надявах се…

— На какво си се надявала? Че ще отвърна на любовта ти?

— Толкова ужасно ли щеше да бъде?

— Забрави ли нашето минало? Аз съм убиец; убих най-добрия си приятел. А ти си жената, за която се дуелирахме. Вината е единственото чувство, на което съм способен.

Софи се взря в него.

— Но ти се люби с мене така, сякаш не съм ти безразлична.

Крис се вгледа в сърцето си. Не беше съвсем празно, но не разпозна това, което видя вътре. Мислеше, че знае какво е любовта, защото си беше въобразил, че е влюбен в Софи — тогава, преди седем години. Това чувство напълно липсваше сега. Но имаше нещо — нещо, което не можеше да назове.

— Може би наистина не си ми безразлична — изрече той замислено. — Ожених се за тебе, за да бъдеш в безопасност, нали?

— Сигурен ли си, че това е единствената причина?

Крис пренебрегна настоятелния й въпрос. Той събуждаше у него една божа, каквато не искаше никога повече да изпита.

— Въпросите ти започват да ми досаждат — изръмжа той, напъхвайки я под себе си. — Нощта е млада. Мога да се сетя за по-приятни начини да се насладим на това, което остава от нея.

Устата му плени нейната и насладата започна да расте, докато, изтощени и заситени, и двамата не се унесоха в сън.