Катлийн Удиуиз
Като цвят по течението (14)

Глава четиринадесета

Гейдж остави лодката си на брега на реката и влезе в Нюпорт Нюз. Беше дошъл със строго определена цел и възнамеряваше да я осъществи. Първата му спирка бе „Гордостта на Лондон“, където беше информиран от помощник-боцмана, че Джейкъб Потс е в отпуск и не се очаква да се върне на борда преди идната седмица. Малко по-късно Гейдж нахлу през вратата на таверната и първото нещо, което стигна до слуха му, бе свадата между Мориса и нейната господарка — възрастна и доста едра жена с крещящо червена рокля и бяла перука на ситни букли, накривена на главата й.

— Човекът си плати добри пари, за да е с тебе, тъй че ще го слушаш — викаше жената, удряйки с юмрук по масата. — И не ща да те чувам повече да се оплакваш от него и да му викаш, че бил невестулка или не знам си какво друго. И на мене са ми казвали, че Сам Майърс нямал в гащите си кой знае каква стока, та затуй гледал другояче да покаже, че е мъж. Ама щом си плаща по-скъпо, задето пускам моите момичета да му ходят на крака в къщата, ще го търпиш и да те побийва от време на време, и всичките му други номера, и ще се държиш добре. Чуваш ли?

— Да, чувам те, Фрида — измърмори Мориса, макар че идеята никак не й се нравеше.

Имаше си начини човек да се оправи с такива жалки, смрадливи плъхове като Самюъл Майърс. Ами да, Джейкъб Потс можеше с един замах да пререже гръкляна на тоя нещастник и да тури край на мъките му. Разбира се, ако бедничкият Потс въобще успееше да се изправи отново на крака и да се покаже пред хората.

Напоследък имаше чувството, че Потс вече не може да свърши нищо, ама нищичко както трябва по въпроса за оная блатарка. Нима не го беше изпратила на улицата, за да предизвика Гейдж във вечерта на увеселението? И какво направи Потс? Отнесе един здрав пердах — ето какво! Ами после, когато го накара да отиде до дома на заселника? Върна се продупчен от куршум, та сега лежеше в бърлогата си като грамаден болен морж. Слава богу, Фреди го беше закарал на скришно място, където можеше да го лекува лекар и където нямаше опасност да бъде открит от заселника. Но засега Потс й беше напълно безполезен.

Фрида се наведе напред и продължи, гневно намръщена:

— Откак доведох моите момичета по тия места, си докарвам добри парички и не ща разни проклети дребосъци като Майърс да ме псуват и да ми викат, че съм ги обрала. Може да ми прогони клиентите. Купих те от оня затворнически кораб, за да ми помогнеш на бизнеса, а не да ми разваляш рахатлъка. И ако до една година не ми донесеш двойно повече от парите, дето ги дадох за тебе, ще ги изкарам от собствената ти кожа, тъй да знаеш!

Мориса смръщи вежди и обърна гръб на разлютената си господарка, но недоволното й изражение се смени с изумление, когато зърна през вратата да влиза не друг, а самият Гейдж Торнтън. Изгаряше от любопитство да узнае какво е станало с Шимейн след раняването й, а едва ли можеше да намери по достоверен източник на информация от него. Надяваше се, че малката кучка е пипнала треска и е на път да пукне, както трябваше да стори още много отдавна.

Мисълта, че желанието й за мъст може най-после да се осъществи, възвърна самоувереността на Мориса. Тя погледна Гейдж с похотлива усмивка и подканящо поглади с ръка пищните си форми.

— Е, господарю, май че си размислил над предложението ми, а? Знаех си аз, че Шимейн бързичко ще те отегчи. — Като не получи никакъв отговор, Мориса сведе поглед и продължи: — Обаче, да си кажа правичката, не те очаквах още поне седмица-две. Чудя се какво ли е сторила, та да те накара да дойдеш толкова скоро. Трябва здравата да те е ядосала, а?

Фрида се облегна на стола си и огледа замислено високия, красив непознат. Не се случваше често мъж с подобна външност да търси услугите на проститутки. Такива като него обикновено задоволяваха нуждите си, без това да им струва и пукнат грош. Ярко начервените й устни се сгърчиха в изкривена усмивка.

— Голям хубавец си ти, господине — отбеляза тя, без да сваля очи от него. — Чини ми се, че ще трябва да си отварям очите на четири, щото моите момичета сигур ще се изпотрепят за тебе. Да-а, хубавичко ще си правя сметките, да не би някоя да ти вземе по-малко от онова, дето си го е изкарала.

Гейдж пренебрегна забележката й и втренчения й поглед и впери очи в Мориса.

— Търся Джейкъб Потс. Виждала ли си го?

Мориса сви рамене и съсредоточено започна да разглежда ноктите на ръката си.

— За какво може да ти е притрябвал Потс?

„Прекрасно знаеш къде е негодникът и защо го търся“, помисли си той, но на глас каза само:

— Бих искал да му задам няколко въпроса.

Проститутката го изгледа изпод вежди и се усмихна нагло.

— Не ми казвай, че блатарката пак се оплаква от Потс, та да те накара да я съжалиш. Как е тя, впрочем?

Гейдж не сваляше поглед от нея.

— Добре.

— Добре ли? — На лицето й за миг се изписа объркване. — Искаш да кажеш, че тя… тя не е… не тя те е изпратила да търсиш Потс?

— В действителност дойдох по своя воля, за да проверя как е Потс, след като го раних.

Мориса подскочи на стола си и сви устни в едно престорено изненадано „О!“. После попита със също толкова добре изиграно изумление:

— За какъв дявол е трябвало да стреляш по горкичкия Потс?

Гейдж обаче забеляза необичайното напрежение в тона й и вдигна насмешливо вежди.

— Кой ти каза, че съм стрелял по него?

Тя се намръщи. Тоя заселник въобще не беше глупак! Защо се бе издала толкова наивно?

— Ами… ти. Току-що го чух от собствената ти уста!

— Казах, че съм го ранил — поправи я той. — Изобщо не съм споменавал, че съм стрелял.

Мориса се извърна и учудено вдигна рамене.

— Че как иначе можеш да го раниш, ако не си стрелял по него?

Гейдж се усмихна студено.

— Един нож би ми свършил същата работа, пък и съм чувал, че Потс си пада по ножовете, както впрочем и ти. Може би вече знаеш, че той дойде в дома ми, за да убие Шимейн, и че аз го застрелях, докато се опитваше да избяга. Може би тъкмо ти си го изпратила. Иска ти се Шимейн да умре, нали, Мориса?

Проститутката се престори на изненадана, макар че вътрешно потръпна.

— Не зная за какво говориш, Гейдж Торнтън! Нито пък зная къде е Потс! Не съм му пазач! Последния път, когато го видях, приказваше, че щял да ходи в Хамптън или там някъде. Тъй че щом ти трябва, върви да го търсиш, господин Торнтън!

— Чуй ме добре, Мориса — каза той. Никак не му се вярваше Потс да е напуснал градчето. — Ако Потс случайно дойде да те посети, най-добре му кажи, че ако още веднъж го мярна да се навърта покрай къщата ми, ще го убия без изобщо да го питам защо е дошъл. Ще му го кажеш, нали?

Мориса го стрелна с леден поглед.

— Ще му кажа, ама ако познаваше Потс, щеше да знаеш колко проклет може да бъде, ако поиска. Твойто предупреждение въобще няма да го трогне. Разбираш ли, щом старият Потс си науми да стори зло някому, трудно може нещо да го разубеди.

— Имам известни подозрения, че ти просто не искаш да му предадеш моето съобщение — подигравателно каза Гейдж. — Защото като го чуе, Потс току-виж вземе, че размисли и откаже да изпълнява твоите нареждания. Кой може да каже как ще реагира? Има някакъв шанс да реши, че е по-добре да се вслуша в предупреждението ми, вместо да рискува главата си. Ако нещо се случи на Шимейн по негова вина, ще се върна, и този път ще търся не само Потс, но и теб. Нищо чудно да ви убия и двамата.

С тези думи той отсечено кимна за сбогом на двете жени, обърна се и напусна таверната.

Фрида се приведе напред и смигна на последното попълнение в своя бардак.

— Как, казваш, беше името на тоя момък?

Мориса стоеше загледана след отдалечаващия се мъж.

— Гейдж Торнтън! Най-противното копеле, с което съм се сблъсквала през целия си скапан живот!

— Е, драга моя, ако ти е мил скапания живот, по-добре го послушай — предупреди я възрастната жена. — Откак съм тук, съм чувала доста неща за тоя тип и повечето хич не бяха хубави. Разправят, че един ден се ядосал на жена си и я хвърлил от кораба, дето го строи зад къщата си. Разправят още, че имало някаква стара мома малко по-нататък по улицата, дето май го видяла, ама я било страх да си отвори устата, щото не знаела какво може да й стори.

— Гледай ти — отвърна Мориса със самодоволна усмивка. — Чудя се дали Шимейн знае това.

— Чувам, че тоя хубостник не бил много разговорлив. Сигур предпочита да си трае за случката, ама ако мълвата не лъже, бас държа, че положението на тая Шимейн хич не е много розово. Онзи като нищо може да й свети маслото, както е сторил с жена си.

Мориса се ухили.

— И тогава ще си получа наградата, без да си мръдна пръста.

Фрида я изгледа с присвити очи.

— За каква награда говориш?

Проститутката махна с ръка.

— Нищо, нищо. Просто един тъмничар ми обеща нещо, когато тръгвахме от Нюгейт за кораба. Обаче няма как да зная дали не ме е излъгал, без да съм му изпратила доказателство, че съм свършила работата. Пък и аз още не съм успяла да я свърша.

— Да не искаш да кажеш, че са ти обещали да ти платят, за да убиеш някоя от затворничките?

Мориса изглеждаше слисана от предположението на господарката си.

— Нима приличам на убийца?

Фрида се изкикоти, подпря пълните си ръце на масата и се приведе напред. Погледът й бе прикован в очите на Мориса.

— Доколкото ми е известно, скъпа, преди да те арестуват, за малко не си прерязала гръкляните на неколцина господа. Но тук няма да търпя такива работи! Зная как да се оправям с опърничави кучки и ти се кълна, миличка, че си си намерила майстора. Може и да си лоша, ама аз съм два пъти по-лоша, тъй че най-добре ме послушай. Ясно ли е?

Мориса разпери невинно ръце.

— Нямам намерение да правя нищо друго, освен онова, което ти кажеш, Фрида.

— Хубаво! — бавно кимна господарката й и се облегна отново назад. — Защото ако не внимаваш как се държиш с мене, ще те накарам да съжаляваш тъй, както никога досега не си съжалявала. Хабер си нямаш какво мога да ти сторя. Продължаваш ли да ми лазиш по нервите, ще те вкарам в гроба.

В пронизващия й поглед имаше толкова студенина, че Мориса потръпна. За пръв път в своя живот разбираше какво е да попаднеш в ръцете на зла жена, която наистина не знае що е милост.

 

 

Гейдж посети магазина на златаря и избра сватбена халка за Шимейн, след като бе определил приблизителната големина на пръста й с помощта на парче дебела връв. Смяташе възрастния собственик на магазина за човек с принципи, затова не намери за нужно да го предупреждава да си държи езика зад зъбите. Човекът умееше да пази тайните на своите клиенти също толкова добре, колкото пазеше и собствените си тайни. Оттам Гейдж отиде право при обущаря, където откри Мери Маргарет. Възрастната жена бе оставила на Майлс чифт обувки за поправка и сега го чакаше да й ги донесе от работилницата си.

— Мислех си, че хубавият ти лик не ще се мерне пред очите ми поне две-три недели след всичката гюрултия, която предизвика, като доведе Шимейн на танците — изчурулика Мери Маргарет. — Целият град е пощурял. Горкичките празноглавки не могат дъх да си поемат от приказки. — Сините й очи засияха доволно, когато видя, че думите й предизвикват искрения смях на Гейдж. — Аха, драго ми е да видя, че животът пак е почнал да ти понася, Гейдж Торнтън. Има близо година, откак не съм те чувала да се смееш тъй звънко.

— Това, което прави деня ми хубав, е твоето лице, Мери Маргарет Макгий — отвърна галантно Гейдж.

Вдовицата развеселено сви тънките си рамене.

— Ох, ама и ти си един англичанин, сър — закачливо каза тя. После кимна с престорено сърдита гримаса. — Господ трябва да те е дарил със сребърния език на ирландските люде — инак нямаше да лъжеш толкоз хубаво. Но кажете ми, милорд, какво ви води в нашия чуден градец?

— Дойдох да взема един чифт обувки, които бях поръчал за Шимейн, но ако имате свободна минутка, мадам, ще се нуждая от вашите услуги.

— Моите услуги? — смаяно повтори Мери Маргарет. — Че каква ли услуга може да иска такъв благороден джентълмен от една старица като мене?

— Засега ми трябва само съвет — усмихнато отговори Гейдж.

Възрастната жена го изгледа подозрително, като се постара да сдържи смеха, който напираше на устните й.

— Мислех, че не ти пука за моите съвети.

— Струва ми се, че това не ще да е съвсем вярно, след като много скоро се каня да изпълня един от тях. Всъщност, ако си свободна след две седмици, можеш да дойдеш с нас до Уилямсбърг и да видиш това със собствените си очи.

Сега вече вдовицата окончателно се обърка.

— Приемам поканата, хубавецо, но се кълна, че и през ум не ми минава за какво говориш.

— Е, след като въображението ти явно куца, дърта жено, нека бъде изненада. Ще помоля Рамзи Тейт да те вземе от къщи след две седмици, в петък, около шест сутринта.

— Добре де, а какъв съвет щеше да искаш от тази дърта жена, ако смея да запитам?

— Възнамерявам да купя на Шимейн плат за нова рокля, а нямам представа колко ще трябва да взема.

— Обувки… Плат за нова рокля? — Устните на Мери Маргарет се извиха едва забележимо, но очите й засияха. — И какъв ще бъде следващият ти подарък за момичето, господин Торнтън?

Гейдж се загледа през малкия прозорец, преструвайки се, че обмисля отговора си.

— Може би собствен гребен и четка, малко тоалетна вода и някакъв ароматен сапун.

— Всичко това за една слугиня, господин Торнтън?

Той се завъртя на пети и сведе поглед към нея. В кехлибарените му очи играеха дяволити пламъчета.

— За съпруга, госпожа Макгий.

Преди вдовицата да успее да затули устата си с ръка, от гърдите й се изтръгна радостен вик и тя заподскача край бастуна си в някакво подобие на весела ирландска жига. Сетне си припомни, че е достолепна възрастна дама, спря се и го изгледа любопитно.

— Предполагам, че разчиташ да си мълча, докато клетвите не бъдат произнесени?

— Да, мадам. Единствено най-близките ми приятели знаят новината.

Мери Маргарет кимна одобрително.

— Много мъдро, че си решил да не струпваш твърде много на главата на бедничката госпожа Петикоум. Иначе може да получи припадък, че даже и да се гътне от изненада. Вярно, че тя очакваше до три месеца плодът на съжителството ти с Шимейн да почне да си личи… но, естествено, без брачни халки. — Тя се изкиска доволно при мисълта за шока, който щеше да изживее дъртата клюкарка. — Ах, как ми се ще да бях малка мишчица в килера й в деня, в който научи новината. Казвам ти, ще й изскочат зъркелите.

— Вие сте безмилостна жена, мадам — обвини я Гейдж през смях. — Дано никога не попаднете в редиците на враговете ми. Това несъмнено би било голямо нещастие.

— Да, несъмнено — кимна вдовицата. После отиде припряно до вратата, водеща към работилницата на обущаря и се провикна: — Господин Бекър, понеже тъй и тъй сте там, донесете и обувките на Шимейн О’Хърн. Господин Торнтън е дошъл да ги вземе. И дали не бихте побързал малко? Двамата с господин Торнтън имаме важна работа.

 

 

В началото две седмици се струваха на Шимейн предостатъчен срок, за да успее да свърши всичко, което бе решила да направи преди сватбата. Беше поискала от Гейдж позволение да преправи една от роклите на Виктория, която й харесваше особено много. Вместо това той само се бе усмихнал с онази момчешка усмивка, по която толкова си приличаха с Андрю, и я бе изненадал с топ великолепен плат за рокля, прекрасна дантела за украса и мека, тънка батиста за нова долна риза и нощница. Шимейн остана трогната от подаръците, но в същото време изпита известна тревога. Къщната работа запълваше почти цялото й време и тя не можеше да си представи кога би могла да ушие всички тези дрехи, още по-малко пък — преди сватбата. Но Гейдж разреши проблема й, като й каза, че Мери Маргарет е предложила помощта си и че Рамзи се е съгласил през следващите две седмици да взема вдовицата от дома й всяка сутрин и да я води със себе си, когато идва на работа. Това бе огромно облекчение и Шимейн с радост прие.

Най-после дойде и тъй чаканият петък и в новия пристан за товари, построен от Гейдж и хората му през изминалата седмица, спря тежка гемия с огромно кормило и странни платна, управлявана от един сприхав стар морски вълк, който беше зарязал дългите плавания, за да се отдаде на по-спокоен живот край реката. Натоварването на дървените палети с мебелите мина без проблеми, но после, когато започнаха да качват на борда конете, нещата се усложниха. Животните, уплашени от голямата гемия и от скърцането на двете дъски, по които трябваше да преминат заедно с каруцата, упорито отказваха да помръднат, и се наложи Гейдж да слезе от капрата и лично да ги преведе по импровизирания мост. Последни на палубата се качиха младоженката и гостите, натоварени с чанти, куфари и куп други вещи.

Над крайречните мочурища бе паднала гъста утринна мъгла, която обвиваше в белите си валма плаващата на запад гемия. Стреснати от приближаването й, множество бели и сиви чапли излитаха подплашено от бреговете на реката, а високо в небето над тревистите блата се носеха гълъбови ята. Малко по-нататък пейзажът постепенно се промени и на мястото на тресавищата се появиха гъсти гори от дъбови, кедрови и борови дървета.

Когато на хоризонта се показа остров Джеймстаун, капитанът насочи гемията към едно малко заливче и не след дълго хвърлиха котва до сушата. Първо свалиха на брега каруцата и я натовариха с големия стенен шкаф. Гейдж остави Ерих Вернер на борда при жените, и придружен от трима от своите работници, потегли към града, за да откара шкафа на заможната вдовица, която го бе поръчала. Останалите мебели бяха превозени на три пъти до наскоро построения дом на новия им собственик в Уилямсбърг, където бяха грижливо разопаковани и внимателно подредени.

Преди да си тръгнат, човекът приятно изненада Гейдж с щедър бакшиш за майсторството, с което бе изпълнена поръчката. Тъй като собствените му усилия и талант бяха допринесли за около шестдесет процента от свършената работа, той реши, че е справедливо да задържи половината от бакшиша и да разпредели остатъка между работниците. Рамзи и Слай Тъкър получиха по двадесет процента, а последните десет си разделиха по равно двамата чираци.

После Гейдж и хората му събраха дъските от палетите, натовариха ги в каруцата и потеглиха обратно към гемията. Но към края на града Гейдж внезапно спря до една ограда. Зад нея се виждаше възрастна жена, която внимателно окопаваше с малка мотика лехите в градината си. Той скочи на земята, приближи се до оградата и свали шапка.

— Моля за извинение, мадам, но днес е сватбеният ми ден и се питам дали бихте ми позволила да купя за моята невеста букет цветя от прекрасната ви градина.

Жената вдигна любопитно глава и замислено огледа непознатия мъж пред себе си.

— И какво ви е спирало досега да се изправите пред олтара, сър? Виждам, че не сте някой зелен младеж.

Гейдж се усмихна развеселено.

— Не съм, мадам. От година съм вдовец. Имам син на две годинки.

Светлите й очи проблеснаха не по-малко весело.

— А невестата ви? И тя ли е вдовица? Или сте откраднал някое младо пиле от родителите му?

— Млада е, мадам — само на осемнадесет и красива като вас.

Възрастната жена махна с ръка към портата.

— Елате в градината ми, сър, и аз сама ще ви набера букет… не заради сладкодумния ви език, а заради младата ви булка. Да, аз също се омъжих за вдовец, когато бях много млада, и родих и отгледах петима сина, преди моят Джон да си отиде от тоя свят. Не си мислете, че го е повалила старост или болест, не. Един грамаден дънер падна върху му, докато се мъчеше да го отсече. Дървото реши да си отмъсти и го изпрати в гроба.

— Съжалявам, мадам.

— Недейте — усмихна се вдовицата. — Джон и аз си поживяхме чудесно.

Тя откъсна най-свежите цветя от градината, подаде ги на Гейдж и го благослови с усмивка.

— Дано вие и вашата млада невеста плавате по бурните води на живота с достойнство и кураж, сър, и дано имате цял куп синове и дъщери, които да ви дарят с много радост през идните години и с чудесни внуци, които да сгряват сърцата ви в преклонна възраст и да ви изпълват с гордост и щастие. Сега вървете, и нека Бог да бди над двама ви сега и за в бъдеще, и нека любовта ви да крепне с всеки изминал ден.

Развълнуван от думите й, Гейдж поблагодари и отвори кесията си, за да си плати за цветята. Но жената поклати отрицателно глава.

— Не, сър. Цветята са сватбен подарък от мен. Дайте ги на вашата булка и се порадвайте на усмивката й. После я накарайте да ги сложи между страниците на някоя книга — така ще ви остане спомен за цял живот.

 

 

Малко преди да стигнат до брега, Гейдж слезе от каруцата и отиде до гемията пеша. Шимейн не виждаше букета, скрит зад гърба му, но по блясъка в очите му се досещаше, че е намислил нещо. Затова, когато той се качи на палубата и се запъти към нея, тя скръсти ръце и прикри усмивката си зад подозрителна гримаса.

— Бас държа, че крои нещо — прошепна Мери Маргарет през смях. — Виж го само — същинска Кума Лиса.

— Да — съгласи се Шимейн, която съзерцаваше с жаден поглед всяко негово движение. — Същинска.

След миг Гейдж спря пред нея и пулсът й отново се ускори, както всеки път, когато годеникът й бе наблизо.

— За моята невеста — обяви той, като измъкна букета иззад гърба си и й го подаде с елегантен поклон.

— О, Гейдж! — извика Шимейн и притисна цветята към гърдите си. — Толкова са красиви!

— Подарък от една старица, която срещнах на път за насам. Тя ти изпраща и своята благословия.

— Каква мила жена — възкликна тя, любувайки се на ярките цветове.

Гейдж обаче бързаше за предстоящото събитие.

— А сега, сладка моя, покажи ми какво искаш да вземеш със себе си, защото ми се ще вече да тръгваме. Наех за около час една стая в странноприемницата „Уедърбърн“, за да има къде да се приготвим, преди да отидем в църквата.

Шимейн посочи малкия си куфар и сватбената рокля, която лежеше грижливо сгъната върху него.

— Това е всичко, което ми трябва.

Гейдж вдигна своя и нейния куфар, както и костюма си, преметна внимателно роклята през ръката на Шимейн и подвикна на сина си, който наблюдаваше рибите, плуващи край гемията:

— Андрю, можеш ли да хванеш госпожа Макгий за ръка и да я придружиш до каруцата? — Като видя щастливата усмивка на момчето и готовността му да се подчини, той също се усмихна. Знаеше, че Андрю приема възложената му задача като отговорна работа, каквато може да свърши само истински мъж. — Ние ще ви последваме.

Ерих пристъпи до своя работодател.

— Можем ли и ние да помогнем с нещо?

Гейдж охотно му връчи багажа, доволен, че така му се удава възможност да помогне на невестата си.

— Позволи ми, сладка моя — каза той, като пое роклята, хвана я в ръката, в която държеше костюма си и предложи на Шимейн свободната си ръка. — За мен е изключителна чест да ви съпроводя до каляската ви, милейди.

Шимейн го дари със сияйна усмивка, пъхна ръка под неговата и се притисна гальовно към него. Останалите тръгнаха пред тях и това позволи на Гейдж скришом да целуне младата си годеница. Когато устните им се разделиха, тя въздъхна блажено и му се усмихна, усещайки стягането на мускулите на ръката му, притисната до гърдите й.

— Тази нощ ще бъдеш моя, любима — промълви той.

 

 

В сравнение с малкия Нюпорт Нюз, Уилямсбърг бе истинско украшение, реши Шимейн, след като Гейдж обиколи града с каруцата, за да й даде възможност да го разгледа. В дъното на улица „Херцог Глостър“ се виждаше огромен палат, кацнал сред добре поддържана ливада, която бе окичена с цветя и подрязани в различна форма храсти. По самата улица имаше поне дузина магазини. Малко по-нататък бе разположен осмоъгълен тухлен оръжеен склад с караулна кула. Изобщо, това беше един млад, но много красив град.

Мери Маргарет влезе заедно с Шимейн в стаята в странноприемницата, за да й помогне с преобличането. Гейдж остана да чака пред вратата и когато тя най-после се отвори, той нетърпеливо се обърна и за кой ли път остана изумен от неземната красота на своята невеста. В елегантната си бледозелена рокля с широка бяла яка, обгръщаща като шал раменете й, Шимейн просто сияеше. Краищата на яката и на дългите до лакътя ръкави бяха украсени с богато надиплени дантелени волани. Дълбоко изрязаното деколте също беше покрито с фино набрана дантела, която подчертаваше дългата й, изящна шия, а върху огнената й коса, прибрана във висок кок, се кипреше малка бяла шапчица, изкусно обшита със зелена панделка. Беше завързала с дантелена кърпичка стъблата на цветята в красив букет, който лежеше върху полусвитата й ръка.

Гейдж пристъпи към нея, хвана ръката й и нежно я целуна.

— Толкова си красива, любов моя.

Рамзи смигна на своите приятели и многозначително погледна часовника си.

— По-добре побързай, Гейдж, иначе ще пропуснеш собствената си сватба.

Гейдж му се усмихна през рамо.

— Не ме препирай, стари мошенико. Бързата работа — срам за майстора.

Останалите мъже избухнаха в смях. Те по-добре от всеки друг познаваха мрачното униние, в което бе потънал Гейдж Торнтън след смъртта на Виктория, а ето че сега бяха свидетели на неописуемото му щастие. Гейдж не ги накара да чакат дълго. След като се изми от потта, избила при пренасянето на мебелите, той облече бялата риза и широката вратовръзка със същия цвят, красиво скроения тъмносин смокинг и светлосивите панталони и жилетка, които бе носил на първата си сватба преди няколко години, и излезе от стаята.

При вида на своя годеник, облечен в елегантни светски дрехи, Шимейн неволно си припомни тревогите на майка си при вестта за предложението на Морис да се оженят. Беше сигурна, че ако госпожа О’Хърн можеше да зърне отнякъде Гейдж Торнтън в този момент, отново би решила, че дъщеря й е била съблазнена единствено от красивото му лице. Но случаят не е точно такъв, шеговито си помисли тя. Защото изключителното му тяло я омагьосваше не по-малко.

Църквата на брутънската енория се намираше съвсем близо до палата, който бяха видели на идване. Скромната свита се отправи към нея и точно в един следобед свещеникът свърза Гейдж Харисън Торнтън и Шимейн Патрис О’Хърн в свещен брачен съюз. Мери Маргарет и четиримата мъже се бяха разделили от двете страни на младоженците, а Андрю, гордо накичил мъничкия си палец със сватбената халка, стоеше точно зад баща си и очакваше нетърпеливо момента, в който щяха да му я поискат. Беше щастлив, че са го включили в церемонията и когато го помолиха да предаде пръстена, той го вдигна високо с доволна усмивка.

Съобщението, че двойката младоженци вече са венчани, беше скрепено с целувка и въпреки че тя бе кратка и нежна, огненият блясък в очите на Гейдж увери Шимейн, че това е само малка увертюра към страстта, която я очаква. Сетне той я хвана под ръка и двамата се обърнаха, за да приемат поздравленията и благопожеланията на своите приятели.

— Двамата сте чудна двойка — подсмръкна Мери Маргарет и изтри с длан навлажнените си очи.

— Ти си истински късметлия, Гейдж — заяви Рамзи и се ухили дяволито. — Но защо ли трябва да го казвам? Мисля, че си знаел това, още когато си я видял за пръв път.

— Така е — призна Гейдж, като си спомни отново мига, в който бе съзрял Шимейн да седи до отвора, водещ към корабния трюм. Беше му се сторило, че не може да е истинска, че е само видение от налудничавите му фантазии. Но си спомняше съвсем ясно как — за негова собствена изненада — още тогава бе видял в мислите си днешния ден.

Андрю изглеждаше леко объркан от толкова поздравления и усмихнати лица, но баща му го вдигна на ръце и го представи на новата му майка с надеждата, че момчето ще разбере.

— Сега ние с Шимейн ще бъдем едно семейство, Анди, и ти ще си имаш майка, също като Малкълм и Дънкан.

— Шемей… мама? — любопитно попита детето, взирайки се напрегнато в лицето му.

— Да — кимна Гейдж. — Сега тя е твоята майка, както аз съм твоя татко.

Андрю се усмихна и започна да върти глава и да повтаря напевно:

— Мама и татко! Мама и татко! Мама и татко!

— Мисля, че му харесва как звучи — забеляза през смях Мери Маргарет.

В този момент обаче Андрю реши да насърчи разговора към по-важна тема.

— Гладен — обяви той.

— Ти винаги си гладен — подкачи го Гейдж и игриво пощипна малкото му носле.

— Гладен — обади се Шимейн до рамото му.

Младоженецът й отвърна с кратка, но предизвикателна целувка.

— Това ще те засити ли, любов моя?

Тя прегърна съпруга си и сина си, надигна се на пръсти и целуна с обич розовата бузка на момчето и с жажда — устните на мъжа. Сетне се усмихна закачливо.

— Колкото и да са сладки целувките ти, скъпи мой съпруже, настоявам Андрю и аз да получим и някаква по-питателна храна, преди да сме припаднали от глад.

Гейдж се засмя и вдигна ръка, за да привлече вниманието на Рамзи.

— Моето семейство иска да бъде нахранено. Би ли докарал каруцата ни, добри човече?

— На вашите услуги, милорд — усмихна се приятелят му, направи дълбок поклон и излезе, за да изпълни молбата му.

В странноприемницата „Уедърбърн“ малката им компания се отдаде на весело пиршество, изпълнено с много тостове и наздравици. Но с течение на времето Гейдж, който копнееше да се прибере в къщи, започна да става нетърпелив и накрая не издържа и помоли гостите си да стават от масата, за да стигнат до гемията преди денят да се е изнизал. В последна сметка се наложи той, който единствен от мъжете бе останал трезвен, да натовари едва ли не насила приятелите и семейството си в каруцата и да я подкара към реката.

На път към дома гемията се отби за малко през къщата на семейство Фийлдс, за да оставят Андрю. Там момчето щеше да се наиграе до насита с Малкълм и Дънкан и да позволи на баща си и на новата си майка да се насладят необезпокоявано на своята първа брачна нощ. Още щом Гейдж й бе съобщил за плановете си да се ожени за Шимейн, Хана беше настояла Андрю да погостува у тях за няколко дни и баща му охотно бе дал съгласието си. Когато вече се канеха да си тръгват, Хана усмихнато връчи на нововенчаната двойка кошница с храна. Знаела, че сега няма да им е до приготвяне на гозби.

— Е, май няма да ви се наложи да излизате от леглото, ако огладнеете — прошепна Рамзи на ухото на младоженеца, след като Гейдж благодари на Хана за чудесния подарък. После вдигна поглед към гредите на тавана и замислено се залюля на пети. — Чудя се дали да не намина утре сутринта през работилницата и да свърша някоя и друга работа, докато останалите ги няма.

Гейдж впери в най-добрия си приятел поглед, в който трепкаха заплашителни пламъчета, и тихичко изсъска:

— Ако зърна дори за миг грозната ти мутра да се мярка край дома ми през следващите няколко дни, ще използвам проклетата ти кожа, за да се поупражнявам в стрелба по подвижна мишена. Ако още не си го проумял с празната си кратуна, приятелче, възнамерявам през тези дни да посветя цялото си време на Шимейн, и никак няма да ми се понрави, ако на някой дръвник като теб му скимне да ни дойде на гости. Трябва ли да повтарям?

Рамзи потърка замислено брадичката си, сетне поглади рунтавите си мустаци, опитвайки се да прикрие развеселената си усмивка.

— Струва ми се, че мога да разбера кога ме заплашват.

— Тогава може би не си съвсем безнадежден случай — отвърна Гейдж със смях.

После прегърна сина си и го целуна нежно.

— Бъди добро момче, Анди, и се дръж както подобава с госпожа Фийлдс — помоли го той. — Ще дойда да те взема в понеделник сутринта.

Когато Гейдж се обърна, за да поговори с Хана, Шимейн се наведе и взе Андрю в прегръдките си.

— Ще ми липсваш, Анди.

Андрю се разсмя, прегърна я на свой ред и изтича при приятелите си, за да се похвали гордо:

— Шемей сега мама! Татко каза!

Хана се усмихна и вдигна поглед към Гейдж.

— Мисля, че синът ти е толкова щастлив от това, че си има майка, колкото ти от това, че вече имаш съпруга.

— Почти бях загубил надежда да намеря жена, която да може да бъде и двете едновременно, но Шимейн доказа, че е повече от достойна — отговори гордо Гейдж. Когато младата му съпруга се приближи, той я прегърна, притисна я до себе си и се усмихна, загледан в блестящите й зелени очи. — Не знам как е възможно да съм такъв късметлия, Хана, но Шимейн е всичко, за което някога съм копнял.

Шимейн вдигна ръка и погали с опакото на дланта си лицето на своя съпруг.

— Дори да ми предлагаха всички съкровища на земята, не мисля, че бих изоставила богатството, което вече имам.

В сияйните й зеници грееше някакво нежно, дълбоко чувство, което Гейдж не знаеше как да нарече. Знаеше само, че много му напомня на чувството, което често бе съзирал в сините очи на Виктория в блажените мигове на споделена страст.