Линда Джоунс
Синьото острие (28)

ЕПИЛОГ

През изминалия месец работата по стенописа бе напреднала значително, но макар някои части да бяха готови, други стояха недокоснати. Щеше да й отнеме седмици, може би месеци, за да го завърши и да му придаде вида, който желаеше.

Разбира се, работата щеше да напредва много по-бързо, ако не бяха всекидневните уроци. Максимилиан обаче бе неумолим. Ако Пенелопа възнамеряваше да стане член на Лигата, трябваше да получи подобаваща подготовка. Тя много харесваше заниманията със сабя, но стрелбата с пистолет все още не й се удаваше. Максимилиан настояваше младата му съпруга да овладее и двете.

В нощта на отплаването на Виктор времето рязко се бе променило. Имаше някакъв символичен смисъл в странното съвпадение, че Виктор и последните следи от зимата бяха изчезнали от живота им едновременно.

— Когато хората видят това, ще решат, че си си загубила ума.

Пенелопа погледна през рамо и се усмихна на Тайлър. След като се бе освободил от Виктор, Максимилиан бе намерил брат й и го бе довел вкъщи, където той всекидневно всяваше безредици. Тайлър бе в непрекъснат конфликт с Гарик, но затова пък бързо се бе сприятелил с Джон и Бек.

— На мен ми харесва — защити се тя.

— Не съм казал, че не ми харесва — рече Тайлър, все още любопитно оглеждайки творбата й. — Изглежда ми… особено.

Пенелопа не желаеше да спори с Тайлър. След твърде дългата раздяла тя предпочиташе привидно да се съгласява с него. Често не успяваше да се сдържи да не го прегърне — просто така, без причина.

Един ден Тайлър щеше да се присъедини към Максимилиан и неговата лига. Пенелопа дълго не желаеше да приеме този факт, но в крайна сметка реши, че това би било най-добре за него. Не познаваше друг човек, така страстно жадуващ за свобода, като брат й.

Подобно на останалите, Тайлър бе научил, че сестра му нямаше нищо общо със залавянето и смъртта на Хет Лаури. Той искрено й се бе извинил и я бе помолил за прошка. Пенелопа, разбира се, му бе простила.

— Възразяваш ли да имаш особена сестра?

Тя остави четките настрана и се обърна към брат си. С всеки изминал ден Тайлър ставаше все по-строен и красив. Със светлата си коса и сини очи, той сякаш бе не неин брат, а на Максимилиан. С времето тримата все повече заприличваха на семейство.

— Умерено особена сестра мога да понеса — каза той насмешливо. — Но съпругът ти е дяволски чудат.

— Тайлър! Как можа да го кажеш. — Тя не се сдържа и се усмихна.

Тайлър снижи глас.

— Днес след обяда трябваше да изтърпя лекция за значението на правилно вързаната вратовръзка — В гласа му се чу появи престорена нотка на ужас — С помощта на Джон и Бек Максимилиан ми изнесе лекция върху тази значима тема, която продължи четвърт час — обясни той с едва прикрит подигравателен тон.

— Добре звучи — каза Пенелопа, като безуспешно се опитваше да сдържи усмивката си.

Щом видя Максимилиан да влиза в салона, облечен в бледосиня коприна и замислено оглеждащ бялата връзка на маншета си, Тайлър излетя през вратата, смотолевяйки някаква обидна дума, която Пенелопа не можа да разбере. Брат й все още не подозираше, че наконтеният му зет е Синьото острие, и буйният млад мъж не можеше да понася суетния Максимилиан Бродерик.

Останал насаме с Пенелопа, Максимилиан се усмихна широко.

— Брат ти е красив млад мъж — каза той, докато оглеждаше стените, преценявайки напредъка й. — Притежава твоята пламенност и решителност.

Никой досега не й бе казвал, че е пламенна и решителна.

— Мисля, че вече е време да му кажем кой си — меко предложи тя. — Той ще бъде неимоверно щастлив.

— Скоро — съгласи се Максимилиан. — Не мислиш ли, че първо трябва да му дадем време да осмисли новината, че братовчедка му ще се жени за иконома?

Чичо й Уилям и Тайлър бяха сломени от тази новина — при всичките приказки за равенство и свобода у брат й все пак се таеше известна доза снобизъм.

Очевидно се задаваше скандал, но за първи път Мери не се интересуваше от ничие мнение. Казваше, че това бил последният й шанс и нямало да позволи на никого да попречи на брака й с Далтон. Максимилиан все още не бе простил напълно на Мери, но Пенелопа се надяваше един ден да го стори. В крайна сметка Мери бе показала, че е готова на саможертва, за да ги спаси.

Максимилиан, който не пропускаше възможност да напомни на Пенелопа за флирта й със Синьото острие, не бе склонен да прощава така лесно.

Сега Пенелопа гледаше как съпругът й нервно крачеше из салона. Той като че все още не смееше да й съобщи нещо. Очевидно му предстоеше поредното рисковано начинание и той все още се колебаеше да й съобщи за това, опасявайки се да не я разтревожи.

От известно време Максимилиан й бе забранил да язди.

— Става чудесно — каза той, докато кръстосваше стаята и разглеждаше всеки детайл от стенописа. — Когато приключиш тук, би могла да вложиш същото старание и в уроците ми.

— Не мисля, че ще имам време — каза тя, изпречвайки се пред съпруга си, който сякаш не можеше да си намери място.

— Така ли? — Макс я прегърна през кръста.

— С Тайлър вкъщи и с уроците ти, а и след като се роди бебето, няма да имам много време за рисуване.

Той се разсмя. Изглежда, не бе изненадан.

— Джесика — нежно каза той.

— Кристофър — отвърна Пенелопа.

Лекото докосване на устните му до нейните накара тялото й да потръпне.

— Има само един проблем — прошепна тя.

— Какъв проблем?

— Не зная дали бащата на моето дете е аристократичният ми съпруг, или бунтовникът с буйна глава, известен като Синьото острие.

— Ах — съчувствено поклати глава той. — Какъв проблем!

— Да, истински проблем.

Той я взе в обятията си.

— Ако трябва да избираш, кого би предпочела за мъж на живота си и баща на своето дете?

— Аз съм невероятно егоистична жена — призна тя. — Искам и двамата.

— Повярвай, скъпа — прошепна Максимилиан и дъхът му погали тръпнещите й в очакване устни. — Ще имаш всичко онова, което пожелае сърцето ти.