Пиер Пьоло
Грубо в мозъка (17)

17

Остъклените врати на Административното управление на ДДОК, които се разтвориха пред Диф Билби тази вечер, не бяха просто остъклените врати на управлението: те бяха невидимият досега вход към един невероятно щур свят, гъмжащ, шумен, кръжащ, с водопади от думи, викове, лица, възклицания и блъсканица. Тук времето течеше с ускорен ход. Диф се озова изневиделица насред тази планета.

За щастие Жан Гот беше неотлъчно с него. Беше му водач сред този шеметен танц. На помощ на своя художествен ръководител се притече и Барнаб Льорис.

В първия момент Диф бе сигурен, че няма да издържи повече от час. Обаче се лъжеше. Издържа. Не беше кой знае колко сложно: трябваше само да си раздвои вниманието…

Стаите, канцелариите, залите, през които мина или се спря къде повече, къде по-малко, бяха обширни, ала тъй претъпкани с хора, че за кратко време някак се смаляваха пред очите. Всички тези хора искаха да видят Диф, да стиснат влажните му ръце, сякаш тези няколко думи, които с всички сили се стремяха да му кажат, бяха жизненоважни за тях. Кесаревото — кесарю, ето защо Диф първо бе представен на Кевин Жборг, дълъг кльощав тип с посивели слепоочия, с втренчен поглед на влечуго, който не успя да се стопли дори от широката усмивка. Диф получи първия залп от поздравления в своя чест.

Стомб бе навсякъде. Въпреки великанския си ръст той се оказа най-дискретният от всички. Понякога Диф го зърваше да стърчи с три глави над множеството. Погледите им се кръстосваха и Стомб със съучастническа гримаса му махваше с ръка, продължавайки разговора с някой от присъстващите.

Диф тутакси забрави имената на мъжете или жените, които му се представиха сами (или от Гот) с изключение на четири-пет. Бъртън Лавоайер, Херст Малпас… и някои много известни критици като Малкълм Енди, Джъст Бекет…

Бъртън Лавоайер:

— Драги приятелю, признавам: отначало мислех, че е някаква забавна игра с името Диф Билби, което събужда определени спомени. Само да не ми кажете и вие като другите, че сте направили това за четири часа?

Диф:

— Пет години обмисляне, или двадесет и пет, ако щете… и четири часа осъществяване, това е. А не си ли спомняте за мен?

Не, Бъртън Лавоайер не си спомняше за кандидата за творческа работа, който бе отхвърлен от ориентирането и същевременно се беше отказал да работи за маестрото… Диф си достави удоволствието да му го припомни. Физиономията на Лавоайер…

Малкълм Енди:

— Удивително, драги, удивително, повярвайте. Разтърсващо взривяване на повествователните структури. Блестяща творба. Такова майсторство, че човек би помислил…

Глъч. Поздравления. Движение. Представяне: на тоя, на оня: творецът Диф Билби, господин Еди-кой си, госпожа Еди-коя си. „Великолепно, драги господине! Невиждано!“ Въртене насам-натам. В ръка с чаша, пълна с нещо. Не сте ли жаден? Какви са вашите планове?

Интервюта. Камери. Декламира урока си сред глъчката, под зорките погледи на Гот и Льорис. А някъде наблизо е Стомб. Браво, Диф. Отлично се върза с официалното съобщение в печата. Очевидно вашият интимен живот ще бъде максимално опазен. Не става дума да съобщаваме адреса ви. Благодаря, господин Билби. Защо сте избрали това име? Очевидната връзка с някогашната серия анимационни филми може ли да се изтълкува като… Колко нови творби ще ни предложите? Може ли да ни кажете няколко думи за… Какво мислите за ислямските движения, които се стремят да… Наистина ли вярвате в излекуването на Ким Сио… Каква беше реакцията ви, когато ДДОК се свързва с вас, след засичането на вашите… Възнамерявате ли да работите за друга… Творбата ви е израз на чистия бунт, обаче никъде не виждаме структурите, които…

Диф почувства, че му прилошава, и трябваше да седне. Краката му се подкосиха от многото неусетно изгълтан алкохол на празен стомах. Стомб се появи като по чудо и се надвеси над него.

… мяркаше се една подвижна сянка. Все не можеше да я оприличи на кого е. А той се казваше Диф Билби, смешно… как можеше да бъде вярно… Разбира се, не. Той се казваше Даниел Монклеман, продавач в „Том-Фил“. Диф Билби бе само името на едно лошо хлапе от анимационен филм. Той обичаше Ким Сиова, тя го зовеше, беше на смъртен одър, отново бе преживял драмата и той… сянката го подхващаше, повдигаше го. Увличаше го. Ето че се търкаляше в спираловидна бездна, потъваше…

Беше нощ, когато Диф, придружен от Жан Гот, се завърна у дома си. Пак със служебната кола на ДДОК, но шофьорът не бе същият като на отиване.

Пред магазина стояха на пост трима полицаи. Много дискретни. Наоколо се навъртаха двайсет-трийсет човека, по всяка вероятност клиенти, които познаваха мястото и бяха дошли да се уверят, че не сънуват, след като са гледали предаването и чули името на автора. Полицаите бяха обявили, че въпросният автор отсъства и е много зает. На всяко допълнително запитване отговаряха с пълно мълчание или заявяваха, че нищо не знаят.

Спуснаха желязната рулетка на вратата.

Настъпи часът за второто излъчване.

Диф мълчаливо прекоси магазина и се качи на горния етаж, сподирен от Гот. Завариха Роли и Жули Норман, бяха се разположили на второто легло.

— Нищо положително — каза Норман. — Спряхме за известно време персоналното излъчване. Лекуващият невротехник от „Том-Фил“ се занимава с нея. Сега спи. Искате ли да видите анализа на графиките?

Диф поклати глава отрицателно.

Роли и Жули Норман си отидоха. Щяха пак да дойдат утре и следващите дни…

Диф се отпусна на леглото, където малко преди това лежаха двамата мъже. Беше капнал. Главата му бучеше. Беше пребит. Но знаеше, че сънят няма да дойде.

— Това се казва успех — каза след малко Гот. — Стомб ми съобщи резултатите: 75% от обадилите се телезрители са го приветствали горещо. Ще имаш същия процент официални положителни критики. Слушането ще се увеличи от двадесет до четиридесет точки. Това е сигурно.

Диф дълго и мълчаливо кимаше с глава. После каза:

— Детството на Диф Билби. Ще го направя.

— Веднага ли?… Сега!

— Сега. Приготви „Матферсън“-а. Гот бавно поклати глава от ляво на дясно в знак на недоверие и несъгласие.

— Луд ли си, Диф. Цяла нощ не си спал и… едва се държиш на крака.

— Ще го правя седнал.

— Не се шегувай. Замаян си от станалото и… за бога, не може да си вечно в такова благодатно състояние като вчерашното. Ще се изложиш на риска да…

— Няма никакъв риск. Ще видиш. Винаги можем да го оправим, нали така?

Гот отчаяно махна с ръка, промърмори нещо неразбрано, сетне, каза:

— Виж какво, Диф… Разбирам, че това ти е завъртяло главата. Успехът е голям, о’кей, но мой дълг е да те предпазя от някои щуротии. Още утре ще ти съобщят реакциите на публиката. И няма да е като тазвечершното дрън-дрън. Ще те разнищят. Признатите автори, които допреди малко ти сервираха ей такова голямо „скъпи приятелю“, имат здраво укрепени позиции и ще ги бранят. Впрочем ще си останеш техният „скъп приятел“, обаче това няма да им попречи да сторят всичко, за да…

— 75% възхитени телезрители — прекъсна го Диф. — Нали ти го каза преди малко. Пет пари не давам за твоите „колеги“, за техните интриги, в тази игра не влизам.

— Обаче тази игра съществува. И тя може да измени мнението на възхитените телезрители. Ще имаш много официални критики на своя страна, разбира се, но ще имаш и също толкова противници. А при равно съотношение „против“ тежи двойно повече от „за“. Това също е статистика. Позволи им да си поемат дъх. Една нова атака веднага след първата заплашва да подрони току-що завоюваното. Пак според играта. Прекалено дългите и остри зъби ги чупят.

— За бога, Жан! Не става въпрос за дълги зъби! Ти ли ми говориш това!

— Но точно така ще го изтълкуват!

— Жан, трябва веднага да го направя. Пък вие го пуснете, когато си искате.

— Освен ако не го отхвърлят, ако решат, че си го претупал.

— Или ще бъде това, което умея, или нищо.

Гот безпомощно разпери ръце и после ги отпусна.

В пет часа сутринта Диф Билби спря да записва на „Матферсън“-а и на спомагателното устройство към него.

После вдигна очи към Гот.

— Господи — прошепна Гот. — Да не повярваш. Изглеждаше толкова изтощен, колкото и Диф, ако не и повече. Мъртвоблед, със зачервени от умора очи.

— А сега ще спя — обяви Диф…

Събуди се подир обед. Гот беше на крак. Данк, Норман и неколцина техници също бяха тук. Диф бе гладен. Нахрани се (пак с доставено от „Том-Фил“ ядене), след това присъства на персонално предаване на Ким. Уредите за сенситометричен и ЕЕГ контрол не отбелязваха никаква промяна.

Гот го запозна с официалните изявления на Конфедерацията. Беше точно каквото бе предвидил. Онези, които бяха „против“, обръщаха внимание на формата на творбата, не и на нейния замисъл и чисто човешкото й съдържание. А тези които бяха „за“, съзираха в нея гения, но както предвиждаше Гот, заобикаляха целта и разрушителния заряд в историята на Ким, за да я превърнат в пропагандаторска притча в полза на Всесветското християнство: нередна и осъдителна постъпка, заплатена с наказание, покаяние и изстрадване…

— Остава да видим мнението на телезрителите — каза Диф. — Дори един-единствен да е прозрял истината, пак е добре.

— Обаче е страшно недостатъчно за следващите излъчвания. Дали те ще продължат, ще зависи от масовото слушане, а масовото слушане ще се съобрази с предварителните положителни критики.

— Не е сигурно. Хората могат и сами да поискат да видят, да чуят и да изживеят нещо истинско.

Гот не отвърна.

Той изпрати филма с втората творба, предхождана от видеофонен запис на разговора с Льорис.

В следобедните часове дойдоха първите телезрители, зажаднели да се срещнат очи в очи с автора. Десетина на брой. Понеже магазинът не беше затворен, полицаите ги взеха за клиенти и ги пуснаха да влязат.

Искаха да видят Ким — Диф отказа. Искаха да разговарят и понеже това беше пряк отговор на отправения от Диф вик, той се съгласи. Поговориха. Някъде в житейската история на Ким те бяха познали себе си. Бяха от тези, които Диф бе срещал толкова често, когато скиташе до самите предели на системата; стиснали зъби, без право на вик. Низвергнати. Идеха да поговорят за себе си, да общуват с един приятел, с един брат, да изрекат думи, които да бъдат чути и разбрани. Бяха или в очакване, или преминали срока, научили бяха адреса на Диф след хиляди невероятни комбинации и с безумно дръзкото си присъствие показваха своето презрение към стоящите на пост полицаи. Изпълнени бяха със скрита топлота и смущение. Бяха гладни и жадни. И диреха ключ, съвет, за да намерят собствения си път. Идваха да кажат: ето ни. Помогни ни. Изслушай ни.

Диф ги изслуша.

Когато попитаха дали могат да легнат тук, на земята, дали могат да хапнат залък хляб, Диф се съгласи.

— Не само ще ти изядат хляба — мрачно го предупреди Гот, — но ще те изядат цял. Изгони ги, Диф.

— И на бърза ръка да ги арестуват?

— А тук? Пак ще ги арестуват рано или късно, дори е по-вероятно.

Диф Билби поклати глава.

— Ето това е светът — каза той. — Тези хора са само част от него. Те съществуват от плът и кръв, а не само в моите творби. Нали ги виждаш. А аз съм ги виждал стотици пъти преди. От тях се зароди онова, което правя сега, което харесва на 75% от телезрителите. И аз да не мога да ги изслушам?

Тази нощ те пак си легнаха късно — или рано. Беше вторник. Кевин Жборг бе видеофонирал, за да съобщи, че е получил втория филм и го е гледал лично. Добре, много добре, макар че имаше забележки за някои детайли… тук-там неща, които можеха да бъдат…

Диф остана непреклонен.

— Произведението е напълно завършено. — Жан споделяше мнението му по този въпрос.