Пиер Пьоло
Грубо в мозъка (16)

16

Жан Гот може би бе успял да намери точните думи, за да изкаже една истина, припомняйки петте години, през които Диф Билби си е мислил, че се бори яростно, а всъщност е умирал бавно, докато е придружавал с болезнена вярност Ким Сиова, оттеглила се отвъд границите на живота. Тежки думи. Думи, които шибат като камшик, когато например намекна, че поведението на Диф Билби вероятно има твърде материални подбуди: сигурна работа, свързана с управлението на магазина, докато трае застраховката и той може да получава пенсията на Ким, а след фаталния срок, кой знае, може и да наследи магазина, като продължи да работи същото. Пък и самият Диф не изричаше ли с мъка горе-долу същото? Предназначено за великодушното ухо на Летита с помощта на две-три чашки алкохол? Та тези неща той знаеше далеч преди поразително разгорещеният Жан Гот да ги запрати в лицето му.

От думите ли бе? Или от събитието, което бе разтърсило навика? Или от нощта, изпълнена с тътена на надеждата? Контактът със себеподобния и изразената взаимна признателност? Или напрежението, докато чакаха да избухне онзи революционен експлозив?… Или изпитата бира и изпушената трева? От всичкото наведнъж, разбира се, и Диф почувства, че тръпне от нова енергия, която приятно пробягваше под кожата му и го възбуждаше.

Той помоли Гот да излезе за малко от стаята и се зае с Ким. Тоалет, почистване на почти пълния с изпражнения съд, намазване с помада струпеите, разранените места, преливане на хранителен серум, операцията със стомашната сонда… Действия на призрак. Ала за първи път от толкова време, той се осмели да надникне в края на ритуала, в едно бъдеще, което вече не бе неясно. Ала за първи път, докато вършеше това-онова, той заговори шепнешком на Ким, вместо да си послужи със съобщителните апарати, които почти се бяха сраснали с нейното тяло. Каза й: „Ким, ти ще се завърнеш.“

Заради самата нея. Дано чуе, тя, която вече не чуваше.

След това повика Гот.

Набързо си приготвиха закуска. Сякаш Гот живееше тук от много време.

Точно в осем часа един техник от ДДОК дойде за филма. Това възвести разпукването на един необикновен, безумен, опияняващ ден.

След това пристигна изпратеният спешно от застрахователната служба на „Том-Фил“ невротехник, един тип с биволско лице, когото Диф никога не бе виждал, но който се оказа крайно симпатичен и много компетентен: знаеше на пръсти досието Ким Сиова и Диф Билби. След четири-минутен разговор Диф разбра, че не можеше да съобщи нищо ново на този човек (казваше се Роли Данк и сякаш държеше само на малкото си име), който прегледа и провери за по-малко от четвърт час всички апарати край леглото на Ким.

И заключи:

— О’кей.

Звучеше лаконично, но струваше колкото цяла реч.

Гот и Диф му изложиха замисления от тях проект: да се излъчи нощната творба на Диф, като я въртят постоянно и последователно през всичките двадесет и четири часа на денонощието с минимални прекъсвания за почивка. Роли одобри тази идея. Трябваше да се обърнат към ДДОК и към дирекцията на „Том-Фил“. Гот се спусна към видеофона и се завъртя в шеметния танц на съобщенията. Роли пое щафетата от него. След един час проектът бе одобрен от службата по техническата изправност на предаванията на ДДОК, дирекцията по програмирането и дирекцията на „Том-Фил“. Необходимо бе малко време, за да се уредят нещата. Роли провери на часа кортикалната възприемчивост на Ким, за да подготви евентуално предварително програмиране. Принуден бе да се откаже: бурята в мозъка на „бегълката“ (както я наричаше) правеше невъзможно засичането на точните данни. И той взе единственото разумно решение: да се базират на една отдавнашна мозъчна картография и да използват хипно-определящите параметри, установени от предишните години, когато Ким си бе поставила първия ушен приемник ОПС от 3-о поколение. Беше по-малко рисковано, тъй като злополуката бе причинена от техническа неизправност в приемника.

Късно сутринта се появи друг невротехник по ОПС от „Том-Фил“ и донесе един съвсем сигурен приемник, проверен четирикратно и предназначен за Ким. Трябваше да пробие наново дупчицата за закачане: след пет години тя се бе запушила.

После дойде служител от техническата изправност на предаванията на ДДОК, спешно изпратен лично от Адам Стомб. Казваше се Жули Норман. Той монтира предпазната заглушителна система, благодарение на което емисиите, предназначени за Ким, нямаше да се разсейват по всички посоки и да смущават нормалното приемане на другите, както бе станало, когато Диф се опитваше да установи контакт — рискът бе още по-голям, защото персоналната емисия щеше да използва с удесеторена мощност каналите на ДДОК. Работата на Жули Норман се сведе до няколко превключвания на един електромагнитен предавател-рефлектор и проверка на действието му. След това той поиска позволение от Диф да вземе няколко книги и да остане в стаята. Диф се съгласи.

Обед: пристигане на болногледач от застрахователната компания на „Том-Фил“, „за да разтовари Диф от някои задължения“. На Диф му мина през ума, че предишната вечер бе отхвърлил това предложение, но ги остави да вършат своето. Той реши да излезе от стаята, когато онзи тип мушна тръбата в хранопровода на Ким. Отиде при Гот в магазина.

— Помъчи се да не мислиш за това — каза му Гот, като го потупа по ръката.

— Мъча се. Боже господи, що за суетня.

— Не пожела да напуснеш дома си… и аз те разбирам. Но тази „суетня“ е необходима…

Диф се чувстваше мръсен и вонящ. Потеше се като никога. И като никога му беше неловко от това. Техникът по ОПС, който бе донесъл и закачил приемника, си бе отишъл. Останаха Роли и Жули Норман. И Гот. Все още имаше премного хора и Диф не смееше да вземе душ и да се преоблече.

За щастие беше неделя и магазинът, както беше редно, бе затворен. Така отпадаше опасността от наплив на клиенти… ала надойдоха пък други хора.

По поръчка на „Том-Фил“ сервитьори от един близък ресторант поднесоха пантагрюеловско ядене, опитаха се да поразпитат за това-онова, надушвайки изключителното събитие. Гот съумя любезно и твърдо да ги отпрати и те си отидоха, без да настояват повече.

Видеофонът постоянно звънеше. Отговаряше ту Гот, ту Диф или Роли — който се случеше до апарата. Търсеха ги или от „Том-Фил“ (най-често Керъл Донастър), или от 5-а мрежа ДДОК (Стомб, Льорис или разни оператори…). Гот има дълъг разговор лично с Кевин Жборг. Когато свърши, той намигна и рече:

— Гледали са го. На Жборг му треперят гащите, но му харесало. Между нас казано, мисля си, че без подкрепата на службата по техническата изправност на предаванията (и, разбира се, на отдела за телевизия към министерството, да, господине!) той нямаше да се реши… но вече е пуснато. Рекламните съобщения се редували цяла нощ. Не мога да ти кажа точната цифра, някъде около десетина милиона телезрители ОПС чакат емисията, а това е много! Страшно много! Нашите кантори са залени от обаждания от конкурентните мрежи. Информационните служби към тези мрежи работят с пълна пара, всички най-ловки репортери са готови за скок. Твоите прочути конкуренти, нашите скъпи автори звезди, крещят, че са предадени. Името ти не е разкрито и затова още няма наплив. Щом го научат следобед, ще се хвърлят насам. Готов ли си за атака?

Диф изтри лице в кърпата си, станала за изцеждане. В погледа му се отрази панически страх.

— Жан, мисля, че ще имам нужда от тебе… няма да удържа положението.

— Няма страшно, повярвай ми — каза Гот. — Със съгласието на Стомб взехме някои мерки. Ти само ще казваш това, което е. Само с един лек нюанс — и тогава, ще видим, Роли или аз, ще се намесваме.

— Един нюанс?

— Диф, трябва да запазим безукорното техническо реноме на отдела за предаватели и емисии към ДДОК. Просто е като фасул: лекувал си Ким, без да се интересуваш от нищо друго. Не си причинявал пиратски интерференции. Обратно: нашите служби за чистота на предаванията са засекли твоите емисии, уловили са ги, за да ги пре-предадат после умишлено по нашия канал с честота А.Т.–Д.Т. 623/x.12. Разбираш ли хитрината? Всичко е било уж официално предвидено, замислено и пресметнато на ниво ДДОК. Извън общоприетите норми в тази история е предварителната рекламна кампания за сензационното предаване. Може да ни обвинят в недотам почтени психоманипулации за това, че сме причинили безпокойство у телезрителите, които са пострадали от „пиратството“, но това не е страшно — пък и така е по-добре, отколкото да мислят, че нашата мрежа не може да засече веднага явлението. Тревога у пострадалите — да, но и интерес, изострено внимание: целта на всяка рекламна операция. Онези, които са убедени, че приемникът им е повреден, естествено, ще бъдат обезщетени плюс някаква допълнителна сума за компенсация. Това е. Ние те открихме, възползвахме се от твоите предавания, но, разбира се, веднага те осведомихме за всичко. И ти се съгласи.

— А причините?

— Диф, няма какво повече да криеш, когато отговаряш, на този въпрос. Защото си творец, защото твоят живот и животът на Ким заслужават да се разкажат. Защото в това се оглежда светът.

— Чувствам се наистина отвратително, сериозно ти говоря — каза Диф.

— Не си ял нищо.

— Не съм гладен…

— Тогава глътни това — каза Гот. Той му показа розова пластмасова тубичка, пълна с хапчета със същия цвят.

— Леко успокояващи. Диф глътна три.

— Ела — каза Гот. — Ще се качим горе.

Оставиха Роли на пост до видеофона. Горе помолиха Жули Норман да слезе при колегата си от „Том-Фил“ и той се съгласи веднага.

Най-напред Диф дръпна пердетата. Стаята се изпълни с полумрак. Сетне нагласи леглото така, че Ким да застане в седнало положение. Клепачите на тази жена без възраст потрепваха през двайсет секунди.

— Всеки път правя това — обясни Диф, като приближи и седна на стола до Жан Гот. — През деня е седнала. Нощем — легнала. За нея е все едно. Заради себе си го…

Не довърши изречението, само тръсна глава. Капчици пот се поръсиха от кичурите коса.

— Ще послушаш ли? — запита Гот.

Ново поклащане с глава. Лека усмивка.

— Сигурно не… Пък и навярно не е за препоръчване. Знаеш ли от колко време не съм включвал ОПС?

— Знам, че от пет години си мъртъв — отвърна Гот. — Мъртъв или просто си другаде. В книги от миналото, в касети. В едно друго време… Забавно, за тебе настоящето е кола, която те откарва до миналото. Ето какво съм разбрал.

— И как си го разбрал?

— Понеже не съм глупав. — Гот се усмихна величествено. — Дори се изкушавам да мисля, че съм един от най-интелигентните и надарени хора на земята.

Диф откликна на шегата. Почувства, че нервите му взеха да се отпускат. Транквилантите. Или този червенокос човек с весело лице му действаше по най-успокоителен начин…

Долу иззвъня видеофонът. Гласът на Жули Норман отговори, сетне повика Роли. На Диф не му се слушаше.

— На петнадесет години — каза той — бях сигурен, че ще успея. Бях изпипал моя творчески проект за ориентирането… Една история с деца, които живеят в някакво изоставено място край някогашните уранови мини… Питам се какво е сега там… Беше такова озлобление, разбираш ли? Такова нападателно насилие — и вместо да напада причината, отреченото минало, то нападаше сегашното състояние на нещата. Отхвърлиха ме. Оставиха ме да изчаквам и да се уча, предложиха ми да избирам много пътища за ориентиране, по-точно да работя като сценограф в помощ на признатите автори. Изглежда, дарбата ми е свързана със селото, та можех да сътруднича на творец, който бе изразител и защитник на селото — например специалиста по художествените програми, предназначени да заинтересуват някои редки екземпляри, които не живеят в града: агрономи, разни земеделци, знам ли кой още… само не и тези бог знае откога отредени за прекласиране хорица, защото те не притежават приемник ОПС.

— Непрекъснато се адаптират емисии за академичните приемници — каза Гот. — А най-често тези предавания се преобразуват за ОПС.

Диф не обърна внимание на уточнението.

— Дори един ден се разминах по коридорите с великия Бъртън Лавоайер. Можех да го докосна… И си казах: мръснико, да пукна, ако не направя нещо по-добро от тебе, от тези безвкусици, дето излизат от черепа ти и все са точно по мярката…

Гот хлъцна развеселен.

— Сигурно скоро ще го видиш, Диф. Чуй един съвет от стара лисица като мене: не му казвай това веднага. На такива типове им се слуша думата, може да е парадоксално, обаче нищожеството тежи страшно много.

— Пратих ги да пасат — продължи Диф, приведен, с лакти на коленете, сплитайки и разпервайки пръсти. — С моя проклет характер… Много често извън градовете или в квартали, които рядко показват, срещах хора, дето никога няма да ги видиш в ОПС. А пък аз вечно съм се люшкал между два свята, две действителности — защото става въпрос за две лица на действителността, видял съм и съм правил неща, които могат да причинят страшни взривове в главите на зрителите ОПС, стига да им ги покажат… Живеем в либерален, демократичен свят, направляван от бога и устремен към съвършенство, а? Не зная по-хубава шега в духа на черния хумор от тази, не виждам какво би ме разсмяло повече… Живеем върху черупката на един свят, а отдолу цяло гъмжило… пъпли… и се боричка…

Диф разпери, ръце. Бяха лепкави, по кожата му се стичаха мръсни струйки пот. Отново ги сплете, за да скрие ужасния им вид.

— Да, газил съм в това. После ме хвана страх. Страх от това, което бях, което можех да стана, страх от онова, което този свят ми поднасяше. Ама такъв страх, че… малко ми трябваше да си тегля куршума.

Той повдигна глава. Блесналите му очи срещнаха внимателния поглед на Гот. Долу звънеше видеофонът, Жули Норман и Роли Данк говореха…

— Разбираш ли, Жан? Разбираш ли? Страх, защото не ти остава никакъв изход. И точно в този момент се появява ненадейно една девойка. И само те гледа, нищо друго, а ти вече знаеш. Още не смееш да повярваш, ала знаеш. Бога ми, в такъв момент се хвърляш с главата надолу в клопката. Срещаш Ким Сиова като двойник — допълнение, докосваш я, а тя разбира, гледаш я, а тя чува; и ти също чуваш, разбираш. Предишното е било само един лош сън. И каква шега, тя и ти прогласявате, че съществувала тази глупост, наричана Бог. Както е ставало неведнъж. Както е прието, че съществуват и други глупости, плаващи по безкрайната нервна мрежа на планетата. Беше обяснимо: Ким и аз се подхранвахме от нашия малък независим генератор. Двамата заедно можехме да понасяме непоносимото. Можехме да живеем и взаимно да си вдъхваме сила. Можехме да се надяваме, че един ден тази сила ще ни окрили и ще я споделим с други хора. Аз бях на двайсет години. Ким на двайсет и осем. И тя живееше другаде, в миналото, с магазинчето си, общуваше с други такива откачени, приличаха на градинари, които копаят земята, за да изровят корените на настоящето, и така намираха някакво равновесие. И дори не бързахме да спим заедно. Тя ми каза: зависи от тебе. Искаше да говори за себе си, за това, което притежаваше, за целия свой свят, за да й се притека на помощ, а и тя ме подкрепяше по своему. Така градяхме нашето настояще. Полагахме основите. Три месеца. Колкото да нахвърлим плановете на катедралата и да положим основите й. И ето, един ден… Лицето му се сгърчи в гримаса.

— Това е.

Гот мълчеше, тишината се сгъстяваше и двамата едва се сдържаха да не извърнат очи към леглото, където почиваше призракът Ким. Диф Билби въздъхна дълбоко и силно. За да заличи всичко, заговори решително:

— Първа творба: историята на Ким Сиова от Диф Билби. Втора творба: детството на Диф Билби от времето, когато се е казвал още Серж… онзи страшен проект, отхвърлен от ориентирането. Трета творба: приключенията на Диф Билби между петнайсет и двайсет години, до срещата му с Ким. О’кей?

— О’кей — кротко одобри Гот. — По-нататък?

— Реалистични адаптации на онова, което Диф е срещнал по своя път: опакото на огледалото… една приемлива версия по дифбилбовски, което не значи, че…

— Гот! — изкрещя Роли Данк. Гот и Диф подскочиха.

— За бога, Гот! Готово: излъчването започва! Диф се изправи побледнял, с разтуптяно сърце. Гот бе също блед, но направи познатата гримаса, в смисъл: спокойно, приятелю, спокойно. Притвори очи и след секунда потъна в ОПС.

Диф имаше чувството, че е настъпил краят на света, такава тишина тегнеше над града. Над всички градове. Навред. Но в стаята тя бе още по-тягостна и по-плътна откъдето и да е другаде. Ала не долавяше се все пак един шум: равномерното дишане на Ким.

И това продължи цели четири часа. Пряко субективно време, което по-късно телезрителите спокойно можеха да накъсат и разтягат според желанието си до шестнадесет часа.

Четири часа.

Четири часа Диф се изпълваше с нарастваща паника, после дрямка замъгли съзнанието му, след това започна да нервничи. И после нищо. Четири часа видеофонът долу мълчеше.

Към края Диф не издържа, засуети се из стаята, затършува по рафтовете, прелистваше списания, захвърляше ги, измъкна отнякъде стар касетофон за директно слушане. И някаква касета, която веднага сложи в апарата. Дълго ходи насам-натам из стаята, докато намери подходящи батерии.

Приседна на пода на възглавници с касетофона на колене.

Жан Гот отвори очи, без да помръдне, без да каже нещо. Просто гледаше Диф. Отдолу се чуваха възклицания.

Гот се изправи.

Беше около осемнадесет часът.

— Диф — изрече отчетливо Гот. — Излъчиха го, както си беше. Нищо не са пипали. Господи, Диф… след това, което видяхме, онова, което ми каза и разказа през нощта, е нищо. Нищо. Страшна работа, Диф…

Диф тихомълком поклати глава. Без никакъв коментар. Плувнал в пот, със свито гърло и застинала усмивка на устните, той натисна бутона на касетофона. Сред тишината гласът на жената, която пееше, сякаш изпълни стаята. Литнал с музиката, която заглуши първия звън на видеофона долу, гласът мълвеше:

Очите отвори да видиш

света заради мен.

Знам, и да искаш, не можеш.

От радост треперят ми устните,

че твоята участ споделям.

… и казваше още:

Знам, да започнем отново ще можем,

да извикаме нашия блян.

Той в тебе е — не другаде,

той жив и силен е — в сърцето ти.

Но музиката секна изведнъж. Диф натисна бутона и превъртя лентата. Каза:

— Стар запис. Лентата е лоша, калпава работа. Вероятно от 70–80-те години, не може да се разбере. Тя се казваше Фабиен Тибо. Ким би дала цяло състояние, за да издири всичките й касети, дори плочите й. А това беше любимата й песен.

— Диф…

— Знаеш ли какво, аз ще ги използвам.

— Слушай, Диф…

Роли Данк се стрелна по стълбището.

— Максимално слушане! — изкрещя той. — 97% са сигурни. Значи от сто до сто и двадесет милиона телезрители ОПС знаят за Диф Билби. Току-що се свързах по видеофона със Жборг: съветва ни, т.е. съветва ви да идете в управлението на ДДОК, за да се спасите от нашествието. Тук ще стане ад. Към магазина са изпратени полицейски части.

Диф се изправи.

— А вие?

— Норман и аз оставаме тук да се грижим за Ким. Дават ни зелена улица за първото персонално излъчване. Не се притеснявай за нищо.

— Добре — каза Диф Билби.

Той последва Гот. На улицата за пешеходци ги чакаше кола. Качиха се. Шофьорът поблагодари на Диф с поглед, пълен с възхищение и уважение. Моторът се давеше, но накрая потеглиха.