Кони Мейсън
Лъвското сърце (20)

ЕПИЛОГ

Денят, когато синът на Ванора и Лъвското сърце беше кръстен, беше прекрасна лятна утрин, каквато никой досега не помнеше да е преживявал. Сияещите родители стояха пред кръщелния купел в черквата, Ванора нежно люлееше детето в ръцете си, докато отец Кадък изливаше вода над малката му главичка. Лейди Барбара със замъглени очи стоеше зад гордата двойка, щастието й се отразяваше в блесналите й сребристи очи.

Принц Едуард и съпругата му Елинър стояха до родителите като кръстници на четириседмичния Едуард Лайънъл дьо Кьор. Прислужниците и селяните протягаха шии, за да видят бъдещия господар на Крагдън, великолепно облечен в бяла сатенена мантия, покриваща телцето му от глава до пети.

Малкият лорд Едуард протестира високо, когато водата обля челото му, но се успокои, щом обожаващият баща го пое от майка му и го залюля нежно в прегръдките си. След кратката церемония празненството продължи навън в топлата лятна слънчева светлина, където масите с храни и напитки стояха в двора на разположение на гостите.

Лейди Барбара последва Ванора на скамейката в един тих ъгъл и седна до нея.

— Не си спомням откога не съм била толкова щастлива — каза тя, — може би още от деня, когато се роди Лайънъл. — Въздъхна тихо. — Но, уви, много скоро се разделихме. Месеците, които прекарах с тебе и сина си, възмездиха всичките години на раздяла.

Ванора погледна Лъвското сърце, който показваше сина си на Едуард и Елинър.

— Говориш, като че ли искаш да ни напуснеш.

— Да, време е да се върна в Англия. Вие с Лъвското сърце трябва да живеете собствения си живот, без присъствието на започнала да остарява майка и баба. Помолих Едуард да ме отведе в Англия, когато тръгне да се връща.

— Ще ми бъде мъчно, когато си отидеш — каза напълно сериозно Ванора. — Мога ли да те убедя да останеш още?

— Смяташ да ни напускаш ли, майко?

Лейди Барбара се усмихна на Лъвското сърце.

— Не те чух да идваш.

Той подаде детето на Ванора.

— Става неспокоен. Мисля, че е гладен. Чух те да казваш, че заминаваш, майко. Къде ще отидеш? Имаш ли достатъчно пари, за да си осигуриш издръжката?

Барбара се изчерви и извърна поглед.

— Възнамерявам да отправя молба към краля. Той винаги е бил великодушен спрямо баща ти. Може би ще бъде щедър и към мене.

— Не мога да позволя това — каза Лъвското сърце. — Ако настояваш да се върнеш в Англия, ще се погрижа за издръжката ти. Но ние двамата с Ванора искаме да останеш в Крагдън. Внукът ти има нужда от баба да го глези.

Една сълза се търкулна от окото на лейди Барбара.

— Наистина ли искате да остана?

— Да. Ванора е самичка тук. С изключение на сър Джайлс никой друг от рицарите ми не е женен и съм сигурен, че лейди Диърдри ще има нужда от твоята мъдрост, защото очаква първото си дете.

— Ако наистина искате…

— Искаме — каза Ванора, повтаряйки думите на Лъвското сърце.

Подаде детето на баба му.

— Моля те, занеси го вътре и помоли Меър да му сложи сухи пелени. Кажи й, че скоро ще дойда да го нахраня.

— Аз ще го преоблека — каза лейди Барбара.

— Много мило беше от твоя страна — отвърна Ванора, след като лейди Барбара влезе вътре с детето. — Прости ли на майка си?

— Как можех да не й простя? И тя е била жертва на баща ми, както и аз. Ако някога заприличам на него, облечи бронята и вдигни меч срещу мене.

Тя го изгледа и се усмихна.

— Съмнявам се, ще стане така. Но ще държа меча на удобно място, за всеки случай.

— Можеше да стане, ако не ми беше показала как да обичам. Ако те нямаше, за да ми посочиш колко греша, щях да осъдя майка си още щом пристигне и щях да изгубя възможността да науча истината и да я опозная.

— Научи ли се да я обичаш?

— Да.

Ванора засия.

— Радвам се, че я помоли да остане. Искам да е тук, когато се родят останалите ни деца.

Очите на Лъвското сърце потъмняха.

— Страхувах се, че болката от раждането на сина ни е била толкова силна, че няма да искаш да родиш други деца.

— Меър каза, че раждането е било по-лесно от повечето други раждания, на които е присъствала. Родилните болки, колкото и да са силни, се забравят бързо. Ако такава е божията воля, ще имаме и други деца, които да обичаме, Лъвско сърце.

— Щом се обичаме ние двамата. Може да има времена, когато ще трябва да влизам в бой, но винаги ще се връщам при тебе.

Обещанието на Лъвското сърце беше подложено на изпитание, когато Едуард го призова да му помогне да победи Симон дьо Монфор през 1265 г. в битката при Ившъм, където Симон загина. Лъвското сърце се върна у дома навреме, за да присъства на раждането на четвъртото си — последно — дете и единствена дъщеря.