Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lion’s Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 87 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Лъвското сърце

Издателство „Ирис“

Превод: Славянка Мундрова

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава 5

Три дни след като Ванора се беше оттеглила на легло, Лъвското сърце стоеше пред вратата на спалнята й и гневът му към Меър се надигаше още повече, защото тя упорито отказваше да го пусне вътре. Проклетата жена не му казваше нищо с изключение на това, че треската на Ванора се била засилила и най-вероятно тя се е заразила с нещо.

— Да не мислиш, че ме е страх от зарази? — изрева Лъвското сърце. — Сам ще видя как е господарката ти.

Меър стоеше като скала пред вратата, скръстила ръце на мощната си гръд.

— Не мога да ви пусна. Ванора спи и не бива никой да я безпокои.

— Господи боже, жено! — изръмжа той. — Да не мислиш, че ще направя нещо на господарката ти, докато е болна?

Не чу отговора на Меър в настъпилата врява. Обърна се и видя Джайлс и Брандън, които се появиха в коридора, идвайки откъм стълбището.

— Лъвско сърце! — извика Брандън задъхан. — Армията на Луелин наближава Крагдън.

— Откъде узна това?

— Патрулът ги е забелязал.

— Продължавай.

— Патрулът се изкачил нависоко и се прикрил, докато те отминали, после се върнал по заобиколни пътища в Крагдън, за да съобщи видяното.

— Колко време имаме, преди да пристигнат?

— Няколко часа. Движели са се бавно през гората, за да позволят на пешаците си да не изостават.

— Изненадата е на наша страна. Ако чакаме Луелин да се опита да нападне замъка, това може да доведе само до дълга обсада — каза Лъвското сърце след дълъг размисъл.

— Какво ще правиш? — запита Джайлс.

— Ще излезем и ще се срещнем с тях. Защо да чакаме да ни нападнат, когато изненадата е на наша страна? Ще обърнем обсадата им в своя полза.

— Нашите сили са готови да излязат по твоя заповед — каза Брандън.

— Ще излезем веднага щом хората се въоръжат — нареди Лъвското сърце. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Намерете Алън и го пратете да ми донесе оръжията.

Като чу разговора, Меър закърши ръце уплашена. Ако всичко се е развило според плана, сега Ванора сигурно е с напредващата армия на Луелин. Какво щеше да стане с бедното й агънце? Помисли да издаде тайната й на Лъвското сърце. Ако узнаеше кой всъщност е Белият рицар, може би щеше да я пощади в неизбежната битка. Тя реши да се посъветва с отец Кадък какво да направи.

По прищявка на съдбата отец Кадък беше в селото, за да даде последно причастие на болен. И докато Меър решаваше какво да прави, Лъвското сърце и неговите сили излязоха от кулата.

Армията на Лъвското сърце напредваше бързо и сигурно към настъпващите войски на Луелин. Умът на Лъвското сърце хладнокръвно обмисляше печелившите стратегии за предстоящия бой. Той имаше способността да надушва слабостите на противниците си, което го правеше опасен неприятел. Затова заповяда да спрат, когато воините му наближиха една дълга, тясна клисура между два гъсто залесени хълма.

Сър Брандън се приближи към него.

— Нещо не е наред ли, Лъвско сърце? Защо спираме?

— Познаваш ли по-добро място за засада? — запита Лъвското сърце.

Усмивка изви устните на Брандън.

— Не. Прекрасно място е. Гората ще прикрива нашите хора, докато армията на Луелин влиза в прохода.

— Да — каза Лъвското сърце. — Разгърни хората от двете страни на прохода. Искам изходите да бъдат затворени, след като вражеските сили навлязат в клисурата. Единственият им изход ще бъде гората, а там не можем да направим нищо друго, освен да ги подгоним.

Брандън отдаде чест, обърна коня си и се отдалечи, давайки нареждания. Войниците веднага започнаха да изчезват в гората от двете страни на клисурата. Брандън и Джайлс се върнаха при Лъвското сърце.

— Брандън, ти ще командваш атаката по левия фланг. Джайлс, ти поемаш десния. Изчакайте всички воини на Луелин да влязат в капана ни, преди да затворите изходите — нареди Лъвското сърце.

Тримата се отдалечиха в различни посоки. Лъвското сърце се изкачи на височината, където би могъл да изчака приближаването на Луелин, а после да се присъедини към битката, когато бъде най-необходим.

След три часа Лъвското сърце видя вражеските сили да наближават клисурата. Конниците пристигнаха първи, следвани от пешаци, облечени по най-различен начин — от ризници до кожи. Изглеждаха като дива орда уелсци от древните легенди. Лъвското сърце разпозна Луелин начело на армията и един от двамата воини, които яздеха до него.

Като изруга здравата, Лъвското сърце се втренчи в Белия рицар, заклевайки се да прекрати мизерния му живот още днес. Този път копелето нямаше да му се изплъзне. Но преди да наниже уелсеца на меча си, искаше да види страха на лицето му.

Планът му действаше, помисли ликуващо Лъвското сърце, докато наблюдаваше как Луелин вкарва войските си в капана, който му беше заложил. Когато и последният войник влезе в тясната клисура, воините на Лъвското сърце се изсипаха от хълмовете, за да прережат пътищата им за бягство.

 

 

Ванора яздеше гордо до Луелин въпреки възраженията на Дафид. Той се беше държал странно с нея по време на пребиваването й в Драймиър. Беше я разпитвал подробно за отношението на Лъвското сърце и беше убеден, че той е отнел девствеността й, независимо какво му казваше тя, за да го убеди в противното. Беше по-суров, отколкото го помнеше, и не оценяваше опитите й да помогне на Луелин. Дафид се грижеше само за собствената си слава. Тя знаеше, че той не одобрява тя да се бие облечена като мъж, но вече беше време да разбере, че тя не е слаба, че никога няма да зависи от някой мъж, да разчита да я защитава. Англичаните бяха превзели дома й и нейно право беше да го защити. Баща й я беше обучавал точно за такива случаи и нищо не можеше да я спре да се бие редом с воините на Луелин в защита на рожденото си право.

Ванора намираше подкрепа и във факта, че сър Рен и мъжете, които бяха избягали от кулата, бяха намерили пътя към Луелин и сега яздеха зад нея. Единственото, което я притесняваше, беше клането, което неминуемо щеше да се случи в предстоящата битка. Ако се стигнеше до ръкопашен бой, тя не знаеше дали може да убие Лъвското сърце, макар че безспорно той нямаше да има никакви съмнения в правото си да прекрати живота й.

В един момент от пребиваването си в Драймиър Ванора беше осъзнала, че не жадува за смъртта на Лъвското сърце. Не можеше да си представи света без неговото изпълнено с живот присъствие. Макар че искаше той да се махне от дома й, не му желаеше смъртта.

Тези объркващи чувства още се въртяха в главата й, когато чу Луелин да вика:

— Клопка!

Обръщайки се на седлото, Ванора загледа в ужас как околните хълмове оживяват от английски воини. Те изскочиха от гората, на коне и пеши, размахвайки мечове и боздугани.

— Затворили са прохода! — извика Дафид, измъквайки меча си, за да посрещне авангарда на английските сили.

Ванора изтегли меча си и се мобилизира, за да отблъсне напредващата орда. Счепка се с един рицар и успя да се задържи на седлото, докато той размахваше едновременно меча и боздугана си. Усети удара чак в рамото си, докато щитът й отбиваше силата им. Макар че решимостта да остане на седлото я караше да не чувства болката, тя се питаше докога ще може да издържи. Мъже, по-силни от нея, падаха повалени от боздугана на Лъвското сърце. Как е узнал, че армията на Луелин напредва към Крагдън?

Тогава тя го видя да си пробива път към нея, сребристите му очи блестяха злобно, докато напредваше към нея. Зачака го със стоическо примирение, не искаше да умре, но съзнаваше, че смъртта е онова, което е замислил за нея Лъвското сърце.

Внезапно сър Рен застана пред нея и конят му се вдигна на задните си крака от рязкото дръпване на юздите.

— Бягайте, господарке — извика той. — Оставете Лъвското сърце на мене.

— Няма да избягам като последния страхливец — възрази тя. — Погрижете се за собствената си безопасност.

— Не!

Думите едва бяха излезли от устата му, когато петима бивши рицари на Крагдън образуваха защитен кръг около нея. Още петима се наредиха до сър Рен с извадени мечове, готови да отблъснат напредването на Лъвското сърце. Няколко от бойците на Лъвското сърце видяха какво става и се притекоха да го защитят.

Когато Ванора осъзна, че собствените й рицари й пречат да влезе в боя, тя се опита да излезе от кръга. Въпреки усилията си обаче се видя полека изтласкана извън битката, към безопасната височина.

През грохота на битката до нея стигна ревът на Лъвското сърце:

— Страхливец! Върни се и се бий!

Поглеждайки над рамото си, тя видя мъже да падат под меча му и страх обзе душата й. Той искаше да се бие с нея. Не беше честно други да умират, защитавайки я. Но когато се опита да се върне на бойното поле, нейните войници не й позволиха.

Друг бърз поглед над рамото накара кръвта да замръзне във вените й. Лъвското сърце беше пробил отбраната на сър Рен и препускаше след нея. С ъгъла на окото си тя забеляза Луелин и Дафид да се бият един до друг, но за нейно смущение й се стори, че битката е загубена, че силите на Лъвското сърце отново са победили армията на Луелин.

Докато тази мисъл проникваше в ума й, тя видя как Луелин се откъсва и навлиза в галоп в гората. Когато уелсците осъзнаха, че водачът им се оттегля, образуваха здрава защитна линия, за да попречат на англичаните да го преследват.

— Луелин бяга! — извика Джайлс, препускайки към Лъвското сърце.

Ванора знаеше, че той се разкъсва. Беше си поставил за цел да преследва Белия рицар, но пленяването на Луелин беше по-важно за Англия. Тя усети разочарованието му така остро, все едно беше нейно, когато го видя да обръща коня си и да се втурва след Луелин.

Ванора искаше да остане, но знаеше, че боят е загубен. С оттеглянето на Луелин бойният плам у воините му угасваше и онези, които бяха имали късмета да останат живи, щяха да се спасят с бягство.

Нямаше ли какво са спре този английски дявол, запита се тя. Какво да прави сега? Трябваше ли да се скрие, докато Черният вълк на Сноудония сформира наново армията си?

Изборът й беше ограничен. Мракът се спускаше бързо и тя нямаше къде да отиде освен у дома. А и щеше да бъде по-полезна на хората си, ако може да държи под око Лъвското сърце.

— Оставете ме — каза тя на воините си. — Ще намеря обратния път до Крагдън. Върнете се на бойното поле и отнесете ранените по домовете им.

Никой не помисли да й възрази, когато тя пришпори коня си и скоро се изгуби между дърветата и преплетените диви лози. С малко късмет щеше да стигне у дома, преди Лъвското сърце да се е върнал. След един-два дни щеше да се излекува като по чудо от болестта си. И по божията воля Луелин щеше да доживее деня на следващата си битка. През това време тя щеше да направи живота на Лъвското сърце истински ужас. Може би дотолкова, че да го накара да напусне Уелс.

Беше се почти зазорило, когато тя стигна до прохода, водещ към параклиса. Беше толкова изтощена, че едва се движеше. Ризницата тежеше ужасно на раменете й, главата я болеше. Острата миризма на боя се беше впила в ноздрите й, виковете на ранените още отекваха в ушите й. Толкова много смърт… прекалено много. Ако английските дяволи не бяха нахлули в земите й, тя и сънародниците й щяха да живеят в мир и тя щеше да се омъжи за Дафид.

Мигащата светлина на една свещ прогонваше сенките, когато Ванора се измъкна през тайната врата. Намери отец Кадък да коленичи пред олтара. Усмихна се, когато видя как главата му клюма, и разбра, че е задрямал. Полека го побутна по рамото. Той се събуди с трепване.

— Върна се. — Очите му се спряха на облечената й в ризница фигура. — Добре ли си?

— Нищо ми няма, отче.

Той погледна зад нея.

— Сама си.

Изморена, тя се отпусна на колене до него и зарови лице в ръцете си.

— Да. Битката свърши зле.

Отец Кадък кимна.

— Заподозрях нещо подобно. Силите на Луелин бяха забелязани от английския патрул. Меър дочула Лъвското сърце да планира изненадващо нападение.

— Той ни хвана неподготвени в един тесен проход, отряза ни пътя за отстъпление и нападна от две страни.

— Как се измъкна?

— Бягството ми беше улеснено от воините на Крагдън. Опазиха ме и ме държаха в безопасност, не ми позволиха да остана и да се бия. Силите на Луелин отстъпваха, когато напуснах бойното поле. Сигурна съм, че онези, които не са мъртви или ранени, са намерили безопасно убежище сред хълмовете. Уелс е земя с много скривалища, с тези безкрайни планини и гори. Може да бъде страховито място за непознаващите пейзажа на родната ни земя.

— Трябва да си изтощена. Иди да си легнеш, дете — посъветва я отец Кадък. — Лъвското сърце със сигурност ще дойде да се осведоми за здравето ти, когато се върне. Много се тревожеше за тебе.

Ванора се преоблече в роклята си и полека тръгна през двора, във влажната утрин. Макар да чуваше дрънченето на съдове от кухнята и гласове, идващи оттам, не срещна никого, докато се качваше по стълбите към стаята си. Затвори вратата зад себе си, заключи я и се облегна на нея, въздъхвайки облекчено. Меър се събуди от този звук и се надигна.

Загриженият й поглед се спусна по фигурата на Ванора.

— Слава богу, върна се невредима. Притесних се, след като войските на Лъвското сърце излязоха да се срещнат с армията на Луелин.

— Нищо не стана, както го предвиждахме — изрече уморено Ванора. — Лъвското сърце ни заложи капан и едва се спасихме. Яздих часове наред без отдих, за да стигна у дома преди него. Няма кост в тялото ми, която да не ме боли.

— Той видя ли те при Луелин?

— Да. Имах късмет, че отървах кожата. Помогни ми да се съблека, Меър, преди да съм заспала права.

Меър свали дрехите й, настани я в леглото и излезе на пръсти от стаята.

 

 

Лъвското сърце беше бесен, когато се върна. Луелин пак му беше избягал, а с него и Белият рицар. Ядосваше се, че рицарят и неговите покровители отново го бяха направили на глупак. Искаше Луелин, но още повече искаше Белия рицар.

Той нахлу в залата и заповяда да му донесат храна и бира. Неговите хора бяха търсили уелски бойци из околността, докато не падна мрак и търсенето стана невъзможно. Тогава стана ясно, че Луелин и пооредялата му армия са се пръснали само бог знае къде. Но Лъвското сърце беше взел един пленник, и то важен.

Беше пленил Дафид Девърел, годеника на Ванора. За негов късмет конят на Дафид беше окуцял и той попадна в плен. Доволен от успеха си, Лъвското сърце прекрати търсенето и се върна в Крагдън с пленника си.

Джайлс го последва в залата, бутайки Дафид пред себе си.

— Какво да правя с пленника, Лъвско сърце?

Лъвското сърце изгледа свирепо Дафид, чудейки се какво вижда Ванора в този брадат воин. Среден на ръст, набит като повечето уелски воини, Дафид би могъл да мина за красив, ако човек харесваше диви физиономии, рошави вежди и чорлави бради. Мисълта Ванора да се омъжи за този уелсец беше непоносима. Той изглеждаше като човек, който ще изисква стриктно подчинение от една жена и ще използва сила, за да го постигне.

— Ще го разпитам — каза Лъвското сърце.

Джайлс бутна Дафид напред. Лъвското сърце се отпусна на една скамейка пред огнището и протегна ръце към огъня. Нощта беше влажна и студена, костите го боляха от дългите часове, прекарани на седлото. Когато Дафид застана пред него, изражението му се вкамени.

— Къде се крие Луелин, Дафид Девърел? — запита той на уелски.

След пристигането си в Крагдън беше започнал да разбира по-добре езика и сега говореше сравнително плавно.

Дафид упорито замълча. Джайлс го мушна с върха на меча си.

— Говори! Лъвското сърце не е от търпеливите.

Дафид изгледа презрително Лъвското сърце.

— Луелин не ми казва нищо. Аз само го следвам.

— Много добре. Може би ще пожелаеш да ми кажеш името на облечения в бяло рицар, който отклони вниманието на стражите пред вратите на Крагдън, след като вие избягахте от замъка онзи ден. Как излязохте от крепостта, без никой да ви види?

— Грешиш, англичанино. Ние с Луелин не сме търсили убежище в Крагдън. И не знам за кой рицар говориш.

Гласът на Лъвското сърце беше спокоен, прекалено спокоен.

— Така ли? Той беше с тебе и Луелин, когато влязохте в дефилето.

— Той не е важен — настоя Дафид. Мрачният му поглед се отдели от Лъвското сърце и претърси залата. — Къде е Ванора? Какво си направил с нея?

С ъгъла на окото си Лъвското сърце забеляза Меър и я повика с махване на ръка. Тя се приближи внимателно, кършейки ръце, а очите и отказваха да срещнат неговите.

— Как е господарката ти? Подобрява ли се здравето й?

Хвърляйки предпазлив поглед към Дафид, Меър изрече:

— Треската попремина.

— Това означава ли, че очакваш пълно излекуване? — запита Лъвското сърце.

— Да, макар че трябва да остане на легло още един-два дни.

— Годеницата ми болна ли е? — запита Дафид с подигравателна загриженост. Презрителният му поглед се спря на Лъвското сърце. — Направи ли я своя курва?

Нищо от думите на Дафид досега не беше успяло да разгневи Лъвското сърце така, както последното му изказване. Щеше ли да се откаже от годеницата си, ако Лъвското сърце беше взел девствеността на Ванора? Толкова долен човек ли беше този уелсец, че да обвинява една жена заради нещо, което не е станало по нейна вина?

— Мисли каквото си искаш, Дафид Девърел. — И той се обърна към Джайлс. — Отведи го в тъмницата и постави стража пред вратата. Кълна се, че този затворник няма да избяга като другите.

Залата се оживи, когато мъжете заприиждаха, за да закусят след дългия ден и още по-дългата нощ. Лъвското сърце ядеше и пиеше механично, не усещаше вкуса на това, което слагаше в устата си. Макар да беше извънредно изтощен, не можеше да отиде да си почива, докато не види как е Ванора. Не я беше виждал няколко дни и искаше да се увери, че наистина оздравява. Стана и тръгна към стълбите, когато отец Кадък пресече пътя му.

— Един момент, сър Лъвско сърце — каза отец Кадък.

— Побързайте, отче, уморен съм до смърт.

— Меър ми каза, че Дафид Девърел е ваш пленник.

— Да, така е.

— Какво възнамерявате да правите с него?

— Може би ще го използвам за пример и ще го екзекутирам.

Лъвското сърце беше толкова ядосан на Дафид, че с удоволствие би го удушил собственоръчно. Да нарича Ванора курва беше повече от отвратително. Дори ако Лъвското сърце беше взел девствеността й, да я нарича курва би било несправедливо.

— Искам да говоря с Дафид. Може би мога да му предложа утеха в такъв мрачен за него час.

— Не, няма да удовлетворя молбата ви. Дафид няма да има никакви посетители. Няма да избяга, както воините на Крагдън. Знам, че Ванора им е помогнала и ги е извела през таен тунел, но още не съм го намерил. Не ме молете повече за посещение при него — изрече той с леко презрение.

Лъвското сърце продължи нагоре по стълбите към стаята на Ванора, отвори вратата и влезе вътре, без да почука. Изненадан да я намери без компаньонка, той се приближи към леглото. Тя спеше, точно както Меър беше казала, но сънят й като че ли беше неспокоен, защото мърмореше нещо несвързано и се мяташе неспокойно.

Протягайки ръка, той я положи за миг на челото й, облекчен да установи, че е хладно. Навеждайки се, той се помъчи да разбере какво казва тя, но не успя. Уверен, че здравето й вече не е в опасност, Лъвското сърце отиде да си легне.

 

 

Ванора проспа останалата част от деня и нощта и се събуди освежена на следващата сутрин. Умираше от глад и помоли Меър да й донесе нещо за ядене, а после бързо изгълта цялото съдържание на подноса.

— Лъвското сърце върна ли се? — запита тя.

— Да — отговори Меър. — В мрачно настроение.

— Луелин избяга ли?

— Да.

Преди Меър да успее да й каже за Дафид, Ванора изрече:

— Ще говорим после, като се изкъпя и се преоблека.

— Да, вече ти поръчах ваната.

 

 

Облегнала глава на ръба, Ванора се беше отпуснала в горещата вана, обмисляйки следващия си ход. Разкъсвана от нерешителност, не знаеше дали да тръгне да търси Дафид, или да остане в Крагдън, докато Луелин реорганизира армията си. Дафид й беше ядосан и неоснователно я беше обвинил, че е спала с Лъвското сърце. Нещо повече, беше отказал да признае, че тя се е появила навреме, когато двамата с Луелин отчаяно търсеха как да избягат от армията на Едуард, и като че ли не му харесваше това, че тя умее да се бие.

Внезапно осъзнавайки, че водата изстива, Ванора посегна за кърпата, която Меър беше оставила на една скамейка наблизо, и стана. Точно беше излязла от ваната, когато вратата на спалнята й се отвори и Лъвското сърце влезе вътре. Ванора замръзна, хванала кърпата, докато блестящият му поглед, се плъзгаше полека по голото й тяло. Червенина изби по стъпалата й и бързо се надигна чак до линията на косата й.

— Излез! — извика тя, увивайки кърпата около себе си.

Тя едва стигаше да я покрие, оставяйки оголени невероятно дългите й крака и издутината на гърдите й.

— Не мисля — отвърна той с глас, внезапно натежал от желание. — Доволен съм да те видя излекувана от твоята болест. — Затвори вратата с ритник и се приближи към нея. — Знаех, че си изключително красива, но нямах представа колко добре си сложена. Никога не съм виждал такива дълги крака у жена.

Ванора отстъпи.

— Не ме зяпай така. Не съм по-различна от която и да било друга жена.

— Не съм на същото мнение. Виждал съм доста много голи жени, всичките с нежна плът и слаба воля. Но ти не си такава.

— Харесва ми, че съм твърде мъжествена за твоя вкус — отвърна Ванора. — Обърни се, докато облека домашната си дреха.

Лъвското сърце се засмя.

— Мъжествена? Едва ли. Ти си изящна и гъвкава като котка, но с достатъчно плът там, където трябва да я има у една жена. — Взря се в голите й ръце. — Мускули ли са това, което виждам, милейди? Откъде ги имаш? — Погледът му се плъзна по тялото й. — Имаш ли и бедрени мускули като тези по ръцете? — Очите му потъмняха и от сребристи станаха пепелносиви. — Имаш ли мускули на места, където окото не вижда? Очаквам с нетърпение лично да ги открия.

Ванора не беше глупава. Знаеше точно какво иска да каже той. Когато се обърна, за да избяга, Лъвското сърце хвана кърпата и я дръпна от пръстите й. Хваната като заек в капан, тя се опита да се прикрие с ръце. Смеейки се, той я дръпна към себе си и ръцете му забродиха свободно по меката кожа на гърба и седалището й. Бавна топлина се разля из вените й, когато той прошепна името й и потърси устните й.

Там, където я докосваше, тя изгаряше. Господи, какво правеше той с нея? Изгаряща жажда се вихреше в тялото й, докато ръцете му търсеха гърдите й и езикът му изследваше устата и с бавна решимост. Продължи да я целува, докато главата й не се замая и коленете й не започнаха да се подгъват под нея. С усилие, родено от отчаяние, тя се отскубна и го блъсна в гърдите.

— Спри! Няма да ти позволя да ме обезчестиш.

— Мисля, че протестираш прекалено много. Искаш ме, Ванора. Почувствах устните ти да треперят под моите и вкусих възбудата ти.

— Не, не те искам.

— Но аз ще те имам, милейди.

Търсейки с какво да отвлече вниманието му, както и своето, тя каза:

— Меър каза, че си нападнал Луелин. Плени ли го?

— Не.

Думите й успяха да разсеят напрежението, той се дръпна от нея и започна да се разхожда. Възползвайки се от разсейването му, Ванора грабна домашната си дреха от леглото и я навлече.

— Той е хитър като лисица — оплака се Лъвското сърце. — Но късметът му не може да трае вечно.

— Моля се да не си прав.

Лъвското сърце я изгледа с присвити очи.

— Каквото и да казваш, върнах се като победител от тази битка. Луелин избяга и армията му се пръсна. Ще мине много време, преди армията му отново да стане каквато беше. Съмнявам се, че ще продължи да бъде заплаха за Англия и в бъдеще.

— Грешиш! — възрази тя разпалено. — Луелин няма да спре, докато Англия не ни остави на спокойствие.

Разстроен от нейното упорство и от собствената си жажда да я завладее, Лъвското сърце внезапно се досети как да я накаже и в същото време да спечели това, което искаше повече от всичко… тялото й.

— Да, Луелин избяга, но се върнах с пленник. Близък на Черния вълк.

Сърцето на Ванора се стегна.

— Познавам ли го?

Злорадствайки тайно, Лъвското сърце изрече:

— Дафид Девърел.

— Дафид? Пленил си Дафид?

— Точно това казах, нали?

— Къде е той? Какво… какво ще правиш с него?

— Заключен е в тъмницата. Колкото до съдбата му, мислех да оставя Едуард да се оправя с него, когато пристигне, но промених намерението си. Луелин и последователите му трябва да получат урок. Ще дам пример с Дафид и ще заповядам да го екзекутират.

Цветът се оттече от лицето на Ванора, тя залитна към скамейката и се отпусна на нея.

— Това е безчовечно. Кажи ми, че не е вярно.

— Няма да те лъжа, Ванора. Твърдо съм решил да го екзекутирам.

— Английски дявол! Чудовище! Нямаш ли милост, нямаш ли състрадание? Няма ли нищо, което мога да направя, за да го спася?

Лъвското сърце се направи, че мисли.

— Може би има начин.

Ванора скочи на крака.

— Кажи ми! Какво трябва да направя, за да спася Дафид?

— Да ми станеш любовница — отговори Лъвското сърце. — Спи с мене, докато съм в Крагдън, и ще пощадя живота на Дафид.

Ванора се дръпна отвратена.

— Защо ме искаш? Ти не ме харесваш.

— Не съм казвал такова нещо, Ванора. Ти реши, че искаш да бъдем врагове. Аз харесвам всички жени, англичанки, ирландки, уелски, шотландки, всички служат за едно и също.

— Това ли са всички жени за тебе? Топло тяло? Всеки мъж, който мисли, че жената не е нищо друго освен съд за утоляване на страстта му, не заслужава съпруга. Жал ми е за жената, за която ще се ожениш.

— Нямам нужда и не искам съпруга — каза Лъвското сърце. — Съпругата не е нищо друго освен пречка. Търся удоволствието си там, където искам, и с която искам.

— Един ден някоя жена ще те накара да си глътнеш думите — предсказа Ванора.

— Такива силни думи да излизат от такава нежна уста — изрече Лъвското сърце в нисък, дрезгав шепот. — Какво ще кажеш, Ванора? Колко силно желаеш да спасиш Дафид? Достатъчно ли, за да легнеш в ръцете ми и да ме приемеш в тялото си?

Негодувание вцепени гръбнака й.

— Няма да предам Дафид по този начин.

— Дори за да му запазиш живота?

— Не… О, не знам.

— Може би мога да те убедя.

Ръцете му се обвиха около нея, притискайки я към горещото му тяло, докато устните му похищаваха нейните, извличайки душата й. Не трябваше да става така, помисли тя. Защо волята й не беше достатъчно силна, за да се съпротивлява на мощното привличане на Лъвското сърце? Тя не беше слаба жена; защо усещаше, че сякаш е въвлечена във вихъра на беснееща буря?

Прекъсвайки целувката, Лъвското сърце се вгледа в очите й, въпросителният му поглед търсеше само един отговор.

— Какво ще бъде, Ванора? Животът на годеника ти зависи от твоя отговор.

Тя отвърна на погледа му, не можейки да отговори. Беше спасена от тази необходимост, когато вратата се отвори рязко и в стаята влезе възмутеният отец Кадък.

— Засрамете се, сър Лъвско сърце! — извика той. — Излезте от стаята на Ванора.

— Не, отче, няма да изляза. Мое право е да взема каквото искам от Крагдън.

— Ако искате Ванора, ще трябва да се ожените за нея — обяви отец Кадък.

— Отче! — възкликна Ванора.

Лъвското сърце отметна глава и се разсмя.

— Брак? Не, отче, бракът не е за мене. Дори Ванора не струва колкото свободата ми.

— Това е единственият начин да я имате — изрече твърдо свещеникът. — Махни се, Сатана!

Лъвското сърце изгледа Ванора с очи, пълни с предизвикателство.

— Не отлагай много решението си, Ванора, защото не съм от търпеливите.

Извръщайки се, той се отдалечи и смехът му прозвуча заплашително в ушите й.