Кони Мейсън
Лъвското сърце (7)

Глава 7

Когато Ванора осъзна, че положението ще доведе до резултат, който нито тя, нито Лъвското сърце желаеха, тя разтърси глава в енергичен протест. Но преди да беше успяла да изрече на глас някакво възражение, Меър нахлу в стаята, цъкайки с език, като видя как неприлично е разголена господарката й.

— Сега, сега, агънце, ще те облека веднага.

За Ванора беше съвсем ясно, че Меър се беше спотайвала пред вратата, иначе не би могла да пристигне толкова скоро след отец Кадък.

— Не! — изрева Лъвското сърце, несъмнено поразен от неочаквания обрат на събитията. — Кажете думите, отче, вземете Меър и излезте. Достатъчно се бъркахте в работите ми.

— Лъвско сърце, това е лудост! — извика Ванора, най-накрая възвръщайки си дар слово. — Никой от нас двамата не иска това.

— Може би не, но аз искам тебе. — Стоманеният му поглед се върна към свещеника. — Думите, отче. Кажете ги, преди да съм си променил решението и просто да взема това, което искам.

— Не! Няма да има брак — извика Ванора.

— Нямаш избор, дете — отвърна отец Кадък. — Помисли за безсмъртната си душа, ако не за друго. Лъвското сърце е рицар; неговия кодекс на чест налага да уважава съпругата си. Станеш ли негова любовница, няма да спечелиш нищо друго освен неуважението му. Така или иначе, той ще те има.

— Думите, отче — изръмжа Лъвското сърце.

Отец Кадък отвори молитвеника си, подканвайки Меър да донесе халата на Лъвското сърце и да го увие около раменете на Ванора. После започна кратката церемония, която щеше да я направи съпруга на Лъвското сърце отсега и за вечни времена. Когато дойде моментът тя да се обрече на Лъвското сърце, думите заседнаха в гърлото й.

— Да или не, Ванора — изрече рицарят предупредително. — Ще те взема, каквото и да отговориш.

— Ванора — повтори отец Кадък, — ще вземеш ли Лъвското сърце за свой съпруг?

— Да, но това не ми харесва.

Смехът на Лъвското сърце разсея напрежението и миг след това отец Кадък ги провъзгласи за съпруг и съпруга. Ванора все още беше замаяна от шока, когато Лъвското сърце избута свещеника и Меър от стаята и заключи вратата след тях. Когато се обърна отново към нея, тя беше зашеметена от изражението на ужас, което се беше изписало на лицето му.

— Господи Исусе Христе! Какво направих?

— Немислимото — нападна го Ванора. — Каква лудост те прихвана?

— Страст — изрече той, не можейки да намери по-добър отговор. Мислех с оная си работа, а не с главата си. — Приближи се към нея. — Но ти си моя сега, Ванора. Не можеш да ми откажеш, а твоят свещеник не може да апелира към съвестта ми.

Той дръпна халата, разголвайки оскъдно облеченото й тяло за жадния си поглед. Тя видя как очите му заблестяват от мрачна жажда, когато той сграбчи ръба на ризата й и я издърпа през главата й. Тогава ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й, галейки гърлото, гърдите, корема, бедрата й. Докосването му накара плътта й да пламне и коленете да се разтреперят. Тя се разтресе цялата, потръпвайки от пламтящото усещане на предчувствие и страх.

Изглеждаше странно, че мъж, който не я обичаше, можеше да я докосва с такава нежност. Той се беше оженил за нея, защото беше принуден и защото страстта беше помътила разума му, не защото изпитваше истински чувства към нея.

Собствените й чувства в този момент бяха объркани. Нищо не я беше подготвило за мъж като Лъвското сърце. Как можеше английски воин, когото се беше заклела да мрази, да събужда такива интензивни чувства у нея?

Сърцето на Лъвското сърце биеше лудо, докато пръстите му изследваха тялото на Ванора. Възхищаваше се на меката й сатенена кожа и беше доста изумен от силата, която намираше под мекотата.

Дланите му обхванаха гърдите й, обгърнаха властно твърдите, стегнати хълмчета. Прокара възглавничката на палеца си по зърната й, докато не почувства реакцията й. Пръстите му минаха леко над розовите връхчета; той чу тихия й протестен вик, но не му обърна внимание. Секунди преди да вземе едно от втвърдените зърна в устата си, той се взря в очите й и видя объркване. Зъбите му обградиха розовия крайчец. Езикът му започна безмилостно да го дразни, облизвайки, защипвайки, вкусвайки и въртейки се около него в деликатни кръгове. Тогава устата му се затвори над набъбналата пъпка и я засмука. Усети я как потръпва и засили натиска.

— Какво правиш с мене? — прошепна тя дрезгаво с глас, изпълнен с паника.

Мъчителна болка беше започнала да се заражда дълбоко в нея и се разливаше из кръвта й като горски пожар. Тя гореше, искаше още от това немислимо нещо, което Лъвското сърце правеше с нея, докато в същото време оплакваше блудната си природа. Инстинктивно се изви срещу него, изстенвайки, докато оплакваше изгубената си невинност.

— Любя се със съпругата си — изръмжа Лъвското сърце.

Думите му й напомниха, че сега принадлежи на мъж, който не я искаше. Мечтите й за любов и вярност лежаха разбити в краката й, защото Лъвското сърце със сигурност щеше да я изостави, след като й се насити. Колкото и да съжаляваше за реакцията си, нищо не можеше да спре чувствата, които той пораждаше у нея. Страстта беше мощна сила и у нея се надигаше страст към съпруга й, ненаситна като всепоглъщащо животно.

Въпреки нежеланието си тя се видя останала без дъх, очаквайки Лъвското сърце да угаси огъня на настоятелната й страст, да я докосне интимно на това място, където болката беше непоносима.

Сякаш осъзнал жаждата й, той спусна ръка, за да потърси меките косъмчета и влажните гънки на мястото, където се съединяваха бедрата й. Тя се разтрепери неудържимо от непознатите усещания, които той пробуждаше у нея. Разтваряйки листчетата на копринената плът, той започна да я гали, докато тя не се почувства овлажняла, сгорещена и набъбнала.

— Искаш ли ме в тебе, Ванора? — запита Лъвското сърце с глас, подрезгавял от желание.

— Не…

Трябваше й цялата воля, която беше способна да призове, за да даде този отговор.

— Лъжкиня.

Грабвайки я на ръце, той я отнесе на леглото. Погледът му не се отделяше от нейния, докато сваляше дрехите си и се отпускаше до нея. Устата му намери едно чувствително място на рамото й и го подразни със зъби и език, карайки я да се загърчи под него. Свеждайки глава, той пое едно зърно между зъбите си и започна да го облизва, докато пръстите му изтезаваха женската й плът.

Плъзвайки два пръста в нея, той започна да я гали с малки, трепкащи движения, които я накараха да извика тихо и да се извие към него. Тогава устата му се отдели от гърдите й и започнаха пътешествието си надолу; вик на смущение се откъсна от устните й, когато тя осъзна какво възнамерява той. Устните му докоснаха плоския й корем, погалвайки кадифената мекота на бедрата й, и той притисна лице към мекия пясъчен триъгълник.

Нещо тъмно и примитивно се надигна у нея и тя се опита да го отблъсне, но той стисна тънката й талия и здраво я притисна към меките кожи, постлани на леглото. Когато тя почувства как езикът му навлиза дълбоко в горещия й влажен канал, изстена оскърбено. Тогава той започна да я облизва, вкусвайки я с дълги, лениви удари на езика, който влизаше и излизаше, галейки набъбналите венчелистчета. Малката пъпка на тайното й място разцъфна под горещата му уста и Ванора се уплаши от греховните усещания, които той събуждаше у нея.

Уплаши се, защото вече не разпознаваше себе си в жената, която се извиваше под мощния английски рицар. Нейният съпруг я беше превърнал в блудница и това не й харесваше.

— Спри! Това е греховно.

— Няма нищо греховно между съпруг и съпруга — възрази Лъвското сърце, вдигайки поглед от щедрото пиршество между бедрата й, и изпусна въздишка, изпълнена със съжаление. — Може би ще оставим това за друг път. Преди да замина, ще те науча на всички начини да даваш и да приемаш наслада.

— Може би няма да бъдеш тук достатъчно дълго — предположи Ванора с надежда.

— Не мога да предсказвам бъдещето, но колкото време ми остава, ще го употребя добре, за да науча съпругата си как да ми се харесва.

Посягайки между бедрата й, той прокара пръсти по дължината на цепнатината й. Медена роса изби отгоре, докато галеше набъбналите гънки, още влажни от устата и езика му. Ванора изстена и несъзнателно разтвори крака, когато той отново пъхна два пръста в нея и започна да ги движи напред-назад в силни, целенасочени тласъци. Течен огън се разля из нея, докато дълбокото проникване на пръстите му я изследваше така щателно.

Внезапно тя започна да се задъхва. Започна да се бори с прииждащия прилив на страстта, но Лъвското сърце беше безпощаден. Тогава тя избухна в искрящ дъжд от преливащи усещания. Издаде отчаян вик, който разтърси самото й същество.

Лъвското сърце се бореше да запази самообладание; членът му беше готов да избухне, в тестисите напираше неудържима болка, докато се приготвяше да навлезе в прохода на тялото й. Искаше да се зарови в нея, да я вземе бързо и да се разлее в изблик на разкош. Единственото, което го спираше, беше кодексът на честта, който се беше заклел да спазва, когато беше посветен в рицарство. Кодексът изискваше да почита съпругата си и макар че прибързаният му брак беше може би най-голямата грешка в живота му, той нямаше намерение да наранява Ванора.

Беше я възбудил с уста и пръсти; тя беше влажна и готова. Въпреки това той продължи внимателно, прониквайки в нея полека, докато не почувства бариерата на нейната девственост. Не отиде по-далече, отдръпна се полека, после отново навлезе, след това пак се дръпна, но бавно, докато тя свикне с чувството, че се разтяга. Не беше лесно да я пробие, въпреки влагата, която я подготвяше за него. Той раздвижи хълбоците си напред-назад, навлизайки все по-навътре с всеки тласък.

Тялото на Ванора се съпротивляваше на нарастващия натиск; болката я изненада. Тя знаеше, че ще боли, но не беше подготвена за силната болка, която трябваше да изтърпи.

— Спри! Много си голям.

Ако беше очаквала той да спре, беше сгрешила. Той просто се стегна и я задържа здраво под себе си, контролирайки движенията й с тежестта и силата си, фокусиран вече върху собственото си удоволствие. Натисна по-силно и нежната й плът поддаде под силата му, затваряйки се около плътната му дължина, докато той проникваше изцяло и дълбоко в нея. Накрая се озова заровен докрай в тялото й; тя се гърчеше безпомощно под него, размествайки се в опит да намали болката.

— Най-лошото мина, скъпа — каза той, успокоявайки я, без да се отдръпва.

Всичко свърши, сега тя наистина беше съпруга на Лъвското сърце.

Дишането й се успокои, стана по-дълбоко. Сега, след като се помири с факта, че девствеността й е отнета, част от удоволствието, което беше изпитала малко по-рано, се върна. Тя го чувстваше дълбоко в себе си как пулсира в нейната стегнатост, и експериментално раздвижи ханша си. Почувства се… добре. Не, повече от добре. Поиска повече. Вдигна поглед към него и срещна блестящите му сребристи очи.

— Да продължавам ли?

Тя почувства как напрежението му отслабва; досега не беше осъзнала колко стегнати са били мускулите му. Преглъщайки мъчително, тя кимна.

— Искам да ту чуя да казваш думите. Искаш ли ме, Ванора?

Да признае подобно нещо би наранило гордостта й, но тя вече не можеше да отрича жаждата си. Докато умът й го отхвърляше изцяло, тялото й го желаеше.

— Да, искам те.

Той я целуна, дълбока целувка, която я разтърси до дъното на самото й същество. Сграбчвайки раменете му, тя пожела да се движи по-бързо, да свърши с всичко това, но той я контролираше; ръцете му, пъхнати под седалището й, я притискаха към него. Накара я да възприеме неговия ритъм, ту бавен, ту бърз, но винаги властен.

Той се размести и я притисна по-здраво към кожите.

— Бих казал, че си подхождаме — прошепна той на ухото й. — Чувстваш ли ме в себе си?

Тя размята глава насам-натам по възглавницата, усещайки всеки набъбнал негов инч да я запълва.

— Да.

— Толкова си стегната, топла и влажна отвътре.

Думите му засилиха усещането й за движението на хълбоците му, за горещата сексуалност на съвкуплението им. Тя изстена. Той се заби рязко в нея. Заля я със страстта си. Натискът нарасна, но тя се помъчи да му се противопостави.

Той изруга тихо.

— Не се сдържай. Отдай ми се, Ванора. Ти си моя.

Започна да се движи заедно с нея, безпощадно, все по-бързо и все по-дълбоко, сякаш искаше да докосне душата й. Тя внезапно се уплаши от начина, по който се чувстваше, като че ли беше изгубила контрол над тялото си. Пропъди вътрешния глас, който шепнеше неща, които не искаше да чува: че Лъвското сърце имаше право да я използва по такъв начин и че тя харесваше това, което той правеше с нея.

Времето замря, докато тя се притискаше към него и телата им се движеха като едно. Тя чуваше собствените си заглушени викове и не можеше да ги спре. С всеки тласък на члена му тя се извисяваше все повече и сетивата й пулсираха в растящ екстаз. Тогава тялото й сграбчи твърдата му дължина и се разтърси във вълни на безумно удоволствие. Замайващите конвулсии като че ли продължаваха безкрай, а виковете й изпълваха стаята със сладка музика, докато тялото й достигаше невъобразими върхове.

Хълбоците му не преставаха атаката си, дъхът му дращеше ухото й. Тя стегна мускулите си около него. Той изруга силно, после навлезе рязко още веднъж, задържайки се в нея, и мощната му кулминация я изпълни с вибриращата топлина на живота.

Дишайки дълбоко, Ванора затвори очи, ясно осъзнавайки, че току-що се е случило нещо мимолетно. Всичко в нейния свят се беше променило. Тя беше наистина и безвъзвратно вече жена и за своя изненада не съжаляваше за загубата на девствеността си. Не чувстваше болката от похищаването, а радостта, че е любима. Не любима в истинския смисъл на думата, защото Лъвското сърце не я обичаше със сърцето си, но все пак я обичаше.

Той се вгледа в нея. Косата й беше разпиляна като объркана коприна с цвят на пясък по възглавницата, а тялото й още го стискаше здраво. Нерешително се отдели от топлата й мекота и се търкулна настрани, обвивайки ръце около нея, за да я привлече към себе си.

— Не беше толкова зле, нали?

Самодоволното му изражение я подразни.

— Как го направи?

Той се ухили.

— Кое?

— Не те исках, но ти направи такива неща с тялото ми, че…

Замълча, не можейки да изрече думите.

— Накарах те да ме искаш? Признай си, скъпа, дадох ти удоволствие, точно както бях ти обещал.

— Нарани ме.

— Болката е бремето, което жената трябва да носи, но е малка цена, нали? Ще изпиташ това удоволствие без болка още много пъти, преди да напусна Крагдън. Ще се погрижа за това.

— Арогантността ти ме ужасява, сър рицарю.

Тя се опита да стане, но ръката му се стегна около нея.

— Къде отиваш?

— Прегладняла съм. Трябва да сляза долу и да видя какво става с яденето ни.

— Не, подозирам, че ни чака пред вратата.

Той стана и дръпна завивката над нея.

— Стой така, докато го донеса.

Ставайки гол от леглото, той се отправи към вратата. Погледът на Ванора се спусна по стегнатите кълба на седалището му и тя си припомни как мускулите му се бяха свивали под ръцете й, докато той навлизаше в нея. Погледът й се вдигна нагоре, забелязвайки белега близо до лявото му рамо и другия на дясното, но по-ниско, както и още един, на лявото му бедро.

Имаше тяло на боец, силно и мускулесто, не като набитите тела на сънародниците й. Несъмнено Лъвското сърце нямаше равен на себе си. Ако не беше англичанин… Мисълта отлетя, когато той отвори вратата и намери подноса, който оръженосецът му беше оставил за тях. Върна се с него към леглото. Одобрителният й поглед се спря на слабините му.

Дори в покой мъжествеността му беше внушителна. Всички мъже ли са така блестящо надарени, залита се тя. Някак си се съмняваше. Погледът й последва линията от тъмни косми, която тръгваше от слабините и стигаше до гърдите му, възхищавайки се на тънката му талия и на ширината на раменете му. Но вниманието й беше приковано от лицето му: тъмни, изящни вежди, устни, които можеха да станат невероятно твърди, и променящи се очи, които варираха по наситеност от искрящо сребро до тъмносив пушек. Комбинацията беше смъртоносна. Нищо чудно, че жените отиваха доброволно в леглото му.

Той сложи покрития с кърпа поднос на леглото и седна внимателно, за да не го обърне. Дръпна кърпата и огледа съдържанието. Изкусителният аромат на печен заек и пай с еленско месо накара устата на Ванора да се напълни със слюнка. Имаше сирене, пресен хляб с масло и две чаши с бира.

Лъвското взе ножа си от нощната масичка и наряза месото на малки парченца. После побутна подноса към Ванора.

— Вземи — каза той. — Изглежда много вкусно.

Тя сложи парче месо в малко хляб и го пъхна в устата си, сдъвка го с апетит и преглътна доволна.

— Добро е — каза тя.

Нахраниха се бързо, изядоха почти всичката храна, която им беше оставена. Когато свършиха, Лъвското сърце остави празния поднос на масата и се приближи към умивалника, наля вода в една купа, намокри една кърпа и изми ръцете и лицето си; после занесе водата и кърпата при леглото. След като Ванора изми ръцете и лицето си, той взе кърпата от нея, потопи я в купата и дръпна завивката.

— Какво правиш?

— Ще измия семето си и девствената ти кръв от бедрата ти.

Тя се помъчи да му издърпа кърпата, но той не я пусна.

— Мога и сама да го направя. Това, което смяташ да правиш, не е прилично.

Той я изгледа строго.

— Аз решавам кое е прилично и кое не е.

Разтвори краката й и се взря в нея така, че тя започна да се свива притеснено, а после допря кърпата до нежната й плът.

Унизена, Ванора отвърна поглед. Когато той свърши, изтри и себе си и върна купата на умивалника. После легна до нея. Тя се дръпна и се опита да стане, но той пак я спря.

— Къде отиваш сега?

— В моята стая.

— Това е твоята стая. Ние сме женени; отсега нататък ще спиш с мен.

Тя нямаше намерение да продължава тази интимност помежду им. Лъвското сърце беше успял да я съблазни, но сега, когато знаеше как силно му реагира, щеше да вземе мерки да се пази. Никога нямаше да си прости, че беше паднала в ръцете му като зряла слива.

Изгледа го студено.

— Не ми харесва да деля легло с тебе.

Веждите му се вдигнаха.

— Това си има предимства. Искам твоите вещи да се преместят утре в дневната. Тъй като твоят свещеник ме накара да се оженя за тебе, ще живеем заедно като съпруг и съпруга, докато съм в Крагдън.

Той я дръпна към себе си и властно положи ръка на гърдите й. Паника я обзе, когато почувства ерекцията му да се опира в нея. Не, не отново! Когато той я обърна по гръб, тя сви юмруци и го удари в гърдите.

— Защо се бориш с мене, момиче? Знаеш, че не можеш да ме надвиеш.

— Ти си животно — нападна го тя. — Никой човек не е способен на съвкупление толкова скоро, без да си почине.

Лъвското сърце се засмя.

— Очевидно не знаеш нищо за тези неща, иначе нямаше да поставяш под съмнение моята мъжественост. Аз съм повече от способен да те любя отново.

— Бих предпочела да не го правиш — настоя тя.

Когато ръката му се спусна по тялото й, тя се опита да не трепне. Вцепени се и остана така дори когато той започна да я гали. Ръката му се вдигна към гърдата й, пръстите му се разтвориха над чувствителното хълмче и започнаха нарочно да поглаждат изтръпналото зърно, докато то не щръкна срещу дланта му.

Ванора си пое остро дъх, откривайки, че й е трудно да остане безучастна. Поглеждайки към лицето му, тя видя, че е стиснал зъби с твърдо и решително изражение. Тъга я връхлетя, защото не видя никаква топлота, никаква истинска нежност в ласките му този път. Но въпреки това той я възбуждаше.

— Не се опитвай да ми се противопоставяш, скъпа, защото няма да бъде добре. Аз мога да те накарам да ме пожелаеш и ти го знаеш много добре. Мога да бъда нежен, ако ми позволиш, а мога и да взема каквото искам. От тебе зависи как ще се развият отношенията ни.

— Аз съм твоя съпруга и трябва да се подчинявам, но не е задължително това да ми харесва.

— Ах, скъпа, грешиш. Когато се любим, на тебе със сигурност ще ти хареса.

Като че ли за да докаже властта си над нея, той спусна ръка по-надолу. Ванора прехапа долната си устна, когато дланта му мина по седалището й и полека се спусна над ханша към корема й, търсейки топлината на женското й хълмче. Въпреки че стискаше устни, тя не можа да възпре стона, който се откъсна от тях, когато пръстите му намериха влажната й цепнатина. Тя се опита да отстрани ръката му, но той само се засмя. Разтваряйки бедрата й, той плъзна пръстите си дълбоко в нея.

Дишането й се ускори забележимо.

— Подлудяваш ме, жено — изръмжа той, надигайки се, за да се отпусне върху нея, и слабините му срещнаха нейните.

Стиснала здраво очи, Ванора отвърна лице, отказвайки да му позволи да види колко е възбудена. Чувстваше се безпомощна, легнала под него, с тяло и душа, изложени на влиянието му. Не можеше да понася това, че той можеше да я накара да го пожелае, като положи толкова малко усилия.

Тогава той навлезе в нея, полека и с дистанциран контрол, безпощадно докарвайки я до точката, от която нямаше връщане. Ванора изстена, тръпки полазиха по тялото й, когато усети несъмнената му сила в себе си. Чувстваше се беззащитна, пронизана от него. Но когато той започна да се движи, предателска топлина започна да замъглява ръбовете на съпротивата й и тя преметна ръце около шията му, притискайки слабините си към него в несъзнателно отдаване.

Всичко свърши внезапно, кулминацията й я отпрати към звездните висини. Лъвското сърце я последва, викайки името й, докато се изливаше в нея. Когато всичко свърши, тя се отпусна изтощена, оплаквайки разблудната си природа, и се закле да бъде по-внимателна в отношенията със съпруга си в бъдеще.

Мислите на Лъвското сърце следваха аналогични линии. Ако не действаше внимателно, тази жена щеше да стане по-важна за него, отколкото би искал. Странно как страстта може да вкара един мъж в беда. Той беше получил каквото искаше, но на каква цена? Не беше човек, който да се установи на едно място. Беше васал на Едуард, заклел се да го следва дори до ада и обратно, ако Едуард поиска това от него.

Нямаше нужда от наследник, защото нямаше какво да остави на когото и да било; бракът не беше важен за него. Ако Едуард искаше той да се ожени, щеше да му избере богата наследница. Лъвското сърце се зачуди разсеяно как ли ще реагира Едуард на неговата прибързана сватба. Ще я сметне ли за неприемлива? Ще се разгневи ли и ще анулира ли брака?

Той се обърна и загледа лицето на заспалата Ванора под блещукащата светлина на свещта, изненадан да установи, че отново я желае. Знаеше, че тя не е толкова студена, на каквато се преструваше, защото беше отприщил скрити пламъци у нея, които едва не го бяха изпепелили. Тя можеше да отрича, колкото си иска, но той беше достатъчно опитен, за да знае, че го желае също толкова силно, колкото и той нея.

Нямаше да има отделни стаи, никакви отделни легла. Той нямаше да приеме нищо друго освен абсолютно подчинение от колебливата си съпруга.

Прегръщайки здраво Ванора, той се унесе в сън, усмихвайки се на предчувствието как ще се събуди и ще се люби с нея под бледата светлина на зората.

 

 

Ванора я нямаше, когато Лъвското сърце се събуди силно възбуден на следващата сутрин. Изруга, отметна завивките и изгледа ерекцията си с кисело изражение. Ванора отново беше осуетила замислите му… проклета да е. Дори не я беше чул да напуска леглото им. След като се изми, той излезе от стаята в лошо настроение.

Сър Джайлс го приветства с многозначителна усмивка при влизането му в залата.

— Бракът ти беше доста изненадващ, нали? Ставаш късно. Несъмнено си изтощен, както щях да бъда и аз, ако имах булка като Ванора в леглото си.

— Стига — изрече предупредително Лъвското сърце. — Признавам, че мислех с главата между краката си, а не с тази на раменете. Бракът не беше планиран, както много добре ти е известно. Свещеникът го устрои.

— Сериозно, Лъвско сърце — изрече Джайлс, — какво ще каже Едуард за прибързания ти брак с една уелска?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— Бракът ми не променя нищо освен спането ми в Крагдън.

Джайлс го изгледа скептично.

— Кажи го на Едуард.

— Като говорим за невестата ми, да си виждал Ванора тази сутрин?

— Видях я да влиза в параклиса за литургия.

С лице, стегнато в мрачно изражение, Лъвското сърце тръгна да търси Ванора. Намери я в параклиса, потънала в молитва. Застана на вратата и я загледа, докато тя не усети присъствието му и вдигна поглед.

— Мене ли търсиш?

Той тръгна към нея.

— Защо си излязла от леглото ни?

— Винаги ходя сутрин на литургия.

— Исках да се любя отново с тебе — изрече той с нисък глас.

Виолетовите очи на Ванора се разшириха.

— Отново? Не е за вярване, че искаш да правиш… това на дневна светлина.

Той вдигна рамене.

— Нощ, ден, няма значение. Това се нарича правене на любов, Ванора. Не можеш ли да го кажеш?

— Обичаш ли ме, Лъвско сърце? — Зашеметеното му изражение отговори на въпроса й, защото тя добави: — Не мисля. Това, което направихме, беше съвкупление на две разгонени животни. Останах в параклиса след литургия, за да се моля за прошка.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Защо имаш нужда от прошка?

— Не биваше да ти позволявам да извадиш на показ блудната ми природа. Моля се да получа сили да устоя на следващото ти нападение.

Смут се изписа на лицето на Лъвското сърце.

— Нападение? Така ли му казваш? Защо искаш да се противопоставяш на това, което ни доставя удоволствие? Не е грях това, което направихме, защото твоят свещеник изрече думите, които го правят редно в очите на бога.

— Ако не беше подтикнат от страст, никога нямаше да се ожениш за мене.

— Така е, но е твърде късно за съжаления. Стани, съпруго. Ще отидем в залата да закусим и да приемем поздравления по случай брака ни. И твоите хора, и моите трябва да ни видят заедно.

Хващайки я за ръката, той й помогна да се изправи. Отец Кадък избра този момент, за да се появи от сакристията, носейки един лист пергамент в едната ръка и мастилница с перо в другата.

— А, добре, че и двамата сте тук. Подготвих брачния ви документ. Чака само подписите ви.

Лъвското сърце погледна към документа с не особено голям ентусиазъм. Ако откажеше да подпише, бракът щеше ли да бъде невалиден? Остана взрян в пергамента толкова дълго, че отец Кадък се прокашля и поднесе мастилницата под носа му.

— Подписът ви, сър Лъвско сърце.

Макар че Лъвското сърце искаше да раздере документа на парченца, нещо у него не му го позволи. Любовта му към свободата се бореше с желанието да притежава Ванора телом и духом. Желанието надделя, когато той потопи перото в мастилницата и положи подписа си на документа. Когато предаде перото на Ванора, тя отказа да го вземе.

— Подпиши, дете — насърчи я отец Кадък. — Нямаш избор. Деянието е извършено, нали? — запита той, загатвайки за брачната й нощ.

Тя се обърна към Лъвското сърце, лицето й беше като изсечено от строги линии.

— Ще удържиш ли на думата си, сър рицарю? Дафид ще живее ли?

— Да, ще живее.

— Ще го освободиш ли?

Последва дълга пауза.

— Зависи колко добре ми угаждаш. Но не мисли, че можеш да го вземеш за любовник, когато замина. Отец Кадък ще бди да останеш вярна на обета си. — Той фиксира свещеника с пронизителен поглед. — Нали, отче?

Защо го каза? Щом заминеше от Крагдън, за него не трябваше да има значение какво ще прави Ванора.

— Не се страхувай, Лъвско сърце — изфуча тя. — Не бих погледнала Дафид, дори да беше единственият останал мъж на земята.

Хващайки перото, та написа името си на брачния документ, върна го на отец Кадък и изхвръкна от параклиса.