Кони Мейсън
Дръзка любов (6)

6

— Как си, Кейси? — запита Робин, изтръгвайки я от мислите й. — Добре ли се отнасят с тебе? Аз познавам Рой, той е най-добрият от работодателите. А ти сигурно си навила горкия Бен на пръста си. Колкото до Деър… Е, той е друго нещо. Вие двамата да не би…

— Всичко е наред при мене, Робин — побърза да го увери Кейси, преди въпросите му да станат прекалено лични. — Доволна съм от положението си, като се имат пред вид обстоятелствата.

— Добре! Ако имаш някакви проблеми, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи. Не съм толкова далече оттук.

Кейси обмисля няколко минути думите му, преди да вземе решение. Животът на Тим зависеше от нея и ако трябваше да се довери на някого, това беше именно Робин.

— Робин, има нещо — изрече тя бавно, снишавайки глас, като същевременно се отпускаше на стола, току-що освободен от Деър.

— Кажи — отвърна той. — Ще направя каквото ми е по силите.

— Не е за мене, Робин, а за един приятел, който отчаяно се нуждае от помощ. Много скъп приятел.

— Приятел ли? — повтори Робин озадачен.

— Ранен е и няма вероятност да оживее, ако не получи лекарска помощ. Но ще те разбера, ако ми откажеш. Наказанието за подпомагане на избягал затворник е сурово и не бих те молила да правиш нещо против принципите си.

— Приятелят ти е избягал затворник? И е ранен? Може би трябва да започнеш от самото начало, Кейси.

Отначало колебливо, а след това все по-уверено тя обясни как е намерила Тим преди два дни в храсталаците, а след това подробно описа раната му.

— Много ли е зле?

— Куршумът още е вътре. Не мисля, че е засегнал жизненоважни органи, но раната е инфектирана. Има треска, така го открих завчера.

— Защо е избягал, Кейси? Не искам да задавам толкова въпроси, но ако се заема с това, трябва да знам всички подробности.

— Разбирам те, Робин — отговори Кейси. — Единствената ми молба е да не съобщаваш за него на властите, ако решиш, че не можеш да се замесваш.

— Не се притеснявай, че ще предам приятеля ти. Виждал съм много добри хора, пребити до смърт с камшик или обесени.

— Тим е свикнал да бъде свободен. Привлече вниманието на охраната на кораба, когато ме пазеше от… другите. Спечели си врагове и на кораба, и сред пазачите в колонията. Той е прекалено свободолюбив, не се подчинява на никого. Като наказание бил изпратен да работи в каменовъглените мини на север от Сидни.

— Господи! Не пожелавам такава съдба на никого — измърмори Робин.

— Тим не могъл да го понесе. Каза, че по-скоро би умрял, отколкото да стои заровен под земята ден и нощ. Успял да избяга, но бил прострелян. Цяло чудо е, че е стигнал толкова далече, но ще умре без лекарска помощ.

— Казала ли си това на Рой? Или на Деър?

— Не — призна Кейси с нотка на паника в гласа. — Не съм сигурна за господин Рой, но съм убедена, че Деър би го предал.

— Мисля, че неправилно преценяваш Деър, Кейси. Аз съм еманципант, но Деър винаги е бил най-добрият ми приятел. Той изпитва голямо състрадание към хората. Както Рой и Бен.

— Но ако става дума за избягал затворник? Законът наказва онези, които му помагат. Не, Робин, няма да рискувам. Или ти ще помогнеш на Тим, или… или аз ще измисля нещо.

— Кейси, аз ще помогна на приятеля ти.

Сълзи на благодарност избиха по гъстите мигли на Кейси, дълга, треперлива въздишка се откъсна от полуотворените й устни. На Робин му се стори, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждал, и се закле, че няма да позволи на Деър да я направи нещастна.

— Аз… не знам как да ти благодаря, Робин — изхълца Кейси. — Това означава много за мене.

— Знам, Кейси, точно затова се съгласих да ти помогна. Заради това и заради мисълта какво ще се случи с Тим, ако го хванат. Но искам да ми обещаеш нещо в замяна.

— Каквото и да е, Робин.

— Не позволявай на Деър да те нарани. Понякога се държи като истински негодник с жените.

Зелените очи на Кейси се разшириха стреснато. Какво му беше казал Деър? Робин знаеше ли, че тя и Деър са… Боже господи! Да не би Робин да се опитваше да я предупреди относно приятеля си? И тя каза на глас:

— Аз не съществувам за Деър. Не виждам как би могъл да ме нарани.

Робин я изгледа скептично.

— Предупреждавам те, защото не си ми безразлична.

Когато Кейси не отговори нищо, той сви рамене и промени темата. Беше направил всичко според възможностите си, останалото зависеше от Кейси. И той запита внезапно:

— Къде е сега Тим?

— Скрит в бараката, която е служила като затвор. Мога да го навестявам само през нощта, за да му занеса вода и храна. Смених превръзката на раната му, но ми изглежда зле. Куршумът…

— Ще се погрижа, Кейси — прекъсна я Робин. — Има един абориген, който работи за мене и познава билките. Може да намества кости и да вади куршуми. Не се тревожи, ако някой ще излекува приятеля ти, това е Кулонг.

— Поне Тим ще има възможност да оцелее в храсталаците, когато оздравее. А сега, ранен, не би изкарал и един ден. Какво ще направиш, Робин? Как смяташ да му помогнеш?

— Тази нощ двамата с Кулонг ще дойдем след полунощ с фургон. Ще отведем Тим у нас. Ако ми се стори, че е опасно да стои у дома, Кулонг ще го скрие в своето село.

— Благодаря ти, Робин — изрече искрено трогната Кейси, хващайки двете му ръце и навеждайки глава. — Ако има нещо, което мога да направя за тебе, само ми кажи.

— Не ми се иска да прекъсвам такава интимна сцена, но ако смяташ да ме придружиш до фермата на Маккензи, по-добре да тръгваме — изсъска недоволно Деър.

Студеният му поглед прониза Кейси и я превърна в късче лед.

— Деър! — възкликна тя, скачайки на крака. — Не е…

— Не е моя работа с кого се забавляваш, Кейси. Явно снощи съм пробудил у теб жената и сега не можеш да се спреш.

— Внимавай какво говориш, Деър! — предупреди го Робин, ставайки рязко от стола си. — Не знам какво става между тебе и Кейси, но нямаш право да й говориш така. Ако не ми беше приятел…

— Да не се караме, Робин — вдигна рамене Деър. — А Кейси знае много добре за какво говоря. Хайде, време е да тръгваме.

И той излезе, все едно, че не го интересуваше дали Робин ще го последва или не.

— Съжалявам, Кейси — извини се Робин. — Не знам какво му става на Деър напоследък. Обикновено е добър и не е избухлив. Но поради някаква необяснима причина като че ли се е променил в последните няколко седмици. По-добре да тръгвам, иначе ще вземе да замине без мене. И не се тревожи за… това, за което говорихме. Ще се погрижа.

И Робин излезе, за да потърси Деър.

Мег се усмихна доволно, излизайки от скривалището си до кухненския прозорец. Беше отишла в градината да набере цветя, когато гласовете бяха привлекли вниманието й. Присламчвайки се, тя чу всичко и сега разполагаше с жизненоважна информация, която да използва против Кейси О’Кейн.

 

 

Застанала на прозореца, който гледаше към обления в лунна светлина двор, Кейси си пожела той да не беше толкова ярко осветен. Тя знаеше, че сигурно наближава полунощ, и очакваше Робин да се появи всеки момент. За да елиминира и най-малкия риск да я разкрият, тя нарочно реши да остане в стаята си. Тъй като всички мъже от семейството бяха заминали след обяда, тя се беше измъкнала, за да посети Тим и да му каже за Робин. Все още твърде болен, за да реагира рационално, Тим все пак разбра, че ще напусне бараката и ще иде на много по-безопасно място, където ще лекуват раната му.

Изведнъж тя замръзна. Окото й долови слабо движение иззад бараките на осъдените. Появи се неясна сянка и Кейси въздъхна облекчено. Робин беше удържал на думата си. Двете смътно очертани фигури се приближиха към колибата, където лежеше Тим. Фургонът не се виждаше, но тя предположи, че Робин го е оставил някъде на скрито място, за да не се издадат със скърцането на колелетата. Затаила дъх, Кейси напрегна очи, взирайки се в двамата мъже, които се приближаваха към вратата на колибата.

Защо Робин не побърза, замоли се тя безмълвно, докато стомахът й се свиваше на възел. Тогава един неясен звук зад вратата й отклони вниманието й от драмата, която се разиграваше под звездите.

Подраскването на вратата беше достатъчно силно, за да го чуе Кейси, но недоловимо за чуждо ухо. Освен това стаята й беше до кухнята и това й осигуряваше малко уединение.

Деър! Господи, какво прави той тук?

— Моля те, Деър, върви си, късно е и съм уморена — изшептя тя през затворената врата.

— Ако не искаш да влизам в стаята ти, ела при мене навън. Топло е и никой няма да ни безпокои.

— Не! — извика Кейси, обзета от паника. — Не навън. Почакай малко и ще ти отворя.

Поглеждайки през прозореца, тя видя два увити в наметала силуета да излизат от колибата, подкрепяйки трета фигура, отпусната безпомощно между тях. Виждаха се съвсем ясно в призрачната лунна светлина. Дръпвайки завесите, Кейси се обърна към вратата с надеждата, че Деър няма да погледне през прозореца.

— Ела — каза тя, подръпвайки нервно ръба на роклята си.

Той влезе вътре, затваряйки тихо вратата зад себе си. Вгледа се в Кейси и я гледа така няколко минути, преди да каже:

— Взех решение.

Тя застана така, че той се озова с гръб към прозореца.

— Какво решение?

— Ти си ме омагьосала, момиче. Не мога да намеря друго обяснение за начина, по който се чувствам.

— Не съм вещица — отрече меко Кейси.

— Когато влязох днес в кухнята и те видях с Робин да си приказвате така интимно, ми се дощя да го убия. Него, най-добрия си приятел! Ту искам да те взема в прегръдките си, а в следващия миг ми идва да те удуша. Дръж се далече от Робин, Кейси. Ти не го искаш.

— Откъде знаеш какво искам?

— Защото искаш същото, което и аз. Признай си, любов моя, признай това мощно привличане, което съществува помежду ни и което те разяжда така, както и мене. Полудявам, когато те видя с друг, мъж. Дори този мъж да е Робин. Искам те само за себе си.

— Ами моите чувства? Аз… аз не те искам.

— Не те бива да лъжеш, любов моя, и ще ти го докажа — усмихна се Деър, скъсявайки разстоянието помежду им. — Остави ме да те любя, Кейси.

Тя се взря в него, смаяна, че го чува да я моли. От досегашния си опит беше научила, че той взема това, което иска, независимо дали тя му го позволява.

— Ти ме молиш?

— Аз… да, моля те. Искам да бъдем любовници. Ще се справя някак с чувствата, които изпитвам към тебе.

— А ако откажа?

— Тогава… може би ще се поразходя до потока за едно среднощно плуване. Може би студената вода ще угаси огъня, който ти разпали у мене.

— Не… не искам да си тръгваш — заекна безпомощно Кейси. Не можеше да допусне Деър да излезе от тази стая, докато Робин и Тим не са се отдалечили достатъчно от фермата.

Очите на Деър станаха пепелносиви от желание, докато полека привличаше Кейси в прегръдките си.

— Няма да съжаляваш, любов моя — прошепна той дрезгаво. — Заминавам за Сидни утре сутрин и когато се върна, надявам се да имам добри новини за тебе.

Една от причините за пътуването му до Сидни беше да разбере доколко сериозен е бунтът срещу губернатора Блай. Другата беше да помоли губернатора да помилва Кейси. Властта на Блай наистина беше огромна — той контролираше всички страни от живота — данъците, назначенията, даването на земи и труда на осъдените. Деър знаеше, че баща му на драго сърце ще се съгласи с молбата му, макар и да не подозираше каква е причината за нея. Това, както и бъдещите си планове той пазеше за себе си, поне докато не сложеше в ръцете на Кейси акта за помилването й.

Преди тя да го попита какво иска да каже, голямата му длан обгърна лицето й и двамата останаха за миг така. Допирът му внезапно стана непоносимо нежен. Тя усети неравния му дъх на бузата си, когато той я прегърна и я притисна към себе си. Целувката му беше бавна и нежна; езикът му разтвори устните й и изпрати тръпки на желание из цялото й тяло.

С мека решимост той смъкна робата и нощницата от раменете й и ги пусна да паднат в краката й. Под трепкащата светлина очите му се взряха в нея за миг, който й се стори цяла вечност. Блясъкът в зениците му говореше красноречиво за неутолимата му жажда.

Едва ли не с благоговение той погали едното бяло хълмче, преди да сведе глава и да докосне зърното с езика си, галейки набъбналата пъпка. Кейси потръпна. Сякаш всичките й нервни окончания се съсредоточаваха в това място, където действаше езикът му. А после, за да не показва предпочитания, той мина на другото зърно и го раздразни, докато и то не щръкна.

Деър полека я положи на леглото, за миг хвърли дрехите си и се настани до нея.

— Ти си най-привлекателната жена, която някога съм срещал, Кейси — дъхна той в ухото й. Ръката му очерта линията на гърдата й, а после се придвижи надолу по копринения й корем. — И сладка… толкова сладка.

— Деър! — ахна тя, изричайки името му като молитва.

Той спря, за да я целуне, шепнейки любовни думи срещу устните й. Ръцете й се вдигнаха, за да погалят твърдата стена на гърдите му, стройните очертания на талията и хълбоците, заоблените полукълба на седалището. Демоните на страстта накараха ръцете й да се плъзнат и да го обгърнат, и тя изпита възхищение пред твърдата му гладкост, която й напомняше на скулптиран мрамор. Не си беше представяла, че той може да бъде толкова топъл и пулсиращ от живот.

В мига, когато Кейси го намери, Деър трепна силно и извика от удоволствие, толкова интензивно, че граничеше с болка.

— Не, любов моя — ахна той, отмествайки ръцете й. — Не искам тази нощ да свърши, преди да е започнала.

Вихрената му страст я завъртя и тя се отдаде на опитните му ръце и устни, смаяна от мощта на собствената си реакция.

— Деър, хайде — изхлипа тя, докарана за пореден път до ръба на екстаза, за да се види лишена от върховното удовлетворение.

— Скоро, любов моя — успокои я той, докато тя не утихна. После отново започна бавно да я възбужда, докато нетърпението й се превърна в неистова жажда.

— Деър!

Когато той почувства, че тя всеки момент ще експлодира от екстаз, се отпусна върху нея и с коляно разтвори краката й. Твърдостта му я наелектризира, тя го прие в себе си и силните му тласъци й донесоха освобождението, което желаеше.

— Обичам те, Деър! — извика тя, когато екстазът я овладя. След това не помнеше нищо повече.

Погълнат от преследването на собственото си удовлетворение, Деър не чу смайващото признание на Кейси. А ако тя в онзи момент беше осъзнала какво изрича, щеше да се ужаси.

 

 

Изтръгвайки се от заситената си дрямка, Деър с шок разбра, че от прозореца се лее дневна светлина. По дяволите! Не беше имал намерение да спи до толкова късно. Ако имаше някой в кухнята, щеше да го види, че излиза от стаята на Кейси, а той със сигурност не искаше да я смятат за курва. Тя беше невинна, преди той да дойде и да я съблазни, но никой не биваше да знае какво се е случило между тях… още не, във всеки случай.

Зад него Кейси усети, че той се размърдва, и отвори очи, порозовявайки, като си спомни шокиращото си поведение и страстта, която този мъж събуждаше у нея. Тогава видя слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, и стреснато се надигна, обзета от тревога.

— Деър! Съмнало е! — завайка се тя с широко отворени зелени очи, пламтящи в безмълвна молба. — Ами ако…

— Знам, любов моя — въздъхна той. — Съжалявам. Нямах намерение да спя до толкова късно. Но не се притеснявай, ще изляза през прозореца, ако се налага.

Очите му се спряха жадно на нежните хълмчета на гърдите й, които се оголиха, когато тя внезапно се изправи. Какво имаше у тази жена, че го караше да изпитва още и още глад за нея, въпреки факта, че бяха се любили два пъти тази нощ?

Кейси едва потисна едно изсмиване, представяйки си го как провира едрата си фигура през прозореца. Смехът предизвика ответна усмивка.

— Трябва да се усмихваш по-често — каза Кейси, възхищавайки се как се променяше лицето му, как светваше.

— Щях да го правя, ако виждах пред себе си нещо толкова красиво през цялото време.

И очите му отново се върнаха към розовите връхчета на гърдите й, което накара Кейси да осъзнае факта, че е гола от кръста нагоре. Тя бързо посегна към чаршафа, но Деър спря ръцете й.

— Не ги прикривай. Имаш красиви гърди.

Кейси веднага разпозна огънчето на желанието във внезапното вцепеняване на тялото му и в погледа му, подобен на разтопено сребро. Тя се пое остро дъх, усещайки как се предава на магнетизма на мъжественото му присъствие.

— Господи, не ме гледай така! — изпъшка Деър на пресекулки, навеждайки се, за да плени устните й с трескава настойчивост.

Започна да я целува жадно, но когато Кейси се свести, той нерешително я пусна.

— Деър, моля те! Трябва да си вървиш. Не можем… не сега. Със сигурност другите вече са станали. Ами ако те видят да излизаш от стаята ми?

Въздъхвайки със съжаление, Деър се отдръпна с явно нежелание.

— Един ден, любов моя, ние…

Не, размисли той, мъдро възпирайки думите. Твърде рано беше да заявява нещо, за което по-късно би могъл да съжалява. Нямаше представа какви са наистина чувствата на Кейси към него. Той повече или по-малко я беше насилил първия път, когато се любиха, нямайки абсолютно никаква представа, че тя е девствена. Кейси беше още твърде неопитна в страстта, за да взема смислени решения. След като постигнеше помилването й от губернатора Блай, щяха да имат достатъчно време да изследват чувствата си.

Кейси му хвърли кос поглед, очаквайки той да довърши изречението. Когато това не стана, тя се намръщи и направи нетърпелив жест с двете си ръце.

— Моля те, Деър, ами ако някой те види?

Вслушвайки се в молбата й, той се измъкна от леглото, безсрамно демонстрирайки голотата си. Омагьосана, Кейси не можа да откъсне очи от този великолепен образец на сила и мъжка красота. Той беше слаб и строен, но мускулите на раменете, ръцете и гърдите се издуваха под кожата, осеяна с тъмни косъмчета. Дори в покой мъжествеността му имаше щедри размери. Когато се обърна с гръб към нея, тя се възхити на двете полукълба на седалището му и на движението им, докато той обуваше панталоните си. Изчервявайки се виновно, тя сведе очи, когато той се обърна, за да я погледне.

Деър се усмихна сардонично. Беше почувствал, че тя го гледа, и знаеше, че видът му и въздейства. Тази мисъл му хареса.

— Кейси, когато се върна от Сидни, ще имаме дълъг разговор за… за… нас. Дотогава ще ми имаш ли доверие?

Тя нямаше представа за какво говори Деър. Освен ако… Не, тя отказваше да мисли за това. Или за тези странни чувства, които бушуваха у нея. Той я караше да чувства неща, за които само си беше мечтала. Сега знаеше, че ако се беше омъжила навремето за Тим, щеше да пропусне нещо невероятно вълнуващо. Тим някак си не би могъл да й ги даде, колкото и да беше привързана към него. Това означаваше ли, че само Деър имаше властта да я издига до невероятни висоти? Че никой друг мъж освен него не би могъл да предизвика подобни противоречиви емоции?

Деър не я запита какво означава мълчанието й, защото в собственият му ум бушуваше вихрена нерешителност. Но понеже беше практичен по природа, той реши да се задълбочи в чувствата си, когато ще има повече време да се посвети на тази материя. По-наложителна беше нуждата да се измъкне незабелязано от стаята на Кейси.

— Ще стоя в Сидни само няколко дни, любов моя — каза той, обръщайки се към Кейси.

— Деър, само внимавай — предупреди го тя.

Открехвайки вратата, той надникна в празната кухня и въздъхна облекчено, когато не видя никого. На отсрещната страна на широката стая се виждаше вратата на Мег, плътно затворена, а стаичката на Марта беше по-нататък по коридора под стълбите. Затваряйки безшумно вратата зад себе си, Деър изтича през кухнята, хукна по коридора и се качи горе в собствената си стая, сигурен, че никой не го е видял.

Очите на Мег се присвиха опасно, докато наблюдаваха потайното излизане на Деър от стаята на Кейси. След като беше излязла рано сутринта, за да огледа колибата, където се криеше Тим, тя остана скрита в сенките до огнището, затаявайки дъх, за да не накара Деър да погледне към нея. Точно в този момент не й беше изгодно да му разкрива, че знае какво става. В мига, когато той се изгуби от погледа й, тя изпусна дъх и впи отровен поглед в затворената врата на Кейси. Изправяйки рамене, със злобна усмивка, тя се запъти извънредно решително към стаята на Кейси.

Завъртайки дръжката, Мег влезе изненадващо в стаята и хвана Кейси да стои по риза, приготвяйки се да се облече.

— Отвори прозореца! — изрече Мег предизвикателно. — Стаята вони на секс.

— Ка… какво? — ахна Кейси, обръщайки се, за да застане лице в лице с неканената гостенка.

— Кучка такава! И ти си курва като мене, само че аз съм достатъчно честна, за да си го призная.

Тя знае, беше първата мисъл на Кейси, някак е научила за мене и Деър. Борейки се да удържи изражението си възможно най-безстрастно, тя запита:

— За какво говориш, Мег?

— Трябваше да станеш актриса, Кейси, с това твое невинно личице. Но мене не можеш да ме излъжеш. Видях Деър да напуска стаята ти преди няколко минути. Колко време според тебе ще мине, преди да му омръзнеш?

Поради горещия си темперамент Кейси не можа да издържи на обидите на Мег и избухна гневно:

— Как смееш да ме съдиш? Какво правим ние с Деър не е твоя работа. Да не мислиш, че той ще се ожени за тебе? Ревнуваш от мене ли? Затова ли вдигаш целия тоя шум? Достатъчно умна си, за да знаеш, че Деър никога няма да вземе жена с присъда.

— След няколко месеца присъдата ми изтича и ще получа земя — изграчи високомерно Мег, — а на тебе ти остават още години. Щом бъда свободна, чувствата на Деър ще се променят. Той много добре знае какво удоволствие му доставям.

— Ами Марси Маккензи?

— Няма никаква уговорка между тях. Бащите им разчитат на този съюз. А аз съм уверена, че мога да отнема Деър от Марси.

— Ти си луда! — заяви презрително Кейси.

Но Мег не се оставяше да бъде победена толкова лесно. Тя имаше да каже още нещо… още много неща.

Кръстосвайки ръце над пищните си гърди, Мег огледа Кейси от глава до пети, горда с женствената си външност. Именно това беше привлякло вниманието на Деър, когато тя беше пристигнала в имението на семейство Пенрод. И никоя червенокоса никаквица нямаше да й го отнеме. Беше дошъл моментът да разкрие, че знае тайната, която Кейси досега беше пазила толкова ревностно. Злобната усмивка, която изви нагоре крайчетата на чувствените й устни, не предвещаваше нищо хубаво за Кейси и тя беше достатъчно умна, за да го разбере.

— Каза ли на Деър за ранения мъж в колибата зад бараките на осъдените?

Кейси замръзна, обзета от лошо предчувствие. Мисълта, че Мег знае за Тим, я разтърси.

— За… за какво говориш? — запита тя със слаб глас, пълен със страх.

— Не вярвам, че има нужда да ти го обяснявам — отвърна сухо Мег. — Много добре знаеш какво е наказанието за подпомагане на избягал затворник. Много ще ми хареса да видя как ти смъкват кожата от гърба. А може и да те обесят на Джордж стрийт.

Тя знаеше! О, господи, Мег знаеше всичко за Тим. Слава на бога, че Робин го беше отвел снощи и така беше намалил заплахата от страна на Мег.

— Мисля, че ще намериш колибата празна — блъфира Кейси с по-голяма увереност, отколкото усещаше.

— Разбира се — съгласи се Мег със сладък глас. — Ти по някакъв начин си уговорила Робин да подслони твоя приятел. Горкият Робин, той вече е затънал в дългове и всеки момент може да изгуби фермата си. Ако се разбере, че е помогнал на избягал затворник, ще загуби всичко, включително и свободата си. Законът е доста стриктен в това отношение.

На Кейси вече й беше извънредно трудно да диша. Явно Мег знаеше всички подробности и планираше да използва тази информация за свои собствени цели, каквито и да бяха те.

— Мег, не знам откъде си научила всичко това, а и няма значение — каза Кейси. — Онова, което има значение, е, че животът на един човек е заложен на карта. Тим не е престъпник в обикновения смисъл на тази дума. Познавам го от цяла вечност. Той е ранен, Мег, а Робин се съгласи да му помогне. Нямаш ли милост? И ти си осъдена, за бога!

Гласът й трепереше от страх; боеше се не за себе си, а за Тим и Робин.

— Сержант Граймз в Парамата е… м-м… мой много добър приятел. Сигурна съм, че ще се заинтересува от това, което знам. За какво ми е да изпитвам милост? На никого не му домиля за мене, когато имах нужда от това. А и чух, че някои висши офицери се интересуват от земята на Робин. Когато той отиде в затвора, имотът му ще бъде лапнат веднага. Виждаш сама, Кейси, една дума от моя страна със сигурност ще ми спечели тлъста награда.

— Мег, не, дори ти не би могла да бъдеш толкова безсърдечна. Робин е приятел на семейство Пенрод, помисли как ще реагира Деър.

Кейси би направила всичко, само и само да попречи на Мег да предаде Тим на властите и да съсипе живота на Робин. Гордостта й излетя през прозореца, когато стана дума за човешки живот.

— Деър няма да узнае — изсумтя гордо Мег, поставяйки Кейси в неизгодна позиция. — Кой ще насочи пръст към мене? Ти ли? Тебе отдавна няма да те има тук. Както и да е, има нещо, което можеш да направиш, за да ме убедиш да си затворя очите за цялата тази работа.

— Ще направя всичко, Мег, всичко — обеща бързо Кейси. — Само да забравиш, че знаеш за Тим и Робин. Ще върша твоята работа, ще…

— Има само едно нещо, което искам от тебе, Кейси — прекъсна я грубо Мег.

— Какво? — запита Кейси, готова да се разплаче, с лудо разтуптяно сърце.

Гласът на Мег беше суров и безмилостен, без никакви следи от съчувствие.

— Трябва да се махнеш оттук. Да изчезнеш безследно. Това е цената за мълчанието ми.

— Със сигурност се шегуваш! Къде да отида? Какво да правя?

— Ти си изобретателна — вдигна рамене Мег с абсолютно безразличие. — Ще оцелееш. Във всеки случай, това не е моя грижа. Искам да те няма… до довечера.

— Ако… ако замина, ще обещаеш ли да не казваш на никого за Тим? — осмели се да запита Кейси, съмнявайки се в добрата воля на тази измамница.

— Имаш думата ми — излъга Мег с лекота. — Но трябва да тръгнеш днес.

Напрегнато, осезаемо мълчание изпълни стаята, докато Кейси претегляше възможностите си. Ако откажеше да се подчини на ултиматума на Мег, Тим и Робин щяха да пострадат. А Робин се беше забъркал в това само за да й помогне. Не заслужаваше да загуби земята и свободата си заради нещо, което не го засягаше. А трябваше да мисли и за Тим. Без лекарски грижи той най-вероятно щеше да умре. В края на краищата, тя нямаше никакъв избор.

— Е? — запита нетърпеливо Мег. — Какво решаваш? Бъдещето на Робин зависи от твоя отговор.

Объркана и отчаяна, Кейси, отговори едва-едва:

— Ще замина утре.