Кони Мейсън
Дръзка любов (20)

20

Тед Маккензи взе стълбите за секунди и влезе, без да чука, прекъсвайки вечерята на Бен и Рой. Той току-що беше научил от Робин, че предния ден Марси и Кейси са взели фургона и още не са се върнали. Рой и Бен естествено предположиха, че жените са останали да преспят у Маккензи заради лошото време.

— Тед! Какво има? — запита Рой с нарастващо безпокойство. — Марси и Кейси при тебе ли са?

— Няма ги и ми се иска да знам къде са — отвърна Тед, тревожно прокарвайки дебелите си пръсти през оредяващата посивяла коса. — Нещо ужасно се е случило с дъщеря ми, чувствам го.

— Успокой се, Тед, и разкажи какво става — започна да го увещава Бен. — Марта ни каза, че Марси пожелала да те посети и уговорила Кейси да дойде с нея. Ако ни беше казала, някой от нас щеше да ги придружи. Предположихме, че лошото време ги е накарало да останат да преспят у вас.

— Те изобщо не са идвали у дома, Бен. Тази сутрин един от моите работници намерил бивола и фургона на около две мили по пътя. Изобщо не ми беше хрумвало, че може Марси да е карала фургона, докато не спрях преди малко при добитъка и Флечър ми каза, че жените са тръгнали още вчера. Ако знаех, нямаше да го връщам. Да не си полудял, човече, че ги си пуснал сами? Къде са могли да изчезнат?

Силно озадачен, Рой се опита да разбере какво му говори Тед. До този момент беше смятал, че Марси е отишла на по-дълго посещение при баща си.

— Кажи ми точно къде е бил открит фургонът, Тед. Твоят работник не е ли намерил нещо друго? Никакви следи, за да разберем какво може да се е случило с жените?

— Къде е дъщеря ми, Рой? — запита Тед задавено. — Освен нея друго нямам. Бих направил всичко, само да си върна момичето. — Кейси изобщо не го интересуваше. Само дъщеря му беше от значение. — Твоя е вината, че си ги пуснал да пътуват сами.

— Седни, Тед — подкани Рой измъчения си съсед. — Сега ни разкажи всичко, което знаеш. Нали разбираш, не бих допуснал нещо да се случи на Марси. Нямах представа, че без да ни каже, ще тръгне на път. Ако го беше направила, някой от нас двамата щеше да я придружи. Според Марта тя е решила внезапно, след като ние излязохме да си вършим всекидневната работа.

Изгълтвайки чая, който Бен сложи пред него, Тед се успокои достатъчно, за да каже:

— Фургона намериха на един пуст участък от пътя, на около две мили от дома ми. Съобщиха ми го късно през деня. Веднага отидох там да вида какво става. Наоколо нямаше никакви следи, не се знаеше кой е карал фургона или защо е бил изоставен, макар веднага да познах, че е вашият. Едва когато се върнах преди малко, научих, че това има нещо общо с дъщеря ми.

— Намери ли нещо, което да подскаже какво се е случило?

— Нищо — повтори Тед. — Но трябва веднага да тръгнем да я търсим. Кога ще можете да се приготвите?

— Мислиш ли, че разбойниците… Бен спря, не можейки да продължи.

— Нарочно не допуснах такава възможност, макар че всички признаци сочеха точно към това. Две жени не могат да изчезнат внезапно, без никаква причина, а разбойниците напоследък доста често шетат наоколо.

— Ще събера няколко души — каза Рой. — След час тръгваме.

След по-малко от час няколко мъже, включително Бърлу, следотърсачът абориген, Робин и двама от осъдените работници, на които можеше да се разчита, се приготвиха да тръгнат да търсят изчезналите жени.

Едва бяха потеглили, когато се натъкнаха на самотна фигура, която куцукаше по утъпкания път. Беше жена, чийто съсипан вид и пълна изнемога свидетелстваха за преживените изпитания.

— Марси! — извика Тед, скочи от коня и хукна към дъщеря си.

— Татко!

Тед стигна до нея точно навреме, когато последните й сили я напуснаха и тя бавно започна да се свлича към земята. Ръцете му я подхванаха миг преди тя да падне.

— Насам — нареди Рой, поемайки нещата в свои ръце. — Тя изглежда изтощена, да я сложим да легне. Ще кажа на Марта да я съблече и да се погрижи за нея.

— Цялата гори в треска — обади се Тед, силно разтревожен.

Докато Рой и Тед се суетяха около Марси, Бен и Робин внимателно се взираха в пътя с отчаяна надежда да открият Кейси. Времето минаваше мъчително бавно. Със свити сърца те постепенно започнаха да осъзнават, че няма да я намерят. Очите им се срещнаха в неизказана тревога и двамата се насочиха обратно към къщата. Само Марси можеше да обясни защо Кейси не се връща. Когато Бен се опита да влезе в стаята й, за да я пита, Тед не му позволи, докато тя не бъде изкъпана и сложена в леглото. До момента още никой не осъзнаваше колко тежко е болна Марси, но ясно се виждаше, че положението й е сериозно.

Разхождайки се неспокойно пред стаята на болната, четиримата мъже трепнаха, когато вратата се отвори и Марта излезе в коридора.

— Как е тя? — запита притеснено Тед.

— В съзнание ли е? — обади се Рой.

Марта поклати отрицателно глава, в очите й се четеше смут. Макар че не харесваше Марси, никога не беше пожелавала тя да умре или да страда ненужно.

— Много е болна, господине. Направих всичко, каквото можах. Тя само шепне, а възпалението в гърдите не й дава да диша. Има ли лекар наблизо?

— В Сидни — обади се Робин. — Тръгвам веднага, ако това е вашето желание, господин Маккензи.

— Да — каза Тед. — И се моля на бога дано не е твърде късно.

— Можем ли да говорим с Марси, Марта? — запита Рой с надежда. — Ще ни разбере ли, ще може ли да ни отговаря? Наложително е да узнаем какво се е случило с Кейси и защо тя не се връща.

— Марси чува и може да отговаря, господине — отвърна Марта, тревожейки се също като останалите за съдбата на Кейси. — Дали ще може да ви отговори, това само господ знае.

— Ще рискуваме — отвърна Бен, хванал дръжката на вратата.

— Чакайте! — намеси се Тед. — Няма да позволя да тревожите моето момиче. Тя е болна, има нужда от почивка.

— Тед — обади се укоризнено Рой, вече изгубил търпение. — Става дума за още един живот. Нима забрави за Кейси?

Тед се изчерви, защото в действителност не го интересуваше никой друг освен дъщеря му. Някаква си бивша затворничка не беше достойна за вниманието му. Но явно семейство Пенрод много уважаваха тази жена.

— Добре — изрече той намусено. — Можете да говорите с нея, но само за малко.

Мъжете влязоха в стаята, където Марси се мяташе в леглото си. Лицето й беше зачервено, дишането — учестено и хрипкаво. Лекото повдигане и спускане на гърдите й едва се долавяше под чаршафите. Тя обърна глава, чувайки звука от отварянето на вратата, и се приготви за пороя от въпроси, свързани с Кейси.

— Марси — изрече Тед, отмятайки русите кичури коса от пламналото й лице, — Рой иска да ти зададе някои въпроси. Ако си твърде уморена, ще дойдем пак по-късно, но и аз искам да разбера, също както и той, какво се е случило. Можеш ли да говориш, скъпо дете?

Събирайки изчерпаните си сили, Марси кимна и поде с прекъсващ се глас:

— Д… добре, татко, ще се опитам. Искам да ви кажа всичко.

— Къде е Кейси? — запита Рой, преди Тед да беше успял да отвори уста.

Очите на Марси се затвориха, когато пристъп на болка изкриви устата й в гримаса.

— Кейси е мъртва — излъга тя убедително с глас, не по-силен от едва доловим шепот. — Разбойниците я убиха.

Бен си пое остро дъх и това породи чувство за вина у Марси, но тя бързо я сподави, когато помисли за детето на Деър.

— Мъртва? Сигурна ли си? — запита Бен, целият разтърсен. — Как? Как успя да избягаш без нея?

Тонът му тежеше от неизказано обвинение и Тед скочи в защита на дъщеря си.

— Какво намекваш, Бен? Че Марси е отговорна за смъртта на Кейси?

— Не, разбира се, че не — отрече Бен. — Просто искам да знам как е умряла Кейси.

— Бяхме обградени от разбойници, на около една-две мили от дома на татко — изрече със слаб глас Марси. — Те ни завлякоха със себе си в храсталаците, възнамеряваха да… да ни изнасилят. Оставиха Кейси за някакъв мъж на име Големия Джон. Той трябваше да се присъедини към тях в лагера им. Беше… беше ужасно.

— Кое беше ужасно? Те… сториха ли ти зло? — запита Тед. Марси поклати отрицателно глава.

— Не. Когато се стъмни, започнаха да пият и ние с Кейси измислихме план да се измъкнем и да се скрием сред дърветата. Аз тръгнах първа, но когато дойде редът на Кейси, техният водач Бърт я хвана. Разяри се, когато разбра, че аз съм изчезнала, и… видях го да напада Кейси. После всички й се изредиха. Тя не можеше да оживее… толкова много кръв… След това не посмях да чакам повече. Не спрях да тичам, докато не стигнах до имението Пенрод.

— Възможно ли е да си сгрешила? — запита остро Рой. — Може би Кейси само е била ранена?

— Ако тръгнем сега, татко, лесно ще намерим следите на тия негодници. Нямат шанс, ако Бърлу ни е водач.

— Не! — изпъшка Марси, събирайки мислите си. — Тя е мъртва. Последното, което чух, беше Бърт да казва на останалите, че Кейси е мъртва. Безполезно е да я търсите.

Тя толкова се разстрои, че Тед прекрати разпита, изкарвайки всички от стаята.

— Какво мислиш, татко? — запита Бен, когато останаха сами.

— Марси е много болна, синко. Надявам се лекарят да пристигне навреме — прибави той многозначително.

— Не исках това да кажа. Говорех за Кейси.

— Знам какво искаше да кажеш, Бен, но се опитвам да не мисля за това. Кейси ми беше като дъщеря. Всички я обичахме. Ако Марси се кълне, че е мъртва, трябва да е вярно.

— Да — съгласи се Бен с тихо примирение. — Все пак ще претърся наоколо както трябва. Робин може да се присъедини към мене, след като се върне от Сидни заедно с лекаря.

Състоянието на Марси се влоши през нощта. Дрезгавото й дишане и болезнените хрипове късаха сърцата на всички в къщата. Виждаше се, че стои на прага на смъртта. Според Марта, която бдеше край леглото й, Марси непрекъснато викала Деър и често споменавала похитителите си, мятайки се в пристъпите на треската. Тед не беше на себе си от мъка и не можеха да го отстранят от леглото на дъщеря му. Очаквайки най-лошото, Рой и Бен не се отдалечаваха от къщата през дългите часове на треската.

 

 

По-късно през деня, докато баща и син споделяха набързо приготвения обяд, се чу силен шум пред вратата и това наруши мрачните им мисли.

— Робин идва с лекаря! — извика Бен, скачайки на крака.

— Рано е — отвърна Рой, тръгвайки след Бен към вратата.

Тед беше на горния етаж при Марси и не знаеше какво става долу.

Един висок, слаб мъж, подкрепян от друг, също толкова слаб, влезе с накуцване в двора. Отначало никой не позна брадясалия странник в одърпани дрехи, който се облягаше тежко на рамото на спътника си. Външността на двамата мъже издаваше, че са преживели невероятни изпитания.

— Исусе! — извика Бен, треперейки от вълнение. — Това е Деър! Деър се върна, тъкмо навреме.

Рой хукна към двамата мъже, освободи непознатия от товара му, подпомогнат от Бен, и двамата подкрепиха Деър.

— Какво се е случило, синко? — Очаквахме те да се върнеш преди седмици, когато падна първият сняг по планините.

— Добре съм, татко — направи гримаса Деър, с което опроверга думите си. — Имах лошия късмет да падна и си счупих крака на няколко места по време на експедицията. Брад Търнър, водачът, който е и малко лекар, го оправи и остави Милт, този човек тук, да ме наглежда, докато се върнат. Но те не се върнаха. Страхувам се, че са се загубили някъде в планините. Ако не бях ранен, и аз сега щях да бъда с тях.

— Слава на бога, че си бил ранен — извика разгорещено Бен. — Много хора не се върнаха от Сините планини. Други се губиха с месеци, дори с години. Много сме задължени на Милт, задето се е грижил за тебе.

— Страхувам се, че не бях много доволен, че останах — призна Милт, отправяйки виновна усмивка към Деър. — Но както излезе, ние с Деър сме били късметлиите.

— Добре дошъл и остани при нас колкото искаш, Милт — изрече Рой с благодарност.

— Благодаря, господин Пенрод, но по-добре е веднага да се върна в Сидни и да съобщя на властите. Може би, когато дойде пролетта, ще тръгна да търся изчезналите изследователи.

— Най-напред хапни и се освежи — посъветва го Рой. — Ще помоля някого да те откара в града с фургона.

— На драго сърце приемам — отговори Милт с усмивка. — Чувствам се така, сякаш съм вървял цял един живот.

Докато Деър и Милт поглъщаха поднесената им храна, Рой се въртеше нервно. Никак не му се искаше да казва на Деър за смъртта на Кейси. А предвид сериозното състояние на Марси беше напълно възможно болестта да я сломи. Щеше да бъде горчив удар за сина му, помисли той, след като беше преживял такива изпитания в планините. В края на краищата самият Деър подхвана темата.

— Къде е Кейси, татко? Още е при вас, нали?

Най-голямата тревога на Деър през седмиците, които прекара на легло, беше не собствената му безопасност, а тази на Кейси. След последната им среща в нощта, преди да замине, той се страхуваше, че тя може да е решила все пак да се махне оттук.

Погледът, който си размениха Рой и Бен, внезапно смрази сърцето на Деър. Усещайки, че се надига семейна криза, Милт се извини и отиде да се преоблече в дрехите, които Бен предвидливо му беше осигурил.

Гласът на Деър проряза настъпилата тишина:

— Какво криеш, татко?

 

 

Докато Деър слушаше разказа за ужасната трагедия, Марси се посъвзе, разбирайки в пристъп на внезапно прозрение, че умира и всичките й интриги са били напразно. Погледът й се фокусира върху баща й, който не се отделяше от леглото й.

— Татко — изстена тя отпаднало.

— Дъще? — отзова се Тед, преглъщайки сълзите си. — Тук съм.

— Умирам ли?

— Лекарят скоро ще дойде — отговори той уклончиво.

— Кажи ми, татко, не ме е страх.

— Никой от нас не е господ, дъще. Ако ми беше по силите, нямаше да страдаш. Какво се случи с наметалото, което ти купих? Не го носеше, когато се натъкнахме на тебе вчера сутринта.

Крайно изтощена, Марси затвори очи, изпитвайки огромна вина. Ако трябваше да умре, не искаше да се изправи пред Създателя с грях, опетнил душата й. Трябваше да каже на баща си истината за Кейси, докато още имаше дъх в гърдите си.

— Татко, за Кейси…

— Не се измъчвай, дъще. Ще ми кажеш по-късно.

— Не може и да няма по-късно. Съжалявам за всичко, татко.

Мислейки, че Марси намеква за това, че беше накарала Деър да се ожени за нея в замяна на освобождаването на Кейси, Тед отвърна:

— Ти направи благодеяние на тази жена, дъще. Тя беше помилвана и позна малко свобода преди смъртта си.

— Не, татко, тя… не е…

Гласът й секна, хриптенето в гърдите не й позволяваше да говори. Ако Деър беше тук, помисли тя, започвайки да се унася.

И тогава, като по някакво чудо, желанието й се изпълни, Деър коленичи до нея. Беше брадясал, облечен в дрипи, но Марси би познала любимото му лице навсякъде и винаги. Ако подозренията й бяха верни, значи животът й си отиваше и тя имаше много малко време, за да разясни нещата с Деър. Той имаше право да узнае за съществуванието на детето си.

— Деър… ти се… върна.

— Тук съм, Марси. Трябва да се оправиш — каза той, дълбоко трогнат от тежкото й състояние.

— Страхувам се… че е… много късно — изпъшка болезнено Марси. — Искам… да ми простиш.

— За каквото и да е, прощавам ти.

— Кейси…

— Какво за Кейси? — запита той остро. — Има ли нещо, което трябва да знам?

— За бога, не я измъчвай! — укори го Тед. — Не виждаш ли, че…

— Всичко е… наред, татко. Трябва… да кажа на Деър… Кейси не е…

— Какво да ми кажеш? Кейси не е какво?

— Прости ми. Иди потърси…

Изведнъж дъхът й замря, стегнат в гърдите като пленена птица, и тя не можа да отрони нито дума повече. Само силното хриптене и измъченият дъх, излизащи от посинелите й устни, свидетелстваха, че е още жива.

— Какво искаше да каже? — запита Деър, поглеждайки към Тед за някакво обяснение.

— Тя не е на себе си от треската — обясни скръбно Тед. — Мисля, че съжалява, задето… задето настоя да се омъжиш за нея, докато всъщност си обичал Кейси.

Когато Рой каза на Деър всичко, което знаеше за отвличането на Кейси и Марси, както и оскъдните факти около смъртта на Кейси, той отказа да повярва, че жената, която обичаше, е мъртва. Нямаше ли да почувства със сърцето си, ако неговата любов вече не пристъпваше по земята? Първата му мисъл беше да се втурне в стаята на Марси и да изтръгне истината от нея, докато Рой не му каза колко болна е съпругата му. Пневмония, както подозираше, докарана от силната простуда. Те знаеха от години, че дробовете на Марси са отслабени, защото като дете често беше боледувала от простуди и възпаления в гърдите.

Забелязвайки, че тя е изпаднала в безсъзнание, Деър нерешително излезе от стаята, но не преди да получи от Тед обещанието, че ще го повика в мига, когато Марси се свести. Чакайки този миг, той се изкъпа, смени дрехите си и се отпусна в леглото за толкова нужната му почивка. Кракът му пулсираше болезнено поради дългия преход до дома и той знаеше, че ще мине още много време, преди да може да си служи с него.

За голямо съжаление на Рой Деър упорито отказваше да приеме смъртта на Кейси, изказвайки намерение да тръгне да я търси, след като се наспи тази нощ. Щеше да вземе Робин и Бен, стига да са съгласни, и Бърлу, който да търси следите. Месеци наред не беше мислил за нищо друго освен за Кейси, колко много я обичаше и колко силно имаше нужда от нея. Последната им нощ беше същински екстаз, много повече, отколкото някога се беше надявал или изживявал. Той беше стигнал до решение през изминалите дълги и самотни дни и нощи в планината, страдайки от болка, студ и глад, без никаква друга компания освен Милт.

Не можеше да живее без Кейси, без любовта й, без нейната нежност. Дори това да означаваше, че трябва да напусне имението Пенрод, за да живее някъде другаде, той смяташе да отведе Кейси и да живее с нея извън ограниченията на обществото. Нямаше значение, че равните нему щяха да го отбягват, че Марси и баща й щяха да го презират, стига да имаше любимата жена до себе си. Може би щяха да се върнат в Англия, стига Кейси да пожелаеше. Можеха да си устроя дом при дядо му, който със сигурност щеше да ги приеме добре. Последната му мисъл, преди сънят да го завладее, беше, че Кейси е жива и отчаяно се нуждае от него.

 

 

На следващата сутрин Робин пристигна заедно с доктора — осъден лекар, депортиран тук, защото в пияно състояние беше направил операция на един лорд. Пациентът му починал и вбесените роднини се погрижили докторът да бъде арестуван за убийство. Процесът му бил светкавичен, присъдата — депортиране. Беше пристигнал в Нов Южен Уелс едва преди шест месеца.

Независимо от героичните му усилия Марси умря в ръцете на баща си малко след като лекарят дойде, без дори да дойде в съзнание. Изтощените й дробове се предадоха, освобождавайки я от страданията. С нея умря и истината за Кейси.

Деър не беше на себе си от мъка. Макар че оплакваше ненавременната смърт на Марси, тревогата за Кейси беше на първо място в съзнанието му. Съпругата му беше мъртва, никой не можеше да й помогне. Но Кейси имаше нужда от него, ако беше жива, в което той твърдо вярваше. Той остана у дома, колкото да погребе Марси до майка й в имението на Маккензи, преди да тръгне да търси Кейси. Бен, Робин и Бърлу го придружиха. Усилията на Рой да го разубеди претърпяха провал, той искаше синът му да не тръгва на път, докато счупеният му крак е толкова зле. Въпреки всички мрачни перспективи, четиримата мъже, нарамили торби с най-необходимото, потеглиха още на следващия ден след погребението и навлязоха пеша в гората близо до мястото, където бяха намерили бивола и празния фургон.