Кони Мейсън
Дръзка любов (13)

13

Потънала в нещастието си, Кейси се разхождаше напред-назад из малката килия. Шест стъпки от единия край до другия, шест стъпки от стена до стена. Едно малко прозорче, високо горе, пропускаше слаба светлина през деня, а за през нощта й отпускаха една свещ. Тя едва понасяше помията, която тук представяха за храна, и през двете седмици зад решетките, беше доста отслабнала. Купчина слама, покрита с проядено от молци одеяло, и служеше за легло.

Кейси не знаеше дали нарочно или не, но не пускаха посетители при нея. Във всеки случай, досега се беше срещнала само с един човек. С Деър. Като познаваше семейство Пенрод, тя силно се съмняваше, че отказват да ги пускат при нея. Единственият човек, който като че ли имаше неограничен достъп до килията й, беше лейтенант Потър. Макар да беше още млад и не беше нито грозен, нито неприятен на вид, на Кейси не й беше до замислената му физиономия или алчния му поглед. Не обръщаше внимание и на безсрамните му забележки или начина, по който нахалните му очи обхождаха тялото й.

Къде е Деър, питаше се тя отпаднало. Нямаше откъде да знае, че тримата мъже от семейство Пенрод още бяха в Сидни, отседнали у своя приятел Дрю Стенли. Бяха пристигнали почти по едно и също време с Кейси, тъй като последваха сержант Граймз и хората му в града, за да осигурят безопасността й.

Бяха се захванали веднага за работа, използвайки влиянието си, за да освободят Кейси. Но за голямо отчаяние и мъка на Деър това като че ли се оказваше безнадеждна кауза. Корпусът на рома, вече напълно овладял колонията под ръководството на Джон Маккартър и полковник Джонстън, смяташе да се възползва от случая с Кейси, за да покаже на хората какви лоши последици може да има подпомагането на затворници, които живееха само малко по-сносно от роби под тяхното жестоко управление. Губернаторът Блай, все още под домашен арест, не можеше да помогне с нищо. Деър, подтикван от отчаяние, беше принуден да се превърне в просител. Фактът, че желаеше да се ожени за осъдена жена, не натежаваше в негова полза.

Докато лежеше отпусната върху купчината мръсна слама, Кейси се пренесе мислено две седмици назад, към пътуването до Сидни, след като я бяха арестували. Как ненавиждаше сержант Граймз, който я беше накарал да измине целия път седнала пред него на коня му. През цялото време й шепнеше неприлични неща на ухото, а дръзките му ръце не преставаха да опипват гърдите, седалището и бедрата й. Тя още носеше белези от стискането на ръцете му по нежната си плът. Но за нейно огромно облекчение нахалството му не стигаше по-далече, без съмнение заради мрачното предупреждение на Деър, както и заради факта, че тримата мъже от семейство Пенрод яздеха недалеч тях.

След като Кейси пристигна в Сидни, лейтенант Потър веднага пое нещата в свои ръце и я затвори в килията, където се намираше и сега. Оттогава насам често я беше посещавал, за да я измъчва със заплахи за несигурното й бъдеще. Потънала в униние, Кейси трепна силно, когато вратата на килията се отвори и пропусна мъчителя й, ухилен до ушите.

— Да знаеш, че процесът ти е насрочен — осведоми я Потър. — Ще бъде вдругиден. Съдия Адвокейт и членовете на Корпуса ще решат съдбата ти.

Кейси не каза нищо, взирайки се в него с помръкнал поглед. Със сигурност нямаше да я обесят, задето е помогнала на Тим. Тя знаеше, че редовно окачват осъдени на бесилката, издигната на Джордж стрийт, понякога и жени изкачваха този ешафод. Но, боже господи, тя не искаше да умре; не заслужаваше да умре заради стореното! Лека-полека тя осъзна, че Потър още стои пред нея.

— Имам известно влияние, както знаеш — намекна той хитро. — Можеш да си помогнеш, като се покажеш мила към мене.

Кейси премига, не беше сигурна, че разбира.

— Да не би да намеквате, че аз… че ние…

— Не си глупава, Кейси, знаеш за какво говоря — изсъска Потър. — Искам те още от момента, когато те доведоха под мое попечителство. Ти не си невинна. Сигурно такива мъже като тримата Пенрод добре са се възползвали от това, което предлагаш. И аз съм добър колкото тях. Отвори си краката доброволно за мене и ще се погрижа да ти дадат по-лека присъда.

— Върви по дяволите! — избухна Кейси. — Можеш да ме насилиш, но всички в колонията ще научат, когато бъда изведена пред съда. Сигурна съм, че гордостта ти ще пострада, когато свърша с тебе, освен ако не се смяташ на едно и също равнище със сержант Граймз, който се опита да ме изнасили.

Сините му очи станаха студени като кремък и ръцете му се свиха в юмруци.

— Малка кучка такава! Все пак ще те имам! — обеща той със заплаха в гласа. — И няма да бъде толкова приятно, колкото щеше да е, ако се беше съгласила да стане доброволно.

Обръщайки се рязко, той излетя от килията, като остави Кейси разтреперана от ярост и страх.

Макар че горещо се молеше само да зърне Деър, желанието й не можа да се сбъдне. След два дни един мрачен лейтенант Потър я отведе в резиденцията на губернатора, където трябваше да бъде съдена. Не присъстваше никой друг освен съдия Адвокейт и трима други съдии, до един членове на Корпуса, които щяха да бъдат съдебни заседатели и да решат как да бъде наказана. Като в мъгла тя изслуша обвиненията срещу себе си, оставайки безмълвна през цялото време. Но неочакваният шок беше появата на Робин Флечър в залата — с хлътнали очи, изтощен от дългите седмици в затвора. Като че ли щяха да ги съдят заедно по едно и също обвинение. Не им дадоха възможност да разменят и една дума помежду си, но погледът, който той й хвърли, беше изпълнен с обич и насърчение. Кейси се поокуражи, докато лукаво подсмихващата се Мег не беше повикана в залата, за да даде показания.

Хвърляйки й поглед, изпълнен с огромна ненавист, Мег започна с висок и ясен глас да обвинява Кейси, разказвайки всичко, което знаеше, за Тим и за участието на Робин и Кейси в успешното му бягство. Това продължи доста време. Когато свърши, на Кейси не й остана какво да каже, освен енергично да отрече, че е откраднала ценности, принадлежащи на семейство Пенрод. Колкото до обвинението в подпомагане на избягал затворник, вината й беше твърде явна. Защитата на Робин не беше никаква защита. Вината им беше неоспорима.

Когато ги накараха да кажат къде е Тим О’Мали, и двамата казаха само, че вероятно е умрял в храсталаците от раните си. Тогава Мег, понеже нямаше друга информация, която да предостави, беше освободена. Коленете на Кейси трепереха, докато съдията със строгото си лице отправяше свъсен поглед към нея.

— Госпожице О’Кейн, обвинението срещу вас е сериозно — каза той със заплашителен тон. — Престъплението очевидно е било извършено доброволно. Нямам друг избор, освен да…

Изведнъж се чу силен шум отвъд затворената врата. Трепет пробяга по тялото на Кейси, когато Деър преодоля възпиращите го ръце на двама войници и влетя в залата.

— Какво означава това? — излая стреснатият съдия.

— Госпожица О’Кейн е моя годеница — заяви Деър на висок глас. — Настоявам да я освободите!

— Настоявате?! — извика лейтенант Потър. Досега той беше стоял, без да се обажда, в задната част на залата и беше наблюдавал развитието на процеса. — Тази жена е извършила тежко престъпление и трябва да бъде наказана.

Потър не повярва на ушите си, когато Деър обяви, че Кейси е негова годеница. Един меринос да се ожени за такава жена — не, това излизаше извън границите на всяко въображение.

— Смятам, че аз съм съдията тук — изрече хладно съдия Адвокейт, поглеждайки над дългия си нос към нахлулия млад фермер. — Лейтенант Потър е прав да казва, че е извършено престъпление и трябва то да бъде наказано. Присъдата на този съд е, че госпожица О’Кейн трябва да изтърпи седем години принудителна работа в колонията под надзора на лейтенант Потър.

— Но тя беше помилвана! — извика Деър, вече изгубил всякакви задръжки. — Губернаторът Блай й даде пълно опрощение и ние ще се женим!

— А аз току-що отмених този й статут, като й наложих ново наказание! — хвърли му яростен поглед съдията, недоволен от стряскащото изявление на Деър за предстоящата му женитба.

— Тогава моля Кейси да изтърпи наказанието в имението Пенрод и да изпълнява старата си работа като готвачка — настоя Деър.

— Твърде късно е — каза Потър, пристъпвайки напред. Ехидната усмивка, играеща около устата му, изпълни Деър с лошо предчувствие. — Вече помолих госпожица О’Кейн да бъде под мой надзор. Наскоро си купих къща и ми трябва икономка.

— Да ти топли леглото, искаш да кажеш! — изфуча Деър с отвращение в гласа. — Само да си я пипнал, ще те убия!

— Стига! — изрева съдията, надигайки се от стола си. — Изведете го оттук. Вържете го, ако трябва, но не го пускайте до жената. Вярвам, че е в неин интерес да е под надзора на лейтенант Потър. Под вещото му ръководство тя ще бъде напълно реабилитирана, след като изтекат седемте години.

Ругаейки и дърпайки си през цялото време, Деър беше принуден да излезе от залата, оставяйки Кейси в абсолютен шок. Да живее под един покрив с лейтенант Потър! Знаеше точно какво ще произтече от това. Той си беше наумил по един или друг начин да я има. Тя внезапно осъзна гласа на съдията и се насили да изслуша думите му.

— Робин Флечър, вашето помилване също е отменено. Налагам ви наказание от седем години тежък труд и конфискация на цялото имущество, което се води на ваше име. Ще бъдете прехвърлен в каменовъглените мини, където ще изтърпите цялото си наказание.

Робин се сви, фигурата му като че ли се смали. Това беше равносилно на смъртно наказание. Никой не можеше да оцелее седем години в каменовъглените мини.

— Прости ми, Робин, — изхлипа Кейси, цялата потънала в сълзи. — Аз съм виновна за всичко. Не съм искала да стане така.

Отговорът на Робин не достигна до нея, защото пазачите го изтикаха навън, преди думите да излязат от устата му. Но съкрушеното му лице ясно показваше мъката му, която само подсили огромното чувство за вина на Кейси.

Дадена на служба при лейтенант Потър, тя влачеше крака след него на излизане от резиденцията на губернатора, съзнавайки, че Деър е завинаги загубен за нея. Тримата мъже от семейство Пенрод гледаха невярващо, когато Кейси се появи на вратата.

— Почакайте — извика Рой, преди да я отведат. — Искам да говоря с нея.

— Казвайте каквото имате да си казвате и побързайте — изръмжа Потър; киселото му изражение показваше неудоволствието му.

Рой се намръщи, ядосан, че не може да поговори насаме с Кейси. Но двамата с Деър се приближиха предпазливо към нея под зоркия поглед на лейтенанта. Думите им, предназначени да й вдъхнат кураж, само засилиха копнежа й да се върне в имението заедно с тях. Бен се приближи незабелязано към Кейси. Тя замръзна, после се отпусна, когато почувства как Бен пъхва нещо студено и твърдо в ръката й. Свивайки юмрук около острието, Кейси го скри в гънките на полата си и му поблагодари с очи.

Насърчителните думи на Деър още ехтяха в ушите й, когато лейтенант Потър я поведе към малката си къща недалече от центъра на града: „Дръж се, любов моя. По един или друг начин ще те отърва от всичкото това.“ Но думите, които трябваше да събудят надежда, само я потопиха в още по-дълбоко отчаяние. Тя вече бе причинила наказанието на един човек и не можеше да понесе същото да стане и с мъжа, когото обичаше.

Кейси изгледа сърдито Потър, когато той я бутна да влезе в малката къща, която наскоро беше купил. Тесният коридор водеше към приемна, оскъдно обзаведена с груби мебели. Към спалнята и трапезарията се отиваше по друг тесен коридор, извеждащ от приемната. Отзад бяха кухнята, кабинетът и една малка слугинска стая. Къщата беше малка по всякакви стандарти и съвсем не от най-удобните, но достатъчна за един ерген, какъвто Потър веднага изтъкна, че е.

— Задължението ти ще бъде да готвиш, да чистиш и да се грижиш за… нуждите ми — намекна той незабавно. — Ще направиш добре, ако гледаш да ми се харесаш, защото мога да бъда много щедър, ако съм доволен. Седем години изглеждат много време, но ще видиш, че не съм труден работодател.

Кипейки в безсилен гняв, Кейси знаеше какво точно трябва да прави, за да бъде Потър доволен.

— Ще изпълнявам задълженията си възможно най-добре — изрече тя през стиснати зъби. — Само домакинските задължения.

Троснатите й думи не оставиха у него никакво съмнение, че тя няма да иска да изпълнява по-лични услуги.

— Ще правиш каквото ти кажа — изсъска Потър с опасно блеснали очи. — И ще започнеш още сега. Отдавна те чаках.

Преди Кейси да разбере намерението му, той я сграбчи през кръста и я вкара в стаята, която трябваше да бъде нейна, хвърляйки я без никакви церемонии на твърдата повърхност на леглото, като запретна полите й. Ухилен при вида на дългите бедра, Потър се хвърли върху нея и ръцете му залепнаха на гърдите й. Ругатня изригна от устата му, когато пръстите му срещнаха многобройните копченца на корсажа, което не му позволяваше да опипа голата й плът. Изведнъж търпението му изчезна и той впи пръсти в деколтето, разкъса корсажа до кръста й и разголи великолепните й гърди.

— Исусе! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал — изстена той, обхващайки стегнатото розово зърно между зъбите си, като го захапа болезнено, преди да го засмуче навътре в устата си.

Борейки се и викайки от болка, Кейси осъзна със силно трепване, че още стиска ножа, който Бен беше пъхнал в дланта й. Някак си беше успяла да го държи скрит през цялото време в гънките на полата си. Положението й беше толкова отчаяно, че убийството изглеждаше за предпочитане пред низките желания на Потър. Тя предпазливо протегна ръката си, докато острието на ножа не се притисна към меката плът на корема му. Изгарян от страст, Потър не усети намеренията на Кейси, докато върхът на ножа не се заби леко в плътта му и той извика изненадан, като моментално се дръпна назад.

— Какво, по дяволите…

— Пусни ме или ще забия ножа — изсъска Кейси със стаена ненавист в зелените очи.

— Малка кучка такава! — изфуча ядосано Потър. — Откъде взе този нож?

— Не е твоя работа — отвърна дръзко Кейси. — Само помни, убила съм веднъж и нямам никакви угризения пак да убия. Казват, че втория път било по-лесно.

— Мога лесно да те обезоръжа — усмихна се зловещо Потър. — Твоята сила не може да се сравнява с моята.

— Разбира се, по-силен си от мене — съгласи се Кейси със сладък глас. — Но само да ме изнасилиш, се кълна, че по някакъв начин, когато най-малко го очакваш, ще ти отмъстя. Може да ми вземеш оръжието, но ще имам други под ръка. Може би ще те нападна, докато спиш, а може би когато влизаш в къщата, или… — Тя сви рамене. — Възможностите са неограничени.

— Не трябваше да вземам убийца в къщата си — изсумтя Потър. Понеже се убеди, че Кейси наистина е в състояние да извърши това, с което го заплашваше, възбудата му се изпари. Той се отмести и се изправи несигурно на крака. — Би трябвало да те набия.

— Хайде, давай — предизвика го дръзко Кейси, вдигайки брадичка. — Но това няма да промени нещата. Остави ме на мира и ще си изпълнявам задълженията, но само ако ме докоснеш…

Тя не продължи, но заплахата беше съвършено ясна.

— Подла курва! — изсъска Потър. — Какво те кара да мислиш, че си нещо изключително? Всички жени имат същото между краката си, някои може би са и по-добри от тебе. Чуй ме добре, Кейси О’Кейн, търпението ми си има граници.

Кейси вдигна рамене и думите му увиснаха злобно и безсилно във въздуха.

Следващите седмици се точеха с мрачно еднообразие. През деня не беше чак толкова лошо, защото Кейси си имаше домакински задължения, които изпълняваше възможно най-добре, за да не дава на Потър поводи за оплаквания, фактът, че той самият си имаше работа през деня, много помагаше за облекчаване на положението й. Макар че не се беше опитал отново да я насили, погледът на присвитите му очи я следваше навсякъде. Тя се държеше възможно най-дистанцирано, защото й беше съвършено ясно, че Потър не е престанал да я иска в леглото си. Беше ясно и че е страхливец, защото се боеше да се обърне с гръб към нея, към една убийца, чиито заплахи успешно го държаха на разстояние.

Когато лейтенантът се връщаше вечер, Кейси правеше така, че яденето му да е готово и да му го поднесе незабавно. След като раздигнеше масата, бързо се прибираше в убежището си. Понякога той я дразнеше много жестоко, друг път седеше нацупен и безмълвен, без да престава да й хвърля бегли погледи. Но засега се държеше на разстояние от нея, за което Кейси беше много благодарна. Не беше сигурна, че може да убие човек, независимо какво я е предизвикало.

В усамотението на мъничката си стая тя се чувстваше най-сигурна. Не заради Потър, а се усещаше запазена от собствените си мисли и копнежи. Деър! Споменът се сливаше със сънищата, когато тя извикваше пред мисления си взор любимото му лице и като свещ, горяща по-ярко и по-силно при вятър, и тя пламваше от припомненото удоволствие. Споделената им страст беше съвсем реална, беше толкова силна, че тя не можеше да я потисне — точно както не би могла да отрече любовта си. Тялото й се бунтуваше при възмутителната мисъл, че друг мъж може да я притежава така, както Деър, да я докосва по места, които само Деър познаваше. Разумът и инстинктът я предупреждаваха, че вече не съществува и най-малката възможност техният брак да се състои. Кой мъж, независимо колко е силна любовта му, ще чака една жена цели седем години?

Къде беше Деър сега, питаше се унило Кейси. Беше ли се върнал в имението заедно със семейството си, потънал в работа? Сещаше ли се понякога за нея? Кейси би останала изумена, както и много доволна, ако можеше да узнае, че мислите и копнежите на Деър много приличаха на нейните.

 

 

Деър не бе в състояние да напусне Сидни веднага след процеса на Кейси. Как би могъл да продължава обичайното си съществувание, когато жената, която обичаше, беше изправена пред всекидневни опасности? Той лесно узна къде живее лейтенант Потър и започна да го наблюдава, надявайки се да зърне Кейси, но за негово съжаление тя не се появяваше. Деър нямаше представа, че й е забранено да използва предната врата и може да излиза само в задния двор, опасан с висока ограда. Доколкото знаеше, Кейси не се беше отбивала в правителствения магазин, защото Потър всеки ден носеше у дома храна и припаси. Никой друг не влизаше и не излизаше от къщата.

Деър не беше стоял бездеен през изминалите седмици. Бе подал петиции до Джон Маккартър, до полковник Джонстън, до всички висши офицери в Корпуса, но резултатите бяха отчайващи. Молбите му останаха нечути. Той толкова пъти отиде в резиденцията на губернатора, че в крайна сметка му забраниха да стъпва в нея. Изтощен от усилията си, отпаднал от умора, Деър стигна до неизбежното заключение, че няма какво повече да направи за Кейси на този етап. Единственото възможно нещо беше да се върне във фермата, да помисли добре и внимателно да планира следващите си действия. Един разговор, случайно дочут на улицата, драстично промени плановете му.

Двама войници се подпираха на стената на резиденцията и си приказваха. Деър спря за миг до тях, когато дочу името на лейтенант Потър.

— Ще отидеш ли да патрулираш с лейтенант Потър утре вечер, Мур? — запита единият войник, редник с безсрамна физиономия.

— Да, а ти, Смит? — отговори Мур.

Той се беше надявал да прекара нощта с предпочитаната си проститутка, вместо да гони избягали затворници.

— Да, отивам, макар че никак не ми се ходи — оплака се Смит.

— Тези затворници са се научили да бягат в храсталаците и човек повече не ги вижда. Освен ако не оберат някой почтен човек или не откраднат някоя овца. Разбойниците са истинска напаст за колонията с тяхното незачитане на закона. Не обвинявам Корпуса, че иска да ги преследва докрай и да ги премахне.

— Не си единственият, който се оплаква от това патрулиране — изхили се мръснишки Мур. — Лейтенант Потър рядко излиза от къщата си, откакто му придадоха онази О’Кейн. Като го чуеш как говори за нея, тя толкова му била навита, че прекарвали цялото свободно време в леглото. Не бих имал нищо против едно такова горещо парче да си отваря краката и за мене. Нищо чудно, че не я изпуска от поглед.

— Май този път няма късмет — изгрухтя Смит. — Сигурно няма да го има няколко дни. Какво ще прави онази сладурана без него? Може да се опита да съблазни ефрейтор Фредерик, когото Потър оставя, за да… я пази.

Поради някаква необяснима причина тази забележка предизвика бурния смях на двамата войници, които се запътиха в противоположни посоки, оставяйки Деър овладян от непреодолимото желание да убие Потър. Възможно ли е това, което говореха войниците, да е вярно, запита се той мрачно. Нима Кейси доброволно е станала курвата на Потър? Не! Той отказваше да допусне подобно нещо. За да не полудее, трябваше да вярва, че Потър не притежава Кейси по начина, по който той я беше притежавал. Въпреки че бе опасно, Деър знаеше само един път, по който да научи истината. Трябваше сам да се срещне с Кейси. Едва тогава щеше да реши дали Потър заслужава да остане жив или не.

Следващият ден мина толкова бавно, че Деър едва ли не подскачаше от нетърпение. Застанал на безопасно разстояние, той проследи лейтенант Потър, докато извеждаше патрула си рано сутринта. Деър се надяваше, че избягалият затворник ще ги кара да го търсят из храсталаците поне няколко дни. Затова започна да се навърта около къщата на Потър, чакайки да се стъмни, за да предприеме каквото беше намислил.

Когато черното покривало на нощта наметна земята, Деър се приближи предпазливо към задната част на къщата. Оградата не беше никакво препятствие, той лесно я прескочи и се спусна безшумно на земята. Една лампа светеше в кухнята и Деър видя през прозореца Кейси да поднася чиния с храна пред един войник, чиито жестове бяха несъмнено много женствени. Въпреки едрата фигура на мъжа Деър веднага разбра причината за веселостта на Смит и Мур, когато говореха за ефрейтор Фредерик. Лейтенант Потър беше избрал най-подходящия човек, когото имаше на разположение, за да пази Кейси — такъв, който не се интересуваше от нея като от жена, но беше достатъчно силен, за да защити собствеността на своя началник.

Деър изчака със затаен дъх, докато ефрейторът се навечеря и отиде в приемната. Кейси бързо си свърши работата в кухнята и изчезна в стаята вдясно. Това беше всичко, което Деър искаше да разбере, и съвсем лесно намери нейния прозорец; изчака, докато светлината угасне, и безшумно се плъзна през отвора.

Още в първия момент, когато видя ефрейтор Фредерик, Кейси беше усетила, че той няма да представлява заплаха за нея като за жена. Беше чувала за мъже като него, но беше очаквала да са с малко по-различна фигура и да имат женствени черти. Вместо това ефрейтор Фредерик изглеждаше доста красив, малко грубоват и достатъчно силен, за да печели награди в състезания по борба. Само погледът и някои жестове издаваха същността му.

Задължението на ефрейтор Фредерик беше да я пази, но бягството изобщо не занимаваше ума й. Къде би могла да отиде? Със сигурност не и при Деър. Вече беше съсипала живота на един мъж и не би могла да понесе мисълта да навлече нещастие на още един.

След като се съблече бързо, Кейси се пъхна под чаршафа, защото силната горещина правеше излишно обличането на памучната нощница. Голотата й беше лукс, който не би си позволила, ако Потър беше тук. Мятайки се неспокойно, тя не чу леките стъпки, прекосяващи стаята. Отначало помисли, че задавените думи идват отвън, от нощната тишина и са само ехо на нейните копнежи. Но тогава почувства топъл дъх на бузата й и усети познатата, мъчително сладка миризма, която винаги я беше възбуждала. Никой друг мъж на света нямаше тази власт над нея.

— Деър.

Думата излезе от устните й в задавен шепот.

— Кейси, любов моя.

— О, Деър, само да беше истински.

— Истински съм, скъпа. Почакай, ще запаля свещта, за да видиш сама. — Той потърси в тъмното и след миг едно трепкащо пламъче разля слабата си светлинка. — Ето — изрече той, обръщайки се към нея. — Сега вярваш ли, че съм истински?

Пружините на леглото изскърцаха, когато той се отпусна до нея, привличайки я в прегръдките си. Тогава устата му бавно се прилепи към нейната — гореща, твърда и жадна, когато стремежът отново да почувства сладостта й го овладя изцяло. Тя се отвори за него и го приветства, подтиквана от пламъка на изгарящата я любов. Толкова беше хубаво отново да се почувства в прегръдките на Деър и тя се топи в ръцете му. Но той изведнъж се отдели от нея и дръпна чаршафа от стройната й фигура.

— Деър, какво има?

Кожата й беше нежна и гладка, без никакъв белег. Деър можеше само да се взира омаян в прекрасното й голо тяло. Ръцете му полека се вдигнаха, погалиха корема и горната част на бедрата й и стигнаха до розовите връхчета на гърдите.

— Той не ти е сторил зло, нали? — запита Деър със стегнато гърло. — Това копеле изнасили ли те? Не виждам белези по тебе.

— Не ме е докоснал, Деър — бързо го увери Кейси. — Този човек е страхливец. Заплаших го с ножа, който Бен ми даде, и му казах, че ще намеря начин да го убия, ако ми посегне. За моя изненада, той ми повярва.

— Слава на бога, че е и глупак, освен че е страхливец — въздъхна с благодарност Деър.

Пренебрегвайки опасността от страна на ефрейтор Фредерик, който можеше да ги чуе, ако беше буден, Деър бързо се съблече и Кейси усети топлите му мускули да се притискат плътно до нейната мекота.

После той започна да я целува. Изгарящи целувки, които накараха главата й да се замае и сетивата и да се разлюлеят. Огнени целувки, които събудиха у нея ответен огън, великолепни, магически целувки, които я накараха да забрави всичко с изключение на това, което ставаше сега с нея. Откъсвайки се нерешително от устните й, Деър намери едно болезнено щръкнало зърно и го засмука като бебе. Тя отвърна, изстенвайки името му. Тогава той започна да прави възхитителни неща с пръстите си, търкайки и галейки, докато тя не разтвори широко краката си и не започна да се извива от удоволствие.

Използвайки езика и ръцете си по забележително умел начин, той почти я подлуди. Докато жаждата не започна да разкъсва тялото й, изисквайки задоволяване.

— Хайде, Деър — подкани го тя, докато малката й ръка намери мъжествеността му, гореща колона от изгаряща стомана, скрита в кадифе.

— Не, любов моя — изпъшка Деър накъсано. — Остави ме да те докосвам. Толкова отдавна беше. Искам да изследвам всеки инч от разкошната ти плът. Нека… Нека…

Небесно, прекрасно чувство започна да се набира у нея, докато пръстите му изследваха влажната й мекота и търсеха най-оросените й дълбини. Тогава устата му я намери и езикът му проникна вътре, където само допреди миг бяха пръстите му; тя изчезна, стопи се в безсетивност, останала само чувства и вълнения. В следния миг екстазът я овладя и я запрати в една бездна без мисъл и разум.

Възвръщайки си бавно сетивата, Кейси почувства бедрото му да се плъзва между нейните — драскащо с космите по него, мускулесто и твърдо. Усещането беше невероятно и тя още веднъж му позволи да изпълни сетивата й и да я отнесе надалече. Той се вмъкна в нея с цялата си твърда дължина, докато тя не почувства страх, че ще се разцепи на две, но не я беше грижа, жаждата й подклаждаше великолепното усещане.

— О, любов моя, толкова си топла, толкова стегната, толкова влажна. Сънувах те седмици наред — изстена дрезгаво Деър, докато хълбоците му се движеха в равномерни, решителни тласъци.

Стиснал седалището й, той лесно размени позициите им и й позволи тя да налага ритъма. Лъскави кичури червена коса гъделичкаха гърдите му, докато Кейси се извисяваше над него, отначало движейки се бавно, а после набирайки скорост, докато свикваше с позата. Посрещайки с радост тласъците й, които идваха отгоре, Деър се задържа на ръба на пропастта за един безтегловен момент, преди да смени отново мястото си с нея, полагайки я под себе си.

— Побързай, любов моя — подкани я той, останал без дъх. — Не мога да чакам повече. Толкова близо съм до небесата, колкото не съм и очаквал.

Чувствените му думи накараха Кейси да изстене и тя експлодира… отново и отново. В мига, когато Деър почувства тялото й да се напряга и ножницата й да го притиска силно, той се отдаде на собствената си изгаряща страст, треперейки и стенейки от екстаз, който граничеше с болка.

— Обичам те, Кейси — прошепна той, докато двамата плуваха в океан от еуфория. — Никога не се съмнявай в любовта ми, каквото и да се случи.

Кейси се сгуши в топлината му, твърде задоволена, за да чува нещо друго освен любовното му признание.

— Винаги съм те обичала, Деър, и винаги ще те обичам — изрече тя.

Умора тегнеше в гласа й, но преди сънят да я призове, Деър я разбуди.

— Не заспивай, любов моя, трябва да бъдем далече оттук преди разсъмване.

— Далече ли? — повтори уморено Кейси. — За какво говориш?

— Ще те отведа оттук. Не мога да те оставя на произвола на човек като Потър. Знаеш ли какво разправял? Хвалел се пред всички, че ти… си споделяла леглото му. И че… ти харесвало.

Думите му стреснаха Кейси и тя окончателно се събуди.

— Но, Деър, това не е вярно!

— Вярвам ти, любов моя, но не мога да понеса мисълта да те оставя при него. Облечи се, тръгваме.

— Къде ще отидем? Няма място в колонията, където да можем да се скрием.

— Може да потънем в гората и да живеем там — отвърна Деър с мрачна решителност. — Ще се установим временно в пещерата.

Кейси поклати глава със съжаление.

— Не, Деър, не мога и не бива да искам това от тебе. Отказвам да те завлека надолу със себе си. Ти имаш твърде много да губиш. Не — възрази тя решително, — няма да тръгна с тебе.

— По дяволите, Кейси, нима ти харесва да живееш тук с Потър? — избухна Деър. — Вярно ли е това, което той разправя за вас двамата?

— Деър! Как можа да го кажеш? За тебе мисля. И за Бен, и за баща ти. Ще оставиш ли Корпусът да конфискува всичко, за което Рой е работил години наред, всичко, което притежава и обича? Не мога да понеса отговорността за подобно нещо.

— Какво искаш да направя? — изпъшка Деър.

— Забрави ме — замоли го Кейси, изхлипвайки. — Нямам право да те моля да ме чакаш седем години.

— Обичам те. Имаш цялото право на света да искаш каквото и да било от мене. Освен да те оставя тук. Някой ден Потър ще прозре хитрината ти и ще те вземе насила. Знаеш го и аз го знам. Моля те, Кейси, не спори, просто побързай и се облечи.

Мислейки, че е сложил край на възраженията й, Деър стана и бързо се облече, но с изненада видя, че тя не е направила същото.

— Кейси…

— Върви, Деър, преди да са те открили — подкани го тя. Това бяха най-трудните думи, които някога беше произнасяла. — Моля те.

— Кой е тук? — долетя един глас откъм затворената врата. — Кой е при тебе, момиче?

— Никой! Няма никой при мене — отговори Кейси, преструвайки се, че току-що се събужда. — Събудихте ме, ефрейтор! Какво искате?

— Кълна се, че чух гласове от стаята ти — изръмжа той с явен скептицизъм. — Влизам.

— Не! Почакайте! Нека… оставете ме да се завия! — И изсъска към Деър: — Върви, Деър, моля те.

Понеже нямаше избор, той се прехвърли през прозореца, но се обърна, за да изрече:

— Ще се върна, любов моя. Някак си ще те убедя, че нищо друго няма значение за мене освен твоята сигурност. С радост ще пожертвам всичко за тебе.

Да остави Кейси беше най-трудното нещо, което Деър някога бе правил в живота си. Той изчезна бързо и тихо — така, както и беше дошъл.

След няколко секунди, когато ефрейтор Фредерик влезе през вратата, той намери Кейси сама, седнала в средата на леглото и увита чак до брадичката.