Кони Мейсън
Дръзка любов (5)

5

Вземайки вързопа с храна и вода, който беше скрила в един шкаф, Кейси излезе от къщата възможно най-предпазливо, също както предната нощ. И точно както предната нощ, Деър я наблюдаваше от прозореца си на горния етаж. Преценявайки, че трябва да е станало полунощ, Кейси излезе полека от сенките и забърза към бараките на осъдените, насочвайки се право към колибата, където беше оставила Тим. Деър излезе след нея и напрегна очи, за да различи малката й фигурка.

Видя я да се промъква зад бараките на осъдените и се спусна след нея, държейки се на достатъчно голямо разстояние, за да не събуди подозрението й. Но когато стигна мястото, където я беше видял за последно, тя беше изчезнала, сякаш се беше стопила във въздуха. Проклинайки липсата на късмет, той спря, за да прецени следващия си ход. Кейси може да беше продължила към потока или пък заобиколила, за да иде при реката, или може би беше влязла в някоя от многото пристройки наблизо. Ако луната беше ярка както снощи, сега той нямаше да изпадне в такова положение. По дяволите! Какъв ужасен късмет! Беше се надявал да я хване, преди с любовника й… Изведнъж една хитра усмивка повдигна ъгълчетата на чувствената му уста и страстен блясък превърна очите му в течно сребро. Кейси нямаше да му се изплъзне този път, разбира се, че нямаше. Обръщайки се рязко, той се запъти към къщата.

Съдбата пожела Деър да не е единственият, който да е наясно със среднощното излизане на Кейси. Скрита в една от бараките на осъдените, Мег също дебнеше. След като се беше върнала от среща с един от осъдените, тя беше видяла Кейси да излиза от къщата и подозрителната й природа я накара да остане скрита, докато Кейси минаваше покрай нея, твърде заета, за да забележи Мег или Деър, който я следваше на известно разстояние. От изгодната си точка за наблюдение Мег видя това, което Деър не успя да забележи. Тя съзря как Кейси се приближава към малката колиба, използвана до преди време като затвор. Видя и Деър да се обръща и да се връща към къщата.

Излизайки от сенките, Мег внимателно се приближи към колибата, прилепяйки ухо до вратата, за да чуе тихите гласове, които се разнасяха вътре. Това, което научи след няколко минути подслушване, извика широка усмивка на устните й. Съдбата беше сложила ценно оръжие в ръцете й. Вече знаеше как да елиминира Кейси от живота на Деър.

Кейси коленичи до Тим, усещайки, че треската му отново е пламнала. Изваждайки съда с водата, която беше донесла, тя изми лицето му, докато в същото време му говореше успокоително. Той обаче като че ли не беше в пълно съзнание и не можеше да й отговаря свързано.

— Как се чувстваш, Тим? — запита тя тревожно.

— М-много зле — изпъшка той, заваляйки думите.

— Трябва да се извади куршумът, и то скоро. Може би ще се наложи да поговоря с господин Рой. Не мога да те оставя да умреш. Той може да те предаде на властите, но поне ще те лекува лекар.

— Не, Кейси, не! — извика Тим, оживявайки се, и се опита да се надигне. — Обещай ми! Обещай ми, че няма да кажеш на твоя работодател. Ако е „меринос“, не мога да очаквам милост от него.

— Грешиш за господин Рой. Сигурна съм, чеше ти помогне — настоя Кейси, макар че изобщо не бе уверена, че казва истината.

— Не, Кейси — повтори тихо Тим. — Искам да ми обещаеш, иначе ще изчезна в мига, когато си тръгнеш.

Кейси се съгласи неохотно, осъзнавайки, че Тим не може да оцелее сам в храсталака в това си състояние. Затова се съсредоточи в задачата да почисти и да превърже отново раната му, както и да го нахрани с поизстиналия бульон, който беше приготвила за него. Когато излезе от колибата след известно време, знаеше, че животът му зависи от бързото й решение. Обещанията не означаваха нищо, когато беше заложен човешки живот. Особено когато човекът беше скъп на сърцето й, какъвто беше Тим.

Мислейки усилено върху дилемата, която се изправяше пред нея, Кейси влезе тихо в стаята си и заключи вратата. Във времето, което й беше необходимо, за да стигне до къщата, тя беше решила, че въпреки молбата на Тим ще разкаже всичко на господин Рой, още сутринта. Облекчена, че е взела някакво решение, тя бавно започна да се съблича на светлината на единствената свещ, която обливаше чувствените й движения в златисто сияние.

Роклята й първа се отдели от тялото й и се свлече като локва в краката й. Тя се наведе, вдигна я и я окачи на една от куките, забити в стената. След това събу обувките и чорапите си. Накрая съблече ризата, окачвайки я до роклята. Разсеяно посегна за нощницата, която беше оставила грижливо сгъната в долната част на леглото само преди няколко часа. Но нея я нямаше там. Не беше на пода, не висеше и на някоя кука. Озадачено сбърчи чело и несъзнателно посегна към ризата, която беше съблякла преди миг.

— Това ли търсиш?

Деър излезе дръзко от тъмния ъгъл с нейната нощница в ръце.

Кейси пребледня, обърна се и срещна греховно красивото лице на Деър, очертано от трепкащата светлина на свещта. Писък се надигна към гърлото й, но от ужас излезе само като задавено изпъшкване. Ръцете й се вдигнаха безпомощно в напразно усилие да скрие голотата си от сребристите му очи. Тогава погледът й падна върху нощницата, която Деър държеше високо вдигната. Тя отчаяно се метна към нея, само за да я види отдръпната моментално и хвърлена в тъмния ъгъл, където не можеше да я стигне. Спъвайки се, Кейси падна право в протегнатите ръце на Деър. Точно където той искаше тя да се озове.

Силният гняв й върна гласа.

— Какво правиш в стаята ми?

— Чакам те, както виждаш — проточи лениво Деър. Усещането за сатенената й кожа в ръцете му разпиля мислите му. Необходима му беше силна концентрация, за да си спомни, че беше дошъл тук поради съвсем конкретна причина. — Твоят любовник има ли си име?

— Какво? Нямам никакъв любовник — възрази разгорещено Кейси. — Махни си ръцете от мене.

Отказвайки да охлаби хватката си, Деър я предизвика:

— Какво, по дяволите, правиш навън вече две нощи подред, ако не се срещаш с любовник?

— Ти… ти си ме шпионирал!

— Може и така да се каже — призна Деър, без изобщо да се смущава от обвинението й. — Кой е той?

— Никой! Говоря ти истината.

Деър беше последният човек, на когото би се доверила.

— Тогава защо излизаш нощем?

— Аз… исках да се изкъпя във вирчето — досети се моментално Кейси. — Беше ми горещо, не можех да спя и… и помислих, че ще ми дойде добре да поплувам малко.

— Забравила си предупреждението ми за опасностите, които те дебнат, ако си сама навън.

— Вярвай каквото си искаш, но това е самата истина. Виждал ли си ме да говоря с някой мъж, откакто съм дошла тук? Моля те, Деър, нека си облека нещо.

Дръзкият поглед на Деър най-безсрамно се разхождаше по голото й тяло.

— Защо? Харесваш ми така. Тялото ти е прекрасно. Но разбира се, ти си го знаеш. Любовниците ти сигурно са ти казвали същото, и то много пъти.

Внезапно и необяснимо у него пламна ревност към всички мъже, които я бяха прегръщали и любили и на които тя беше отвръщала със същото.

— Деър, моля те, пусни ме.

Жадният му поглед се задържа на гърдите й, после се плъзна надолу по закръглените хълбоци и се спря на огнения триъгълник, увенчаващ бедрата й. Може би тя казваше истината, помисли той. Нямаше нищо съмнително в това, че е ходила да се къпе във вирчето.

Страстното желание, което личеше съвсем ясно в очите на Деър, изплаши Кейси. Тя вдигна очи нагоре разтреперана и когато срещна неговите, помежду им премина стряскаща, чувствена светлина. Сексуалният му магнетизъм я привличаше все по-силно и по-силно в плен на изкушението, което се бе опитвала да избегне през всичките тези седмици. Трябваше да се съпротивлява, иначе беше изгубена.

— Деър, аз… искам да си тръгнеш… веднага.

— Кейси, искам да бъда твой любовник… единственият твой любовник — шокира я Деър. Шокира и себе си, ако трябваше да говори честно. — Склонен съм да ти повярвам, що се отнася до причините ти да излизаш навън в последните две нощи. Освен това аз не съм твой пазач. Имаш право да спиш с който мъж пожелаеш. Но ми се иска този мъж да съм аз.

Ръцете му я притиснаха още по-здраво и Кейси поднови усилията си да се отскубне от прегръдката му, но решимостта му правеше бягството невъзможно. Освен ако не прибегнеше към крайни мерки… например да се разпиши. Но поради някаква необяснима причина тя не искаше да привлича вниманието на останалите хора в къщата.

— Пак ли си пиян, Деър? — запита тя, надявайки се да го засрами и той да си тръгне.

— Трезвен съм като камък, любов моя, и те искам. Позволи ми да те любя, Кейси. Ще бъда много нежен. Колкото и да изглежда странно, но искам да ти дам повече удоволствие, отколкото всеки друг мъж досега. Аз… казвали са ми, че съм добър любовник.

Думите му я шокираха.

— Деър, не е…

— Нека довърша, любов моя — прекъсна я той. — Това между нас преобърна душата ми наопаки. Усещам, че ме разяжда непреодолима жажда, която никоя друга освен тебе не може да утоли, и това не ми харесва. И татко, и Бен се чудят на обсебеността ми от тебе. Ако станем любовници, това няма да навреди никому, Кейси, а двамата ще имаме полза. Ще бъдеш щастлива с мене, кълна се. Макар да не искам да си го призная, имам нужда от тебе.

Не! Това не можеше да бъде истина, извика безмълвно Кейси. Фактът, че Деър я мислеше за леко момиче, си личеше съвсем ясно от думите му.

— Аз не съм курва! — изсъска тя разярено.

— Няма значение, Кейси. След като се любя с тебе, няма да искаш друг мъж. Ще принадлежиш само на мене.

Поради някаква странна причина мисълта Кейси да принадлежи само на него, му беше много приятна.

— До гуша ми дойде от твоята самонадеяност — измърмори Кейси под нос, което накара Деър да се засмее. — Защо не си намериш някоя, дето ще оцени усилията ти?

— Не искам друга. Знаеш ли какво е да те виждам всеки ден, но да не мога да… да те докосна? Смятам да поправя това положение още сега.

Гласът му, по принцип беше нисък, дрезгавееше от едва сдържано желание.

Чувствителната й кожа потръпна под лекия допир на пръстите му, когато, се плъзнаха по голия й гръб и седалището й, обхващайки деликатно заоблените полукълба, за да притиснат тялото й до неговото. Не можейки да спре копнежа, който я заливаше, Кейси реагира силно на неговия магнетизъм. Мъжественият му аромат я възбуждаше и я оплиташе още повече в мрежата му.

Той вплете пръсти в косата й, наслаждавайки се на копринените кичури. Огнената й коса, падаща свободно през дългите му, фини пръсти, му доставяше чувствено удоволствие, каквото не беше изпитвал с никоя друга жена. Кейси потръпна, когато очите му потъмняха, ставайки стоманеносиви от страст. С решимост, родена от отчаянието, тя поднови опитите си да се отскубне. Проклета да е, ако позволи на Деър да разбере колко силно й беше въздействал.

— Кейси, не се бори с мене! — замоли я той с глас, измъчен от желание. — Толкова отдавна ме отблъскваш.

В тона му имаше предупреждение, дрезгав сигнал, че самообладанието му е много крехко — в най-добрия случай.

Логиката се срина на парчета в краката й, когато устата му се приближи към нейната и я плени. Езикът му се спусна жадно към устните й, докато Деър търсеше освобождение от мъката, която тя не преставаше да му причинява. Пиян от вкуса й, той продължи да я целува, все по-дълбоко и по-дълбоко. Кейси трепереше, дъхът й излизаше накъсан и плитък. Сърцето й затуптя диво в гърдите, когато ароматът му докосна самата й душа, говорейки красноречиво за жаждата му.

Дрезгав смях прозвуча някъде в гърдите на Деър, когато усети желанието й. Ръката му повдигна брадичката й, а палецът му полека погали деликатната линия на челюстта й. Тази нощ, закле се той мълчаливо, щеше да я атакува с нежност, която тя нямаше да забрави до края на живота си. Щеше да породи у нея жажда, която никой друг мъж няма да може да утоли.

Деър я вдигна като перце от пода и я положи на леглото. Навеждайки се над нея, той докосна с върховете на пръстите си голите й гърди, а очите му блестяха със сребриста светлина, докато нежните й зърна се надигнаха и се превърнаха в стегнати розови пъпки. Усещането беше толкова интензивно, толкова невероятно, че Кейси усети блаженство, каквото не бе очаквала, че съществува. И когато устните му обхванаха набъбналите връхчета, гърлото й се сви и дъхът й започна да излиза на кратки тласъци. Водовъртежът на огнена жажда стана непоносим, когато той леко захапа едното зърно, търкаляйки същевременно другото между пръстите си. Тя се вкопчи безпомощно в гърба му, когато той повтори същото с другата гърда.

Дълбоки звуци прилични на животински стон се изтръгваха от гърлото на Деър, когато той стана и в миг смъкна всичките си дрехи, и я притисна отново с цялата си тежест и същевременно с неподражаема лекота. Голата му кожа допряна в нейната, изтръгна въздишка на удоволствие и търсещите й ръце го притиснаха.

Докато устните му вкусваха отново и отново сладостта на устата й, той изследваше всяка женствена извивка на крехкото й тяло. Блуждаещите му пръсти намериха меката вътрешна повърхност на бедрото й и той описа горещи кръгове около оная част от нея, която тръпнеше за допира му. Спирайки се на хълмчето от огненочервени косъмчета между краката й, Деър най-накрая се поддаде на демоните и потърси топлите, нежни гънки на влажната й плът. Кейси ахна, когато пръстът му продължи навътре и започна да изследва неуморно, докато тя се гърчеше под него. Никой не я беше докосвал по такъв начин и умът й немееше, замаян и потресен.

Кейси се взря с благоговение в дръзкото доказателство за неговото желание. Великолепната му мъжественост стърчеше от тъмната горичка насред слабините му като колона от мрамор върху пиедестал от чист оникс. Мислите й се разпиляха, когато той отново я целуна, а ръцете му продължаваха да изследват скута й, преценявайки готовността й по горещата мокрота. Нежен вик се откъсна от устните й, когато се изви, за да го посрещне.

— Деър!

— Още не, любов моя, но скоро, скоро — изпъшка той. — Не искам да бъде прибързано. Имаме много часове да се наслаждаваме един на друг. Когато стана от леглото ти, ще съм опознал красивото ти тяло като своето собствено.

Под мигащото пламъче на свещта Кейси виждаше страстта в очите му, питайки се дали и нейното желание е също толкова очевидно за него. Но всяка мисъл изчезна, когато Деър отново се посвети на разцъфващото цвете на нейната сексуалност, скрито в триъгълника от огненочервени косъмчета. Ръцете му нежно разтвориха бледите й, треперещи бедра, за да могат пръстите му да продължат бавното си, чувствено обожание на това тайно място. Той целуваше и засмукваше гърдите й, облизваше нежно пъпа й, описвайки кръгове около него с езика си, не преставайки да я подлудява с милувките си.

Изведнъж тялото й се стегна, всичките й сетива се изостриха, когато тя се озова на ръба на първото си сексуално удоволствие. Усещайки напрежението и трепета й, Деър разбра, че тя е близо до кулминацията, когато тялото й започна да трепери и да се мята. Доволството и гордостта го накараха да удвои усилията си, шепнейки в същото време насърчителни думи в ухото й.

— Да, любов моя, да. Не се сдържай. Ти реагираш прекрасно, точно както си знаех, че ще бъде.

Кейси го чуваше, но не можеше да му отговори, защото действителността й се изплъзваше, заменена от жажда, която само този мъж можеше да задоволи. Нищо друго нямаше значение, само ръцете на Деър и устните му, които я тласкаха все по-нагоре и по-нагоре, докато тя търсеше избавление от невъзможно сладостното мъчение, което той й налагаше. И тогава то дойде, изпращайки я с главата надолу в неизмерими бездни. Устата на Деър погълна вика, който излезе от гърлото й, в мига, когато насладата я овладя докрай.

— О, Кейси, толкова те искам. Знам, че ще експлодирам, ако не се заровя дълбоко в твоята мекота. Искам да почувствам топлата ти плът да му обгръща — изстена той, докато преместваше тежестта си, за да се озове между нежните й, подканващо разтворени бедра. — Поеми ме в себе си, любов моя. Нека двамата се отдадем един на друг.

Той се плъзна целия в приканващата й мекота, облекчавайки пулсирането на своята мъжественост в топлата влажност на тялото й. Кейси се напрегна, усещаше, че се разширява и той я изпълва. Деър повдигна хълбоците й и навлезе още по-навътре, а очите й се разшириха от болка. Тя го стресна, като извика и започна да се гърчи, за да избяга от това мъчение, което той й причиняваше. Погрешно вземайки реакцията й за изблик на страст, Деър навлезе рязко навътре, прониквайки се с цялата си забележителна дължина в стегнатата и ножница.

Той усети мембраната да се разкъсва под страстната му атака в същия миг, когато вик на болка се изтръгна от гърлото на Кейси.

— О, господи, не — изстена той, взирайки се в нея със смайване и неверие. — Защо не ми каза?

— Аз… опитвах се.

— Всичко е наред, любов моя. Няма да те боли повече, уверявам те. Само се отпусни.

Кейси се стегна и зачака болката да се повтори. Когато това не стана, тя си позволи да се отпусне, чакайки насладата, която Деър беше предизвикал преди броени мигове, да се върне отново.

Макар че това му налагаше почти свръхчовешко самообладание, Деър остана неподвижен за няколко секунди, за да даде на Кейси време да свикне с размера му и с усещането за него вътре в себе си. Изчака, докато лекото движение на хълбоците й му подсказа, че тя е готова да продължат. Този път, когато той поднови бавния, съблазнителен ритъм, Кейси реагира с готовност, нагаждайки се към движенията му. Дишането й се учести, главата й се замята диво насам-натам, докато той действаше умело и търпеливо, за да отведе и себе си, и нея на ръба, извличайки всяко усещане и емоция, които свързването им можеше да породи. В един миг нежността отстъпи място на свирепата, всепоглъщаща страст, когато самоконтролът на Деър се разпадна. С всеки следващ тласък тялото на Кейси започваше да пулсира от сладко, мъчително удоволствие, докато тя не усети как я обзема някакво непознато усещане, което се надигаше властно в нея.

Деър усети как тялото й започва да вибрира и се опи от мисълта, че той е първият, който я посвещава в акта на любовта и й дарява удовлетворение. Реакцията й не оставяше у него никакво съмнение, че насладата, която тя изпитва, е напълно истинска, докато тялото й се извиваше и устата крещеше, а после ръцете й се вкопчиха в него. В мига, когато Кейси достигна върха, задръжките на Деър отлетяха и той се зарови дълбоко в треперещата й плът, докато екстазът й разпалваше неговия и той се изливаше в нея. Навън луната и звездите падаха от небето, за да озарят света.

 

 

— Кейси, мисля, че е време да поговорим — каза Деър, настанявайки я в прегръдките си.

След като се бяха любили дълго и великолепно, сега и двамата мълчаха, смаяни от силата на страстта си, не можейки да изрекат и една смислена дума.

И двамата не направиха никакъв опит да отделят преплетените си ръце и крака; кожата им лепнеше влажно, дишането им полека се успокояваше.

— Чу ли ме, любов моя? — повтори Деър, когато Кейси не отговори.

Устните му докоснаха челото й с нежен жест, който я стресна. Тя беше убедена, че след като й се насити, той ще изпита само презрение към нея.

Накрая тя пророни:

— Чух те.

— Преди да кажеш нещо друго, искам да ти се извиня. Никога не ми е хрумвало, че може да си невинна. Повечето осъдени жени, депортирани в Нов Южен Уелс, са…

— Курви — допълни тя сухо.

— Тъжната истина е, че ако не са такива, когато напуснат Англия, но докато стигнат в колониите, обстоятелствата ги принуждават да станат такива, за да оцелеят. Животът на борда на затворнически кораб е труден, както сама добре знаеш, и повечето жени правят какво ли не, за да облекчат съдбата си. Как успя да стигнеш дотук непокътната?

— Един… приятел ме пазеше. Ние бяхме съграждани в Ирландия, познаваме се добре. Транспортираха ни заедно, озовахме се на един и същи кораб — разкри Кейси. — Ако не беше Тим, не знам какво щеше да стане с мене.

— Ако някога срещна твоя спасител, бъди сигурна, че ще му благодаря както подобава, задето те е опазил за мене — усмихна се нежно Деър.

Кейси не отговори, сигурна, че Тим няма да оцени думите му.

— Къде е сега този човек? — запита Деър заинтересувано.

— Не… не знам — отвърна уклончиво Кейси.

— Нека поговорим за твоето престъпление, скъпа. Разкажи ми за човека, когото си убила — ако наистина си го убила, — и защо.

Кейси мълча дълго време, внимателно подбирайки думите си.

— Той беше съдия, осъди баща ми на смърт. Отидох при него да се примоля за живота на татко. Моят баща не беше бунтовник. Той бе преподавател, учен. Някак се забъркал в бунта, против волята си, не е направил почти нищо. Но според властите това нямаше никакво значение. Имаше процес и го осъдиха на обесване. Опитах се да поговоря със съдията. Помолих го да промени присъдата на баща ми, да го откарат в колониите, както беше сторено с много други.

— И вероятно не си успяла.

— Този човек беше негодник. Каза… каза, че може да помисли над молбата ми, ако… ако стана негова любовница. Това нахално предложение ме смая и не можах да кажа нито дума. Той взе мълчанието ми за съгласие и започна да къса дрехите ми.

Лек стон се изтръгна от гърлото й, когато си спомни ужаса, преживян в онзи момент.

— Беше нещастен случай, Деър! Не съм искала да убивам никого. Блъснах го и той падна, удари си главата в ръба на една маса с мраморен плот. Не помръдна и аз се изплаших.

Кейси започна да хлипа истерично.

— Няма нищо, любов моя, не плачи — зауспокоява я той, изтривайки сълзите от бузите й с върховете на пръстите си. — Вече всичко е свършило.

— Никога няма да свърши, Деър — изплака Кейси. — Винаги ще живея с това. Помня, че се разпищях, заприиждаха хора. Беше толкова ужасно. Отведоха ме в затвора, съдиха ме, качиха ме на един затворнически кораб. Докато чаках присъдата, разбрах, че татко е бил обесен. Беше по-лошо от кошмар, ще живея с това и ще го преживявам до края на дните си.

Ръцете на Деър я притиснаха силно към тялото му; той се задушаваше от яд срещу самия себе си заради жестокостта си към Кейси през последните седмици. Тя си имаше достатъчно проблеми и без той да се държи като непоправим негодник. Едва сега разбираше, че докато я беше осъждал, всъщност бе отричал собствените си чувства. Нямаше представа докъде ще го отведе това разкритие, но беше сигурен в едно — че никоя друга жена не му е въздействала толкова силно като Кейси. Какво имаше в това момиче, че я искаше толкова много? Колко време щеше да трае това?

— Прости ми, Кейси — изрече той искрено.

Странно, тя искаше да му повярва, но суровите изпитания я бяха направили недоверчива.

— Думите идват лесно, Деър.

— Имаш всички основания да се съмняваш в мене, любов моя. Но ако ми позволиш, ще ти се реванширам. Тези чувства са толкова нови, че ще трябва да свикна с тях, преди да… по дяволите, Кейси, дори не мога да мисля, когато си в прегръдките ми. Твърде рано е да давам обещания, които може и да не успея да изпълня.

Преди тя да е осъзнала думите му, той сведе глава и започна да я целува, замайвайки сетивата й. Искрица подновено вълнение припламна у нея, докато той използваше устните и ръцете си толкова умело, че скоро я остави без дъх. Дразнеше, вкусваше и измъчваше, подготвяйки тялото й за новата си страстна атака. Тя отговори на възбуждащите му ласки с нерешителни докосвания — по гърдите, по плоския му корем, мускулестите крака и вътрешната повърхност на бедрата, но още не се осмеляваше да докосне онова място, което й беше донесло толкова много удоволствие.

Внезапно, с едно сръчно движение, което я остави смаяна и ужасена, той вдигна краката й на раменете си и я целуна точно там, между краката. Ръцете му галеха гърдите й, докато устата му я възбуждаше по начин, който не беше смятала за възможен. Езикът му навлизаше дълбоко в кадифената й мекота, карайки я да забрави всичко, с изключение на начина, по който той караше тялото й да вибрира в непоносима жажда.

— Деър! Не! Не бива!

Моля те, Кейси, искам да те любя по всякакъв възможен начин. Всяка част от тебе е толкова красива.

Точно когато тя мислеше, че вече ще умре от удоволствие, Деър разтвори краката й и навлезе полека в нея, а листенцата на нейната женственост го обгърнаха плътно. Тя инстинктивно повдигна хълбоците си, за да почувства горещата му твърд да се плъзва докрай в нея. Този път нямаше болка и Кейси усети как вътре в нея пламва огън, който изгаря в непоносима болка слабините й.

— Кейси, толкова си гореща и стегната, така ужасно хубаво ми е в тебе — изстена Деър и тялото му над нейното се изпъна.

Огън блестеше в сребристосивите му очи.

Думите му не стигаха до слуха й, защото изблици ослепителна светлина избухнаха в главата й. Тогава екстазът ги завладя и те забравиха целия свят.

 

 

Слънчева светлина, прашна и разсеяна, проникваше като разтопено злато през прозореца, пролази по лицето на Кейси като нежен шепот и я събуди. Тя остана неподвижна за момент, сякаш увиснала в между съня и будуването. Тялото я болеше, но приятно, попило спомена за неизразимо удоволствие.

Изведнъж очите й се отвориха и ръцете й потърсиха наоколо. Въздъхна облекчено, като разбра, че е сама. Деър сигурно си беше тръгнал преди разсъмване. Как би могла сега да се изправи срещу него, помисли тя, усещайки горещия прилив на кръв в бузите си, след като се беше държала като блудница в прегръдките му? Той трябваше само да я докосне, за да се превърне в гърчеща се страст и огън. Но в сърцето си Кейси знаеше, че никой друг мъж не може да й въздейства така, както Деър. От момента, в който се бяха срещнали, той й бе демонстрирал единствено презрение. Но се беше любил с нея така, сякаш тя бе единствена в света.

Как би могла да опише собствените си чувства към красивия среброок мъж? Нещо странно се бе случило между тях, щом му беше позволила да се люби с нея, без да се съпротивлява дори от приличие. Всичко това беше твърде объркващо и още бе много рано да се определя какво е, реши Кейси и се протегна. Мъжете бяха различни от жените. Търсеха удоволствието си навсякъде, където можеха да го намерят, без да мислят за нищо. Дали Деър само я използваше, за да задоволи страстта си? Смяташе ли да продължи връзката си с нея, докато й се насити?

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Не беше от жените, които биха позволили да ги използват, а после да ги захвърлят. Ако това бяха намеренията на Деър, нямаше да я намери всеотдайна следващия път. Надигайки се предпазливо, тъй като тялото й протестираше срещу новите усещания, Кейси се изми, облече се и побърза към кухнята. Разбра, че е закъсняла, и се помоли никой да не я смъмри.

Намери Марта, наведена над огнището. По-възрастната жена изтри потта от челото си и каза:

— Слава богу, че си тук, Кейси. Господин Рой заминава за Сидни и иска да закуси веднага. Деър вече излезе. Грабна една питка от килера и изхвърча. Какво, за бога, те забави? Да не си болна?

— Не, аз…

— Късното лягане не върви с ранно ставане — предупреди я загадъчно Мег. Беше влязла в кухнята тъкмо навреме, за да чуе въпроса на Марта. — Трябва да си лягаш по-рано, Кейси.

Кейси пребледня над тигана с яйцата за господин Рой. Какво искаше да каже Мег? Знаеше ли за Тим? Или че Деър е дошъл в стаята й снощи?

— Ако това е закуската на господин Рой, аз ще му я занеса — изрече Мег със сладък глас. — Бен вече е слязъл и също очаква да хапне.

— Какво искаше да каже тя, Кейси? — запита любопитно Марта, след като Мег отплува от стаята, понесла чинията с яйцата.

— Ще ти обясня по-късно — отговори Кейси, заемайки се със закуската на Бен. — След като поговоря с господин Рой.

Мислейки за Тим, тя стигна до неизбежното заключение, че трябва да каже на работодателя си за него. Животът на приятеля й висеше на косъм и имаше голяма вероятност господин Рой да не го предаде на властите.

Щом мъжете свършиха със закуската, Кейси побърза към кабинета на работодателя си, надявайки се да го хване, преди да е заминал за Сидни. Стаята обаче се оказа празна. Хукна към вратата, но се сблъска с Бен, който тъкмо влизаше в кабинета.

— Я, Кейси, за къде си се разбързала? — засмя се той, хващайки я с две ръце.

— Надявах се да поговоря с баща ти, преди да е заминал за Сидни, Бен — избъбри Кейси. — Важно е.

— Закъсняла си, Кейси. Тръгна преди малко. Получи се съобщение, рано тази сутрин, че има бунт, воден от Джон Маккартър и подкрепян от Корпуса на рома; насочен е срещу губернатора Блай. Татко замина, за да види дали не може да направи нещо, за да помогне на губернатора. Деър отиде да каже на Робин, а ние трябва да чакаме тук известие от татко.

— Защо Маккартър и Корпусът на рома ще вдигат бунт? — запита любопитно Кейси.

Бен изсумтя презрително.

— Маккартър е чиста проба капиталист грабител. Хладнокръвен използвач, който принуждава хората да служат на целите му. Корав, безскрупулен и роден заговорник. Губернаторът Блай е застанал на пътя му. Днес Корпусът на Нов Южен Уелс е доминиращата финансова сила в Австралия, а Маккартър е мозъкът зад Корпуса. Губернаторът представлява заплаха за нелегалната им търговия с ром, стоки и работна ръка, следователно трябва да бъде премахнат. Но ако Маккартър успее, Кейси, това ще бъде тъжен ден за колонията.

— Чувала съм много за Джон Маккартър, Бен, изглежда ми като някакво чудовище.

— Чудовище или гений — историята ще прецени, не аз. Целта му е в страната да останат само огромни имения, като съсипе предимно малките ферми, обработвани от освободени затворници. Беше капитан в Корпуса на Нов Южен Уелс и пристигна през 1788 г. Явно тук е намерил големи възможности, затова подаде оставка през 1794, за да трупа земя с учудваща бързина. Пратиха го в Англия през 1801 и го съдиха заради дуел, но нищо не се получи. Той се върна и започна да купува земя и да експериментира с отглеждане на овце за фина вълна вместо за месо. Практически той контролира икономиката. Миналата година беше отворен за рязкото вдигане на цената на овчето месо, защото не пусна своите животни на пазара.

— На чия страна е баща ти, Бен? — запита Кейси. — Той е от малкото преуспяващи заселници в колонията, истински „меринос“.

— Мисля, че баща ми тайно се възхищава от Маккартър, но не одобрява методите му. Ние заставаме зад правителството и усилията му да реабилитира осъдените и да ги използва за доброто на страната. Вече произвеждаме няколко вида манифактурни стоки. Виж Парамата. Градът е пример за това, какво може да се постигне чрез ефикасно използване на осъдените.

Кейси се замисли над казаното от Бен.

— Тъй като и татко, и Деър ги няма, мога ли аз да ти помогна с нещо? — предложи Бен, припомняйки си желанието на Кейси да говори с работодателя си.

— Н-не, това може да почака — заекна тя, решавайки, че не иска да въвлича Бен в своя проблем. — Кога очакваш да се върне баща ти?

— Довечера, ако всичко в Сидни върви добре. Ако не — кой знае?

 

 

Мег прекара по-голямата част от деня, обмисляйки откритието си — ранения осъден — и как да използва най-добре тази информация. Можеше да съобщи в Корпуса на рома, но това нямаше да я отърве от Кейси. Не след дълго, когато Деър се върна у дома заедно с Робин, Мег намери търсеното решение. Решение, вдъхновено от дочутия разговор между Кейси и Робин.

С напредването на деня, загрижеността на Кейси за Тим растеше. Беше й се сторил много слаб предната вечер. Тя приготви торба с храна, вода и лекарства, които да му занесе по-късно, и тъкмо я беше скрила в един от шкафовете, когато Деър влезе в кухнята заедно с Робин.

Очите на Деър потърсиха веднага Кейси, зарадвани от гледката на порозовелите й бузи и червената й коса, къдреща се в безредие около красивото лице. Живо си припомни реакцията й, когато тя лежеше в прегръдките му снощи, цялата огън и пламък. Зад тези зелени очи проблясваше спяща страст, която той едва беше започнал да отприщва. Радостта му, че я намери девствена сгряваше сърцето му. Беше шок, но щастлив. А сега мисълта друг мъж да се люби с нея го подлудяваше от ревност.

Неочакваното пристигане на Деър обърка напълно Кейси. Откакто беше станала тази сутрин, се питаше какво ли ще стори той, когато се срещнат след пламенната любовна нощ. Щеше ли отново да бъде заплашителният, студен непознат, когото беше свикнала да вижда? Или щеше да се прояви като страстния любовник от предишната нощ?

Настъпи неловко мълчание, докато двамата се взираха един в друг през стаята. Тя трепна силно, когато Деър най-накрая проговори, и дълбокият му глас докосна една чувствителна струна у нея.

— Кейси, с Робин не сме закусвали тази сутрин. Ще ни приготвиш ли нещо за хапване, докато чакаме да стане обяд?

Премествайки замисления си поглед от Деър към Кейси, Робин се намръщи озадачен. Малко въображение беше нужно, за да осъзнае, че между двамата става нещо особено. Водейки се от по-ранните си впечатления, Робин смяташе, че ще дойде ден, когато Деър ще осъзнае чувствата си. Този ден сигурно беше дошъл, защото никога не беше виждал приятеля си толкова захласнат. Тъжното беше, че при Деър тези неща като че ли не траеха дълго. Не само Марси Маккензи въздишаше по него, но и дъщерята на губернатора Блай. Да не говорим за Мег. На Робин никак не му се искаше да вижда Кейси наранена, но ако се забъркаше с Деър, това нямаше да доведе до нищо друго освен до разбито сърце. Колкото и да не искаше да се намесва в работите на приятеля си, той усещаше, че Кейси трябва да бъде предупредена. В действителност, Робин имаше сериозното намерение лично той да започне да ухажва момичето.

Кейси се освободи от омагьосващия поглед на Деър и най-накрая си възвърна дар слово.

— Има малко студено овнешко и пресен хляб, ако ви е достатъчно. В трапезарията ли ще ядете?

— Ще седнем тук — обяви Деър, настанявайки се до квадратната маса, избеляла от постоянното търкане.

Двамата с Робин започнаха да си говорят тихо, докато Кейси нареждаше масата.

— Мислиш ли, че този бунт ще успее, Деър? — запита Робин.

— Почтените заселници и цивилните служители са на страната на Блай, но Корпусът на рома успява да деморализира колонията. А Джон Маккартър стои зад всичкото това. Досега всеки губернатор на колонията безуспешно се е опитвал да я управлява съобразно с предписанията на правителството, но техните усилия непрекъснато биват осуетявани от капитан Маккартър и Корпуса на рома.

— Докъде ще доведе всичко това? Хора като мене имат ли шанс да оцелеят в такива непоносими условия? Не е честно.

Мъжете замълчаха, докато довършваха късната си закуска, а сивите очи на Деър не се откъсваха от шетащата Кейси. Мисленият му поглед я виждаше гола в прегръдките му, с широко отворените, премрежени от страст очи. Само като си помислеше за розовите връхчета на гърдите й, щръкващи се под дланите му, за женствеността й, разцъфваща под търсещите му пръсти и слабините му започвала да туптят болезнено. Ако не излезеше сега, щеше да се изложи пред приятеля си.

Ставайки внезапно, той изрече:

— Готов ли си, Робин? Май ще седиш цял ден, ако те оставя.

— Ти върви, Деър, ако толкова си се разбързал. От векове не съм говорил с Кейси. Не възразяваш, нали, приятелю? — предизвика го Робин.

— Разбира се, че не — отвърна намусено Деър, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси. — Не се бави. Мисля, че трябва да отидем във фермата на Маккензи и да поговорим с Тед за бунта. Той е голям приятел на Маккартър и полковник Джонстън, може да знае нещо, което ние не знаем.

— И може би да се видиш с Марси, докато сме там? — подразни го Робин, без да обръща внимание на мрачната физиономия на приятеля си.

Кейси нямаше как да не чуе забележката на Робин за Марси Маккензи. Ако можеше да се вярва на Мег, Марси Маккензи и Деър щяха един ден да се оженят. Колко глупаво от нейна страна да мисли, че означава за него повече от едно временно развлечение. Не беше по-важна за него от… от Мег. Много пъти през вълшебната нощ, която бяха прекарали заедно, тя го чуваше да шепне, че я иска, че копнее за нея, дори че има нужда от нея. Но нито веднъж не каза, че я обича или че му е скъпа. Нека си върви при Марси, реши тя. Имаше си достатъчно грижи с Тим и й трябваше помощ.

Тим! Внезапно на Кейси й хрумна как точно ще успее да му спаси живота.