Кони Мейсън
Дръзка любов (14)

14

Лейтенант Потър се върна късно на следващия ден. Нещастният затворник беше хванат, преди да успее да изчезне в гората. Потър беше в добро настроение, когато влезе в къщата си, защото беше върнал затворника за рекордно кратко време. Следотърсачът абориген, когото Корпусът бе наел, беше демонстрирал фантастичните си умения и ги беше отвел право при избягалия. Мъчейки се да се отскубне, затворникът беше убил един войник и щеше да бъде обесен заради престъплението си в някой от следващите дни.

След завръщането на Потър Деър разбра, че практически няма никаква възможност да отведе Кейси под носа му, защото лейтенантът я пазеше като ястреб. Защо не беше тръгнала с него, когато имаше възможност, не преставаше да се пита Деър. Нима се е съмнявала в способността му да я защити? Нима не знаеше, че той би пожертвал всичко за нея? Може би не го обичаше достатъчно. Не, укори се той строго. Такива мисли бяха недостойни за любовта, която съществуваше помежду им. Страховете на Кейси за семейството му ги бяха разделили. Не можеше да направи нищо, освен да се върне във фермата, както беше решил, и да измисли някакъв друг начин да я освободи. С времето, осъзна той с ужас, Потър щеше да подложи на изпитание заплахите на Кейси, а тя нямаше достатъчно сила, за да му се съпротивлява.

Цяла седмица след завръщането на Деър у дома нито Бен, нито Рой успяваха да прогонят мрачното настроение, което го беше обхванало. Той работеше неуморно, до капване. След тиха вечеря със семейството обикновено изчезваше в стаята си с една бутилка и прекарваше нощите в пиене и разхождане напред-назад. Дали спеше — това и Бен не знаеше, защото чуваше стъпките на брат си през тънката стена по всяко време на нощта.

Бен сериозно се тревожеше заради разбитите чувства на брат си, заради безсънните му нощи и мрачното настроение. Толкова много се тревожеше, че често говореше с баща си за това.

— Не можем ли да направим нещо, та да облекчим страданията на Деър, татко? — запита той един ден, когато двамата бяха сами. — Не знам колко още може да изкара така.

— Господ знае, че съм говорил с всеки, който пожела да ме изслуша — отвърна Рой, поклащайки отчаяно глава. — Но сякаш всички врати се затварят пред мене. Тези от Корпуса карат повечето хора да мислят като тях. Смятат еманципантите за хора втора категория, без никакви права, а осъдените за тях не са нещо повече от роби. Те вярват в строгото разделение между класите, а Деър прекрачи тези граници, като открито заяви намерението си да се ожени за осъдена.

— По дяволите, татко, любовта не признава граници! — възкликна Бен, мъдър не за годините си. — Кейси и Деър се обичат и имат правото да бъдат заедно. И двамата знаем, че тя не е способна да убие когото и да било. Осъждането й е грешка. Чувствам се ужасно безпомощен.

— И аз, сине.

— Ами Тед Маккензи? Той подаде остава от Корпуса преди доста години, но има доста влиятелни приятели там. Двамата с полковник Джонстън са били доста близки, доколкото си спомням. Тед е и горещ защитник на Джон Маккартър.

— Откакто Деър изостави Марси заради любовта си към Кейси, Тед не ми говори. Държи ме отговорен за това, че съм довел Кейси в къщата си. А пък е и откровен поддръжник на Корпуса и на политиката му. Не, Бен — въздъхна Рой с болезнено примирение, — няма помощ отникъде, доколкото виждам.

Разговорът им свърши с това мрачно заключение, но грижите им не изчезнаха.

 

 

Деър се взираше унило в далечината. Обичаше тази богата, сурова земя, обрулена от ветровете и изгорена от лятното слънце. Беше силна земя, неподдаваща се и непрощаваща, но по ниските хълмове никнеха храсти, сега изсъхнали, евкалипти и трънаци. Не беше съвсем пустинна, защото когато паднеха дъждовете, поникваха гъста трева и пищни цветя. Това беше неговият дом. Но той би го пожертвал на драго сърце, за да има Кейси до себе си. Загледа внимателно как слънцето потъва зад хълмовете във великолепие от червени и златисти багри и как мракът се настанява над земята. Време беше да се връща у дома. Време беше да се оттегли в самотата на стаята си, където единствената му утеха тези дни беше силният алкохол.

Когато Деър влезе в къщата, намери да го чака една изненада. Завари Тед Маккензи и Марси, седнали в приемната заедно с Бен и Рой. Напрежението в стаята беше толкова плътно, че сякаш можеше да се реже с нож, и неприятно предчувствие обхвана Деър. Мъжете бяха намръщени, но усмивката на Марси го порази като слънчев лъч в мрачен ден. Напомняше му на котка, която току-що е излочила купа със сметана.

— Тед, Марси — поздрави ги той, поглеждайки от бащата към дъщерята. — Какво става тук?

— Ще оставя Марси да ти обясни — каза Тед, явно не особено доволен от това, което го беше довело тук. — Просто искам да знаеш, че не одобрявам това, което дъщеря ми предлага, но бих направил всичко, за да я видя щастлива.

— Каква е тази работа, Марси? — запита предпазливо Деър. Тед изведнъж се изправи.

— Нека оставим младите да си поговорят. Елате, Рой, Бен. Искам да опитам от онова ваше прекрасно бренди. Може би след малко ще има какво да празнуваме.

— Деър — започна нерешително Бен, — аз…

— Ела, Бен — посъветва го Тед строго. — Решението не е наше. Бен се обърна колебливо и последва Тед и Рой, които излизаха от стаята, но хвърли съжалителен поглед към Деър.

— Седни, Деър — започна Марси.

— Марси, не знам какво става тук, но ако не ми кажеш веднага, ще стана и ще те набия. Цялата тази тайнственост ми действа на нервите.

— Винаги си бил нетърпелив, Деър. В много отношения — намекна тя многозначително. — Така че ще говоря направо.

— Това е нещо ново — заяви Деър с предизвикателно дълбокомислен тон. — Продължавай.

Марси преглътна и изрече:

— Нека да започна, като кажа, че съжалявам за приятеля ти Робин. Макар че има вина, това наказание е извънредно строго.

Деър прие казаното от нея с кратко кимване, но без да каже нищо.

Изведнъж думите на Марси избликнаха бурно:

— Деър, мога да ти помогна. Не само мога да уредя да облекчат режима на Робин Флечър, за да работи където иска, но мога да получа и пълно помилване за Кейси О’Кейн.

Сребристите очи на Деър издаваха само измъчено неверие. Вълна от объркани мисли нахлу в мозъка му.

— Защо? — запита той с глас, треперещ от вълнение. — Защо ще правиш това? И как? Знам, че татко използва всичките си връзки, но напразно.

— Обичам те, Деър, какъв по-добър начин има, за да докажа любовта си?

— Ти, разбира се, съзнаваш, че когато Кейси бъде освободена, аз смятам да се оженя за нея. Какво удовлетворение можеш да получиш от „добрата си постъпка“? И кое те прави толкова уверена, че можеш да изпълниш това, което ми обещаваш?

— Ще отговоря най-напред на последния ти въпрос — усмихна се сладко Марси. — Татко вече говори с полковник Джонстън. Те са стари приятели, нали разбираш. А и полковникът дължи на татко известни услуги. По негова молба той се съгласи да еманципира Кейси. Но всичко, което може да гарантира за Робин, е облекчаването на присъдата. Трябва да признаеш, че това е доста по-добре от каменовъглените мини.

— Защо баща ти ще се наема да помага на Кейси и Робин? — запита Деър с подозрение. — Чувствата му към осъдените и еманципантите са добре известни.

— Заради мене, Деър. Защото го помолих. Татко ме обича и иска да бъда щастлива.

— Ще бъдеш ли щастлива, ако ме видиш женен за друга жена?

Сега Деър окончателно се обърка. Тя никога не беше правила нещо без мотивировка.

— Познаваш ме твърде добре, Деър — побърза да изрече Марси. — Не бих го направила, ако нямаше да получа нещичко. Ти си наградата, скъпи. Кейси получава свободата си, Робин излиза от каменовъглените мини, а аз… получавам тебе.

— По дяволите! Говори ясно!

— Скъпи, на татко не му харесва особено тази работа, но аз го искам. Той знае, че те обичам, и е склонен да използва влиянието си в Корпуса, за да изпълни желанието ми и да ми даде онова, което искам. А аз искам тебе, Деър. За свой съпруг. В мига, когато кажеш „да“, Кейси О’Кейн ще бъде свободна жена.

— Господи, Марси, та това е изнудване! — избухна Деър, смаян от дързостта й. — Съзнаваш ли какво искаш?

— Така мисля — заяви безочливо Марси.

— Как можеш да ме искаш, като знаеш, че обичам друга?

— Разчитам любовта ти към Кейси да вземе връх. Знам какви чувства изпитваш, като знаеш, че живее при лейтенант Потър. Залагам бъдещето си на предположението, че ще направиш всичко, за да я видиш свободна. Дори да се ожениш за мене.

— Не мога да повярвам на ушите си — каза Деър, треперейки от ярост. — Ще ти бъда лош съпруг.

— Склонна съм да поема този риск — отвърна намръщено Марси. — Беше ни добре заедно едно време, скъпи, и пак може да бъде. Ти щеше да се ожениш за мене, ако не беше Кейси. Да се оженим, Деър, и ще спечелиш повече от нашия съюз, отколкото аз. Но аз съм хазартна душа. Склонна съм да се обзаложа, че след време ще ме обикнеш така, както аз те обичам. Разчитам на това, скъпи.

Да обича Марси? Гласът му прозвуча твърдо и безскрупулно.

— Заблуждаваш се, Марси. Ако се оженя за тебе, и наблягам на „ако“, ще бъде само за да помогна на Кейси и Робин и поради никаква друга причина.

Презрителният му тон разпали гнева на Марси.

— Внимавай, скъпи, или ще оттегля предложението си. Помисли внимателно, преди да ми откажеш.

Налагайки си замислена маска, Деър кимна и отиде до прозореца, вглеждайки се унило в мрачината навън. Възможно ли беше Марси да постигне това, което беше казала, запита се той отчаяно. Някак си беше убеден, че това е така, предвид връзките на баща й с Джонстън и Маккартър. Следващият въпрос, който си зададе, беше дали е склонен да прекара остатъка от живота си с жена, от която изобщо не се интересуваше, за да може да освободи Кейси и да помогне на Робин. Отговорът беше решително „да“. Никоя жертва не беше прекалено голяма за жената, която обичаше.

Като се обърна рязко, той изрече с остър тон:

— Откъде да съм сигурен, че ще удържиш на думата си?

— Ще ти донеса помилването и заповедта за Робин в деня, когато се оженим. Татко ще пази документите у себе си, докато се извършва церемонията, а след това ще ги даде на баща ти.

— Сигурна ли си, че баща ти може да направи това? — запита скептично Деър. — В края на краищата, и моят баща има известно влияние, но не постигна никакъв успех.

— Нямаше да съм тук, ако имах и най-малкото съмнение. Единственото, което спира нещата, е твоята гордост. Но съм уверена, че си достатъчно умен, за да разбереш, че съм единствената надежда за Кейси.

Борбеният дух напусна Деър, раменете му се смъкнаха в отчаяние. Тогава обаче в ъгълчетата на устата му се появи презрителна усмивка и той се поклони с подигравателна почтителност.

— Марси, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?

Думите имаха вкус на жлъч.

Марси потисна едно трепване, изражението на лицето на Деър събуди моментно съжаление дълбоко в сърцето й. Но беше твърде късно. За добро или за лошо тя се беше обвързала. И ако студеният, неумолим взор на Деър беше някаква индикация за бъдещето им, в живота й щеше да се получи драстична промяна. Да бъде с мъжа, когото обичаше — това достатъчно ли ще компенсира неговото презрение? На никой мъж не му харесва да го тласкат насила към брак.

Уверена в способността си да се справи с Деър, Марси измърка съблазнително:

— Ще те ощастливя, Деър. Решена съм да те накарам да ме обикнеш. Ще кажем ли на останалите добрата новина?

 

 

Рой и Бен размениха угрижени погледи, докато Деър седеше потънал в мрачни размисли с празен поглед. Беше се оттеглил в мълчанието си, отпивайки замислено от чашата, пълна с ром, още откакто семейство Маккензи си бяха тръгнали. Настроението му много се различаваше от явната веселост на гостите. Но пък и той нямаше особени причини да се радва.

— Не си длъжен да правиш това, Деър — посъветва го Рой. — Помисли за идващите години, как ще живееш с жена, която не обичаш.

— Съюз по любов в днешни дни е рядкост — забеляза разсеяно Деър.

— Как според тебе ще се почувства Кейси, когато разбере за жертвата ти? — осмели се Бен.

Деър внезапно се оживи и очите му блеснаха от вътрешен огън.

— Няма да й казваш, Бен, разбираш ли? Нито пък ти, татко. Кейси се измъчва от чувство за вина, заради това, че е въвлякла Робин в тази работа. Ако разбере, че съм се съгласил на този брак само заради нея, това ще усили угризенията й. Не бива да узнава. Кажете й всичко, само не и истината.

— Деър, когато Кейси научи за брака ти, по-скоро ще те намрази, освен ако не разбере каква е истината. Ти това ли искаш?

— Може би е по-добре наистина да ме мрази — каза отпаднало Деър. — Нямам какво да й предложа, след като се оженя за Марси. Не бих искал тя да живее с любовта си към мене, когато няма да има абсолютно никаква надежда за нас двамата.

Изражението му говореше за нямо страдание, унинието му тежеше като олово.

— Значи наистина възнамеряваш да направиш това — забеляза Рой със сърце, кървящо от болка заради сина му.

— След два дни Марси Маккензи ще бъде моя законна съпруга. Церемонията ще бъде извършена от съдията Адвокейт в резиденцията на губернатора. След като прекараме няколко дни във фермата на Маккензи непосредствено след церемонията, смятам да се върна у дома. Марси може да дойде с мене, ако поиска. Не ме интересува какво иска тя. Но отказвам да живея другаде освен в имението Пенрод.

— Ами Кейси? Как ще се издържа, когато бъде свободна? Мислил ли си за това? Не можем да я оставим самичка в град като Сидни — възрази Бен. — Ще стане лесна плячка на мъже като Потър и Граймз.

Мъката на Деър разкъса последните остатъци от самообладанието му.

— По дяволите! — изригна той. — Няма да я освободя само за да я хвърля на вълците. Татко, доведи я обратно във фермата. Кажи й, че ще живее тук като член на домакинството ни, кажи й каквото и да е, само не я оставяй в Сидни.

— Ще можеш ли да го понесеш, Деър? Кейси да живее в една къща с тебе, искам да кажа. Смятам, че ако я виждаш всеки ден, това само ще увеличава страданията ти. Да не споменаваме за възраженията, които Марси сигурно ще изтъкне.

— Кейси може би толкова ще ме намрази, че ще откаже да говори с мене. Колкото до Марси, тя няма да има избор и ще й се наложи да приеме Кейси като член на нашето домакинство. Няма нужда да казвам, че всеки ден от живота ми ще бъде истински ад, ако Кейси не е наблизо.

Рой си помисли, че Марси ще вдигне огромен скандал, когато се върне от медения си месец и намери Кейси да живее във фермата. Със сигурност тук нямаше да има скука. Тоест, ако той успееше да убеди Кейси да се върне в имението. Задача, която вероятно нямаше да бъде невъзможна за осъществяване.

 

 

Когато Деър напусна Сидни, животът на Кейси се промени драстично. Необяснимо защо й позволиха да излиза от малката къща, за да ходи да купува храна и продукти с оскъдните пари, отпускани й от лейтенант Потър. Но тя не беше глупачка. Знаеше, че ако Деър се върне, отново щяха да я затворят в къщата и в задния двор.

Дните след нощното посещение на Деър бяха особено напрегнати за Кейси. Тя се питаше дали той й се сърди, задето беше отказала да избяга заедно с него. Нима не разбираше, че тя го обича толкова много, че не може да го изложи на риска обществото да го отхвърли?

Спомените за откраднатата им нощ бяха всичко, което щеше да я крепи през идващите дълги дни и нощи. Никой мъж освен Деър не можеше да я докара до върха на екстаза. Ръцете му, устните му, дори очите му я любеха с невиждана пламенност, присъща само на него. Нощните й фантазии често я отнасяха в царството на силния копнеж, където тя си представяше, че той лежи до нея. Несъзнателно посягаше към него, но като не го намираше, оставаше будна часове наред, мечтаейки за него и за допира му.

Една нощ, може би две седмици след като Деър напусна Сидни, лейтенант Потър се върна в дома си мъртвопиян. Това само по себе си беше толкова необичайно, че Кейси веднага застана нащрек. Онова, което я накара да бъде още по-предпазлива, беше начинът, по който Потър се взираше в нея, докато му поднасяше вечерята. Той имаше да й казва нещо, осъзна Кейси, защото пресметливият блясък в очите му го издаваше. Но беше решил да я тормози с мълчание. Ако не проговореше скоро, тя щеше да полудее. Дяволите да го вземат, реши Кейси раздразнено. Защо да се върти наоколо и да става обект на упоритата му похот? Без нито дума тя излезе от трапезарията и се оттегли в сравнителната безопасност на своята стая.

За неин ужас скоро разбра, че няма място в малката къща, където да се скрие от Потър. Отворена със сила, породена от кипналата страст и силния алкохол, вратата на стаята й се люшна на разклатените си панти и Потър, олюлявайки се, нахлу с мръснишки ухилена физиономия в стаичката й.

Кейси инстинктивно посегна към ножа, който винаги държеше в готовност на нощната си масичка, но видя, че го няма. Паника я овладя, докато ровеше из вещите на масичката, а после затърси с очи и на пода, но напразно…

— Това ли търсиш? — викна Потър завалено. Ножът блесна в дланта му. Залитна към отворения прозорец и го хвърли навън в нощта. — Взех го, докато ти приготвяше вечерята. Не бих искал да е някъде наблизо, докато ти съобщавам новината.

— Новина ли? — повтори Кейси предпазливо.

— Целият град празнува голямата сватба. Безплатен ром за всички.

— Вие сте пиян — изфуча презрително тя.

— Ами да — хлъцна Потър. — Но как да откажа да пия за здравето на булката и младоженеца? Прекрасно зрелище. Старият Маккензи знае как да омъжи дъщеря си със стил.

— Искате да кажете, Марси? Марси Маккензи се омъжва?

Предупредителни камбани звъннаха в мозъка й и Кейси внезапно се почувства зле.

— Съдията Адвокейт извърши церемонията и щастливата двойка потегли незабавно към фермата на баща й за меден месец, докато тук пиенето започна да тече като вода — осведоми я, хилейки се, Потър. — Трябва да призная, че и аз бих награбил това момиче, както го направи Пенрод. Чудесно парче. Пенрод сигурно е много доволен от себе си. Нейният старец е богат и доста влиятелен.

— Пенрод! — ахна Кейси, зяпвайки в неверие. — Бен се е оженил за Марси Маккензи?

Презрителният смях на Потър й даде първия сигнал за това, което предстоеше.

— Не! Не! — извика тя, отказвайки да приеме вестта, която лейтенантът като че ли нямаше търпение да й съобщи.

— О, да, скъпа — изсъска той. — Твоят любовник се ожени за друга. Можеш ли да го обвиняваш, че отказва да те чака цели седем години? Дотук беше с любовта. Сега оставам само аз да се грижа за твоите нужди. Погрижи се за моите, Кейси, и аз ще облекча твоите.

Напълно в шок от вестта за женитбата на Деър, Кейси се усети замаяна, не можейки да произнесе и една дума, нито да реагира, когато Потър се приближи към нея. Едва когато ръцете му сграбчиха раменете й и устните му залепнаха мокро по лицето й, тя се освести.

— Не! — извика Кейси и се дръпна рязко, отблъсквайки го с всичка сила. — Не ме докосвай, отвращаваш ме.

— Отвращавам те, а? — изсмя се нахално Потър. — Ще ти покажа, че съм по-добър любовник от Деър Пенрод. Свършиха твоите глупости, Кейси — изръмжа той. — Искам те и бог ми е свидетел, смешните ти заплахи не ме стряскат. Сигурно съм бил луд, да повярвам, че можеш да ми направиш нещо.

Но съдбата отново се намеси в ключовия момент. Силни гласове пред предната врата накараха Потър да изругае цветисто. Тогава нещо у Кейси прещрака. Проклета да бъдеше, ако останеше тук покорно да лежи и да чака завръщането на Потър като жертвено агне, готово за заколение. Въпреки шока от внезапната женитба на Деър тя нямаше да си позволи да бъде малтретирана от работодателя си. Нито пък щеше да затъне в самосъжаление. Щом сега Потър беше зает другаде, тя щеше да избяга през отворения прозорец и да изчезне под прикритието на тъмнината.

Ставайки бързо, тя оправи дрехите си и започна да събира неща, необходими за оцеляването й. Макар да беше посъветвала Деър да я забрави и да си устрои живота без нея, предателството му не можеше да не я ужаси. Не беше очаквала да я изостави толкова скоро. Какъв мъж беше той, че да прелита така лесно от жена на жена? Нейното сърце не беше толкова леко. Когато дадеше любовта си, то беше завинаги.

Гласовете пред вратата внезапно млъкнаха и Кейси реагира бързо, хвана торбата и се запъти към прозореца. Страхът ускоряваше стъпките й. Какво щеше да направи Потър, ако я хванеше, че се опитва да избяга? Щеше ли да накара да я вържат на кола за бичуване и да я набият? Или лично щеше да се заеме с тази работа? Застанала пред отворения прозорец, прехвърлила вече единия си крак през перваза, Кейси изстена ужасено, когато вратата рязко се отвори.

— Кейси! Слава на бога!

— Бен!

Тя беше толкова смаяна, че изгуби равновесие и болезнено тупна на пода.

Очите на Бен се присвиха гневно, докато й помагаше да се изправи; бледото лице и изпълнените със страх очи говореха красноречиво за изпитанието, което беше преживяла. Каквото и да се беше случило в тази стая, явно я беше накарало да рискува да излезе беззащитна на улиците на Сидни или да се укрие в храсталаците.

— Какво стана, Кейси? — запита Бен с намръщено лице, привличайки хлипащото момиче в прегръдките си.

— Не мога да повярвам, че си тук — изплака тя, прегърнала широките му рамене.

— Кейси, отговори ми! Потър направи ли ти нещо?

Освестявайки се постепенно, тя поклати отрицателно глава.

— Н-не, той е страхливец. Можеше да ме насили, ако ти не беше дошъл навреме. Ще се опита пак, когато си тръгнеш. Вече нямам сили да се боря. Аз… щях да избягам.

— Вече няма нужда, Кейси, ще те отведа у дома — започна да я успокоява Бен, повеждайки я към вратата. — И татко е тук.

— Но… но, Бен, не мога да тръгна. Лейтенант Потър няма да позволи.

— Ти не разбираш, Кейси — усмихна се Бен. — Помилвана си.

— Аз… какво? Как е възможно? — заекна Кейси, отказвайки да повярва на невероятния си късмет. — Как… как стана това?

— Достатъчно е да ти кажа, че високопоставени чиновници бяха убедени да преразгледат случая ти и решиха, че помилването ти е действително — заразказва Бен, но без да я гледа в очите.

Дяволите да го вземат Деър, изруга той мислено, задето му беше изтръгнал обещание да не издава истината.

— Баща ти ли уреди всичко това? — запита Кейси.

Ако Деър знаеше, че Рой работи за освобождаването й, защо се беше оженил за Марси в същия ден, когато нея я бяха помилвали, зачуди се Кейси. Тежестта на отговора я съкруши. Деър изобщо не я обичаше! Думите му не бяха нищо друго освен безсмислени обещания, които да я привлекат в леглото му.

Вдигайки от пода торбата й, Бен каза:

— Вземи си нещата, Кейси. Татко държи Потър на безопасно разстояние, така че няма да се меси. Ще поговорим по-късно.

Лейтенант Потър трябваше да бъде държан със сила, докато извеждаха Кейси от дома му. Макар че Рой беше два пъти по-възрастен от лейтенанта, прекрасното му физическо състояние му даваше сила да го обезвреди, особено в пияно състояние. Изригвайки грозни ругатни, Потър отказваше да повярва, че Кейси е била еманципирана, въпреки наличието на законен документ за помилване, подписан и приведен в сила от полковник Джонстън.

Съвсем зашеметена от шока и предателството, Кейси се притисна към Бен и не протестира, когато той я настани във фургона, с който бяха дошли с баща му в Сидни заради сватбата на Деър.

— Къде отиваме? — запита тя отпаднало.

— Ще останем за тази нощ у Дрю Стенли — отвърна любезно Рой. — Ще се върнем във фермата още утре.

Следващите въпроси на Кейси напираха на езика й и думите се изсипаха една през друга.

— Вярно ли е? Деър наистина ли се е оженил за Марси Маккензи? Защо ще прави такова нещо?

Само мрачната гънка около устата на Рой издаваше мъката му.

— Да, Кейси, вярно е. Но не е… нали разбираш, Деър…

Той млъкна, припомняйки си какво бе обещал на сина си. Надеждата в погледа на Кейси, се превърна в горчиво разочарование.

Сърцето й се втвърди и зелените й очи се превърнаха в два ледени изумруда, когато си представи Деър и Марси заедно. Внезапно тя си спомни какво беше казал Рой. Смятаха да я отведат обратно в имението край река Хоксбъри! Невъзможно! Да вижда как Деър е щастлив с друга жена — това беше агония, която нямаше нужда да търпи, не и докато въздух влизаше в дробовете й. Тя беше свободна жена и изборът беше неин.

— Не — възрази Кейси шокирайки Бен и Рой. — Няма да се върна във фермата с вас.

Гордостта й беше заложена на карта. Колкото и трудно да се очертаваше бъдещето й, то нямаше да включва Деър Пенрод. Тя щеше да върви по собствения си път и да си изгради самостоятелен живот. Това което не вземаше предвид обаче, беше решимостта на семейство Пенрод да я закрилят, независимо какво щеше да струва на гордостта й.