Кони Мейсън
Дръзка любов (18)

18

Унилото сиво небе и ниско надвисналите облаци не можеха да разсеят тежестта в гърдите на Кейси, докато Марси умело караше фургона по утъпкания път покрай река Хоксбъри. Като знаеше, че сама е причината Деър да се ожени за жена, която не обичаше, и за неизмеримото му нещастие, усещаше се така, сякаш нож беше забит право в сърцето й. Вината щеше да я преследва до края на живота й. Слава на бога, че имаше детето на Деър; то щеше да й напомня за любовта, която бяха споделяли. Парите на Марси щяха да влязат в употреба, с тях тя щеше да се устрои в Сидни и да издържа детето си.

— Кейси, внимавай — изрече остро Марси. — Когато стигнем имението Маккензи, ще ме изчакаш отвън във фургона, докато говоря насаме с татко. Няма да се бавя.

Кейси кимна замаяно. В деня, когато Деър замина, цялата й енергия беше угаснала. Ако не беше детето, което носеше…

Пътят, по който вървеше фургонът, беше пуст, от едната страна течеше Хоксбъри, а от другата се редуваха гъсти гори и непроходими храсталаци. Макар Кейси да нямаше търпение всичко това по-бързо да свърши, биволът едва пристъпяше. С нарастващо притеснение тя усети как ситен дъждец заваля от оловното небе, мокреше я и увеличаваше унинието й.

— По дяволите! — измърмори Марси. — Сега ли трябваше да завали? Ако можехме да накараме бивола да върви по-бързо…

Думите замряха в гърлото й, заменени от див вик на ужас.

Кейси подскочи на мястото си. Ръцете й се вдигнаха към устата, за да заглушат писъка й, когато няколко брадясали, дрипави мъже изскочиха от храсталаците и обградиха фургона.

— Я виж ти какво сме си имали тук!

— Не! — извика Кейси, разпознавайки в дрипавия разбойник мъжа, който два пъти се беше опитал да я изнасили.

Онзи, когото Деър беше прострелял при втората им среща край пещерата.

— Виждам, че ме позна — озъби се Бърт в пародия на усмивка. — Доста време те чакам, момиче.

— По… познаваш ли този мъж, Кейси? — запита Марси, като се притисна панически в нея.

Дишайки плитко и бързо, Кейси кимна.

— Този… този тип и приятелите му ни нападнаха по пътя между Сидни и Парамата. Надвиха Рой, но Деър и Бен дойдоха навреме, за да… за да не им позволят да ни изнасилят двете с Марта. Втория път…

— Млъквай и слизай долу — заповяда троснато Бърт и посегна да хване Кейси за ръката.

Тя се спусна тромаво на земята, а Марси я последва, когато партньорът на Бърт, Арти, я издърпа грубо от капрата.

— Какво означава това? — изсъска презрително Марси, борейки се да се освободи. — Не смейте да ме докосвате. Аз съм Марси Маккензи Пенрод, съпругата на Деър Пенрод.

— Ужасно ме уплаши — изръмжа Бърт и горната му устна се изви презрително. — Жалко, че мъжът ти не е тук. Щях да му се отплатя за раната. Седмици наред не можех да седна.

— Не знам за какво говориш — отвърна Марси.

— Червенокосата знае — ухили се мръснишки Бърт, опипвайки Кейси с алчни очи, докато отправяше към нея следващите си думи. — Мислех, че ти си жената на Пенрод. Не си ли достатъчно добра за него? Или му трябва повече от една жена? Защо любовникът ти се е оженил за госпожица Голяма Клечка Маккензи?

— Нищо не знаеш — защити се разпалено Кейси.

— Чух да се говори — възрази Бърт намусено. — Арти беше в Сидни, когато те съдиха. Чул, че младият Пенрод казал на всички, че си му годеница. След това разбрах, че се оженил за щерката на стария Маккензи. Това копеле не знае какъв късмет има, да чука две жени.

— Как смееш да говориш такива мръсотии! — изригна Марси; очите й хвърляха сини пламъци.

— Огнена малка кучка, а, Арти? Честита да ти е, приятел. Червенокосата е моя. Разбира се, ще трябва да делим с другите, но и за нас има достатъчно.

— Ами Големия Джон? — запита Арти, облизвайки се. — Той ще дойде на срещата, както говорихме.

Бърт се намръщи.

— Него го остави! Ще съсипе жените тоя кучи син, ако ги докопа първи.

— Не съм страхливец, обаче със сигурност не искам да си имам работа с това огромно копеле. Казвам да вземем жените, преди да е дошъл тук.

— И мене ми се иска още сега да ги опънем, обаче един от двама ни трябва да стои нащрек. Много е опасно да го правим тук, на пътя, можем да мине някой А и не ми харесва, че е много близо до фермата на Маккензи. Ще вземем жените с нас. Хайде момчета — извика той към другарите си.

— Ами фургонът? — запита някой. — А биволът?

— Остави ги. Фургона не го бива, а биволското месо е много жилаво за ядене. — Следващите му думи бяха отправени към Кейси и Марси. — Идвате с нас.

Притиснали се една към друга, за да потърсят опора, двете жени отказаха да помръднат от място, твърде шокирани, за да повярват, че това се случва именно на тях. Жестокото смушкване на Бърт раздвижи Кейси.

— Ти си полудял! — изпъшка тя, извивайки се, за да се измъкне от хватката му. — Не тръгвам никъде с тебе, и Марси също. Само почакай Пенрод и Маккензи да разберат какви си ги свършил!

— Кейси е права — изчурулика Марси, събрала смелост. — Полковник Джонстън и татко са много добри приятели. Корпусът ще започне да претърсва гората веднага щом разберат за нас.

— Кучката има право, Бърт — съгласи се Арти, почесвайки брадичката си под рошавата растителност върху нея.

— Никой няма да ни намери там, където отиваме — намръщи се Бърт. — Още не са ни открили и сега няма да ни намерят. Откакто Големия Джон и приятелчетата му се присъединиха към нас, ни бива повече от червените мундири. И няма да оставя жените. Време е да си имаме собствени курви. Дори Големия Джон ще се съгласи.

И той се изкикоти мръснишки, докато останалите разбойници започнаха да изчезват в храсталаците, оставяйки Арти и Бърт да се справят с двете жени.

Докато двамата стояха и спореха, а останалите се отдалечаваха, Кейси видя, че има възможност да избяга, макар и много малка. Като хвана Марси за ръката, тя произнесе само една дума: „Бягай!“ Реагирайки инстинктивно, Марси сякаш полетя, следвайки плътно Кейси. Ако успееха да стигнат до гората, щяха да имат макар и слаба възможност да се скрият. Кейси започна да се задъхва, дрезгавото дишане на Марси звучеше в ушите й като гръмовен екот. Шумът откъм преследвачите ставаше все по-силен, но Кейси не се осмеляваше да погледне назад. Дивият им бяг към свободата им даваше шанс да се изплъзнат. Пред тях се очертаваше спасителен гъсталак; сърцето на Кейси бумтеше, пулсът й препускаше, докато се стремеше към свободата си. Зад нея, вече стигнала предела на издръжливостта, Марси внезапно се спъна и падна.

— Марси! — извика Кейси и паниката стегна във възел гърлото й. — Тичай, моля те!

— Не мога — изхлипа Марси отчаяно. — Спасявай се.

— Не! — отказа упорито Кейси. — Нека ти помогна. Можеш, хайде, само няколко крачки ни остават до гората.

Пренебрегвайки увещанията на Марси, Кейси я накара да се изправи и започна да я бута пред себе си въпреки факта, че би се справила много добре, ако тичаше сама. Но вродената й доброта й оказа лоша услуга. Едва-що Марси се изправи на краката си, и Бърт и Арти ги сграбчиха изотзад.

— Кучка такава! — изсъска Бърт, задъхан от усилието. — Да не мислиш, че толкова лесно можеш да избягаш?

Кейси трепна, пръстите на Бърт, които я стискаха ужасно силно, изкараха сълзи на очите й. Когато той я удари, в главата й избухнаха звезди и очите й се замъглиха. След миг обаче тя се освести и започна пак да се дърпа. Този път обаче нямаше спасение, двете с Марси бяха завлечени навътре в храсталаците. Биволът остана зад тях, доволно дъвчейки високата трева, която растеше покрай пътя.

Потънала в нещастието си, Кейси трепереше под мокрото наметало. Не само студът я хвърляше в отчаяние. Тормозеше я мисълта какво ще стане с тях, когато Бърт и приятелят му се срещнеха с разбойника, наричан Големия Джон. Той сигурно беше някакво чудовище, щом внушаваше страх у мъже като Бърт и Арти.

Кейси бързо се умори, докато се тътреше из храсталаците, безмилостно влачена от Бърт. Съдейки по отпуснатите рамене на Марси, и тя не беше по-добре. Но тя поне нямаше допълнителния товар на бременността. Неуспешният порив към свободата беше струвал скъпо на Кейси, изцеждайки жизнената й енергия. Тя знаеше, че краят на силите й бързо наближава, и се питаше какво ли щеше да направи Бърт с нея, когато вече не успееше да следва бързите му крачки. Всеки път, когато се спънеше, това й костваше жестоко смушкване и тя всеки момент бе готова да повърне.

Точно когато Кейси усети, че е дошъл краят на силите й, стигнаха до малка полянка, на която растеше високо Дърво, и Бърт спря там.

— Стигнахме — обяви той.

Дишайки накъсано, Кейси предпазливо се огледа наоколо. Някои от останалите разбойници също бяха пристигнали и седяха на мократа земя в очакване. Какво чакаха — за това Кейси нямаше ни най-малка представа. Но скоро разбра.

— Къде е Големия Джон? — запита Бърт.

— Още не е дошъл — отвърна някой.

Кейси изведнъж се озова грубо блъсната на земята.

— Почивай си, докато можеш. Като дойде Големия Джон, няма да имаш време за почивка.

И разбойникът се изсмя просташки.

— Трябва ли да чакаме Големия Джон? — изхленчи Арти, оглеждайки жадно жените. — Знам, че искаш червенокосата, мене пък русата ми харесва. Твърд съм като камък още откакто ги видях.

— Първо трябва да ме убиеш — предизвика го Кейси с престорено храбър тон.

Колкото и да я искаше, Бърт беше намислил за нея нещо по-извратено. Откакто Големия Джон се беше присъединил към тях, Бърт бързо губеше контрол над бандата си за сметка на авторитета на едрия мъжага и това не му харесваше. Търсейки начин да спечели благоволението на едрия ирландец и да го накара да се съобразява с него, Бърт помисли, че жените са идеалното решение. Колкото и да не харесваше идеята да се откаже от червенокосата, той смяташе да предостави на Големия Джон да си избере една от двете жени и сам да се задоволи с другата. По един или друг начин тази червенокоса кучка щеше да си получи заслуженото за неговите страдания. Още усещаше болка на мястото, откъдето беше изваден куршумът; операцията беше направил един от неговите хора.

— Реших да изчакам Големия Джон — каза Бърт. Гримаса на остро разочарование разкриви лицето на Арти. — Искам това едро копеле да ни бъде задължено. Без съмнение, и той е загорял за жена след толкова време. Нашият „специален подарък“ сигурно ще му хареса достатъчно, че да не ни пречупи вратовете. Приятелчетата ни много се впечатляват от височината и дързостта му, а това хич не ми е приятно.

— Както кажеш, Бърт — изрече намусено Арти, — но дяволски трудно ще ми бъде да го чакам. Ами ако ги поиска и двете? Какъвто е голям, сигурно има и голям апетит.

— Тогава ще вземем каквото остане от него и няма да спорим — направи гримаса Бърт. — Не бива да го ядосваме.

Кейси потръпна, проследявайки с поглед Бърт, докато той се отдалечаваше. Двете с Марси бяха получили съмнителна отсрочка, но за колко време? Какво чудовище беше този Голям Джон, зачуди сетя, че да вдъхва страх у мъже като Бърт. Имаше ли дори и малка възможност да избягат?

— Марси — прошепна тя, побутвайки малкото й тяло, което се беше свило под мокрото наметало. — Чу ли какво каза Бърт?

— Разбира се — изсъска Марси. — Не съм глуха. Кълна се, няма да оставя оня огромен звяр да ме докосне.

— Не виждам да имаме избор — отвърна сухо Кейси. — Освен ако не измислим начин да избягаме, преди да е пристигнал Големия Джон.

— Мислиш ли, че можем? — запита Марси.

— Няма невъзможни неща, само по-трудни. Ако се понапрегнем, все ще измислим неща. Бъди готова да действаш бързо.

Но за съжаление най-зорко ги наблюдаваха. Когато се свечери, разбойниците накладоха огън, за да прогонят студа, и един от тях им донесе сушено говеждо, питки и чай. Все още не се виждаше никакъв знак от мъжа по прякор Големия Джон. След като излапаха вечерята си, бандитите получиха и ром; скоро Кейси и Марси бяха почти забравени, докато мъжете се наливаха със силната напитка. Лека усмивка се плъзна по устните на Кейси, когато възможността, за която толкова се беше молила, най-накрая се появи.

— Марси, време е — прошепна тя, изтръгвайки другарката си от дрямката.

— Кога? — прошепна Марси в отговор, събудила се отведнъж.

— Сега, докато разбойниците се наливат с ром. Ти върви първа — нареди Кейси. — Свали си наметалото, студено е, но не чак толкова. Ще го натъпча с трева и ще го наглася така, все едно, че спиш. След като се измъкнеш, ще те последвам. Ако… ако нещо се обърка и аз не успея, върви без мене и потърси помощ. Бърлу е прекрасен следотърсач, лесно ще открие следите ни. Побързай, Марси, докато никой не ни гледа.

Марси кимна и свали наметалото си, потръпвайки от студа, но беше твърде развълнувана, за да мисли за това. Хвърли само един бегъл поглед към Кейси, която бързо тъпчеше дрехата с туфи от високата трева, нагласявайки я така, сякаш Марси лежеше настрана, потънала в спокоен сън. Не беше съвършено, но поне отдалече можеше да заблуди пийнал човек.

Пълзейки на четири крака, Марси измина краткото разстояние, без да привлече вниманието на разбойниците. Вече се беше превърнала в сянка, когато Кейси рискува да погледне след нея. Доволна, тя започна подготовката за собственото си бягство. Но лош късмет я лиши от възможността да последва Марси.

— Спите ли? — запита Бърт и се оригна. Тишина. — Тия дръвници не са достатъчно трезви, за да водят разговор, а пък на мене ми се приказва. — Пак никакъв отговор. — Събуди се, казвам ти!

Кейси изстена от болка, когато обутият му в ботуш крак я ритна в ребрата. Преструвайки се, че се събужда от дълбок сън, тя отвори очи и хвърли убийствен поглед към разбойника.

— Остави ни на мира. Не виждаш ли, че спим?

— Другата кучка не ми трябва чак толкова — изрече завалено Бърт, — искам тебе. И ще те имам веднага щом Големия Джон ти се насити. Не ща да го дразня, като го преваря. Само се надявам онова огромно копеле да не те разкъса надве.

За голямо смущение на Кейси той се просна до нея и положи глава на скута й. Изхлипвайки отчаяно, тя се опита да го отмести.

— Моля те, уморена съм.

— И аз съм уморен, момиче, и аз съм уморен — въздъхна Бърт, — и най-малкото, което можеш да направиш за мене, е да ме оставиш да си сложа главата на меките ти цици. Ако не бях толкова пиян, щях да те взема сега и Големия Джон да върви по дяволите.

За първи път в живота си Кейси беше благодарна на алкохола и опустошителното му въздействие върху човешкото тяло.

Но дилемата й не беше изчезнала. С Бърт, който хъркаше в скута й, бягството ставаше невъзможно. Не можеше да направи нищо друго, освен да се надява и да се моли Марси да успее да стигне безпрепятствено до фермата и да повика помощ. Поне едната от тях имаше шанс.

В това време Марси стигна под сигурната защита на дърветата и хукна да бяха. Тръни закачаха косата и дрехите й, но луната се издигаше все по-високо в небето и осветяваше всичко. Тя се отправи в посоката, откъдето бяха дошли, знаейки, че рано или късно ще стигне до Хоксбъри и ще върви покрай реката, докато си иде у дома. Доброто й чувство за ориентация и острата наблюдателност й вършеха добра услуга.

 

 

Шестимата пийнали мъже, спящи на малката полянка, започнаха да се размърдват. През дългата нощ Бърт все така държеше Кейси в плен и дори да беше имала желание да се отскубне и да последва Марси, надеждите й скоро се бяха изпарили. Главата на разбойника не само че цялата нощ бе лежала на гърдите й, но огромната му ръка властно се бе обвила около бедрото й и не я пускаше. Силното му хъркане и пиянското бълнуване не й позволяваха да задреме, а и се беше схванала от неподвижност.

Сега, когато лагерът вече се събуждаше, Кейси се приготви за момента, когато откриеха, че Марси е изчезнала. Питаше се какво ли ще й направи Бърт и започна да трепери от страшните представи, които нахлуваха в мозъка й.

— Господи, усещам си главата така, сякаш някой цяла нощ я е блъскал — изстена Бърт, докато се изправяше. Зачервените му очи съзряха Кейси и устата му се изкриви в пародия на усмивка. — Ти си била добра възглавница, момиче. Размърдай си кокалите и направи някаква кльопачка. Ще намериш храна в торбата ми под дървото. Събуди и приятелката си да помага.

Кейси се разкъсваше от ужас. Да направи ли това, което Бърт й беше заповядал, или да не помръдва, както беше легнала близо до наметалото на Марси? Тялото й отчасти скриваше дрехата, изчезването на Марси засега оставаше неразкрито. Изборът обаче й беше отнет, когато Бърт се надигна неуверено и я издърпа да стане заедно с него.

— Какво й има на приятелката ти? Мързи ли я, или е прекалено префинена, че да ни помогне?

С презрителна усмивка той вдигна обутия си в ботуш крак и изрита силно наметалото. За негово учудване то излетя във въздуха, посипвайки трева и клони по главата му.