Джуд Деверо
Джудит (31)

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Бяха на път вече три дни, когато минаха покрай едно прекрасно езеро. Брегът му беше засенчен от могъщи дървета, чиито клони се надвесваха над водата.

Гевин и Джудит решиха да се окъпят. Лудуваха като деца във водата, докато най-после излязоха изтощени на брега.

— Джудит — прошепна с любов Гевин и я привлече към себе си. — Ти си виновна, че забравих напълно задълженията си. Мисля само за теб. Пренебрегвам хората си и ме е страх, че ще се случи нещо лошо.

— Не съм свикнала да ме глезиш така. — Джудит целуваше без бързане голото му рамо.

— Не ме предизвиквай. Трябва да се връщам в лагера.

Джудит въздъхна, но не възрази. Гевин се облече набързо и я зачака да се изсуши. Тя забеляза нетърпението му и рече:

— Тръгни напред, а аз ще те последвам веднага щом съм готова.

— Не знам… Не ми се иска да те оставям сама.

— Какво може да ми се случи тук? — засмя се весело тя.

Гевин я прегърна и я целуна с цялата си страст.

— Вярно е, че се тревожа за теб, но след като за малко не те загубих, не мога другояче. Е, добре, ще тръгна напред. Само те моля да не се бавиш дълго.

Джудит остана на брега и се облече, без да бърза. После се настани удобно под една плачеща върба и се наслади на спокойствието.

Тя не беше сама. Недалеч от нея стоеше млад мъж, който я следваше още от Лондон. Нито Джудит, нито мъжът й подозираха, че ги следят.

Алън Феърфакс се държеше настрана. Беше решил да следва Джудит чак до замъка на Аскот. Когато се увереше, че тя е на сигурно място зад високите му стени, щеше да се върне отново в кралския двор. Подозренията не го напускаха.

Алън беше толкова потънал в мислите си, че не чу стъпките зад гърба си. Изведнъж върху главата му се стовари дебела тояга. Той се свлече на земята, без да издаде нито звук.

Двама мъже се хвърлиха върху Джудит и нахлупиха на главата й дебел чувал от зебло. Завързаха ръцете й, за да й попречат да се брани. Дебелият плат задуши виковете й.

Единият мъж я метна на рамо. Тя не виждаше нищо и кръвта шумеше така силно в ушите й, та в първия момент не повярва, че гласът, който бе чула, е на Лилиан Чатауърт.

— Оставете го тук! Аз ще съобщя на Гевин, че жена му е изчезнала, и той ще се върне при мен.

Лилиан подаде на мъжа пълна кесия. Той сложи Джудит пред себе си на коня и препусна в галоп.

Алън дойде в съзнание след няколко минути и се огледа замаяно. В първия момент не можа да се сети къде се намира. Главата му бучеше и трябваше да се облегне на най-близкото дърво, защото коленете му трепереха. Когато погледът му бавно се изясни, първата му мисъл беше за Джудит. Трябваше веднага да уведоми Гевин.

Олюлявайки се, той закрачи към лагера. Още на половината път го пресрещна Гевин. В погледа му имаше гняв. За да предотврати изблика, Алън разпери ръце и изкрещя:

— Джудит беше отвлечена!

Гевин го сграбчи за раменете.

— Ако си й сторил нещо, ще те убия! — изсъска той. Алън пренебрегна пулсиращата болка в главата и се освободи от яката хватка.

— Защо забравяте, че съпругата ви има ожесточена неприятелка? Лилиан Чатауърт е непредвидима. Не биваше да оставяте Джудит сама.

— Какви ги говориш?

— Лилиан Чатауърт отвлече жена ви!

Гевин го гледаше, без да разбира.

— Лилиан… отвлякла жена ми? Не ти вярвам!

Алън се извърна настрана и притисна слепоочието си.

— Все едно вярвате ли ми или не, сега не бива да губим време в приказки. Аз тръгвам след нея!

Само след минута конете бяха оседлани и Гевин препусна начело на малкия си отряд след Алън Феърфакс.

 

 

— Добре дошла в дома ми — поздрави любезно Лилиан, когато слугите свалиха чувала от главата на Джудит. Тя изчака гостенката й да си поеме дъх и продължи с усмивка: — Не сте свикнали с такава езда, нали? Дама като вас има право да очаква само най-доброто.

— Какво искате от мен? — попита глухо Джудит. Раменете и ръцете я боляха от въжетата, с които я бяха стегнали.

— Ти имаш нещо, което аз искам.

Джудит вдигна гордо глава.

— За Гевин ли говорите?

Лилиан се ухили доволно.

— Да, говоря за моя Гевин. Той принадлежи на мен.

— Защо не се омъжихте за него, когато ви направи предложение? — попита спокойно Джудит.

Лицето на Лилиан се разкриви от гняв и тя понечи да се нахвърли върху съперницата си. Джудит се отдръпна настрана и успя да избегне удара. Ела се втурна към господарката си.

— Не се вълнувайте! Не си струва.

Лилиан се отпусна. Очевидно се вслушваше в съветите на камериерката си.

— Елате с мен. Трябва да си починете, за да изглеждате добре, когато дойде лорд Гевин.

— Права си. Трябва да бъда красива за него — отговори Лилиан и извърна глава, за да не гледа Джудит.

Завързаха пленницата за един стол. След като Лилиан напусна стаята, Ела седна на друг стол и извади плетката си.

— Чия е тази къща? — попита тихо Джудит.

Ела отговори, без да вдига очи:

— Принадлежи на господарката ми, лейди Чатауърт — В гласа й имаше гордост.

— Защо съм тук?

Ела спря за миг.

— Моята господарка желае да види лорд Гевин.

Джудит поклати глава.

— И ти й вярваш? Смяташ ли, че тази разкъсвана от омраза фурия ще се задоволи с това?

Ела захвърли плетката.

— Няма да допусна да говорите така за лейди Лилиан! Аз я познавам най-добре от всички. Животът й беше много труден. Тя има право да бъде щастлива! — Ела млъкна внезапно и пристъпи към прозореца.

— Тя е луда! Обезумяла е от мисълта, че Гевин не я иска!

— Не! — изкрещя задавено Ела, но бързо се успокои. — Лорд Гевин никога няма да я отблъсне. Не и моята Лилиан. Всеки мъж я иска в леглото си. Тя е красива. Беше най-прелестното дете, което някога съм виждала.

— Значи я познаваш отдавна?

— Да. Не можах да си имам свои деца. Тя беше за мен като небесен дар.

— Значи би направила всичко за нея…

— Да, всичко — отговори просто Ела.

— А готова ли си да ме убиеш, ако Лилиан настоява да получи съпруга ми?

Ела смръщи чело. В погледа й се появи тревога.

— Няма да ви убия. Моята лейди има нужда от малко време, за да накара лорд Гевин да се влюби отново в нея. А вие не й позволявате да го вижда. Отнехте й го и не се трогвате, като я виждате как страда.

Джудит усети как в гърдите й се надига гняв.

— Тя ме излъга, разпространяваше клевети по мой адрес, изобщо, направи всичко, за да ми отнеме съпруга. Смъртта на детето ми тежи на съвестта й.

— Знаете ли колко й се искаше да има дете! Дете от лорд Гевин! Вие й откраднахте и тази надежда. Затова не ми плачете, че сте загубили детето си! Загубихте нещо, което не ви се полагаше!

Джудит понечи да каже още нещо, но замълча. И слугинята беше луда като господарката си. Каквото и да й кажеше, тя щеше да защитава Лилиан със зъби и нокти.

— Какво смятате да правите с мен?

Ела се зае отново с плетката си.

— Ще бъдете наша гостенка. Лорд Гевин ще дойде и ще се влюби отново в господарката ми. Ще си спомни за миналото и ще ви забрави, защото той я обичаше много преди да се появите вие. Това е истинската любов. Той се ожени за вас само защото сте богата. Сега обаче и моята господарката е богата. Тя също ще донесе голяма зестра на семейство Аскот.

Джудит седеше мълчаливо на стола си и наблюдаваше слугинята. Знаеше, че е безсмислено да задава повече въпроси.

 

 

Гевин не искаше да повярва, че Лилиан наистина е отвлякла Джудит. Все още беше убеден, че тя е мила и добра и само голямата й любов към него я е подтикнала към някои зли дела.

Когато намери портата отворена, погледна тържествуващо Алън. Невъзможно беше да държат пленница в този отворен за гости дом.

Лилиан го посрещна в двора.

— Толкова се надявах, че ще дойдеш отново при мен. — Тя носеше великолепна рокля от синя коприна, със същия цвят като очите й.

Гевин слезе от седлото и я поздрави хладно.

— Тук ли е жена ми?

Очите на Лилиан се разшириха от изненада.

— Жена ти ли? — попита невинно тя.

Алън се приближи и я сграбчи за рамото.

— Къде е Джудит, вещице? Няма ли най-после да престанеш да лъжеш!

Гевин го блъсна грубо настрана.

— Какво ти става? — изфуча ядно той. После се обърна към Лилиан: — Искам да чуя отговор на въпроса ми.

— Заповядай вътре. — Лилиан погледна лицето му и потрепери. — Ще видиш, че не е при мен.

— Тогава ще продължим пътя си. Жена ми беше отвлечена и трябва да я намеря. — Той се обърна и улови юздите на коня си.

— Гевин, не си отивай! — Лилиан се хвърли на гърдите му.

— Не ме напускай пак! Жена ти… жена ти е тук!

Гевин се обърна рязко. В този момент се обади Ела, която беше застанала на вратата:

— Съпругата ви е тук и се чувства добре. Ала ако продължавате да се отнасяте грубо с господарката ми, това ще се промени.

Гевин се озова с един скок при нея и хвана ръката й.

— Не ме предизвиквай, проклетнице! — После се обърна към Лилиан: — Къде е тя?

Устните на Лилиан затрепериха, очите й се напълниха със сълзи.

— Само си губим времето! — изкрещя сърдито Алън. — Ще преобърнем цялата къща и ще я намерим.

Гевин се обърна, за да влезе в къщата, и Лилиан изкрещя като безумна:

— Няма да я видиш никога повече! — Устните й се разкривиха в дяволска гримаса и Гевин за първи път видя изпочупените, изгнили зъби. — Никой няма да я намери! — изграчи тя. — Да не мислиш, че съм дала хубава стая на твоята уличница! Тя заслужава най-тъмния затвор!

Гевин не можеше да повярва, че тази истерична жена е милата, сладка и невинна Лилиан, която беше обичал.

— Тя спи с всеки, който й се изпречи на пътя! Само ти не искаш да видиш какво върши! Детето, което загуби, не беше твое, а на Демари! Аз ще те даря със синове! Само аз!

— Разбрахте ли най-после каква е жената, заради която Джудит трябваше да страда? — попита тихо Алън. — Радвам се, че имахте възможност да видите истинския й лик.

Лилиан се отдръпна по-далече от мъжете и очите й засвяткаха безумно. После събра полите си и хукна да бяга. Ела се втурна след нея. Алън понечи да ги последва, но Гевин го задържа.

— Трябва първо да освободим жена ми. После ще се занимая с Лилиан.

В това Лилиан се притискаше към стената и напредваше бавно, но упорито към другото крило на сградата. Лицето й беше мрачно, а сълзите в очите й бяха истински, защото бяха сълзи от гняв.

Гевин я гледаше, сякаш беше някое гадно насекомо! Тя не можеше да проумее станалото. Усещаше, че Ела я следва, но разумът й не работеше. Владееше я само една мисъл: онази другата й бе отнела Гевин и тя не можеше да го има.

Забързана, Лилиан изкачи стълбите на старата кула. Косата й беше разрошена, бонето падна на раменете й, но тя не забелязваше нищо. Блъсна вратата на стаята, в която беше заключена Джудит, и се втурна вътре. Джудит я погледна смаяно. Никога не беше виждала съперницата с в такъв вид.

Лилиан застана пред нея и я загледа с искрящи от гняв очи.

— Ти още ли продължаваш да си мислиш, че Гевин е твой?

Джудит се сви, сякаш я бяха ударили. Болката беше непоносима. Дебелите въжета стягаха китките и глезените й, нежната кожа беше разранена. Гърлото й пареше от напразните викове за помощ. Стените бяха твърде дебели и никой не я чуваше.

Лилиан грабна съдчето със запалено масло от поставката на стената и го размаха пред лицето на пленницата си.

— Ей сега ще те залея с вряло масло! — изкрещя разярено тя. — Да видим дали Гевин ще те хареса, като те види обезобразена! Аз знам как да си го върна!

— Не! — изпищя Джудит и се опита да скрие лице.

— Уплаши ли се, а? Сега и аз ще превърна живота ти в ад, както ти превърна моя! Бях щастлива, но ти се появи и развали всичко. Имах баща, който ме обичаше. Имах Гевин, който ме обожаваше, а после дойде и богаташът, който ме поиска за жена. Ти разруши всичко. Баща ми не иска да има нищо общо с мен, Гевин ме мрази, а съпругът ми е мъртъв. И всичко заради теб!

Тя сложи съдчето с масло върху плочата на печката.

— Трябва да го сгорещя още… още…

Джудит съзнаваше, че няма смисъл да разговаря с тази жена. Тя не беше вече господарка на разума си. Въпреки това реши да направи последен опит.

— Това няма да върне съпруга ви. А аз изобщо не познавам баща ви.

— Да не мислиш, че искам да си върна съпруга? Той беше свиня! Бракът ми беше ад! И пак ти си виновна, защото заради теб той реши, че не ме бива за нищо!

Джудит прехапа уста. Широко разтворените й очи се взираха ужасено в горещото масло.

 

 

— Елате с мен, господарю! — плачеше Ела. — Много ме е страх!

— Какво искаш? — изръмжа Гевин.

— Господарката ми е в беда! Страх ме е за нея.

— Какво ме е грижа за твоята господарка! — ядоса се още повече Гевин и я блъсна настрана. — Искам да знам къде сте скрили жена ми!

— Аз не исках да й сторя зло — заговори с треперещ глас Ела. — Исках само да се върнете отново при господарката ми. Тя ви желае толкова много. Винаги съм била готова да направя всичко за нея. Изпълнявах безпрекословно желанията й. Много ме е страх, господарю! Тя може да стори нещо лошо на лейди Джудит!

Къде е тя? — изкрещя Гевин и я стисна за гърлото.

— Тя се заключи и…

— Заведи ме при нея! — заповяда Гевин и я пусна. Двамата с Алън последваха старицата по стълбите към старата кула.

Когато някой зачука нетърпеливо на вратата, Лилиан се стресна. Знаеше, че резето няма да издържи дълго. Грабна един дълъг, остър нож и го опря в гърлото на Джудит. После развърза въжетата.

— Да вървим! — заповяда остро тя и взе съдчето с врящото масло. Джудит не посмя да възрази, защото съзнаваше, че съперницата й е готова на всичко.

— Качи се по тази стълба! — нареди Лилиан и посочи тясната стълбичка, която се изкачваше на самия връх на кулата. Ниска врата извеждаше на бойницата. Тя изви ръцете на Джудит на гърба и я подкара пред себе си. С другата си ръка опря ножа в тила й.

Само след секунди Алън и Гевин разбиха вратата. Като видяха празната стая, тревогата им се превърна в ужас. Ела се втурна като безумна по тясната стълбичка към върха на кулата…

— Лейди Лилиан! — изплака тя, като видя господарката си.

— Млъкни! — изсъска Лилиан и стисна здраво съперницата си. — Нали каза, че ще ми го върнеш! Той ме мрази!

— Не! — извика Ела и направи крачка към нея. — Лорд Гевин не ви мрази. Той иска да запази жена си жива, защото е негова собственост. Няма друга причина. Хайде, пуснете я и елате при нас. Лорд Гевин ще ви разбере и няма да се сърди.

— Не! — изрева Лилиан. — Я го погледни. Той се отвращава от мен. Гледа ме като прокажена. И всичко това заради тази червенокоса мръсница!

— Пусни я веднага! — нареди властно Гевин.

— Не! — изкрещя Лилиан, притисна Джудит към една бойница и я наведе над пропастта.

Джудит беше смъртнобледа. И беше на края на силите си.

— Прави всичко, каквото ти казва! — нареди й строго Гевин, който беше разбрал, че безумната Лилиан е способна на всичко.

Джудит кимна и пристъпи към ръба на зъбера. Видя близкия комин и се залови за него като удавница. Лилиан избухна в грозен смях.

— Я вижте, страх я е като малко дете! И ти предпочете тези вещица пред мен? Аз съм истинската жена, не тя!

Ела протегна ръце, за да спре Гевин, който пристъпваше бавно към Лилиан.

— Права сте, господарке, само вие сте подходяща за него — заговори успокоително тя. — Слезте долу и лорд Гевин ще ви вземе отново.

— Ти пак ме лъжеш! — изкрещя вбесено Лилиан.

— Не сте права. Никога не съм ви лъгала.

Лилиан се усмихна и чертите й се смекчиха.

— Ти си единственият човек, който някога е бил добър с мен…

Тя се приведе над зъбера и се олюля. Ела се хвърли да я подкрепи, успя да я издърпа от опасното място, но в следващия миг полетя в пропастта. Лилиан падна назад, съдчето с горещото масло се преобърна и се изля върху челото и бузата й. Проехтя пронизителен писък.

Гевин направи огромен скок и улови Джудит, която се беше вкопчила отчаяно в комина. Трябваше да положи огромни усилия, докато отдели вледенените й пръсти от камъка. Стисна я в прегръдката си и чу как сърцето й бие като безумно.

Лилиан пищеше и се гърчеше като змия на пода.

— Какво ми сторихте! — ридаеше тя. — Господи, моята Ела! Вие я убихте! Единствената ми…

— Никой не е виновен за смъртта й — прекъсна я грубо Гевин. — Само ти! — После вдигна Джудит на ръце и се обърна към Алън: — Погрижете се за тази твар. Не искам да се самоубие. По-добре да поживее обезобразена, за да бъде наказана за делата си.

Алън погледна отвратено гърчещата се фигура, после стисна здраво зъби и отиде при нея. Гевин понесе Джудит по стълбите.

— Всичко е наред, любов моя — шепнеше в ухото й той. — Ти си на сигурно място. Онази жена няма да ти стори зло.

— Какво ще стане сега с нея? — попита с треперещ глас Джудит.

— Не знам. Бих могъл да я изправя пред съда, но тя е достатъчно наказана. Никой няма да иска да я погледне. Мъжете вече няма да се влачат в краката й. Красотата й е погубена завинаги.

Джудит го погледна изпитателно.

— Гледаш ме, сякаш ме виждаш за първи път — усмихна се той.

— Може би наистина те виждам за първи път. Най-после се освободи от нея.

— Но аз ти казах, че вече не я обичам!

— Да, и въпреки това част от теб й принадлежеше. Усещах го. Едва днес съм сигурна, че тя най-после е загубила властта си над теб. Ти си само мой. Завинаги.

— И това ти харесва, нали? — попита Гевин с тръпнещ от копнеж глас.

Щастлива усмивка играеше по устните на Джудит.

— Разбира се, че ми харесва, любов моя — прошепна с нежност тя.