Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кадифе (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Velvet Promise [=Judith], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 252 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-028-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от sibela)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Джудит имаше чувството, че на краката й са окачени оловни тежести. Беше толкова заета с чутото от Лилиан, че се движеше като в транс.

— Джудит!

Тя се стресна, после се усмихна нежно на майка си.

— Какво ти е? — попита загрижено Хелън.

Лицето на дъщеря й беше толкова бледо. Джудит направи опит да се усмихне.

— Скоро ще загубя майка си — заговори тържествено тя. — Искам да ти кажа, че Гевин е съгласен да се омъжиш за Джон Басе. Кралят също е дал съгласието си.

Хелън я погледна изумено. После цветът се отдръпна от лицето й и тя се свлече на пода.

— Помощ! — извика уплашено Джудит. Един прислужник притича и вдигна припадналата. — Отнеси я към оборите! — заповяда тя. — Трябва й слънце.

Хелън дойде на себе си много скоро. Като видя изплашения поглед на Джудит, кимна с усмивка.

— Правилно си предположила, детето ми — обясни тихо тя. — Аз нося детето на Джон.

Джудит се отпусна на една бала слама.

— Ние с теб май ще родим по едно и също време?

— Почти. — Хелън понечи да каже още нещо, но видя наближаващия Гевин и млъкна.

Джудит скочи и се втурна към съпруга си. Заговори му оживено и след първоначалната изненада Гевин се засмя.

— Винаги съм смятал Джон Басе за разумен мъж, а той…

— Той обича мама. А мъжете и жените, които се обичат, правят необикновени неща.

Гевин я погледна в очите и се възхити на блясъка им.

— Права си — промърмори пресипнало той. — Вече започвам да го разбирам.

— Защо не ми каза, че тя е вдовица? — попита тихо Джудит.

— Кой? — попита изненадано Гевин и смръщи чело.

— Лилиан. Кой друг?

Гевин вдигна рамене.

— Забравих. — На лицето му грейна усмивка. — Когато си близо до мен, мисля за съвсем други неща.

— Не се опитвай да се отклониш от темата!

Той я стисна за раменете.

— По дяволите, защо започваш пак? Аз искам…

— Трябва да побързаме, ако искаме да вземе участие в лова — напомни му Джудит и се усмихна.

Ловът се оказа много интересен за Джудит. Соколът й улови три жерава.

Гевин нямаше късмет. Едва беше възседнал коня си, когато дотича една слугиня и му предаде вестта, че Стивън го чака до стената на замъка. Гевин я погледна учудено. Защо му беше казала, че Джудит не бива да узнае нищо за срещата? Даже го беше повторила настойчиво.

Той се отдалечи бавно от ловците и препусна към стената на кралския замък. Да не би да беше някаква клопка? Той не отиде на уговореното място, а завърза коня си за едно дърво и се приближи към полянката с изваден меч.

— Гевин! — изпищя Лилиан и притисна ръка към гърдите си. — Толкова ме уплаши!

— Къде е Стивън? — попита той и се огледа недоверчиво.

— Махни най-после този меч! Караш ме да се страхувам. — Лилиан се усмихна изкусително.

— Значи ти си ме повикала тук, а не Стивън?

— Да. Това беше единствената възможност да те отделя от нея. — Тя сведе плахо поглед. — Ако ти бяха казали, че съм аз, сигурно нямаше да дойдеш…

Гевин прибра меча си в ножницата. Мястото беше усамотено и много подходящо за любовна среща.

— Ти също мислиш за миналото, нали? — Лилиан се отпусна на тревата и протегна ръце към него. — Ела, седни при мен. Трябва да поговорим.

Гевин остана прав, втренчил поглед в лицето й. Не преставаше да я сравнява с Джудит. Лилиан беше красива, но устните й бяха тънки и бледи дори когато се усмихваше. Днес усмивката й беше още по-неискрена от вчера. Сините й очи му напомняха повече за ледени късчета, отколкото за блестящи сапфири. А цветовете на роклята й бяха прекалено ярки.

— Защо сядаш толкова далече от мен? Сърдиш ли ми се? — попита недоволно тя, когато той седна насреща й.

— Много неща се промениха, Лилиан. — Гевин не видя как челото й се сбърчи.

— Още ли се сърдиш, че се омъжих за Едмънд? Колко пъти трябва да ти обяснявам, че ме принудиха да го сторя! Сега обаче съм свободна и бихме могли…

— Лилиан — прекъсна я енергично той, — не говори повече за тези неща. — Не му беше приятно да й причини болка, но не можеше да предаде Джудит. — Няма да оставя жена си.

— Аз… не те разбирам. Двамата бихме могли…

Гевин улови ръката й и я притисна леко.

— Не, Лилиан. Аз съм женен мъж.

— Гевин! Какво искаш да кажеш с тези думи?

— Аз обичам Джудит — отговори просто той. Лилиан затрепери от гняв.

— Ти каза, че се отвращаваш от нея. В деня на сватбата ми обеща, че никога няма да я обичаш!

При спомена за този ден Гевин се усмихна. Тогава бяха произнесени две клетви. Джудит беше нарушила своята, Гевин — също.

— Не помниш ли, че ме заплаши да се самоубиеш? В онзи момент бях готов да направя всичко, за да го предотвратя.

— Значи вече ти е все едно какво ще стане с мен?

— Не, Лилиан. Ти знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми. Ти си първата ми любов и аз няма да те забравя.

Лилиан го гледаше с широко разтворени очи.

— Говориш, сякаш вече съм мъртва. Цялото ти сърце ли принадлежи на нея?

— Крайно време е да проумееш, че Джудит е моя съпруга.

Този път не й беше трудно да се разплаче. Сълзите потекоха сами от очите й, но тя се постара да ги прикрие и заговори с пресекващ глас:

— Моето сърце не е от камък. Аз съм чувствителна жена. Ти може да не ме обичаш, но аз ти принадлежа завинаги. Знаеш ли в какъв ад живях с Едмънд? Той се отнасяше към мене по-зле, отколкото към последната дрипава слугиня. Затваряше ме в покоите ми, не ми позволяваше да излизам сама извън замъка…

— Не говори повече за него, Лилиан!

— И знаеш ли защо го правеше? Защото в деня на сватбата ти ме е наблюдавал. Знаеше за срещата ни в градината. Знаеше също, че съм идвала в шатрата ти. Помниш ли с каква страст ме целуваше тогава? В деня след сватбата ти?

Гевин кимна. Не му беше приятно да слуша думите й, но нямаше друг изход.

— Той ми напомняше всеки ден, че съм била твоя, преди да стана негова. А аз го понасях. Не се съпротивлявах, защото любовта ми към теб е най-ценното нещо в живота ми. Всяка нощ лежах в самотното си легло и мислех за теб. За твоята любов.

— Лилиан, моля те, не се измъчвай!

— А ти мислеше ли за мен? Помисли ли за мен поне веднъж?

— Разбира се — отговори честно той. — В началото на брака си мислех често за теб. Ала Джудит е фантастична жена. Ти е много добра и е достойна за любов. Признавам, в деня на сватбата не вярвах, че някога ще я обикна. Много добре знаеш, че се ожених за нея само заради наследството й.

Лилиан въздъхна тежко.

— Какво ще правя сега? Сърцето ми принадлежи само на теб и така ще бъде винаги…

— Лилиан, трябва да разбереш, че всичко между нас е свършено. Пътищата ни са разделени.

— Защо си толкова студен и недостъпен? — попита укорно тя, протегна ръка и докосна неговата. — По-рано беше съвсем различен.

Гевин си припомни любовните часове с Джудит. Жена му беше съвсем различна от Лилиан. Първата му любима не обичаше милувките нито преди, нито след любовния акт. Сексът с нея беше само животинска страст.

Лилиан го наблюдаваше през полуспуснати мигли, но изтълкува погрешно израза на лицето му и продължи да го милва.

Гевин се надигна рязко. Тя скочи след него. Хвърли се на гърдите му и обви с ръце врата му.

— Ти също не си забравил, нали? — зашепна горещо тя. После вдигна очаквателно лице към устните му.

Гевин се отдели от нея и я погледна спокойно.

— Не, Лилиан.

Тя го гледаше като замаяна. Ръцете й се свиха в юмруци.

— Ти си престанал да бъдеш мъж! Да не те е страх от нея?

— Не! — Гевин никога не я беше виждал такава. Думите и изразът на лицето й го шокираха.

Лилиан забеляза веднага, че е допуснала непростима грешка, и побърза да се разплаче. Сведе глава и когато отново го погледна, от очите й се отрониха две големи сълзи.

— Значи това е сбогуването ни — прошепна едва чуто тя. — Мога ли да те помоля за една целувка? Само една, преди да си тръгнеш. Не бива да ми отказваш…

Тя изглеждаше толкова невинна, че Гевин не можа да се удържи. Изтри сълзите й и отговори развълнувано:

— Не, Лилиан, няма да ти откажа. — Привлече я в обятията си и устата му докосна бегло нейната.

Лилиан не искаше такава целувка. Езикът й се втурна между устните му и ги раздели, но предизвикателството й остана без отговор.

Гевин я погледна учудено. Страстта му към тази жена беше угаснала завинаги. Сега единственото му желание беше да се махне оттук колкото се може по-бързо.

— Трябва да си вървя — промърмори той с принудена любезност.

Лилиан осъзна, че е изгубила властта си над него. Прехапа устни, за да спре напиращия яден отговор, и се постара да изглежда тъжна. Гевин възседна коня си и се отдалечи, без да се обърне нито веднъж.

— Тази проклета вещица! — изсъска вбесено тя, след като Гевин вече не можеше да я чуе. Проклетата Джудит Рейвдаун й беше отнела най-красивия мъж в двора.

— Не! — каза си след малко тя. Няма да се предам. Никой нямаше право да й отнема онова, което беше само нейно. Тя щеше да се бори за Гевин. С всички средства!

Беше рискувала много, за да организира тази среща в кралския двор. Дори бе премълчала, че познава убиеца на съпруга си.

Сега задачата й беше да наблюдава внимателно Джудит, за да открие слабите й места. А после щеше да си върне онова, което й принадлежеше.

Гевин се върна колкото се може по-бързо при ловуващите. Надяваше се да не са забелязали отсъствието му. През цялото време благодареше на небето, че Джудит не го бе видяла да целува Лилиан. Знаеше, че не можеше да й даде приемливо обяснение за случилото се.

Намери жена си да размахва стръвта, за да върне любимия си сокол. Като я видя, копнежът му по нея стана изведнъж толкова силен, че надви всички останали усещания. Той пришпори коня си, за да стигне по-бързо до нея.

Още преди да спре, хвана юздите на коня й и ги дръпна.

— Гевин! — извика смаяно Джудит. Трябваше да се залови здраво за седлото, за да не падне. Соколът запърха възбудено.

Останалите участници в лова се засмяха с разбиране.

— Те са женени отскоро — обясни един.

Гевин поведе кобилата на Джудит след себе си и отвлече ездачката и коня й.

— Какво ти стана, Гевин? — попита изумено Джудит.

Той скочи от седлото и посегна към нея. Вдигна я от коня и я зацелува с нарастваща страст.

— Не можех да мисля за нищо друго, само за теб — шепнеше дрезгаво той. — Желая те! Само да знаеш колко те желая…

— Усещам желанието ти — отговори с усмивка Джудит и се огледа търсещо. — Мисля, че мястото е подходящо.

Гевин кимна и се зае да откопчава туниката й. Нетърпеливи, двамата се освободиха от дрехите и се отпуснаха на топлата трева.

Любиха се с такава необуздана страст, сякаш не бяха се виждали с години.