Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шеринг Крос (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Man of My Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 327 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Сканиране
Lindsey (2008)
Допълнителна корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Издателство „Ирис“ 1997

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

5.

В мига, в който вратата се затвори, Мегън се извърна и се наведе над бюрото на баща си, за да попита недоверчиво:

— Ферма за разплод?

— Не ти ли харесва идеята?

— Идеята е чудесна, татко, но защо не си ми казал нищо досега?

— Изненада?

Мегън не долови въпросителния му тон.

— Хубава изненада! Държах се като пълна глупачка — толкова голяма бе изненадата ми, по дяволите!

Ескуайърът никога не беше хокал дъщеря си за езика й, който никак не подхождаше на една дама, защото Мегън внимаваше да не използва такива сочни изрази в смесена компания. Пък и нали ги беше научила тъкмо от него? Понякога той се изумяваше, че тази красавица наистина е негова дъщеря. Искаше му се любимата му съпруга да бе доживяла да види какво необикновено момиче са създали. Но тя беше починала малко след като Мегън навърши три години.

— А и този жребец сигурно струва цяло състояние! — продължи Мегън, но мисълта за прекрасния Цезар охлади гнева й. — Наистина ли е твой?

— Вече да.

— И наистина ще го използваш за разплод?

— Затова го взех. Но тези неща отнемат време — предпазливо каза ескуайърът.

— Да, да, знам. А и не можем да заплодим каква да е кобила с жребец като този. Ще трябва да купим най-добрата…

— Вече купих две. Скоро ще докарат и тях. Ако щеш вярвай, но ги взех на много изгодна цена.

— Чудесно. Естествено, ще трябва да разширим конюшнята, но ти вероятно вече си помислил и за това.

— Да разширим конюшнята? — повтори слисано той.

— Освен това конете трябва да бъдат обучавани в езда. Аз сама мога да се заема с това, особено с жребеца. О, нямам търпение да го пояздя!

— Виж, Мегън…

— Виж, татко — прекъсна тя плахия му опит да се противопостави, — няма защо да се тревожиш. Ще внимавам и ще го яздя само там, където никой не може да ме види.

И Мегън продължи да го уверява, че всичко ще бъде наред, докато в същото време отвън, пред вратата, Девлин скърцаше със зъби. Да язди Цезар? Тя? Как не! И кога най-после щеше да пристъпи към въпроса за неговото уволнение?

Вътре в кабинета ескуайърът най-после успя да прекъсне дъщеря си, за да каже:

— Трябва да попиташ Джефрис.

— Какво?!

— Той познава животното, познава неговия нрав. Конят може и да не се поддава на обяздване. В крайна сметка, не съм го купил за това.

Последва дълга пауза, по време на която Мегън се бе втренчила в баща си като онемяла. Сетне избухна.

— По дяволите! Как така няма да се поддава на обяздване? Но все едно, няма да питам него. И като стана дума за него, той изобщо не е подходящ за толкова важна длъжност, татко. Ще трябва да намериш някой друг…

— Той сам ми каза, че не си го харесала. Не мога да разбера защо. Човекът изглежда дяволски добре, ако питаш мен.

— Човекът е дяволски проклет грубиян.

— Но той има отлични препоръки, скъпа, от много високо място.

— Не ми пука. Даже и да е препоръчан от кралицата…

— Дяволски близо до нея — измърмори ескуайърът.

— … арогантните му маниери са оскърбителни. Искам да го уволниш.

— Не мога да направя това.

— Естествено, че можеш. Просто го изпрати обратно там, откъдето идва. Едва ли ще е трудно да намерим друг на негово място. Сама ще се погрижа за това, ако ти нямаш желание.

— Нищо подобно няма да направиш, скъпо момиче. Нито пък аз ще уволня този човек, така че зарежи тази идея.

— Татко! — Тази дума бе произнесена с онзи ласкав тон, който винаги й помагаше да постигне своето.

— Хайде, хайде, не започвай с умилкванията. Господин Джефрис е прикрепен към коня, това е едно от условията на сделката. Ако той си отиде, отива си и жребецът.

— Но това е абсурдно!

Ескуайърът сви рамене.

— Нищо не може да се направи. Продавачът искаше да бъде сигурен, че за коня ще се полагат възможно най-добрите грижи. Той вярва, че господин Джефрис ще се справи с това.

— Мили боже, нищо чудно, че е толкова нагъл, мътните го взели. Той знае, че не може да бъде уволнен.

— Аз пък го намирам за много симпатичен. Той познава конете, знае всичко, което трябва да се знае за отглеждането им. — Изведнъж в гласа му се прокрадна безпокойство. — Не бих искал да го уволнявам, Мегън, но ако е сторил нещо напълно непристойно…

— Не, не, нищо особено — побърза да го успокои тя. — Просто… не го харесах, както сам ти е казал.

— Той не е наш гост — изтъкна баща й. — Няма да се налага да го забавляваш. Вероятно почти няма да се виждаш с него.

— Предполагам, че това все пак е някаква утеха, след като очевидно не можем да се отървем от него.

Мегън заобиколи бюрото и целуна баща си по бузата, за да му покаже, че разочарованието й не е чак толкова голямо. Но то беше. Мисълта, че Девлин Джефрис ще бъде наоколо, я разстройваше не по-малко от самия Девлин Джефрис. Защо трябваше той да е условието, за да се сдобият с този великолепен жребец? Ако конят не бе такова съкровище…

Мегън затвори вратата на кабинета, обърна се и налетя право на мъжа, за когото мислеше. Беше забравила напълно, че му бе казала да я чака в салона.

Ръцете й автоматично се вдигнаха и се вкопчиха в мекия бял лен на ризата му. Мускулите му трепнаха под пръстите й и това непристойно докосване, макар и съвсем неволно, накара бузите й да пламнат. Тя отскочи назад, но го стори толкова рязко, че настъпи шлейфа на роклята си и едва не се строполи на земята. Докато Мегън яростно се мъчеше да оправи оплетените си поли, Девлин Джефрис се смееше весело.

— Жените наистина имат навика да падат в краката ми, но обикновено не го правят при опит да избягат от мен.

— Вулгарните ти намеци могат да накарат една жена дори да изпадне в несвяст, не се и съмнявам — тросна се Мегън, преди да вдигне очи към него.

По-добре да не беше го правила. Той все още бе прекалено близо до нея и все още бе толкова красив. Дъхът й спря. Божичко, тези очи бяха тъй прекрасни, с такъв съвършен синьо-зелен цвят, и толкова подхождаха на смолисточерната му коса!

Мина половин минута, преди и двамата да осъзнаят, и то едновременно, че са се втренчили един в друг. Мегън, чието лице се бе изчервило по-силно от всякога, първа отклони поглед и не забеляза руменината, плъзнала по бузите на самия Девлин.

— Да, жените наистина изпадат в несвяст, макар и не заради вулгарните ми намеци, каквито, между впрочем, рядко си позволявам. Поначало действам бързо, госпожице Пенуърти, и стигам направо до същината. Да ти демонстрирам ли?

— Не!

— Много жалко. Розовото наистина ти стои дяволски добре.

Говореше за руменината на бузите й, мръсникът, която самият той бе предизвикал, при това с огромно удоволствие. Мегън се осмели да вдигне отново очи към него, просто за да му хвърли изпълнен с ненавист поглед. Изражението му беше самодоволно, даже победоносно и когато Мегън проумя причината, моментално му даде нов повод да злорадства, като се изчерви отново.

— А-ха, виждам, че късата ти памет все пак започва да се връща. — Гласът му бе гальовен, почти мъркащ. — Ти загуби. Сега е време да си платиш.

— Да си платя ли?

— Заведи ме да ми покажеш конюшнята. Нали затова чаках.

Думите му й прозвучаха някак неприлично, някак похотливо — сякаш говореше за част от анатомията й, а не просто за една сграда.

— Конюшнята ни не е скрита вдън гори тилилейски. Намира се зад къщата. Не се изисква кой знае колко ум, за да я намери човек, така че, предполагам, дори и ти ще се справиш.

— Трябваше да се досетя, че ще се отметнеш от облога.

— Нямах представа, че сме се обзаложили.

— Нима? А ако ти беше спечелила, щеше да ми покажеш вратата с най-голяма радост, нали? Предизвика ме, аз приех предизвикателството — и спечелих.

— В такъв случай бих казала, че ти си послужи с измама. Защото си знаел за онова нелепо условие на сделката.

— А аз бих казал, че след като очевидно не можеш да се отървеш от мен, би трябвало да приемеш поражението си.

Тези думи й прозвучаха подозрително познато. Мегън зяпна.

— Подслушвал си на вратата?

Той й се поклони подигравателно.

— За нищо на света не бих пропуснал подобно удоволствие.

— Какво друго може да се очаква от човек с обноски на прасе?! — процеди през зъби тя.

Веждите му се вдигнаха изненадано, но Мегън не се съмняваше, че изненадата му е престорена, защото на устните му имаше нещо, което много приличаше на усмивка.

— Наистина полагам усилия да се принизя, но не вярвам да съм стигнал чак до такова ниво.

Тя не се и опита да проумее смисъла на тази неочаквана забележка. Това, което се опита да направи, бе да го заобиколи и да побегне, но Девлин пристъпи встрани и отново препречи пътя й.

— Значи все пак трябва да ти демонстрирам? — каза той и внезапно ръцете му се вдигнаха и се подпряха на стената от двете страни на главата й, така че Мегън се озова в нещо като клетка, от която не можеше да се измъкне, нито пък да не чуе притихналия му шепот: — Сега сме сами. Искаш ли да ме опознаеш и с ръцете си така старателно, както го стори с очи?

От гърдите й се изтръгна яростно възклицание, което бе доста приглушено, но затова пък изразяваше недвусмислено мнението й по въпроса. После Мегън се промуши под дясната му ръка и побягна към стълбите в дъното на салона.

Но зад гърба й се чу смехът му и подигравателният му глас:

Това вече бяха обноски на прасе, миличка Мег. Забеляза ли разликата?

Мегън спря. Сега, когато помежду им имаше достатъчно разстояние, тя се чувстваше в безопасност, затова се обърна и изсъска:

— Между тази вулгарност и предишната ти грубиянщина? Никаква разлика.

— Добре, като говорим за обноски, нека ти кажа, че е все едно дали ще гледаш или ще докосваш, госпожице Пенуърти. Ефектът върху мъжете е един и същ… когато го правиш ти.

— Копеле!

— Глезено зверче — озъби се той, сетне кимна насмешливо и излезе.

При това си свирукаше небрежно, сякаш бе напълно убеден, че е спечелил този рунд, докато Мегън беше толкова разярена, че й се искаше да се втурне след него и да го удари с все сила. Едва се удържа да не го стори. Но ако този проклетник се осмелеше още веднъж да я заговори…