Стивън Кинг
Способен ученик (24) (Лятото на покварата)

24

Документите за успеха на учениците от прогимназията в Санто Донато се пазеха в стар занемарен склад на северната страна, близо до изоставеното депо. Вътре беше тъмно, стъпките кънтяха, миришеше на восък, паста за лъскане и препарат за почистване — със склада се разпореждаше училищния отдел.

Ед Френч беше там към четири часа, хванал за ръка Норма. Портиерът ги пусна, каза на Ед, че това, което търси, е на четвъртия етаж. Показа им скърцащият раздрънкан асансьор, който така изплаши Норма, че тя потъна в мълчание.

Момиченцето дойде на себе си на четвъртия етаж, заподскача и започна да прави щуротии между мрачните редици от кутии и папки, сред които Ед търсеше да открие бележниците от 1975 година. Той дръпна втората кутия и започна да рови из буквата „Б“: БОРК, БОСТУИК, БОСУЕЛ. БОУДЪН, ТОД. Извади бележника, тръсна нетърпеливо глава над него в мъжделивата светлина и отиде до един от високите прашни прозорци.

— Не се върти тук, захарче — извика той през рамо.

— Защо, татко?

— Защото троловете ще те хванат — рече той и вдигна бележника на Тод към светлината.

Разбра всичко от пръв поглед. Бележникът, който тук се търкаляше в папките от три години, беше внимателно, почти професионално фалшифициран.

— Исусе! — промърмори Ед Френч.

— Тролове, тролове, тролове — пееше ликуващата Норма и продължаваше да танцува сред купищата папки.