Катрин Каултър
Съдби в окови (3)

ВТОРА ГЛАВА

Колин Кинрос, седми граф Ешбърнхам, се ококори срещу младата жена пред себе си, която стоеше с протегната ръка. Гледаше го открито и, ако не грешеше, очите й бяха пълни с очакване. Беше толкова смаян, че не успя веднага да реагира и да й отговори.

— Извинете, какво казахте?

Без колебание Синджан повтори ясно.

— Аз съм богата наследница. Чух ви да казвате, че трябва незабавно да си намерите богата наследница.

Той й отговори бавно, с тих и леко неуверен глас, като се опитваше да си върне душевното равновесие.

— И сте сравнително млада.

— Радвам се, че мислите така.

Той сведе поглед към все още протегната й ръка и механично я пое. Трябваше да я поднесе към устните си, но тя я държеше опъната като ръката на мъж, така че той я стисна в своята длан. Силна ръка, помисли той. Пръските й са тънки, бели и гъвкави.

— Моите поздравления за богатството — каза той. — И за това, че не сте стара. О, извинете, не ви се представих. Граф Ешбърнхам, както навярно знаете.

Тя се усмихна. Очите й сияеха, от щастие. Гласът му беше чудесен — дълбок, пълен с живот, много по-пленяващ от гласовете на братята й. И двамата изобщо не можеха да се сравняват с този невероятен мъж.

— Да, знам. Аз съм Синджан Шербрук.

— Странно име. Не е ли мъжки прякор?

— Мисля, че да. Бях на девет години, когато брат ми Райдър се опита да ме изгори на клада и ме кръсти така. Иначе името ми е Джоан, но той държеше да съм Сейнт Джоан. Започна да ми вика Синджан, което е съкращение на Сейнт Джон… Ето откъде идва името ми.

— Харесвам истинското ви име. Предпочитам да ви наричам Джоан. По-женствено е — Колин прекара пръсти през косата си. Смути се, защото усети, че това, което каза, няма никакъв смисъл. Ако изобщо можеше да има нещо смислено в този разговор. — Признавам, че съм доста объркан. Нито аз ви познавам, нито вие ме познавате. Не проумявам защо постъпихте така.

Светлосините й очи искряха от щастие, когато започна да му обяснява.

— Видях ви на бала в Портмейнови и след това на музикалната вечер в Ренли. Налага се да се ожените за богата наследница. Аз съм богата наследница. Ако не сте трол — по характер, разбира се — нямате никакъв проблем да е ожените за мен.

Колин Кинрос, Ешбърнхам или просто Еш, както го наричаха приятелите му, успя само да се облещи безмълвно срещу момичето, което явно не възнамеряваше да отмести погледа си от него.

— Това е най-невероятното нещо, което ми се е случвало някога — определи доста сдържано ситуацията той. — Като изключим времето, когато учех в Оксфорд и съпругата на един от преподавателите ми пожела да се любя с нея, докато мъжът й учеше на латински моя приятел в съседната стая. Дори искаше да оставя вратата открехната, за да го гледа, докато прави любов с мен.

— И направихте ли го?

— Какво да съм направил? Дали съм се любил с нея? — закашля се, докато се ровеше в спомените си. — Вече не помня — каза той категорично и се намръщи. Между другото един мъж не помни случаи като този.

Синджан въздъхна.

— Ако брат ми беше на ваше място, щеше да ми се довери. Но естествено, не мога да очаквам това от вас, след като не ме познавате. Знам, че не съм голяма красавица, но все пак съм прилична. Това е моят втори сезон в обществото, но още не съм сгодена. Нямам си даже дребничък флирт с някой господин. А съм богата и мила.

— Не мога да се съглася с всичките ви определения.

— Може би вече сте намерил дамата, която да задоволява финансовите ви изисквания?

Той се засмя, когато чу предположението й.

— Нека бъдем наясно. Не съм я намерил — както предполагам сте разбрала, докато сте надавала ухо за моите жални вопли. Всъщност вие сте една от най-приятните дами, които съм виждал. Висока сте, а това е добре, защото няма да ми се налага да превивам до болка врата си, за да разговарям с вас.

— Нали! И аз мразя да разговарям с по-ниски от мен. А по отношение на моята привлекателност, и братята ми твърдят същото, но аз съм приятно изненадана да чуя, че вие мислите така. Както вече ви казах, това е вторият ми сезон и направо умирах от досада, докато не ви видях.

Тя спря да говори, но не и да го гледа неотстъпно. Той се изплаши от копнежа, който излъчваха тези прекрасни светлосини очи. Наистина, за първи път му се случваше нещо толкова особено. Беше объркан, чувстваше се като първия глупак. Самообладанието, с което се гордееше, се беше стопило.

— Нека минем малко встрани. Да, така е по-добре. Вижте какво, доста е трудно, а и ситуацията е необичайна. Нали е удобно да ви се обадя утре? Една млада дама се е запътила към нас и ми се струва, че има някакво намерение.

Тя му отговори с ослепителна усмивка.

— О, разбира се. Идеята ви е прекрасна — даде му адреса на градската къща на семейство Шербрук на „Патнем Плейс“. — А дамата, която идва към нас, е снаха ми Алекс.

— Как е цялото ви име?

— Всички ме наричат Синджан.

— Да, но аз не го харесвам. Предпочитам Джоан.

— Добре. Тогава лейди Джоан, защото баща ми беше граф. Лейди Джоан Елейн Уинтроп Шербрук.

— Ще ви се обадя сутринта. Искате ли да пояздим?

Тя кимна, загледана в белите му зъби и красивите устни. Неволно се наклони към него. Колин замръзна от смущение и отстъпи назад. Мили Боже, нямаше ли срам това момиче. Любов от пръв поглед? Ха! Щяха да пояздят утре заедно и тогава ще разбере защо си правеше тази безумна шега с него. Щеше да остане с нея насаме, да я гали и целува и да й даде заслужен урок. Проклетата нахална фукла — англичанка до мозъка на костите си! Но за Лондон това си беше съвсем нормално. Все пак, надяваше се, че не всички английски дами са толкова невъздържани и нахални.

— До утре тогава — каза той и се отдалечи, преди Алекс да връхлети върху тях.

 

 

Колин потърси Брас и без никакви обяснение го изведе от театъра.

— Не, не се оплаквай. Измъквам те далеч от тези побъркани жени, за да ми кажеш какво, по дяволите, става тук. Предполагам, че ти си в дъното на тази нелепа шега и искам да знам защо си изпратил това момиче при мен. Още ми се вие свят от наглостта й.

Алекс видя как този мъж, Колин Кинрос, издърпа Брас от претъпканото фоайе. После обърна очи към Синджан и видя, че и тя гледа в същата посока. Правилно беше предположила, че мислите на зълва й за този мъж не са толкова прозаични, както нейните.

— Господинът изглежда интересен — забеляза Алекс, колкото да отвори дума.

— Интересен? Не ставай смешна, Алекс. Определението ти е съвсем неподходящо. Той с красив, красив до съвършенство. Не видя ли очите му? И как се усмихва и говори…

— Да, мила. А сега да вървим. Антрактът свърши и Дъглас сигурно вече нервничи, че ни няма.

Алекс изчакваше удобен момент да съобщи новината на съпруга си, но такава възможност не й се отдаде. Когато пристигнаха в градската къща на Шербрукови, тя целуна Синджан за лека нощ, бързо хвана Дъглас за ръка и го задърпа към спалнята.

— Толкова ли неудържимо ме желаеш? — попита я Дъглас весело.

— Синджан се запозна с Колин Кинрос. Видях ги да разговарят. Опасявам се, че се е държала доста предизвикателно, Дъглас.

Дъглас се загледа в ръцете си. След това взе един свещник и го постави на тоалетката до леглото. Заразглежда го, без да пророни дума. След това сви рамене и каза,

— Да изчакаме до утре. Синджан не е глупава, нито леконравна. Двамата с Райдър добре сме я възпитали. Тя не е човек, който действа прибързано.

 

 

В десет часа на другата сутрин Синджан беше готова да действа. Чакаше пред главния вход красива като кукла, както я беше уверила Дорис. Чувстваше се малко изнервена и леко удряше с камшика за езда по ботуша си.

Защо още го няма? Дали не е помислил, че се шегува. Дали не е решил, че не му харесва и да се е отказал да дойде?

Тъкмо когато беше на ръба на отчаянието, тя го видя да се задава, възседнал великолепен черен жребец. Щом погледът му попадна върху нея, тоя дръпна юздите, наведе се напред и леко се усмихна.

— Ще ме поканите ли в дома си?

— Мисля, че не е удобно. Още е рано.

Добре, помисли той, засега ще трябва да се примирим, с това.

— Къде е конят ви? — попита:

— Последвайте ме.

Минаха зад къщата и отидоха в конюшнята. Кобилата й Фени си кротуваше и равнодушно приемаше милувките на глупавия коняр Хенри. Синджан измести момъка и без помощта му възседна Фени. Оправи амазонката си със съзнанието, че при тези обстоятелства не е възможно да изглежда кой знае колко добре. Отправи една мила усмивка към кавалера си и каза:

— Още е рано. Искате ли да отидем в парка?

Той кимна и застана с коня си редом до нея. Тя не пророни нито дума повече. С изписано недоволство на лицето той водеше внимателно жребеца си покрай една каруца, натоварена с бъчви бира и трима свещеника, облечени като за погребение. Улиците гъмжаха от амбулантни търговци и дрипави дечурлига от бедните квартали. Яздеше близо до нея, без да говори, но внимателно следеше да не се появи, някаква опасност. Макар че му беше ясно, че тя е в състояние да се справи сама почти с всяка ситуация, смяташе, че като мъж е длъжен да поеме отговорност. Не знаеше със сигурност нищо за нея, освен че отлично се справяше с коня.

Когато стигнаха парка и се насочиха към северната врата, той каза:

— Да пришпорим конете, искате ли. Знам, че за една дама това е малко дръзко, но както сама казахте, още е рано.

Препуснаха по дългата странична алея и още преди да изминат разстоянието, неговият жребец, силен като коня на Дъглас, взе значителна преднина. Когато пристигна на финала след него, тя се смееше.

— Яздите много добре — каза Колин.

— Вие също.

Колин потупа жребеца си по шията и каза:

— Попитах лорд Брасли за вас. Той за жалост не ви е видял, докато разговаряхме. Описах му как изглеждате, но честно казано, той не можа да допусне, че е възможно една дама, особено ако тя е лейди Джоан Шербрук, ще разговаря с мен по такъв начин.

Тя погали меката кожа на ръкавиците си за езда и попита:

— А как ме описахте?

Отново го беше поставила на тясно! Но той нямаше да й покаже този път своето объркване. Сви рамене и отговори.

— Ами, казах, че сте сравнително млада, имате светла коса и прекрасни сини очи. Казах, че сте висока и че зъбите ви са бели и равно подредени. Споменах също, че сте дръзка и се държите съвсем безсрамно.

Тя не отвърна веднага. Беше зареяла поглед над лявото му рамо.

— Мисля, че сравнително точно сте ме описал. За учудване е, че не ме е разпознал по думите ви. Той е приятел на брат ми. Райдър казва за него, че е женкар, но иначе бил добродушен. Страхувам се, че Брас все още гледа на мен като на десетгодишно момиченце, което постоянно го моли за подарък. Миналия сезон веднъж ме придружи до Алманови. Дъглас после ме осведоми, че за никого не е тайна, че Брас не блести с особен интелект и ме посъветва да бъда кротка и любезна и в никакъв случай да не разговарям с него за това, което съм чела в книгите. Можело да го уплаши и да побегне.

Колин внимателно я слушаше. Не знаеше на кого да вярва. Действително имаше вид на дама. Брас му бе казал, че лейди Джоан Шербрук е едно мило и умно момиче, боготворено от братята си. Ако се съдело по някои истории, била малко странна, но самият той не бил забелязвал да не си мери приказките, както се говорело. След това шепнешком му довери, че четяла прекалено много книги, както чул няколко икономки да си говорят по неин адрес. Освен това била много висока. Колин се размисли за странното й решение да го чака на стълбите. Никоя млада господарка не би постъпила така в своя дом. Нормалното за една млада английска лейди беше да го приеме във всекидневната с чаша чай в ръка. Освен това Брас твърдеше, че косата на Джоан Шербрук е най-обикновена, кестенява на цвят. А това не отговаряше на истината. Осветена от ранните слънчеви лъчи косата на момичето до него преливаше в истинско богатство на златисти нюанси — от най-светлорусото до тъмнопепеляво. О, по дяволите! Нищо не разбираше. Не можеше да вярва на дръзките й приказки. Допускаше, че е възможно тази млада жена просто да си търси покровител. Можеше дори да е камериерка на въпросната лейди Джоан Шербрук или да е нейна братовчедка. Той трябваше открито да й каже, че няма пари и че единственото, което може да й предложи, е любов без ангажименти — нито повече, нито по-малко.

— Май доста ви изненадах — каза Синджан, като забеляза отражението на неспокойните му мисли върху лицето. Прецени, че трябва да бъде малко по-сдържана и продължи, опитвайки се да не показва чувствата си. — Вие сте най-красивият мъж, когото някога съм виждала. Не, не е точно това. Исках да кажа, че ме привлякохте не само с вида си, а с… просто с… О, Боже, не знам с какво.

— Аз красив? — Колин за миг онемя от смайване. — Мъжете не могат да бъдат красиви. Това е пълна глупост. Моля ви, кажете ми какво искате и аз ще направя всичко по силите си да го получите. Но не мога да стана ваш покровител. Съжалявам. Дори да бях най-похотливият женкар в Лондон, пак нямаше да мога. Беден съм като църковна мишка.

— Аз не искам от вас да ми бъдете покровител, ако това означава мъж, който да издържа любовница.

— Да. Точно това имах предвид — по гласа му пролича, че вече го е очаровала.

— Не мога да бъда ваша любовница. Дори и да исках. Това няма да ви донесе никаква изгода. Брат ми със сигурност няма да ми даде зестрата, ако не се оженим. Убедена съм, че съвсем няма да одобри, ако ви стана любовница. За тези неща е страшно старомоден.

— Тогава защо правите това? Обяснете ми, умолявам ви. Да не би някой от побърканите ми приятели да ви е платил да го направите? Дали не сте любовницата на лорд Брасли? Или на Хенри Томпкинс? Или на лорд Клинтън?

— О, не. Никой не ми е поръчвал нищо и не ми е плащал никакви пари.

— На мнозина не им харесва, че съм шотландец. На мъжете от лондонското общество, с които учехме заедно, им е приятно да пием и да спортуваме заедно, но не и да се оженя за някоя от сестрите им.

— Даже да бяхте мароканец, пак щях да изпитвам същите чувства към вас.

Той продължи да я гледа с недоумение. Пухкавото синьо перо на шапката й — едно глупаво и смешно творение на модата — докосваше чаровно лицето й. Костюмът й за езда — син, по-тъмен от очите — беше като излят по тялото й. Беше стилен, без да бъде предизвикателен и въпреки това подчертаваше високата й гръд, тънката талия и… Той едва чуто изруга.

— И братята ми правят така, но обикновено избухват в смях, преди да са стигнали края на ругатнята.

Той се готвеше да отговори нещо, но забеляза, че е впила очи в устните му. Не, това момиче не можеше да е дама. Сигурно някой от приятелите му й беше платил, за да му скрои този проклет номер.

— Хайде стига! — извика той, — Всичко това е нагласено. Не може да е иначе. Не е възможно една дама, която иска да се омъжи за избрания от нея мъж, да говори за това толкова дръзко и безсрамно.

Неочаквано, както беше на седлото, той се извъртя към нея и я притегли към себе си. Издърпа я от седлото и я постави на коленете си. И останаха така, без никои от двамата да пророни дума, докато конете им не се укротиха. Тя не се възпротиви, а напротив — моментално се притисна към него. Не, в никакъв случай тази жена не можеше да бъде дама. Придърпа я към лявото си рамо и повдигна с пръсти брадичката й, без да си сваля ръкавицата. Искаше да я целуне. Опита се да разтвори с език устните й. Рязко вдигна глава и ядосано й нареди.

— По дяволите! Отвори си устата, както се очаква да направиш в такъв случай.

— Добре — каза тя и разтвори устни.

Като я видя зяпнала срещу него, Колин не се въздържа и избухна в смях.

— Мили Боже, да не би да се каниш да ми запееш някоя ария. Приличаш на онова отвратително сопрано от Милано. По дяволите! — той я повдигна от коленете си и я върна обратно върху гърба на Фани. Недоволната кобила отскочи встрани, но макар че беше почти загубила ума и дума от радост, и вълнение, Синджан бързо успя да я овладее.

— Добре. Приемам, че си тази, за която се представяш. Ще се… Не, не мога да повярвам, че след като си ме зърнала на бала у Портмейн си решила, че искаш да се омъжиш за мен.

— Тогава не бях сигурна, че, искам да се омъжа за теб. Но знаех, че толкова те харесвам, че мога да те гледам до края на живота си.

Тези думи го обезоръжиха.

— Преди да се видим отново, ако въобще се срещнем пак, настоявам да се сдобиеш с някоя и друга задръжка. Е, не да мълчиш като пън, но да внимаваш поне да не изтърсиш някоя волност, от която да потъна в земята от срам и да не знам как да отговоря.

— Ще се постарая — обеща Синджан. За миг отмести очите си от него и се загледа в просторната ливада от двете страни на алеята за езда, покрита със сочна зелена трева. — Намираш ли, че съм достатъчно хубава, за да бъда твоя жена? О, знам, че само се шегуваше, когато каза, че съм млада. Не бих искала да се срамуваш, нито пък да се чувстваш неловко, ако се ожениш за мен.

Докато говореше, очите им се срещнаха. Той ядосано тръсна глава и каза:

— Престани, за Бога! Много си красива и без съмнение го знаеш!

— Ами! Хората са способни на какви ли не лъжи и комплименти, за да спечелят сърцето на някого, ако знаят, че е достатъчно богат. Не съм глупачка.

Той скочи от жребеца, нави юздата около китката си и се отправи под един кичест дъб.

— Ела тук. Трябва да поговорим, преди да надяна брачния хомот около врата си.

Ах, ще съм близко до него, помисли Синджан и с готовност го последва. Видя трапчинката на брадичката му. Без да се замисли, свали ръкавицата си, вдигна ръка и я помилва. Той не помръдна.

— Ще бъда изрядна съпруга. Сигурен ли си, че характерът ти е поносим и не е на някой трол?

— Обичам животните и не ходя на лов, за да се страхувам, че духовете им ще ме обсебят. Имам пет котки, всичките са отлични мишеловки. През нощта оставям камината на тяхно разположение. Само през най-лютата зима ги пускам да спят в леглото ми, но това се случва рядко, защото се въртя нощем и има опасност да ги смажа. Ако те интересува дали ще те пердаша, отговорът е няма.

— Явно си много силен. Радвам се, че си внимателен с по-слабите от теб. Добросъвестен ли си? Любезен ли си? Чувстваш ли се отговорен за тези, които са зависими от теб?

Не можеше да откъсне очите си от нея. Въпреки че не му беше лесно, отговори.

— Смятам, че да — помисли си за своя огромен замък. Всъщност само половината от него беше истински замък и то не още от средновековието, а построен в края на седемнадесети век от един от графовете Кинрос. Обичаше замъка с неговите островърхи кули и назъбени бойници. Но на места беше толкова усоен и порутен, че човек можеше да хване пневмония, ако се застои на едно място за десетина минути. Трябваше сериозен ремонт, за да се възстанови истинският му блясък. Всички постройки в двора, оборите и конюшните, земеделските имоти и канализацията имаха нужда от сериозни поправки. Стадата от овце и говеда значително бяха намалели. Селяните му също бяха в окаяно състояние — някои даже нямаха семена за посев, за да си осигурят прехраната. Той беше длъжен да действа решително, иначе бъдещото се очертаваше мрачно у безнадеждно…

Отмести поглед от нея към наредените една до друга огромни красиви къщи покрай Хайд Парк срещу тях.

— Баща ми пропиля значителна част от наследството ми, а брат ми, шестият граф, окончателно го прахоса. Нуждая се от голяма сума пари. В противен случай семейството ми трябва да живее в благородна бедност, а селяните ми ще бъдат принудени да напуснат и да си потърсят убежище на друго място, ако не искат да умрат от глад. Живея в огромен замък в източен Лок Левън. Много е красив и е недалеч на северозапад от Единбург, на полуостров Файф. Въпреки ширналите се обработваеми земи и красивите хълмисти възвишения на теб сигурно ще ти се стори дива и неприветлива земя. Щом си англичанка, ще видиш само голи хълмове, скалисти чукари и тесни долчинки с бързи леденостудени потоци, от чиято вода при пиене устните посиняват. През зимата не е чак толкова студено, но дните са къси и понякога духа силен вятър. На пролет пиренът обагря хълмовете във виолетово, а рододендронът изпъстря селските колиби и дори зидовете на моя замък във всички нюанси на розовото, лилавото и червеното.

Почти не беше на себе си от вълнение. Говореше като някой умопобъркан поет, който възпява Шотландия и своето любимо кътче в земите й, и който държи на всяка цена да му повярват. Тя го гледаше прехласната, попиваше жадно всяка негова дума и не откъсваше очи от устните му. Изведнъж той осъзна цялата нелепост на ситуацията. Не беше по силите му да приеме това и нямаше да го стори.

— Виж какво. Това, което казвам, е вярно. Земите ми са плодородни и знам как да помогна на селяните си да подобрят своя живот, а по този начин и моя. Земята при нас е различна, не е като тази в планинските северни райони, които внасят овце, за да оцелеят. Чрез унищожителната практика на огражденията^[1] мъже и жени, които поколения наред са живели на своя земя, се лишават от собствеността си. Те напускат Шотландия и отиват да търсят препитание в английските фабрики. Ето защо са ми необходими пари, Джоан. Остана ми само женитбата, за да спася наследството си.

— Разбирам. Ела с мен у дома и разговаряй с брат ми Дъглас. Той е граф Нортклиф, както ти казах. Ще го попиташ на колко точно възлиза зестрата ми. Би трябвало да е доста голяма. Веднъж го чух да казва на майка ни да престане да ми опява, че още не съм се омъжила, защото съм толкова богата, че мога да си избера всеки, когото пожелая, дори да стана на петдесет години и да нямам и един зъб в устата.

Той я погледна безпомощно и попита:

— Но защо искаш да се омъжиш точно за мен?

— Нямам никаква представа. Но е факт.

— Даже не знаеш дали няма да те намушкам в леглото.

Очите й се закръглиха и отразиха страстното й желание. Той едва запази самообладание, когато забеляза реакцията й.

— Казах намушкам, а не начукам.

— Какво означава начукам?

— Означава… По дяволите, къде е проклетата въздържаност, за която те помолих? Начукам е груба дума. Моля да ме извиниш, изплъзна ми се от устата.

— О, може би имаш предвид любене?

— Да, точно това имам предвид. Само че не онова сантиментално превъзнасяне, което жените разбират под любене, а едно основно нещо, което правят всеки мъж и жена, когато са заедно.

— Значи си циничен. Знам, че е глупаво да очаквам да си безупречен във всяко отношение. Двамата ми братя се любят, а не се начукват. Сигурно ще успея да те науча и ти да правиш това. Но най-напред, разбира се, ти трябва да ми покажеш как се правят някои неща. Недопустимо е обаче да продължаваш да се хилиш, когато отворя уста да ме целунеш.

Колин погледна встрани. Почувства се съвсем сам върху въображаем остров, който се люлееше под нозете му. Не обичаше да губи власт. А вече бе загубил властта над наследството си, което беше достатъчно да съсипе един мъж. Не искаше да прибави към това и загубата на власт над една жена. Но тя най-невъзмутимо приемаше всичко, което ставаше, за нормално и чудесно, сякаш не би могло да бъде иначе. По този начин парираше какъвто и да било опит от негова страна да вземе положението в ръце и продължаваше да му се налага. Нито едно шотландско момиче не би си позволило да се държи като тази — по всеобщо мнение — изтънчена английска дама. Това, което ставаше, беше недопустимо. Чувстваше се пълен глупак.

— Не ти обещавам, че ще те обичам. Не мога. И никога няма да мога. Защото не вярвам. Имам достатъчно основания да мисля така от дългогодишния си опит.

— Същото говореше и брат ми Дъглас за годеницата си Александра. Но вече не мисли така. Тя го преследва неотстъпно, докато той накрая промени становището си и ми се струва, че сега е готов да легне насред най-калната локва, за да може тя да премине по сухо върху него.

— Той е пълен глупак.

— Може и да е. Но е щастлив пълен глупак.

— Няма да говоря повече на тази тема. Не се опитвай да ме убедиш. Не говори. Сега ще те заведа у вас. Трябва да размисля. Ти също. Аз съм мъж, разбираш ли какво значи това? Просто един мъж — нито повече, нито по-малко. Ако се оженя за теб, ще го направя само заради парите ти, а не защото имаш прекрасни очи и може би хубаво тяло.

Синджан кимна и плахо попита:

— Наистина ли мислиш, че тялото ми е хубаво?

Той изруга, помогна й да възседне кобилата си и се метна на своя кон.

— Не мисля — каза той с усещането, че никога не е изпадал в по-затруднено положение. — Не мисля. Просто недей да говориш.

Синджан, за разлика от Колин, не бързаше да се прибере в градската къща на Шербрукови. Когато пристигнаха, тя поведе Фани към конюшните, без да му каже нищо. Той нямаше друг избор освен да я последва.

— Хенри, погрижи се за конете. Това е уважаемият лорд Ешбърнхам.

Хенри отмести един огненочервен кичур, който беше паднал на челото му. Колин забеляза, че конярят го заглежда с любопитство и се зачуди за причината. Сигурно около това скандално момиче се навъртат поне дузина мъже, ако не за друго, поне да чуят какво ще изтърси в следващия момент. Мили Боже, брат й би трябвало да предупреждава за специалната й откровеност всеки мъж, който влезе в къщата през главния вход.

Синджан изкачи на подскоци стълбите и отвори вратата. Застана встрани и го покани. Вестибюлът, в който влязоха, по размери и великолепие не беше същият като покрития с италиански черно-бял мрамор салон в Нортклиф, но все пак личеше, че е предверие на благороднически дом. Бял мрамор с бледосини нишки покриваше пода. Стените бяха в небесен цвят и по тях бяха окачени портретите на покойните Шербрукови.

Синджан затвори вратата и се озърна дали някъде наблизо не чака икономът Дринан или някой друг слуга. Отново погледна Колин и му се усмихна с мила съзаклятническа усмивка. В отговор той се намръщи. Младата дама изкачи две стъпала и застана до него.

— Радвам се, че прие поканата ми. Нали сега вярваш, че аз съм тази, за която се представям? Въпреки че ми допадна идеята да ти стана любовница, все пак е по-добре, че вече си сигурен коя съм. Искаш ли веднага да разговаряш с брат ми?

— Не трябваше да влизам. През цялото време от парка до тук размислях и смятам, че това не трябва да стане по този начин. Не съм свикнал момичетата да ме гонят, като че ли са на лов за лисици. Това не е нормално…

Синджан му се усмихна весело, обви врата му с ръце и го притегли към устните си.

— Ще си отворя устата, но този път не толкова много. Така добре ли е?

Беше повече от добре. Само за миг Колин задържа очите си върху сочните й разтворени устни и я притегли плътно до себе си. Забрави, че се намира във вестибюла на градската къща на Шербрукови. Забрави, че сигурно наоколо се спотайват множество слуги. Забрави всичко за предците на Шербрукови, които го гледаха от стените.

Прокара нежно език по устните й и после бавно го плъзна между тях. Усети я да се притиска към него и знаеше, че тя също изпитва наслада от целувката. Впи със засилваща се страст устни в нейните. Тя отвърна жадно и без преструвка. В същия миг светът престана да съществува за него. Не беше лягал с жена близо месец. Знаеше обаче, че не това е причината за необикновеното желание, което изпитва. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, галеха и опознаваха тялото й. Прихвана я с длани отзад и нежно я повдигна. Тя простена от наслада.

— Мили Боже! Какво по дяволите става тук?

Тези думи пронизаха замъгленото съзнание на Колин. На мига някой сякаш го изскубна от прегръдката, завъртя го й с унищожителна жестокост го удари в челюстта. Той се претърколи като камък по белия мрамор. Хвана брадичката си, раздвижи глава и погледна нагоре към мъжа, който изглеждаше решен да го убие.

— Дъглас! Да не си посмял. Това е Колин Кинрос, Ние ще се женим.

— Как ли не! Не видя ли — о, не, мили Боже! Как може един мъж, на който му липсва, елементарното възпитание да разговаря с мен, да се люби с теб на прага на дома ми! Ръцете му опипваха задника ти. Боже мой, как си могла да го допуснеш, Синджан? Качвай се горе, млада госпожице. И само да си посмяла да ми възразиш! Първо ще видя сметката на този кучи син, а после ще се разправям с теб.

Синджан за първи път виждаше брат си толкова разярен, но не би се трогнала дори и ако бе скочил върху полилея от гняв. Застана спокойно пред него, въпреки че той се канеше отново да се нахвърли върху Колин.

— О, Дъглас, недей! Престани! Колин не може да се бие с теб, защото е в твоя дом, където аз съм го поканила. Няма да ти позволя да го удариш още веднъж. Това не е честно.

— Как ли не! — изкрещя Дъглас.

Синджан разбра, че Колин е зад нея, чак когато го чу да казва.

— Той е прав, Джоан. Непростимо беше да си позволя това в дома му. Въпреки всичко, уважаеми господине, не мога да ви позволя да ме ударите отново.

Дъглас не беше на себе си от ярост.

— Но заслужено ще си получиш боя, мерзавецо!

Той дръпна Синджан настрана и се нахвърли върху Колин. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, блъскаха се, дърпаха се, сумтяха. Никой не отстъпваше по сила и ловкост на другия. Синджан чу, че някой от тях простена от болка, когато един юмрук се стовари в корема му. Чу Алекс да вика и я видя стремглаво да се спуска по стъпалата. Слугите заприиждаха и се стълпиха под стълбището и до вратата към салона, за да наблюдават с широко отворени очи боя.

— Престанете!

Гласът на Синджан не успя да въдвори мир. Напротив, двамата мъже продължиха да се бият още по-настървено. Тя беше страшно ядосана и на брат си, и на Колин. Мъже! Не можеха ли просто да седнат и да обсъдят проблема? Защо трябваше да се държат като хлапаци? Тя извика към Алекс.

— Стой там. Аз ще се справя сама. О, мили Боже, и то с огромно удоволствие.

Тя издърпа един дълъг здрав бастун от поставката от палисандрово дърво в ъгъла до входната врата, замахва и силно удари Дъглас по раменете. След това със същата сила го стовари върху дясната ръка на Колин.

— Стига ви толкова, глупаци такива!

Двамата се пуснаха. Дишаха тежко и Дъглас се държеше за рамото, а Колин за дясната ръка.

— Как се осмеляващ, Синджан?

Дъглас беше задал въпроса, но без да изчака отговор, се нахвърли отново върху мъжа, който бе имал нахалството да опипва задника на сестра му насред вестибюла. И да си завира мръсния език в устата й, проклетия кучи син! В нейната уста!

Синджан ги наблюдаваше и леко се полюляваше на място, за да привлече вниманието им. Чу, че Алекс крещи:

— Престани, Дъглас!

След това снаха й замахна и удари съпруга си по гърба със собственото си бастунче.

За миг Дъглас изтрезня и застина на място. Пред него дребната му жена и зачервената му от вълнение сестра въртяха бастуни като обезумели. Той дълбоко пое дъх, изгледа проклетия шотландски прелъстител и каза:

— Ще ни убият, ако не спрем. Или трябва да се преместим в някоя боксова зала, или да стискаме юмруци в джобовете.

Колин гледаше високата млада дама, която му беше направила предложение за женитба. Тя беше ударила собствения си брат, за да го защити. Това направо не беше за вярване. Сега тя се приближи до него и застана между двамата, като продължаваше да стиска здраво бастуна в ръце. Това наистина не беше за вярване. Но имаше и нещо унизително за него в създалата се ситуация.

— Да си сложим юмруците в джобовете, ако нямате нищо против, уважаеми господине — каза Колин.

— Така с добре — рече Синджан. — Алекс, какво е твоето мнение? Да оставим ли бастуните или да ги задържим в случай, че господата отново забравят доброто възпитание и изпуснат нервите си.

Алекс недоволно смръщи вежди и не отговори. Тя остави бастуна и заби юмрук в корема на мъжа си. Дъглас беше толкова изненадан от нападението й, че не успя да направи нищо друго освен да простене. Погледна жена си, след това Синджан, въздъхна и каза:

— Добре, няма да използваме юмруците си.

— Цивилизацията е хубаво нещо — каза Синджан, — За да отбележим примирието, ще пием чай. Но преди това, Колин, ела за малко с мен. На устните ти има кръв. Ще трябва да се почисти.

Алекс каза:

— Изглеждаш ужасно, Дъглас. Ръцете ти са разранени, ризата, която уших специално за рождения ти ден, е съдрана. Но ти разбира се не помисли за това, когато глупашки се нахвърли пръв да се биеш, нали? Мили Боже, по яката ти има от кръвта на Колин. Съмнявам се, че и с най-качествените сапуни на мисис Джарвис петното ще се изпере. Синджан, нека се срещнем след десет минути в салона — тя се огледа и забеляза Дринан, пребледнял като платно. Каза му спокойно. — Бъди така добър да разкараш от тук прислугата, Дринан. И донеси кифлички и чай в салона. Господинът е шотландец. А шотландците, без съмнение, са много придирчиви. Внимавай кифличките да не са препечени.

Всичко приключи благодарение на две жени. Колин последва мълчешком Джоан Шербрук. С ъгълчето на окото си мярна графа да прави същото след дребната си съпруга, която беше вирнала носа си, горда като генерал.

Колин Кинрос, седмият граф Ешбърнхам, имаше чувството, че сънува фантастичен сън, Не кошмар, но не и обикновен сън. Погледна златисто-кестенявите коси, които се стелеха по гърба на Синджан, разпуснати свободно по време на схватката. Не знаеше каква е съдбата на шапката й за езда. Имаше буйна, красива коса. Нямаше съмнение, че е млада, а целувката с нея беше най-приятното нещо, за което си спомняше в този миг.

Но това вмешателство беше недопустимо. Сбиването си беше чисто мъжка работа. В случай като този дамите нямат думата. Не, той не може и няма да допусне още един път такова вмешателство от нейна страна.