Катрин Каултър
Съдби в окови (18)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Тя непрекъснато повръщаше, когато беше бременна с близнаците — каза Синджан, опитвайки се да стане от леглото. — Първите три месеца всички бяхме нащрек и навсякъде имаше легени. Горката Алекс.

— Недей да ставаш! — каза Колин на жена си. Отиде бързо до Алекс. Тя се бе хванала за стомаха, в който вече нищо не беше останало и се опитваше да си поеме дъх. Той прихвана снаха си под мишниците и я вдигна. Погледна бледото й лице. По челото й бяха залепнали потни кичури коса. Каза й съчувствено:

— Зле ти е, нали? Съжалявам. Скоро ще се почувстваш по-добре.

Алекс въздъхна и положи глава на рамото му.

— Донеси вода и една мокра кърпа. Софи — обърна се Колин към другата си снаха и положи Алекс на леглото до Синджан.

— Поне не беше яла много на закуска — каза Синджан. — Горката Алекс, по-добре ли си вече?

— Не — каза Алекс и изпъшка. — И престани да ме наричаш горката Алекс. Направо се чувствам като болната ти от подагра неомъжена стара леля.

Софи вдигна на крак прислугата и се справи с бедствието. През следващите няколко минути настана истински хаос.

Ема гледаше с широко отворени очи повърнатото върху килима, а зад нея се бяха наредили да зяпат още две слугини. Софи влезе с мокра кърпа в ръка. Лакеят Рори надничаше зад нея да види какво е станало в спалнята. Мисис Ситън последва гостенката си с леген, пълен със студена вода.

— Пийни от тази вода — каза Колин и леко надигна Алекс.

Тя отпи от чашата, която той бе напълнил с вода от гарафата на масичката до леглото. В същия миг се хвана за корема и отново простена.

— Спомням си, че стомахът й понякога се бунтува, когато пие вода — каза Синджан, — Мисис Ситън, това, от което имаме нужда, е малко топъл чай.

— Горкото момиче — каза мисис Ситън и избърса старателно потното й лице. — Да, радостта от майчинството почти винаги е придружена с немалко страдания.

Алекс отново простена, при което Софи съобщи:

— На мен не ми се гадеше нито за миг.

— Млъкни, Софи — процеди Алекс през зъби. — Първо ти липсваше всякаква съобразителност да напишеш на Дъглас къде отиваме, а сега, когато на мен ми е толкова лошо, че направо ми се иска да умра, ти се перчиш самодоволно колко прекрасно си се чувствала, когато си била бременна с Грейсън.

— Ш-ш-т — каза Колин, взе кърпата от ръцете на мисис Ситън и избърса лепкавата студена пот от лицето на снаха си. — Съвсем скоро и ти ще се почувстваш прекрасно, обещавам ти.

Изведнъж по коридора се чу тежко топуркане, което все повече и повече приближаваше. Стъпките ставаха по-бързи, сякаш в къщата беше нахлул отряд кръстоносци, тръгнали да освобождават Светите земи. Само това липсваше, помисли Колин, когато Дъглас Шербрук отвори с трясък вратата и нахлу в спалнята. Райдър почти заби нос в гърба на брат си, а Филпот подскачаше като обезумял зад тях, докато очите му щяха да изскочат от изумление.

— Милорд — Филпот успя да надвие врявата, — те минаха направо през мен!

— Всичко е наред — каза на един дъх Колин и продължи да попива потта от лицето на Алекс. — Дъглас, Райдър, здравейте! Заповядайте. Филпот, няма да нападнат никого пред очите на съпругите си. Ема, престани да зяпаш килима. Почисти го. Останалите да напуснат стаята.

— Знаех, че ще дойдете — каза Синджан и им се усмихна лъчезарно. — Но се оказа, че пристигнахте по-бързо, отколкото очаквах дори от мъже като вас.

Софи беше забила поглед в пантофите си.

Алекс само простена и затвори очи.

Дъглас отиде до леглото, погледна жена си и каза хладнокръвно.

— Повърнала си, нали? И то върху много красив килим, както виждам. Е, Синджан, пропускът за това си е твой. Знаеш каква е Алекс. Проклета да е преизподнята! Тя повръщаше върху всеки скъп килим, който й попаднеше в Нортклиф Хол. Не можа ли да предвидиш да сложиш по един леген във всяка стая? Тя веднъж повърна дори върху любимия ми виненочервен халат.

— Беше си го заслужил — каза Алекс, без да отваря очи.

Райдър обаче въобще не беше хладнокръвен. То отиде до жена си, сграбчи я за раменете и изкрещя почти в лицето й.

— По дяволите, Софи погледни ме в лицето!

— Гледам те!

— Замина, без да се обадиш. Много се притесних. Този път наглостта ти премина всякакви граници!

— Наглостта ми преди не е ходила никъде! И освен това ти си тук, Райдър. Тук си заедно с Дъглас, точно както предполагахме, въпреки че Алекс вече беше започнала да си мисли, че Дъглас няма да дойде, само за да я накаже с отсъствието си.

— Да, тук съм. И никога не бих използвал отсъствието си като наказание. Нито Дъглас би направил това. Проклета да е преизподнята, ужасно се тревожех за теб направо се побърках от притеснение, докато разбрах, че всичко е било само лъжа. Ти не си бременна.

— Никога не съм ти казвала, че съм. Ти беше този, който ходеше наперен и самодоволен. Аз просто не оспорих самовнушението ти.

— Ще те набия. Къде е спалнята ти?

— Няма да те заведа в моята стая. На Алекс й е лошо. Синджан беше болна, слава Богу вече е по-добре. Колин изглежда философски настроен, но не му имам голяма вяра. Ти и Дъглас се държите така, както винаги. Синджан знаеше, че ще пристигнете. Но не разбирам как сте се сетили да дойдете тук, след като не съм ви оставила бележка къде отиваме.

— Да — каза Алекс, — как разбрахте къде сме, Дъглас?

Дъглас беше отправил поглед към нещастната Ема, която почистваше килима. Той се обърна към жена си и каза:

— Глупачка такава! Мислиш, че ми беше особено трудно да се досетя къде може да си отишла?

— Оставих ти бележка, че отивам на гости на Софи — каза Алекс, като продължаваше да лежи със затворени очи.

— Ах, нося чаша чай за нейна светлост — каза мисис Ситън и гордо се отправи към леглото. Погледна свирепо Дъглас и той покорно се отмести встрани. Тя седна и внимателно поднесе чашата към устните на Алекс.

— О, много е добре — каза Алекс, отпи три големи глътки и отпусна главата си на възглавницата.

— Двете изглеждате наистина забележителни в това легло, наредени една до друга — каза Райдър.

— Само да ти олекне — каза Дъглас на жена си. — Много неща трябва да ти кажа, госпожо.

— О, стига, Дъглас — каза Синджан и на мига съжали, че си е отворила устата, защото брат й, който беше вбесен, че жена му е болна и по този начин недосегаема за гнева, който кипеше в него, прехвърли цялото си недоволство върху нея.

— И така, мила сестричке, ти отново си се захванала с глупости, нали? Виждам, че вече си напълно добре, за да си получиш заслуженото. Би ми доставило огромна радост да те напердаша лично аз по задника, но вече си имаш съпруг и ще трябва да се лиша от това удоволствие. Поне ми остава надеждата, че той ще го направи. Нали сестра ми вече е добре, Колин?

Колин се усмихна.

— Без съмнение тя вече е съвсем здрава.

— Добре — Дъглас потри ръце. — Надявам се да не му се налага да ти търпи лудориите, както аз правех това в продължение на дълги години.

— Мога със сигурност да заявя, че няма да изтърпя нито една.

Софи ги прекъсна.

— Виж какво, Дъглас, искам да знам как ти и Райдър разбрахте, че сме тук. Синджан беше убедена, че ще дойдете в петък, единствено защото за нея вие сте богове.

Алекс леко простена. Мисис Ситън бръкна в един от огромните си джобове и извади една бухнала козуначена кифличка, пълна със стафиди и увита в салфетка.

— Хапнете си, миледи. Ще ви помогне. Ще успокои стомаха ви, ще видите.

Синджан беше впила поглед в Дъглас. Той изглеждаше смутен, започна да се изчервява. Стана и тръгна към най-отдалечения ъгъл на спалнята, после се върна обратно. Нямаше съмнение, беше силно развълнуван,

Докато отхапваше с апетит от кофичката си, Алекс започна да се досеща каква е причината за внезапното му смущение.

— Знаете от Невестата-дева! Тя ти се е появила и ти е казала къде сме. Какво още ти каза?

— Това са абсолютни глупости! — изкрещя Дъглас. — Нищо подобно. Този проклет призрак не съществува.

— Разбира се, че не съществува — каза Синджан, Невестата-дева е мъртва от векове. Само духът й витае наоколо.

— Затваряй си устата, Синджан. Просто напънах малко мозъка си. Не се оказа никак трудно да разгадая действията ви. Бързо се досетих, че сте духнали за Шотландия.

Райдър се мръщеше срещу брат си.

— Ти дойде да ме вземеш от Еркот. Каза ми, че трябва да отидем и да приберем жените си, които били получили вест от Синджан, че е болна и е изпаднала в беда. Не съм й помислял да се усъмня в думите ти. Мислех, че Алекс ти е оставила писъмце. Но явно не е било така. Как си разбрал, че Софи е с нея? Какво става всъщност, Дъглас?

Дъглас прокара пръсти през косата си и я разроши. Изглеждаше сериозно притеснен, готов за отбрана.

— Просто имах предчувствие. Това е всичко. Най-обикновено предчувствие. От време на време всички имаме предчувствия, дори и ти, Райдър. Това проклето предчувствие ме споходи, докато спях на леглото на Алекс, защото по необясними причини Майка беше настояла да изтупат и проветрят моя дюшек. Обичам да лежа на пухения дюшек на Алекс и през нощта, както си бях потънал в него и си мислех за Алекс, ми се появиха тези предчувствия. Това е всичко. Най-обикновени предчувствия и най-обикновени умозаключения.

Колин бе отишъл до камината. Подпираше се небрежно на мраморния перваз, кръстосал ръце пред гърдите си. Изглеждаше напълно безразличен към заядливите забележки и темата за призрака. Дори му беше забавно, според любящите очи на Синджан, или поне тя се надяваше да му е забавно. За момент най-после настъпи мълчание, което той използва и каза:

— Килимът въобще не беше толкова скъп. Не се притеснявай за него, Алекс. Мисля, че Ема се справи отлично с почистването.

Алекс отвори едното си око.

— Благодаря ти, Колин. Ти се държиш много мило с една болна жена за разлика от…

— Как смееш не само да помислиш, но й да изречеш такова нещо — каза Дъглас. Макар и твърде късно, мисис Ситън най-после беше напуснала стаята и Дъглас отново бе заел мястото си върху леглото до жена му. — Да не си посмяла да кажеш и дума повече. Аз съм твоят съпруг и аз съм този, който е бил с теб, а не другите мъже. Разбра ли?

Очите й за първи път премигнаха насреща му.

— Разбрах, Дъглас. Но, Дъг, ти сигурно си видял призрака и той ти е казал къде сме отишли.

— Не, по дяволите.

— Това, което не мога да си обясня — прекъсна ги Софи, — е защо Невестата-дева е трябвало да казва това на Дъглас. Да не би да мисли, че ние не сме в състояние сами да се справим с тази ситуация.

— О, Боже — извика Синджан. — Софи!

Софи ахна и се плесна през устата. После, изтръпнала от ужас, погледна Колин.

— Значи — каза Колин, — има ситуация. Не че съм се съмнявал в това. Сигурно е нещо свързано с Макферсон. Предполагам, че след като ме пратихте за зелен хайвер тази сутрин сте се погрижили за него. Скъпа моя съпруго, какво направихте с него? Мъртъв ли е? Да не би да сте хвърляли чоп коя от трите да го убие?

— Никога! — Алекс беше категорична.

— Много ми се искаше да го убия — сподели тъжно Синджан, — но мислех, че няма да одобриш подобно нещо. Ти обичаш баща му. Не, този простак, не е мъртъв. Нали разбираш, Колин? Трябваше да направя нещо. Трябваше да те защитя. Ти си мой съпруг. Той можеше да те причака някъде и да ти забие нож в гърба, той е от този род негодници. Или щеше да изпрати някой от бабаитите си, както направи в Лондон, когато те раниха с нож в крака. Няма капчица достойнство, никакво…

Нито мускулче не трепна по лицето на Колин, но Синджан видя, че дясното му око нервно заигра. Той каза с изключително спокоен глас.

— Всичко това е особено интересно. Нали сте съгласни, Дъглас? Райдър? Моята съпруга, която освен това е и вашата малка сестра, ме смята за безпомощен като осиротяло магаренце. На нея й доставя удоволствие да ме вижда лишен от мъжеството ми. Тя ме смята за слаб, за глупак, който не е способен да види истината и да се защити сам, когато е необходимо. Какво мислите, съм длъжен да предприема?

Сякаш вече не му е толкова забавно, помисли Синджан.

— Ти си й съпруг — каза Дъглас. — Ще направиш това, което е необходимо, за да осигуриш нейната безопасност.

— Бих искал да знам — каза замислено Райдър, като пренебрегна репликите между Колин и Дъглас и продължаваше да стиска раменете на жена си, — как вие трите се събрахте заедно.

— Невестата-дева се е явила на Алекс, естествено — обясни Софи. — Тя обикновено посещава спалнята на графинята — на Дъглас това му е добре известно — с изключение на времето, когато дойдох за първи път в Нортклиф Хол. Тогава тя ме посрещна в твоята спалня, Райдър.

— Глупости! — каза Райдър. — Ти си изгаряла от желание да се любиш с мен и когато аз не съм пристигнал достатъчно бързо, женският ти мозък се е впуснал в драматични преживявания, за да се разтовариш от страхотното напрежение. Или е станало така, или Синджан си е поиграла на Невестата-дева. Същото е станало и с Алекс.

— Но тя обикновено се появява в спалнята на графинята — каза Алекс. — Това е добре известно на Дъглас.

— Не е съвсем така. Веднъж… — Дъглас не продължи изречението си и изруга. — Чуйте всички. Нека да престанем с това. Както и да са се стекли обстоятелствата, в крайна сметка сега всички сме тук, където има някаква заплетена ситуация. Бих искал да я разрешим. Кажи, Синджан, какво си направила С този приятел Макферсон, когото още не познаваме?

— Вързахме го в една изоставена колиба.

Тримата мъже се вторачиха в Синджан и за първи път от четвърт час насам млъкнаха. В стаята настъпи благословена тишина.

— Не бяхме прекалено жестоки — продължи Синджан. — Оставихме свободна част от веригата, така че да може да прави леки движения и да си взема някои неща. Налагаше се да го вържем. Не можехме да рискуваме да избяга.

— Разбирам — каза бавно Колин. — И сега Роби трябва да умре от глад, така ли?

— О, не — намеси се Алекс, този път отправила поглед към Колин, а не към Дъглас. — Ще се редуваме да ходим до колибата и да му носим храна. Не искахме ти да заподозреш нещо — тя въздъхна. — Струва ми се обаче, че всичко отиде по дяволите.

Дъглас се опита, но неуспешно, да спре да премигва от изненада.

— Не — каза той и погали пребледнялата страна на жена си, — нищо не е отишло по дяволите — той се надигна. — Райдър, Колин, сега ние ще се заемем с тази ситуация и ще я доведем до желания от нас изход.

Синджан ахна.

— Не няма да ви позволим това! Защо всички вие не се върнете просто у дома си…

— Аз съм си у дома — каза Колин.

— Знаеш какво искам да кажа. Нямаме нужда от вашата намеса. Всичко се развива великолепно. Ситуацията въобще не е сложна. Всичко е в мои ръце. Плановете ми ще… О, по дяволите, просто се махнете от тук всички.

— Къде е колибата, Джоан?

— Няма да ти кажа. Ти ще го пуснеш. Тогава той ще те убие и аз ще остана вдовица, преди още да съм станала истинска съпруга. Това не е честно.

— Намерението ми да станеш истински доволна и щастлива съпруга не подлежи на съмнение — каза Колин и остана доволен, че тя не му възрази. — Къде е колибата?

Синджан само поклати глава. Дъглас се намеси.

— Добре. Кажи тогава ти, Алекс, къде е?

Алекс запримига безпомощно. После си пое дълбоко въздух и в същия миг погледът на мъжа й отскочи върху великолепния й бюст. Тя потри ръце и отвърна:

— Не си спомням, Дъглас. Знаеш колко зле съм с ориентацията. Непрекъснато завивахме ту в една, ту в друга посока и само Синджан знае къде е. Софи и аз толкова се объркахме, че никога не бихме могли да се приберем сами. Нали, Софи?

— Точно така.

— Сега ще те набия — викна Райдър и притегли жена си плътно към себе си. Наведе се да и каже нещо, но вместо това жадно я целуна. Вдигна глава и се изхили.

— Не се безпокойте, Дъглас, Колин. Трябва ми съвсем малко време, за да измъкна всичко от нея. Тя се топи като свещ. Много е приятно и…

Софи заби юмрук в корема му. Дъхът му секна, но той продължи да се хили.

— Е, недей да отричаш, любима. Знаеш, че ме обожаваш. Боготвориш дори сянката от краката ми. Ти си като една прекрасна роза, която всяка сутрин разтваря цвета си, за да посрещне слънцето.

— Ти си ужасен поет, Райдър — каза Синджан. — Просто млъкни и остави Софи на мира.

Колин свъси вежди и рече:

— Искам да знам какви са намеренията ви по отношение на Макферсон. Със сигурност не сте мислили да го храните три пъти дневно през следващите тридесет години.

— Не — каза Синджан. — Действаме по план. Ако просто се махнете от тук и отидете да изпиете по чаша коняк или нещо друго, ние ще се погрижим за всичко.

— Какъв е този план, Синджан? — попита Дъглас. Той се надигна, този път за да се премести откъм нейната страна на леглото. Тя поклати глава и заби очи в средното копче на коженото му яке за езда.

— Синджан — каза той, като се надвеси над нея. — Когато се роди, аз те държах в ръцете си. Повръщала са върху ризата ми. Учил съм те да яздиш. Райдър те е учил да разказваш вицове. Двамата те научихме да стреляш й да се наслаждаваш на книгите. Ако беше расла без нас, сега щеше да бъдещ една страхливка. Кажи какъв е този твой план.

Тя отново поклати глава.

— Все още мога да те напердаша, малчо.

— Не! За съжаление не можеш, Дъглас — каза Колин. — Но аз мога и твърдо съм решил да го направя. Когато се венчахме, тя се закле, че ще се подчинява на волята ми, но още не е преминала от клетвите пред олтара към действията в живота.

— Как, по дяволите, да ти се подчиня, след като ти беше в Единбург? Като ме пренебрегна, бих могла да допълня. Беше щастлив като пойна птичка в онази проклета къща с черна дупка на тавана в салона, нали?

— О, ти като че ли си малко разгневена? Джоан, може би искаш да разкажеш на всички присъстващи какво наложи да остана в Единбург?

— Причините ти бяха нелепи. Не ги приемам. Плюя на тях.

Колин въздъхна.

— Много е трудно. Иска ми се да се справя с теб по най-подходящия за такива случаи начин, но не мога, след като проклетите ти братя се мотаят наоколо. Дъглас, Райдър, защо не изведете съпругите си от тази стая? Тогава ще мога да разпитам Джоан както трябва.

— Не. Искам Алекс и Софи да останат тук! Гладна съм. Време е за обяд.

— А! — възкликна Колин. — И коя от съпругите е наред да занесе обяда на Макферсон?

— Върви по дяволите, Колин.

Райдър се разсмя.

— Това е вече напредък. Съвсем скоро ще получим отговора, който търсим. По някое време все ще му занесат храна, освен ако не искат Макферсон да умре от глад. Тогава ще разберем.

— Защо си останал в Единбург. Колин? — запита Дъглас.

— За да защитя жена си — отвърна просто Колин. — И децата си. Помните онази сутрин, когато Синджан си нарани бузата. Вината за това не беше нейна. Един куршум рикошира в паметника, пред който бяхме спрели и я нарани. Не можех при тези обстоятелства да й позволя да остане с мен в Единбург. Мислех, че тук ще бъде в безопасност и тя беше, докато Макферсон не реши да напусне Единбург и да се върне отново тук.

— Какви деца? — попита Райдър, отправил настоятелен поглед за отговор към зет си.

— Не започвайте отново — намеси се Синджан. — Имам две заварени деца — Филип и Дахлинг. След малко ще се запознаете с тях. Те ще са във възторг от теб Райдър, както са всички останали деца. А от теб Дъглас, ако не престанеш да се мръщиш, сигурно ще избягат с ужасени писъци.

Дъглас наблюдаваше замислено Колин. Накрая въздъхна и рече:

— Трябва да обсъдим много неща. Мисля да отведа жена си да легне. Само за да си почине, естествено. А аз самият искам да се срещна с новите си племенници.

— Ела, Софи. Можеш да придружиш Алекс. Ако остана насаме с нея, може да се изкуша и да не се държа по начин, подобаващ на щастливото ни семейно положение.

Когато Колин и Синджан останаха сами, Колин напусна мястото си при камината и отиде при нея. Изражението му беше спокойно, но очите му — тези красиви тъмносини очи — пламтяха от гняв. Той седна на леглото. Не каза нищо, само се надвеси на няколко сантиметра от лицето й. Погледна я в очите и много тихо каза:

— Този път отиде твърде далеч, Джоан. Няма да търпя да ми нанасяш повече обиди и да се бъркаш в моите работи. Къде е Макферсон?

— Ако ти кажа, може да те нарани. Моля те, Колин, остави ме да осъществя моя план.

Той се отдръпна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.

— И какъв е този твой план?

— Ще предам Робърт Макферсон на Кралския морски флот. Разбрах, че не са особено взискателни към хората, които им предават, нито към това дали те имат иди нямат желание да бъдат във флота. Нали разбираш?

— О, да, разбирам — той отмести очи от лицето й. — Не е лош този план — спокойно каза той. — Кой точно кораб от Кралския флот имаш предвид?

— Изпратих Остал, за да провери на кои кораби бихме могли да го предадем. Трябва да има поне един такъв кораб, не мислиш ли?

— Да, ако точно в този момент няма, то поне скоро ще има. Обаче съществува едно обстоятелство, което ти не е имало откъде да знаеш и което прави плана ти практически неосъществим.

— И кое е то?

Той се засмя на разочарованието, което прозвуча в гласа й.

— Думата клан идва от келтски и означава буквално деца. Така че кланът Макферсон всъщност представлява децата на Макферсон. Ако премахнеш един от клана, или иначе казано — някое от децата, останалите непременно ще потърсят кръвно отмъщение и отплата за това. Ако направиш така, че изчезне синът на господаря, кланът Кинрос ще бъде основният заподозрян и ще започнат прояви на насилие срещу него, които непрекъснато ще се увеличават без никаква провокация от наша страна. Получава се един порочен кръг. Разбираш ли?

Синджан едва-едва кимна.

— Не знаех. О, Боже, какво да правя сега, Колин?

— Първо ще ми обещаеш, че вече никога няма да поемаш тези въпроси в своите бели ръце. Ще ми обещаеш, че вече няма да имаш тайни от мен и че няма да се опитваш да ме защитаваш от никакви врагове.

— Много работи трябва да обещая, Колин.

— Вече направи това веднъж и ме излъга. Ще ти дам още един шанс, преди всичко, защото си много по-слаба от мен, за да има някакъв смисъл да те бия.

— Ще ти обещая, ако й ти обещаеш нещо.

— Ще те набия, въпреки че си слаба.

— Искаш ли да го направиш?

— Не наистина. Може би преди петнадесет минути това би ми доставило огромно удоволствие, но не и сега. Всъщност, мислех да те удуша. А сега искам само да съблека нощницата ти и да обсипя с целувки всякак част от тялото ти.

— О!

— О! — повтори той, като имитира гласа й.

— Мисля, че това ще ми хареса. Поне целуването.

— Ще те целувам, след като ми кажеш къде е Макферсон, за да мога аз да се справя с него.

Синджан не знаеше какво да направи. Страхуваше се за своя съпруг и — за нещастие — притеснението й беше изписано на лицето й. Той каза:

— Дори недей да мислиш за това, Джоан. Кажи ми сега истината. И то цялата истина. След това можеш да ми обещаеш повече да не се бъркаш в моите работи.

— Той е в колибата на западния край на пустото поле Крейгмюър.

— Отлично скривалище. Никой не ходи там. Сигурно вече е побеснял от гняв.

— Въобще не е толкова отдавна там. Няма повече от три часа.

— Ще се видим по-късно — каза той и се изправи. — Искам ти да останеш в леглото и да възстановиш силите си, докато се върна. Разбрах, че никак не е било добре от моя страна да стоя далеч от теб. Ти си моя жена. Ще спя с теб тази вечер и всяка вечер до края на живота си.

— Ще бъде хубаво — каза тя и започна да мачка чаршафите с дългите си пръсти. — Искам да дойда с теб, Колин. Искам да видя как ще приключиш с тази история.

Той я изгледа продължително и каза:

— Нали се досещаш за съобщението, което Макдъф ми предаде в Единбург? Там пишеше, че нямаш никакво намерение да ми откраднеш кутийката. Когато той ми каза това, аз го погледнах недоумяващо, като хванат на местопрестъплението крадец, докато най-после ти ми обясни, че ти бил разказал за баща ми и брат ми. Бих искал да не го беше правил, но това вече е сторено. Също така разбрах, малко късно може би, че искаш да имаш стойност за замъка Вер за мен и за децата. Много добре, Джоан. Ти и аз заедно ще отидем да видим Робърт Макферсон.

— Благодаря ти, Колин.

— Нека да изчакаме още няколко часа. Искам да подивее от ярост.

Синджан се засмя. За нейно голямо удоволствие той се присъедини към смеха й.

— Ще се върна по-късно, да те събудя. Сега спи.

Това беше много добро начало, помисли тя, докато го наблюдавате да напуска стаята. Отлично начало. Не й даваше сърце да му каже, че е гладна, гладна като вълк, а и въобще не й се спи.

 

 

Беше малко преди десет вечерта. Синджан седеше в скута на мъжа си в едно дълбоко кресло, обърнато към камината. Беше облечена с нощница и бледосин пеньоар отгоре. Колин още беше с кожения си брич и бялата батистена риза. Вечерта беше студена. Колин бе запалил огън, чиято топлина им действаше благотворно. Синджан отпусна глава, на рамото му, но често се извиваше и надигаше, за да го целуне по врата.

— Братята ти и съпругите им сякаш отново водят семейни разговори — каза Колин. — Струва ми се, че ако Софи не е още бременна, то скоро ще бъде. По време на вечерята Райдър беше вперил жаден мъжки поглед в нея.

— Той винаги я гледа така. Дори когато е ядосан.

— Значи е щастливка.

Синджан погледна нагоре към потъналата му в сянка брадичка.

— Може би и ти някога би могъл да ме поглеждаш по този начин.

— Може би — каза той и я прегърна още по-силно. — Как се чувстваш?

— Приключението ни с Макферсон въобще не ме измори.

— Сигурно защото не те измори, спа два часа, когато се прибрахме вкъщи?

— Може би все пак ме е изморило малко — отстъпи тя. — Мислиш ли, че сега той ще престане да те напада? Смяташ ли, че можеш да му вярваш?

Колин се върна в мислите си към онзи един час, който той и Джоан бяха прекарали в пустата колиба с Робърт Макферсон. Бяха пристигнали в ранния следобед. Той й позволи тя да влезе първа. Тя стъпваше твърдо като генерал, предвождащ войската си. Той се усмихна след нея. Беше доволен, че я е взел със себе си. Преди два месеца не би могъл дори да си представи подобно нещо, но Джоан беше различна от останалите жени. С нея той виждаше всичко по друг начин.

Робърт Макферсон беше толкова бесен, че отначало не можеше да говори. Видя я как влиза през вратата на колибата и го заля желанието да скочи върху нея и да я тъпче до смърт. Тогава се появи Колин и Макферсон за първи път се смръзна от страх, но отказа да позволи на копелето пред него да стане свидетел на страха му.

— Значи. — каза той и се изплю на пръстения под, — всичко е било лъжа. Ти си знаел за това. Изпратил си проклетата си жена да ме вкара в капана. Негодник такъв, проклет долен страхливец!

— О, не — бързо отвърна Синджан. — Колин дойде тук, за да те освободи от моя плен. Аз щях да те предам на Кралския флот — да търкаш палубите, докато се поправиш или докато някой те изхвърли зад борда, да се удавиш. Колин не ми позволи да направя това.

— Сякаш не се чувстваш много удобно, Роби — каза Колин и се почеса по бузата.

Макферсон скочи напред, но не успя да направи повече от три стъпки. Веригата едва не го събори на земята.

— Свали тези неща от мен — каза той, задъхвайки се от ярост.

— Когато му дойде времето, ще го направя — отвърна Колин. — Първо искам да поговоря с теб. Жалко, че тук няма столове. Джоан. Изглеждаш малко бледа. Седни на пода и се облегни на стената. Така е добре. Сега, Роби, двамата с теб ще обсъдим нещата.

— Ах ти, проклет убиецо! Няма какво да обсъждам с теб! Продължавай нататък, убий ме. Да, ти ще направиш това, нали, долен убиецо! Но тогава моите хора няма да оставят камък върху камък от замъка Вер и ще съсипят цялата ти земя. Продължавай!

— Защо?

— Какво, по дяволите, имаш предвид е това защо? Ти уби сестра ми. Уби горкия Дингъл.

— О, не, Дингъл е намерил смъртта си от ръката на един от твоите хора. Случайно синът ми Филип е станал свидетел на крамолата. Станало е сбиване, заради жена естествено. Алфи го е убил.

Робърт Макферсон поклати глава и каза с неприязън.

— Ах тази проклета женска! Казвах им… — той изведнъж млъкна и отново се хвърли напред, но беше спрян от веригите. — Добре. Това приемам, но другото остава. Ти уби сестра ми.

Синджан отвори уста, но ги затвори, без да каже нищо. Това си беше работа на Колин. Тя знаеше, че е много важно да не се намесва. Нямаше съмнение, че Макферсон вече е разбрал, че тя обича безумно своя мъж и сигурно е убеден, че е готова да излъже, без да се замисли, за да го защити, което всъщност си беше и самата истина. Беше й трудно, но замълча и продължи да бъде ням наблюдател.

— Сестра ти умря преди почти осем месеца. Защо не излезе веднага срещу мен?

— Тогава не вярвах, че ти си я убил. Баща ми беше сигурен, че си невинен и аз му повярвах. Но след това разбрах каква е била истината.

— А — каза Колин. — Истината. Би ли ми казал кой е източникът на тази истина?

Внезапно в очите на Макферсон блесна коварство.

— Защо трябва да го правя? Нямам причина да се съмнявам в достоверността му. Баща ми също не би се усъмнил, ако можеше разумно да мисли, а не с побъркания си сантиментален мозък.

— Баща ти беше съвсем добре с разсъдъка последния път, когато го видях — каза Колин. — Върви при него в Единбург и му кажи за твоята истина. Виж дали ще се съгласи с теб. Предполагам, че ще избухне в смях, като те чуе. Мисля, че ти се страхуваш да му кажеш, Роби. Страхуваш се, че той ще се присмее на проклетата ти доверчивост. Е, добре. Отговори ми. Не е ли така? Ще ти кажа и още нещо. Мисля, че ти предпочиташ да се спотайваш на тъмно и да си плащаш на наемници да те пазят. Мисля, ме предпочиташ да твърдиш, че баща ти си е загубил разсъдъка и то само защото той няма да се съгласи с теб. Само за това си готов да го изхвърлиш на боклука. Кажи му Роби. Той е господарят на Макферсонови. Той е твой баща. Имай му вяра, за Бога. А сега ми кажи кой ти, каза, че съм убил сестра ти?

— Няма да ти кажа.

— Тогава как да те оставя да си тръгнеш от тук? Аз не искам да умра, нито искам непрекъснато да се тревожа за живота на Джоан и на децата си.

Макферсон погледна ожулените си китки. Беше прикован към проклетата стена като някой престъпник и всичко това беше направила онази смешна жена, която седеше на пода и мълчаливо го наблюдаваше с широко отворените си сини очи. Тя го беше измамила, беше го направила пълен глупак. Той премести очи от нея към Колин Кинрос — един мъж, който познаваше през целия си живот. Един висок, строен, честен и сърцат мъж, с изсечени мъжествени черти, които не бяха така красиви като неговите. Мъж, когото жените боготворяха и преследваха, за да го имат. Той беше мъжът, когото Фиона бе обичала въпреки налудничавата си ревност. Никой не подлагаше на съмнение неговата мъжественост. О, да, Робърт беше чувал как глупавите девойчета се кискат, докато си разказват за неговата надареност и уменията му на любовник. Никой не поставяше под въпрос това дали той е истински мъж. Усети как ревността започва да го гризе и погледна встрани. Каза тихо:

— Ако обещая, че няма да правя опити да нараня нито това момиче тук, нито децата ти, ще ме освободиш ли? Мили Боже, човече, Филип и Дахлинг са мои племенници! Те са децата на Фиона. Не бих могъл да им сторя зло.

— Да, Роби. Мисля, че дори и ти не би паднал толкова ниско. Но това не ми дава никакви гаранции за Джоан, а тя е моя жена. Освен това има неприятния навик непрекъснато да се опитва да ме защитава и спасява. Когато тези й напъни не ме вбесяват, това е направо трогателно.

— Трябва да я напердашиш. Тя е само една проклета жена.

— Със сигурност не би разсъждавал по същия начин, ако тя е непрекъснато нащрек за твоето спокойствие и здраве. Кой ти каза, че аз съм убил Фиона?

— Няма да й направя нищо лошо, проклетнико!

— Но ще продължаваш да се опитваш да нараниш Колин, нали? — Синджан вече се бе изправила на крака. Тя не изпитваше никакви топли чувства към Макферсон. Ако зависеше от нея, щеше да го остави завързан тук, докато изгние.

Колин разчете чувствата, изписани върху лицето й. Засмя се и й каза:

— Седни, Джоан. Не се намесвай.

Тя се подчини, но мисълта й работеше трескаво. Кой беше обвинил Колин в убийство? Леля Арлет? Това изглеждаше напълно вероятно. Ако той умре, тогава тя би могла да прави каквото си иска. Но това не беше логично, наистина не беше. Леля Арлет високо ценеше парите, с които господарят се беше сдобил, от зестрата на Джоан. Ако аз умра, тя ще бъде страшно доволна, помисли Синджан, но защо Колин? Възможно ли е леля Арлет да го мрази толкова силно, че да иска да умре, само защото по някакъв начин го чувства виновен за смъртта на брат му? Синджан усети, че главата започва да я боли. Дясното й слепоочие започна да пулсира. Това вече беше прекалено! Толкова много неща се бяха случили напоследък.

 

 

Колин подскочи като опарен. Рязко се отърси от спомените за днешния, следобед с Макферсон. Притисна още по-силно жена си в обятията си, а тя се сгуши в него, целуна го по врата за пореден път и каза:

— Вярваш ли му, Колин? — и пак го целуна. Беше топъл, солен и невероятно вкусен. Можеше да го целува, докато премалее.

— Не искам да говорим повече за него тази вечер.

— Но ти го пусна! Аз се страхувам!

— Ти си в безопасност. Той се закле в името на баща си.

— Ха! Той е истински хамелеон — красив и зъл.

— Тихо, Джоан. Сега искам да те целуна — той я намести нежно в ръцете си и долепи устни до нейните. Още усещаше в устата си дъха на сладкия загадъчен портвайн, който беше пил с Дъглас и Райдър след вечеря. Устните му бяха твърди и когато езикът му навлезе в устата й, тя изпита желание да обвие ръце около врата му и никога да не го пусне.

— Усещането в мен е чудесно — прошепна тя, без да отдели устните си. Езикът му докосна нейния и тя леко потръпна.

Той вдигна глава и я погледна.

— Липсваше ми. Тази вечер, Джоан, ти ще познаеш истинското удоволствие. Ще ми се довериш ли и ще престанеш ли да бръщолевиш колко голям съм бил за теб?

— Но ти си все така голям, колкото беше, Колин. Това не може да се промени. Още не разбирам как въобще би могло да ми хареса, когато влезеш в мен.

Той само се усмихна. После каза:

— Довери ми се.

— Е, сигурно ще трябва да го направя, след като искам да виждам красивото ти лице до края на живота си! Ти си много значим за мен, Колин. Трябва да се грижиш добре за себе си. Нали си съгласен?

— Да. А също така ще се грижа добре и за теб.

Той я целуна отново и после пак. Продължи да я целува нежно, после страстно, като захапваше долната й устна. Не спря да я целува, докато накрая тя започна тежко да диша и да се притиска в него — ту заравяше пръсти в косите му, ту ги впиваше страстно в раменете му. Той не посегна да погали гърдите й или да я докосне на друго място, освен по гърба и раменете. Сякаш да я целува беше единственото, за което мислеше. В продължение на пет минути Синджан беше блажено щастлива.

Но искаше още. Целувките му я объркваха, тя обаче нямаше никакви възражения. Отново изпита онова стремително свиване ниско в корема — нещо като огън, който беше едновременно буен, но се разстилаше и като тлееща жарава. Тя знаеше, че има още нещо, нещо по-значимо от това и желаеше да го изпита. Сега смътно си припомни за чувството, което беше изпитала и преди, и което бе изчезнало в мига, в крито той й причини болка. Взе ръката му в своята и я притегли към корема си. Натисна дланта му в плътта си.

— Чувствам се особено — прошепна тя в устните му. Дъхът й беше топъл, гласът — дрезгав. Тя го целуваше с леки целувки без никакви задръжки, заровила пръсти в косата му, галеше лицето и раменете му.

— Да, усещам, че се чувстваш особено — каза той. Пръстите му много дълго време стояха спокойни й не помръдваха върху корема й. Той продължи да я целува, докато тя простена. Тогава пръстите му се спуснаха бавно надолу. Синджан затаи дъх в очакване. Сякаш обезумяваше. Беше й много горещо. Изгаряше. Знаеше, че й предстои нещо прекрасно и то беше наблизо, съвсем наблизо.

— Колин — каза тя и отново простена в устните му.

— Какво би искала сега, Джоан?