Дейвид Брин
Потапяне в слънцето (30)

30.
НЕЯСНОТА

Съветник Абацоглу: В такъв случай може ли да се каже, че преди края са се разпаднали всички системи, създадени на базата на Библиотеката?

Професор Кеплър: Да. Всички били абсолютно безполезни. Последните механизми, които работели, са разработени на Земята. Механизми, които, трябва да прибавя, по време на създаването им бяха обявени от пила Бубакуб и други за излишни.

С. А.: Нали не намеквате, че Бубакуб предварително е знаел…

П. К.: Не, разбира се, че не. Той беше също толкова заблуден, колкото и останалите от нас. Противопоставянето му се дължеше единствено на естетически съображения. Той не искаше галактянските системи за времекомпресия и гравитационен контрол да бъдат натикани в керамична кутия и свързани с архаично охлаждане.

Отразяващите полета и охлаждащият лазер са създадени на базата на физически закони, познати на човека още от двайсети век. Естествено, той възразяваше срещу нашата „суеверна“ упоритост да построим кораб на тяхна основа, не само защото галактическите системи ги обезсмисляли, но и защото смяташе земната наука отпреди Контакта за смешен сбор от полуистини и заклинания.

С. А.: Тези „заклинания“ обаче са продължили да действат и след като новите системи са отказали.

П. К.: Честно казано, точно това е спасило нашия екипаж. Саботьорът смятал, че те са без значение, затова отначало не се опитал да ги повреди. Не му позволили да поправи грешката си.

Съветник Монтс: Не мога да си изясня нещо, доктор Кеплър. Сигурен съм, че някои от колегите ми също недоумяват. Разбрах, че капитанът на слънчевия кораб е използвала охлаждащия лазер, за да се издигне от хромосферата. Но за тази цел тя е трябвало да развие ускорение, по-голямо от повърхностната гравитация на слънцето! Докато вътрешните гравитационни полета са действали, всичко е било наред. Но какво се е случило, когато са изключили? Не са ли били подложени на смазваща сила?

П. К.: Не незабавно. Изключването на системите станало постепенно — първо полетата, поддържащи гравитационния тунел до сервизното полукълбо, „обратната страна“, после онези, които компенсират турбулентността и слънчевото притегляне. Когато изключила последната система, те вече били стигнали до долната част на короната.

Капитан Десилва знаела, че след като вътрешното стабилизиращо поле излязло от строя, ще е истинско самоубийство да се издигне вертикално, макар че въпреки това смятала да го направи, за да успеем да получим техните телеметрични данни. Алтернативата била да остави кораба да пада, като намалява скоростта само колкото гравитацията да не надхвърли три g.

За щастие има начин да падаш към гравитационен кладенец и пак да оцелееш. Хелън опитала да излезе в хиперболична орбита. Почти цялата лазерна енергия отишла за осигуряване на тангентна скорост по време на второто падане.

В резултат тя повторила програмата, разработена за слънчеви потапяния десетилетия преди Контакта — плитка орбита, използване на лазери за придвижване и охлаждане и електромагнитни полета за защита. Само че това потапяне е било принудително и не много плитко.

С. А.: На какво разстояние от слънцето са стигнали?

П. К.: Ами, предполагам, си спомняте, че са падали два пъти: веднъж след изключването на гравитационното поле и втори път, когато соларианите изпуснали кораба. Е, по време на третото падане те стигнали по-близо до фотосферата, отколкото в предишните случаи. Буквално се плъзнали по повърхността й.

С. А.: Ами турбулентността, докторе! Защо корабът не е бил смачкан без вътрешна гравитация и времекомпресия?

П. К.: Познанията ни по слънчева физика много се обогатиха от това принудително потапяне. Поне в този случай хромосферата е била далеч по-спокойна, отколкото, очаквахме всички… всички, освен двама мои колеги, на които дължа искрено извинение… Но според мен най-важният фактор е било пилотирането на кораба. Хелън просто е направила невъзможното. В момента в ТААСФ проучват черната им кутия. Единственото им чувство, по-силно от радостта им от записите, е тяхното съжаление, че не могат да й дадат медал.

Генерал Уейд: Да, състоянието на екипажа беше причина за ужаса на спасителната група от ТААСФ. Корабът приличал на Наполеоновото отстъпление от Москва! Никой не беше останал жив и вие разбирате нашето озадачение преди да видим записите.

Съветник Нгуен: Можем да си представим. Човек не очаква да получи специална доставка снежни топки от ада. Може ли да приемем, докторе, че капитанът на кораба е предпочела охлаждащата система да понижи температурата в кораба поради очевидната причина?

П. К.: Честно казано, господин съветник, не вярвам. Според мен тя е понижила температурата, за да запази записите. Ако охлаждащата система беше предизвикала прекалено голямо затопляне, всички те щяха да бъдат унищожени. Аз смятам, че единствената й цел е била да спаси тези записи. Сигурно е очаквала да излезе от слънцето смляна на каша.

Мисля, че не е имала предвид биологичните последици от замръзването.

Разбирате ли, в много отношения Хелън беше малко наивна. Тя вървеше в крак с прогреса в своята област, но според мен не е знаела за успехите на криохирургията, които постигнахме от нейно време насам. Мисля, че много ще се изненада, когато се събуди.

Другите сигурно ще го приемат като рутинно чудо. Освен господин Демуа, разбира се. Предполагам, че той не може да се изненада от нищо… или ще сметне своето възкресяване за чудотворно. Този човек е непобедим. Смятам, че макар съзнанието му да е в криогенен сън, той вече го знае.