Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sundiver, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vAmpir (21.01.2009)

Издание:

ИК „Бард“, София, 2001

Американска, първо издание

Редактор Вихра Манова

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 2001

ISBN 954-585-198-8

История

  1. — Добавяне

28.
СТИМУЛИРАНА ЕМИСИЯ

От вентилационните шахти около охлаждащия лазер постоянно духаше студен въздух. Джейкъб и Ларок се бяха свили край огъня, опитвайки се да се преборят със студа.

— Хайде, миличък, гори! — Върху палубата димеше купчина втвърдени стърготини медпяна. Огънят бавно се разгаряше.

— Ха-ха! — засмя се Джейкъб. — Щом веднъж си бил пещерен човек, завинаги си оставаш такъв, а, Ларок? Човек стига чак до слънцето, но си пали огън, за да се грее!

Французинът разсеяно се усмихна и продължи да трупа стърготини в огъня. Откакто Джейкъб го беше освободил от креслото, иначе бъбривият журналист почти не разговаряше. От време на време обаче ядосано измърморваше нещо и плюеше.

Джейкъб протегна към пламъците факел, направен от парче медпяна, залепено за течнотръба. Краят му започна да дими и във въздуха се заиздига гъст черен дим.

Скоро имаха няколко факела. За да могат да дишат, трябваше да се отдръпнат назад, пред вентилационната шахта. Фейгин се Отдалечи навътре в гравитационния тунел.

— Добре — каза Джейкъб. — Да вървим! — Той изскочи наляво от люка и хвърли един от димящите факели колкото може по-надалеч. Зад него Ларок правеше същото в срещуположната посока.

Силно шумолейки с листа, Фейгин ги последва навън. Кантът се насочи към отсрещния край на палубата, за да играе ролята на часови и ако може, да привлича огъня на Кула. Беше отказал да го покрият с медпяна.

— Чисто е — тихо изсвири той. — Кула не се вижда наоколо.

Това едновременно бе добре и зле. Бяха установили местонахождението на принга. Само че той най-вероятно се опитваше да повреди охлаждащия лазер.

Започваше да става СТУДЕНО!

Сега Джейкъб виждаше, че планът на Хелън е съвършено логичен. Тъй като все още контролираше щитовете на кораба (доказваше го фактът, че екипажът е жив), тя можеше да пропуска слънчева топлина в каквито количества иска. Тази топлина можеше да се насочи директно към охлаждащия лазер и да се изпомпи обратно в хромосферата, заедно с остатъчната топлина на двигателя. Само че този път потокът беше ураганен и насочен надолу. Струята бе спряла падането им и сега отново се издигаха.

Естествено, такова бърникане в автоматичната охлаждаща система на кораба не можеше да е точно. Хелън трябва да бе решила да програмира механизма така, че да се отклони по посока на захлаждане. Тази грешка по-лесно щеше да се поправи.

Идеята й беше блестяща. Джейкъб се надяваше, че ще има възможност да й го каже.

Той заобиколи купола и стигна до точката, където свършваше полезрението на Фейгин. Без да се озърта наоколо, Джейкъб хвърли още два факела към различни части на палубата. От местата, където паднаха, се заиздига черен дим.

Следите на п-лазерния лъч сияеха в задимения въздух. Някои изчезваха, изчерпани от непрекъснатото минаване през дима.

Джейкъб се отдръпна назад, така че Фейгин да го вижда. Имаше още три факела, които хвърли под различни ъгли над централния купол. Ларок дойде при него и хвърли своя запас.

Един от факелите мина точно над центъра на купола, попадна в лъча на охлаждащия лазер и изчезна в облак от пара.

Джейкъб се надяваше, че това няма да навреди на лъча. Кохерентните рентгенови лъчи спокойно преминаваха през корпуса, но не бяха предвидени за плътни предмети.

— Хайде! — прошепна той.

Двамата с Ларок се насочиха към стената на купола, където пазеха резервните части, за записващите устройства. Французинът отвори един от шкафовете и се качи върху най-горната лавица, после протегна ръка. Джейкъб се вмъкна до него.

Сега бяха извънредно уязвими. Кула трябваше да реагира на очевидната заплаха на факлите! Видимостта вече спадаше под нормалните граници. Носеше се отвратителна смрад и Джейкъб дишаше все по-трудно.

Ларок опря рамо в стената на шкафа, после сключи пръсти, обърна дланите си нагоре и ги протегна към Джейкъб, който бързо се покатери върху раменете му.

Тук куполът се заобляше, но повърхността му бе гладка и Джейкъб имаше само три пръста, вместо десет. Все още лепкавата медпяна му помогна. След два неуспешни опита, той се съсредоточи и скочи от раменете на Ларок. Когато наближи върха, трябваше да внимава с охлаждащия лазер. Виждаше смъртоносния отвор. Лазерът тихо бръмчеше на два метра от него. Задименият въздух искреше и Джейкъб се зачуди на какво разстояние е безопасно да се доближи.

Той извърна очи, за да не мисли за това.

Не можеше да подсвирне, за да им покаже, че е успял. За да определят момента за отвличане на вниманието, трябваше да разчитат на изключителния слух на Фейгин.

Оставаха още поне няколко секунди. Джейкъб реши да рискува. Той се претърколи по гръб и погледна нагоре към Голямото петно.

 

Слънцето беше навсякъде.

Оттук не се виждаше кораба. Нямаше битка. Нямаше планети, звезди и галактики. Ръбът на очилата му дори не му позволяваше да види собственото си тяло. Фотосферата го обгръщаше.

Тя пулсираше. Като поклащащи се дъсчени огради, горите от спикули се протягаха към него, струите плазма се разцепваха точно над главата му.

И ревяха.

Голямото петно втренчено го гледаше. За миг заприлича на лице, брадато лице на патриарх. Пулсирането беше дъхът му. Ревът бе екота на мощния му глас, песен на милиарди години, която чуваха и разбираха само другите звезди.

Слънцето беше живо. Нещо повече, то го виждаше. И насочваше към него цялото си внимание.

 

Наричай ме животворец, защото аз ти давам храна. Аз горя и ти живееш от пламъците ми. Аз се движа и ти давам отправна точка. Наоколо е пространството, моята завивка. Времето точи косата си в моята ковачница.

Живо създание, дали Ентропията, моята злобна леля, е забелязала нашия заговор? Още не, струва ми се, защото си прекалено малко. Твоята нищожна съпротива срещу притеглянето й е само пърхане в мощен вятър. И тя си мисли, че още съм неин съюзник.

 

Наричай ме животворец, о, живо създание, и плачи. Аз безкрайно горя и поглъщам онова, което не може да се замени. Докато ти придирчиво отпиваш от течението ми, изворът бавно се изчерпва. Когато свърши, други звезди ще заемат моето място, но не завинаги!

 

Наричай ме животворец и се смей!

 

Казват, че ти, живо създание, от време на време чуваш гласа на истинския Животворец. Той говори с теб, но не и с нас, Неговите първородни чеда!

Съжали звездите, о, живо създание! Ние пеем еони наред в престорена радост и се трудим за Неговата зла сестра в очакване на деня на твоята зрялост, ти, мъничък ембрион, когато Той ти позволи отново да промениш света.

 

Джейкъб безмълвно се засмя. О, какво въображение! В края на краищата Фейгин имаше право. Той затвори очи, като продължаваше да чака сигнала. Откакто бе стигнал до върха на купола, бяха изтекли точно седем секунди.

 

— Джейк… — Женски глас. Той погледна, без да отваря очи.

— Таня.

Тя стоеше до пионоскопа в своята лаборатория, точно както я бе виждал толкова много пъти, когато идваше да я вземе. Оплетена кестенява коса, малко неравни бели зъби, широка усмивка и големи очи с бръчици наоколо. Таня грациозно пристъпи напред и застана пред него с ръце на хълбоците.

— Крайно време беше!

— Таня, не… не разбирам.

— Крайно време беше да накараш образа ми да направи нещо друго, освен да пада! Да не мислиш, че е забавно постоянно да правиш едно и също? Защо не си спомни някой от хубавите ни моменти?!

Джейкъб внезапно осъзна, че е вярно! От две години си спомняше Таня само в онзи последен миг, без изобщо да се замисля за времето, което бяха прекарали заедно!

— Е, признавам, че имаше някаква полза от това — кимна тя. — Изглежда най-после си се избавил от оная проклета арогантност. Просто от време на време си мисли за мен, за Бога! Не обичам да ме забравят!

— Добре, Таня. Ще си спомням за теб. Обещавам.

— И обърни внимание на звездата! Стига си мислил, че си въобразяваш всичко!

Гласът й омекна. Образът започна да избледнява.

— Имаш право, Джейк, скъпи, наистина я харесвам. Пожелавам ти…

Той отвори очи. Фотосферата пулсираше над него. Петното го зяпаше. Гранулационните клетки бавно туптяха като живи сърца.

„Ти ли направи това?“ — мислено попита Джейкъб.

Отговорът го прониза и излезе от другата страна на тялото му. Лечение на невроза с неутрино. Извънредно оригинален метод.

 

Отдолу се разнесе кратко изсвирване. Преди да осъзнае, че се движи, той запълзя към звука, после надясно.

И когато погледна надолу, видя главата на Кула а-принг аб-пил-аб-киса-аб-соро-аб-хул-аб-пубер.

Извънземният беше обърнат наляво от Джейкъб и ръката му все още бе протегната към отворения панел на компютъра. Макар че димът скриваше почти всичко, Джейкъб забеляза сиянието на п-лазерния лъч.

Отляво се разнесе шумолене на листа. Някъде надясно отекваха тичащите стъпки на Ларок, който заобикаляше купола.

Иззад заоблената стена се подадоха няколко клонки със сребристи върхове. Кула приклекна и един от лъскавите рецептори на Фейгин припламна. Кантът издаде висок вой и се скри от поглед. Кула бързо се обърна.

Джейкъб извади флакона с медпяна от джоба си, прицели се и натисна бутона. Към очите на принга полетя тънка струя течност. В мига, преди да достигне целта си, се появи Пиер Ларок и навел глава, се втурна през дима към Кула.

Извънземният отскочи назад. Медпяната мина пред очите му. В този момент по дължината й пробяга искра и цялата струя избухна в пламък. Вдигнал ръце пред лицето си, Кула заотстъпва. Ларок прелетя през падащите въгленчета и се заби в корема му.

Прингът едва не падна в гъстия дим. Той хвана французина за шията и я стисна. Ларок бясно се съпротивляваше, ала вече бе изгубил инерцията си.

Джейкъб се приготви за скок. Димът беше толкова гъст, че вече не можеше да сдържа кашлицата си. Ако го видеше, преди да скочи, Кула нямаше да си прави труда да убива Ларок по бавния начин. Щеше да довърши и двама им с поглед.

Мускулите му се свиха като твърди пружини и той се хвърли от купола.

В неговата субективна версия на времекомпресията полетът изглеждаше бавен и спокоен. Това беше номер от едно време и Джейкъб автоматично го приложи.

Когато измина една трета от разстоянието, той видя, че главата на Кула започва да се завърта. Трудно му бе да види какво точно прави извънземният с Ларок в този момент. Черният дим забулваше всичко друго, освен яркочервените очи на принга и Два бели проблясъка под тях.

Очите се насочиха към него. В това състезание един от двама им трябваше да стигне пръв до определена точка в пространството, точно надясно от главата на извънземния. Джейкъб се зачуди под какъв ъгъл може да стреля прингът.

Напрежението го измъчваше. Джейкъб реши да ускори нещата и да види какво ще се случи.

Последва блясък, изтракване на зъби, вцепеняващ удар на рамото му в главата на Кула. Той се вкопчи в предницата на дрехата на извънземния, докато инерцията му ги поваляше един върху друг на палубата.

Затъркаляха се в хаос от размахващи се ръце и крака. Джейкъб някак си успя да мине зад противника си и силно го хвана за тънката шия, докато Кула се мъчеше да завърти глава и да го прободе със зъбите си или да го изгори с лазерните си очи.

Яките, напомнящи на пипала ръце на принга се протягаха назад. Джейкъб наклони глава настрани и се опита да го приклещи с краката си. След като се претърколи почти наполовина по палубата, той успя и бе възнаграден с пронизваща болка в дясното си бедро.

— Още — задавен от дима, изхриптя Джейкъб. — Стреляй, Кула. Изхаби цялата си енергия!

Още две мълнии улучиха откритите му крака и пратиха вълни от болка към мозъка му. Той стискаше зъби и се молеше Кула да продължи да стреля.

Ала прингът се отказа да хаби силите си и започна да се търкаля още по-бързо, блъскайки Джейкъб всеки път, щом човекът се окажеше под него. И двамата кашляха. Кашлицата на Кула звучеше като пет-шест лагера, разтърсвани в бутилка.

Нямаше как да го удуши! Когато не се държеше за него, за да си спаси живота, Джейкъб се опитваше да напипа гръкляна на извънземния. Ала той като че ли нямаше нито една уязвима точка! Не беше честно. На Джейкъб му се искаше да изругае лошия си късмет, но нямаше достатъчно въздух. В дробовете му се задържаше само толкова, колкото да кашля всеки път, щом прингът го притиснеше отгоре.

Сълзи замъгляваха зрението му. Боляха го очите. Изведнъж осъзна, че очилата му ги няма! Кула ги бе изгорил или в първия момент, в който Джейкъб се бе метнал от купола, или по време на схватката.

„Къде се бави Ларок, по дяволите?!“

Ръцете му трепереха от напрежение. Постоянното блъскане в пода му причиняваше ужасни болки в корема и слабините. Кашлицата на Кула звучеше все по-мъчително, самият той зловещо хриптеше. Усещаше първите признаци на топлинен удар, страхуваше се, че това изпитание никога няма да свърши. После в гърба му се заби един от димящите факели.

Пламъкът угасна, отделяйки голямо количество топлина. Джейкъб извика. Болката беше прекалено ненадейна, за да я преодолее. За миг отпусна шията на Кула и извънземният се отскубна от ръцете му.

Прингът изпълзя настрани и бързо се обърна към него. Джейкъб затвори очи и покри лице със защитената си лява ръка в очакване на лазерна мълния.

Опита да се изправи, но нещо ставаше с дробовете му. Не работеха както трябва. Дишаше плитко и усещаше, че губи равновесие. Чувстваше гърба си като овъглен.

Недалеч, най-много на два метра, се разнесе високо изтракване! После още едно, по-близо.

Джейкъб отпусна ръката си. Вече нямаше сили да я държи пред лицето си. И беше безсмислено да стиска клепачи. Той отвори очи и видя Кула, коленичил на метър от него. През гъстия дим се виждаха само червените му очи и лъскавите му бели зъби.

— Ку… Кула… — задъхано изхриптя Джейкъб. — Откажи се, това е последният ти шанс. Предупреждавам те…

Това щеше да се хареса на Таня, помисли си той. Надяваше се, че Хелън е чула прощалните му думи.

„Прощални думи ли? По дяволите, защо да не дам на Кула един последен урок! Даже да ми пререже гърлото или да пробие дупка в мозъка ми, пак ще имам време да му направя подарък!“

Той извади флакона с медпяна от колана си и го повдигна. Хубавичко щеше да напръска Кула! Дори ако това означаваше да умре в същия миг от лазер, вместо от обезглавяване.

В лявото му око избухна ужасяваща болка, сякаш огнена мълния бе пронизала главата му и беше излязла от другата страна. В този момент той натисна бутона и насочи флакона към лицето на Кула.