Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орестия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Αγαμέμνονας, 458 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (2009 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2013)
Източник
marfuzii.net

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Nomad

Екзод

Влиза Клитемнестра.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

И ти се прибери дома, не чуваш ли,

Касандро? Зевс поиска да участвуваш

във обреда, като застанеш заедно

със многото други роби край олтара ни,

та слез от колесницата, не се гордей!

Че и синът Алкменин[1], казват, някога,

продаден, свил насила врат в робинята.

Щом тоя жребий ни се падне, радост е

да найдем господари на съкровища

от памтивека. Който неочаквано

сбере богатство — е суров към робите.

У нас ще получаваш обичайното.

 

Касандра мълчи.

 

ХОР

На тебе дума, ясни са словата й.

И щом си в плен съдбовен, то послушай я,

ако ще я послушаш… Не желаеш ли?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ако не бъде непозната, варварска

речта й като ластовиче пискане,

словата ми ще стигнат до сърцето й.

 

ХОР

Върви. За тебе туй е най-полезното.

Послушай я, па слез от колесницата.

 

Касандра мълчи.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Аз нямам време да стоя пред портите.

Че посред къщи, близо до огнището,

стоят овце и чакат нож. Ах, никога

такава радост аз не съм очаквала!

А ти ще ме послушаш ли? Не се бави!

Ако ли не разбираш пък езика ни,

кажи не с говор, а с ръце, по вашенски.

 

ХОР

На тая чужденка е нужен, види се,

тълмач. Прилича на току-що хванат звяр.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Без ум е, слуша само яростта си тя.

Града си в плен на врагове оставила,

дошла е тук. Ще свикне тя с юздите си,

когато ги облее с пяна кървава!

Мълча, не ще се унижавам повече!

 

(Влиза в двореца.)

 

ХОР

Пък аз не й се сърдя, съжалявам я.

Върви, злочеста, слез от колесницата,

склони глава и приеми хомота си!

Комос

Първа строфа

 

КАСАНДРА

Ах, горко ми! Ах, горко ми!

Аполоне! Аполоне!

 

ХОР

Какво заохка и завика Локсия?

Та него не зоват с печални стонове!

 

Първа антистрофа

 

КАСАНДРА

Ах, горко ми! Ах, горко ми!

Аполоне! Аполоне!

 

ХОР

Отново призоваваш бога с плачове,

а този бог не подпомага скръбните.

 

Втора строфа

 

КАСАНДРА

Аполоне! Аполоне!

Ти, водителю, погубителю мой!

Без мъка ме погуби ти за втори път!

 

ХОР

Изглежда, че предсказва свойте бедствия.

И в робството е с божи дар в душата си.

 

Втора антистрофа

 

КАСАНДРА

Аполоне! Аполоне!

Ти, водителю, погубителю мой!

Без мъка ме погуби ти за втори път!

 

ХОР

В Атреевото. И — сама не знаеш ли,

чуй мене, няма да речеш: лъжовна реч!

 

Трета строфа

 

КАСАНДРА

А-а!

Богопротивен дом, видял пролята

от брата кръв, обезглавени трупове,

порои кръв, една човешка кланица!

 

ХОР

Надушва като кучка тая странница,

тя дири и току найде кървите!

 

Трета антистрофа

 

КАСАНДРА

А-а!

Ах, вярвам аз на тези мои знаци:

Децата плачат, колят ги, а техният

баща яде опечени месата им!

 

ХОР

Ний знаем твоята слава на пророчица,

но никакви пророци тук не искаме!

 

Четвърта строфа

 

КАСАНДРА

Но ужас! Ах, какво е намислила!

Каква голяма беда,

голямо зло замисля тя в палатите,

непоносимо, неизцелимо!

А помощта е далече!

 

ХОР

Не проумявам твоите пророчества.

Знам другото — мълвят го всички граждани.

 

Четвърта антистрофа

 

КАСАНДРА

А-а, на тъй ли дръзваш, безсрамнице?

Мъжа, с когото лежиш,

ти къпеш — ала как да кажа свършъка?

Та той е близо! Ръка! След нея

друга ръка поразява!

 

ХОР

Не те разбирам пак — че след загадките

прокоби тъмни чух и съм безпомощен.

 

Пета строфа

 

КАСАНДРА

А-а, а-а! Какво е пред очите ми?

Смъртта със свойта мрежа?

Разстила я съпругата — участница

в убийството! Раздоре неуморен,

ликувай! Позорната

жертва е паднала!

 

ХОР

Защо събуждаш писъка на ериния

над този дом? Тревожат ме словата ти!

Студена кръв напира към сърцето ми,

подобна на тая, която у воин прободен

пресеква със живота, който гасне

при стъпките на идещата смърт!

 

Пета антистрофа

 

КАСАНДРА

А! Гледай, гледай! Настрана от кравата!

Коварно тя заплита

в одежда бика чернорог, поваля го

със удар, той се свлича във водата!

Това е коварното

кърваво къпане!

 

ХОР

Не ще се хваля, че тълкувам правилно

прокоби, но това е на нещастие!

Какво добро вещаят ясновидците

на смъртните люде? Със словообилно изкуство,

чрез много предсказания за мъки,

вселяват страх в човешкото сърце.

 

Шеста строфа

 

КАСАНДРА

Горко на мене, клета!

Каква ужасна участ! Виждам своята

при неговата зла несрета!

Защо доведе тук и мене, бедната!

За да умра до него! Мигар иначе?

 

ХОР

В душата ти е смут по воля божия,

сама за своя дял

несвестни песни пееш,

тъй както непрестанно плаче сивият

печален славей[2]: „Итисе, о Итисе!“ —

и чезне в бездна скърби.

 

Шеста антистрофа

 

КАСАНДРА

Уви, уви! О жребий

на славей сладкогласен! Надарили го

с крилато тяло боговете,

със сладостен живот, лишен от горести.

А мене чака гибел от двуостър меч!

 

ХОР

Отде е твоят празен страх пред пращани

от бог злочестини,

та със страхотен, кобен,

и все пак ясен глас редиш вещания?

И кой разкрива пътя на злокобните

гадания пред тебе?

 

Седма строфа

 

КАСАНДРА

О, с тая сватба, с тая сватба Парис

погуби своя род!

Уви, Скамандре, бащини води!

Край твоя бряг отраснах аз, нещастната, отхранена от тебе.

Но скоро при Кокит[3] или при урвите

на Ахерон[4] ще да редя вещания.

 

ХОР

Ах, колко ясни са сега словата ти!

И младенецът ще ги проумее!

И чувствувам кървава рана в сърцето си

от твоя горък дял,

над който плачеш днес.

Къса се мойто сърце!

 

Седма антистрофа

 

КАСАНДРА

О, колко мъки, колко много мъки

в погубения град!

А жертви многобройни бе заклал

баща ми от добитъка в полята ни,

и нищо не помогна

да не претегли моят град съдбата си.

След миг и аз ще падна мъртва наземи.

 

ХОР

И тези думи са като предишните.

Кое ли божество с враждебна мисъл

връз тебе с нечувана мощ се е хвърлило,

та пееш песента

на мъки и смърт?

Как ли ще свършиш, не знам!

 

КАСАНДРА

Тогава, нека моето вещание

не гледа изпод було, както младата

невяста. Нека тръгне срещу изгрева

неудържимо, и пред светлината му,

като вълна, разпръсне ужас, по-голям

от този! Няма да мълвя загадъчно.

А вие сте свидетели, че, душейки,

вървя в следите на дела отколешни.

Не ще напусне този дом съзвучният

злокобен хор. Не пее той на хубаво.

Пиян от кръв човешка, още повече

беснее сред двореца сонмът дързостен

на неотстъпни кървави еринии.

Седят и пеят песента на първото

злодейство, плюят върху похитителя,

върху врага на брачно ложе братово.

Как, сбърках ли? Или като стрелец съм аз?

Лъжкиня ли съм, брътвеща пред портите?

Сега се закълни, кажи — не зная ли

на този дом злодействата отдавнашни?

 

ХОР

С какво ли може да помогне клетвата,

дори да бъде от сърце? Учудвам се —

отвъд морето, в чужди край си раснала,

а всички знае, като да си тукашна!

 

КАСАНДРА

От Аполон е моят дар пророчески.

 

ХОР

Навярно те е любил той, безсмъртният?

 

КАСАНДРА

Преди ме беше срам от туй признание.

 

ХОР

Така е, подгордява се щастливецът.

 

КАСАНДРА

Обзет от страст, към мене се домогваше.

 

ХОР

И, както е редът, чеда родихте ли?

 

КАСАНДРА

Склонила бих, ала измамих Локсия.

 

ХОР

А имаше ли вече дар пророчески?

 

КАСАНДРА

На своя град предричах всички бедствия.

 

ХОР

И как избягна гнева на Локсия?

 

КАСАНДРА

След моя грях не вярваха на словата ми.

 

ХОР

А нам се струва, че предричаш истини.

 

КАСАНДРА

Уви, уви! О-о! Каква беда!

Кръжи наново страховита болката,

тревогата на вещите гадания!

Ей, виждате ли, седнали над къщата

младежи? Как приличат на видения!

Деца, умрели като че са от свой човек!

В ръце държат месата си, изглеждат ми

като да носят — ах, ужасно ястие! —

черва и дробове, яде ги техният

баща! Затуй ви казвам: лъв безпомощен

останал в къщи, се обръща в брачното

легло — уви! — и готви отмъщение

за моя цар! Да, мой — аз нося робския

хомот. Води войска, погуби Илион,

а виж, не знае: кучката, с омразния

език приказва и нарежда радостна,

а — сякаш смърт коварна — готви краят му!

Такава дързост! Тя, жената, станала

убийца на мъжа! Какво чудовище

омразно да я назова? Двуглав ли змей,

или пък Сцила[5], гибел за моряците,

свирепа майка на смъртта, издишваща

вражда към своя род? О, как ликуваше,

престъпницата, като победителка,

уж радостна от туй честито връщане!

Ако не вярва някой — все едно ми е.

Че бъдното ще дойде. Скоро, жалейки

ще кажеш: „Тя бе истинска пророчица!“

 

ХОР

Пирът, приготвен от кръвта на рожбите

Тиестови! Разбрах и тръпна, страх ме е,

че слушам не измислици, а истини.

Но другото съвсем смути душата ми!

 

КАСАНДРА

Ще видите смъртта на Агамемнона!

 

ХОР

Мълчи, злочеста, и приспи езика си!

 

КАСАНДРА

И няма цяр срещу това вещание!

 

ХОР

О, да, ако се сбъдне! Но да пази бог!

 

КАСАНДРА

Ти молиш тук. Те готвят там убийството.

 

ХОР

И кой ли мъж готви туй злочестие?

 

КАСАНДРА

О, ти не си разбрал добре словата ми!

 

ХОР

Но не разбирам кой тъкми това коварство!

 

КАСАНДРА

Та аз говоря твърде ясно елински!

 

ХОР

И Пития[6] говори, но — неясна е.

 

КАСАНДРА

Какъв е този огън? Ах, обхваща ме!

Ликейски Аполоне[7], милост, моля те!

Двуногата лъвица, дето с вълк лежа,

догде не бе до̀ма си благородният

стопанин — лъв ще ме убие! Бедната аз!

Тя в съд отровен с бяс поставя моята

награда. Точи меч срещу съпруга си —

за да му плати, че ме е довел със себе си!

Защо за присмех нося тези накити,

повезките пророчески и жезъла?

Ще те строша преди смъртта си! Поврага

вървете! Че сама вървя подире ви!

Обогатете друга със злочестия!

О, гледай, Аполон съблича моята

пророческа одежда! Ах, безмилостно

осмивана от чужд и свой, но без вина,

видя ме той в пророческите накити!

Търпях да ме наричат нища, скитница,

гладница, просякиня и нещастница.

Пророкът, който стори мен пророчица,

ме е повел към жребия ми гибелен.

И днес ме чакат не олтари бащини,

а пън, опръскан от кръвта ми бликнала.

Но няма да загина незачетена

от богове. Ще дойде отмъстителят

и ще погуби майка си, за бащин дял

ще въздаде. Беглец е той, прокуденик,

ала ще увенчае всички бедствия

на своите, призван от гибел бащина.

Защо сега ридаеш тъй, злочестнице?

Та щом видях това, което в Илион

се случи, туй, което победителят

сега понася все по воля божия,

ще тръгна твърдо към смъртта. Че дали са

голяма клетва боговете. Вас, врати,

като врати на ада аз приветствувам.

Но моля, нека бъде ловък ударът,

дано кръвта ми изтече без гърчове,

и лека смърт затвори в миг очите ми!

 

ХОР

Триклета и премъдра жено, чухме те!

Но щом съзираш края си, защо вървиш

сама към него — като крава жертвена,

която бог подгонва към олтара си?

 

КАСАНДРА

В бавежа не съзирам избавление.

 

ХОР

Най-скъпи са последните ни мигове.

 

КАСАНДРА

Дойде денят. Безсмислено е бягството.

 

ХОР

Злочеста си от своята решителност.

 

КАСАНДРА

Такава реч не казват на честития.

 

ХОР

Но славна смърт е щастие за смъртния.

 

КАСАНДРА

Ах, татко мой, ах, братя мои доблестни!

 

ХОР

Защо се спря! От що си тъй уплашена?

 

КАСАНДРА

О! О!

 

ХОР

Защо заохка! Пак ли ужас някакъв?

 

КАСАНДРА

Ах, в тази къща вее гибел кървава!

 

ХОР

Нали се прави жертвоприношение!

 

КАСАНДРА

Не, то е сякаш гробно изпарение!

 

ХОР

Да, да, не е сирийско благовоние.

 

КАСАНДРА

Отивам. Ще оплача там и своя дял,

и участта на Агамемнон. Спри, живот!

Ах, странници!

Не тръпна като плаха птица в храстите.

Но след като загина, споменете ме,

когато заради жена жена умре

и мъж погине заради измамен мъж.

За този дар те моля днес пред гроба си.

 

ХОР

Оплаквам твоя край предречен, клетнице!

 

КАСАНДРА

Ще кажа още думица, ридание

над моя гроб. За сетен път пред слънцето,

пред зрака дневен, моля, нека моите

мъстители се разплатят със моите

убийци — на робинята погубена!

 

(Влиза в двореца.)

 

ХОР

Уви, човешки дял! Ако е щастие,

подобно е на сянка. А беда е ли е,

изтрива като гъба, всичко писано.

Това ме нажалява още повече.

О, на щастие няма насита човек!

Нему пътя към къщата, сочена с пръст,

не пресичат и никой не казва така:

„В тая къща недей влиза вече!“

И тогава блажените дадоха чест

да превземе града на Приам. Като бог

се завърна дома си. Но щом ще плати

за пролети от прадеди кърви

и със своята смърт ще изкупи смъртта

на отдавна погубени люде —

кой би рекъл, щом чуе за всичко това,

че над него е вечното щастие?

 

АГАМЕМНОН

(зад сцената)

О, смъртен удар порази снагата ми!

 

КОРИФЕЙ

Замълчете! Някой вика, че е смъртно поразен!

 

АГАМЕМНОН

(зад сцената)

О, горко ми! Поразен съм за втори път!

 

ПЪРВИ ХОРИСТ

Мисля, свършено е всичко, царят охкаше така!

Но, мъже, да поразмислим на какво да се решим!

 

ВТОРИ ХОРИСТ

Тогава аз предлагам да извикаме

на помощ при двореца всички граждани!

 

ТРЕТИ ХОРИСТ

Аз мисля да влетим, да изненадаме

убийците, догдето в кръв е мечът им!

 

ЧЕТВЪРТИ ХОРИСТ

И аз съм за такова предложение.

Гласувам: да вървим и да не чакаме!

 

ПЕТИ ХОРИСТ

Да, ясно е! Това е то, началото,

с което се подготвя тиранията!

 

ШЕСТИ ХОРИСТ

Но губим време! Те потъпкват мъдрото

съждение с нозе, не спи ръката им!

 

СЕДМИ ХОРИСТ

Не знам какъв съвет да дам. Щом действуваш,

потребно е да поразмислиш хубаво.

 

ОСМИ ХОРИСТ

И аз тъй мисля. Че не мога с никакво

решение да възкреся умрелия.

 

ДЕВЕТИ ХОРИСТ

Какво, и цял живот ще се прекланяме

под игото на властните натрапници?

 

ДЕСЕТИ ХОРИСТ

Не, тъй не може! Да умрем е по-добре!

Да изберем смъртта пред тиранията!

 

ЕДИНАЙСЕТИ ХОРИСТ

Но само виковете ни послужиха,

За да решим, че е загинал царят ни!

 

ДВАНАЙСЕТИ ХОРИСТ

Да разберем, след туй да негодуваме!

Едно е знаем, друго — предполагаме!

 

КОРИФЕЯТ

Напълно съм съгласен със последното —

да видим ще се случи с Агамемнона.

 

Тръгват към вратата на двореца. Тя се отваря и Клитемнестра се показва с кървав меч в ръка. Виждат се труповете на Агамемнон и Касандра.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Изрекох много думи според случая.

Сега спокойно ще река противното.

Как би поставил врага на враг, на мним другар,

онази мрежа на смъртта, но толкова

високо, че да не успее скокът му?

Отдавна тази битка бях замислила.

Забави се, но пак дойде победата.

Стоя, където му нанесох удара.

Признавам, сторих тъй, че той да не можеше

да се отбрани, да избегне своята

съдба. Обвих го с дълга дреха, с истинска

рибарска мрежа — плащ богат и гибелен.

Два пъти го ударих. С двойно викване

отпусна тяло. Като падна наземи,

прибавих трети удар — в чест на адския

владетел, избавителя на мъртвите.

Той падна, спря дъхът му, а от раната

запръска струя кръв, и тя лицето ми

покри с роса от черни капки кървави.

Зарадвах им се аз тъй, както семето

се радва, че кълни под влагата Зевсова.

Това е всичко, аргоски старейшини,

та радвайте се, ако ще се радвате,

но аз ликувам! Ако над умрелите

възливаме, то днес е най-заслужено.

Той с много, с гнусно зло напълни чашата,

но върна се, та я изпи до дъното.

 

ХОР

Учудва ни речта ти! Колко дръзка си,

за да се хвалиш тъй срещу съпруга си!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Като глупачка вие ме заплашвате!

Тогава, знайте, казвам го с безтрепетно

сърце. Не искам и да зная твоите

похвали или хули. Агамемнона,

мъжа ми, виждаш умъртвен от моята

въздаваща десница! Стига толкова!

 

ХОР

 

Строфа

 

Жена, какво ли

отровно земно ядиво,

какво ли морско питие погълна?

Извърши убийството,

презряла, отхвърлила

народните клетви! Ти нямаш отечество,

и целият град те мрази!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Сега пък ме осъждаш на изгнание,

на хорска омраза, на народните

проклятия, а нему нито думица

не възрази, когато той, не мислейки —

като че агне, взето от безчетните

стада, бе жертвен дар, — закла детето си[8],

любимата си рожба, с нея вихрите

тракийски да смирява! Него трябваше

за този грях в изгнание да пратите!

А вие, щом ме чухте, мигом станахте

сурови, мои съдници. Но казвам ви:

заплашвайте! И ако ми надвиете,

владейте! Но рече ли бог обратното,

ще дойде час — на ум да се научите!

 

ХОР

 

Антистрофа

 

О, ти си дръзка,

ти каза безразсъдна реч,

и сякаш подлудена от клането,

ти мислиш — украса е

кръвта по челото ти!

Презряна, от близки напусната, някога

смъртта със смърт ще изкупиш!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Тогава слушай думите ми клетвени.

Чуй, Правдо, отмъстила за детето ми,

чуй, Гибел, чуй, Еринио! Съсякох го

пред вас! Не ще пристъпи страх в чертозите,

догде кладе в огнището ми огъня

Егист, приятел предан, както винаги!

Че щит е той за мойто дръзновение!

Лежи опозорителят ми, сладката

любов на Хризеидите[9] по Илион!

И неговата пленница, гадателка,

пророчица и дружка на леглото му,

и предана любовница по пътя му

на кораба! Не им е незаслужено.

Той падна тъй, а тя изпя последния

предсмъртен вопъл, както пее лебедът,

и днес лежи с любов до него. Нея той

доведе, за да подслади триумфа ми!

 

Първа строфа

 

ХОР

Коя мигновена смърт, смърт без страдания

и без приковаваща болест,

ще дойде и ще донесе за мене

        вечния сън? Че падна

        скъпият наш бранител, който

претегли много заради жена и днес

загуби от една жена живота си!

 

О, горко ни! Безумна Елено! Сама,

ти погуби тъй много, премного души

на бойци под стените на Троя!

Греха си увенча с дела безпримерни,

с неизличима кръв! Ти бе размирен дух

за този дом и гибел за стопанина!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

О, недей призовава духа на смъртта

с възмутена душа! Не отправяй сега

към Елена гнева си — че тя била смърт,

че едничка погубила много бойци

от данайската рат

и отворила зеещи рани!

 

Първа антистрофа

 

ХОР

Ти демоне, който с бяс блъскаш чертозите

и двамата внука на Тантал[10]

ти вдигна две жени с еднаква дързост[11],

        Мойто сърце се къса!

        Връз тялото му като гарван

злокобен е застанала и — вижте я —

тя пее нечестивите си напеви.

 

О, горко ни! Безумна Елено! Сама,

ти погуби тъй много, премного души

на бойци под стените на Троя!

Греха си увенча с дела безпримерни

с неизличима кръв! Ти бе размирен дух

за този дом и гибел за стопанина.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Прави думи изрекоха твойте уста,

назовавайки триждимогъщия дух

на рода Атрея. В гърдите ми той

е разпалил безкрайната жажда за кръв.

Незарасла една,

Нова рана се мигом разтваря.

 

Втора строфа

 

ХОР

        Страшен в гнева си е този

        Демон, когото ти прославяш!

Уви, то е скръбен спомен

за черна, безрадостна участ!

Уви, уви! От Зевс е то, от този

велик всепричинител, всетворец.

Какво постига смъртните без Зевса?

Какво не е замислено от бог?

Ах, горко ми, о царю, о царю любим!

Как да плача за тебе?

И какво да ти кажа от обич?

В тая тъкан на паяк лежиш умъртвен,

Поразен от престъпен удар!

Горко ми, ах! Срамно падна в леглото си,

притихнал от коварна гибел,

убит от жена си с меч двуостър!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ти ме съдиш, задето извърших това.

Запомни и недей ме нарича жена

на тогова! И знай, че превърнат в жена

на тогова, на мъртвия, древният дух,

отмъстителят лих за ужасния пир

на Атрея, заплаща чрез днешната смърт,

като жертвува мъж за невръстни.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

        Кой ще докаже, че нямаш

        дял и вина в това убийство?

И как, и как? Отмъстител

За бащина кръв дойде.

А черният Арей беснее в тези

потоци от една и съща кръв.

Където и да мине, той ще иска

отплата за изядени деца.

 

Ах, горко ми, о царю, о царю любим!

Как да плача за тебе?

И какво да ти кажа от обич?

В тая тъкан на паяк лежиш умъртвен,

Поразен от престъпния удар!

Горко ми, ах! Срамно падна в леглото си,

притихнал от коварна гибел,

убит от жена си с меч двуостър!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Не, не бе недостойна за него смъртта,

нито беше коварна.

Та не внесе ли сам сред чертозите той,

вероломство и зло? Че с родено от мен

и от него дете, за което скърбя,

с Ифигения, той се отнесе така,

както ние със него. Та в ада сега

да не се големее — той падна от мен,

и плати за нанесена гибел.

 

Трета строфа

 

ХОР

Безпомощен съм. Няма крепка мисъл

в смутения ми ум.

Къде да ида? Рухва тази къща!

Боя се от шума на сприя кървава,

съдбовна за дома! Плющят порои!

За нова мъст изостря свойта правда

връз нови острила съдбата гибелна.

 

Ах, да беше погълнала, земьо и мен,

преди да съзра как студеният труп

е прострян в посребрената баня!

Него кой ще положи в земята, и кой

ще нарежда над него? Ще смееш ли ти,

ти, която погуби съпруга си, вик

да извиеш с лицемерния дар

да изкупваш постъпка престъпна?

 

Кой ще изпее надгробна прослава, сълзи

кой ще пролее с чисто

сърце за този храбър воин?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Тая грижа е много далече от теб.

Той умря, той загина от мене — сама

ще загробя, трупа му, но не под плача

и скръбта на дома.

Ифигения, само единствена тя,

дъщеря му, с любов

ще посрещне баща си на скръбния бряг,

ще обвие с ръце

главата му, ще го целуне.

 

Трета антистрофа

 

ХОР

Обидата отвръща на обида,

и трудно е да се реши.

Убиецът — убит, за смърт — разплата!

Стои, докле и Зевс, стои на трона си,

Повелята: виновникът ще страда!

И кой ще махне гибелното семе

от своя дом? Родът е свързан с бедствия!

 

Ах, да беше погълнала, земьо и мен,

преди да съзра как студеният труп

е прострян в посребрената баня!

Него кой ще положи в земята, и кой

ще нарежда над него? Ще смееш ли ти,

ти, която погуби съпруга си, вик

да извиеш с лицемерния дар

да изкупваш постъпка престъпна?

 

Кой ще изпее надгробна прослава, сълзи

кой ще пролее с чисто

сърце за този храбър воин?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ето, казахте най-подир истинна реч.

Уговорка желая да сключа с духа

на Плистеновци[12] с клетва, че всичко това

бих понесла, макар да е тежък товар,

само — той да си иде от нашия дом,

за да мъчи с взаимно нанасяна смърт

родове и на други! Най-малката част

от богатствата мен е достатъчна, знам,

ако само беса

на насилната гибел премахна.

 

Влиза Егист, следван от войници.

 

ЕГИСТ

О ясен ден, о слънце възмездително!

Бих рекъл: боговете-отмъстители

следят отгоре злото между смъртните!

Като видях тогова, легнал в пеплоса,

тъкан от адски духове, възрадвах се,

че той заплаща за коварства бащини.

Атрей, баща му, царят на земята ни,

прогони от дома и от родината

Тиест, баща ми — нека бъде казано

по-ясно: своя брат, — в борба за царството.

Тиест намерил в своя дом убежище,

че не обагрил с кървите си бащина

земя. Но ето че Атрей, безбожният

баща на този, повече с усърдие,

отколкото от обич, уж празнувайки

тържествен ден със жертви, дал на татка ми

да се гости с месата на децата си.

Ръцете им, нозете им и пръстите

строшил и скрил…

                                И седнал на трапезата,

Тиест яде, измамен смъртоносната

за този род храна — да, вие виждате.

Но в миг, разбира гнъсното деяние,

извиква, пада възнак, бълва късове

и моли страшна смърт за Пелопидите[13],

събаряйки трапезата с проклятие:

„Така да падне целият Плистенов род!“

Та затова и него паднал виждате.

И аз със право му скроих убийството.

На своя клет баща аз бях тринайсето

дете, ала и мене, пеленачето,

прогони той. Но станах мъж и Правдата

ме върна тук. Далече бях, но схванах го,

като скроих това коварство гибелно.

Сега и да умра, ще падна радостен,

Че виждам него в мрежите на Правдата.

 

ХОР

Егисте, мразя дръзките престъпници!

А ти призна, че си убил владетеля,

че сам си му замислил тая жалка смърт.

Тогава чуй: не ще спасиш главата си,

народът ни ще те пребие с камъни!

 

ЕГИСТ

Какво, това, говориш ти, последният

гребец, против кормчията на кораба?

Ще видиш колко трудно е за стареца

да се приучи на благоразумие!

Че тежки железа и глад мъчителен

са най-добрите лекари за стария

безумец. Ала гледай тук, не виждаш ли?

Не дигай крак срещу ръжен, опасно е!

 

ХОР

Жена! Остана у дома, очаквайки

бойците, оскверни на вожда брачната

постеля и замисли тая страшна смърт!

 

ЕГИСТ

И с тези думи ще започне злото ти!

С Орфея вий по глас не си приличате.

Че той пленявал с песните си прелестни,

а ти ме дразниш със глупашко лаене!

 

ХОР

Че ти ли ще ми бъдеш цар на аргосци,

ти, който смърт замисли за владетеля,

а не посмя да вдигнеш сам ръката си?

 

ЕГИСТ

Да, хитростта е женско дело, вярно е.

А мен, врага му древен, подозираха.

Но ще опитам да владея аргосци

с благата на тогова. Непокорниците

ще усмиря с юзда като лудеещи

коне! Гладът ужасен и тъмницата

ще сторят твърде мек и кротък нравът им!

 

ХОР

Защо, подлецо, не уби владетеля

самият ти, защо жена му, гнъсното

петно на този град, на боговете ни,

го порази? Но жив ли е под слънцето

Орест, да дойде, воден от добра съдба,

той, мощният убиец и на двама Ви?

 

ЕГИСТ

Тъй ли смяташ да постъпваш и приказваш? Чакай ти…

Хей, приятели, войници! Час решителен дойде!

 

ХОР

Хей, другари, бързо всеки да изтегли своя меч!

 

ЕГИСТ

С този остър меч в ръката аз не бягам от смъртта.

 

ХОР

За смъртта си ти говориш! А сполуката е с нас!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Стига вече, най-любими, стига толкова злини!

Та и без това пожнахме жътва кървава до днес

Стига мъки! Край на всичко! Ние сме облени в кръв!

Влез дома, и вие старци, приберете се у вас,

докато сте здрави! Всичко сторено е за добро.

Ако стига този ужас, ний ще се задоволим —

доста с хищните си нокти, демонът ни е разил!

Ето мойта женска дума, ако някой пита мен!

 

ЕГИСТ

Как! И те да ме обиждат с глупавия си език!

Хвърляйки подобни думи, те възбуждат злия дух!

Те не знаят срам и мярка, хулят своя господар!

 

ХОР

А, аргивецът не знае да ласкае подлеци!

 

ЕГИСТ

До-ще време и ще смогна с вас да се разправя аз!

 

ХОР

Не, ако даде небето да се върна тук Орест!

 

ЕГИСТ

О, изгнаниците, зная все с надежди се крепят!

 

ХОР

Действувай, тлъстей, погазвай правдата — че имаш власт!

 

ЕГИСТ

Ах, за тая своя глупост някога ще ми платиш!

 

ХОР

О, надувай се, перчи се, пред кокошката — петел!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Чуй, презирай тоя техен празен лай! Та аз и ти

ще владеем в тази къща и ще турим хубав ред!

 

Клитемнестра и Егист влизат в двореца.

Хорът бавно се оттегля.

Бележки

[1] Синът Алкменин е Херакъл, който бил задължен да робува на лидийската царица Омфала.

[2] Тъй, както непрестанно плаче сивият печален славей — вж. забел. към ст. 61–62 на „Молителките“.

[3] Кокѝт — река в ада; вж. забел. към ст. 691 на „Седемте срещу Тива“.

[4] Ахеро̀н — река в ада; вж. забел. към ст. 856 на „Молителките“.

[5] Сцила — шестоглаво чудовище, което обитавало крайморска скала срещу друго чудовище — Харибда.

[6] Пития — жрица-пророчица в делфийското светилище на Аполон.

[7] Ликейски Аполоне — Аполон като вълкоубиец; вж. забел. към ст. 690 на „Молителките“.

[8] Закланото дете, за което говори Клитемнестра, е Ифигения; срв. забел. към ст. 200.

[9] Хризеида — пленница на Агамемнон, дъщеря на жреца Хриз. Тук — в множествено число, като нарицателно име.

[10] Двамата внука на Тантал са Агамемнон и Менелай.

[11] Двете жени с еднаква дързост са Клитемнестра и Елена.

[12] Плистеновци, т.е. потомци на Плистен, каквито са Атридите. Мястото на Плистен в родословието на Пелопидите (вж. забел. към ст. 1600) не е точно определено. Обикновено Плистен е син на Атрей, следователно брат на Агамемнон и Менелай, което Есхил явно не приема. Той го поставя сред първите предци на Атридите.

[13] Пелопидите — потомци на Пелоп, син на Тантал (срв. забел. към ст. 1469), баща на Атрей.

Край
Читателите на „Агамемнон“ са прочели и: