Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Αγαμέμνονας, 458 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- NomaD (2009 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- marfuzii.net
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
- — Корекция от Nomad
Пролог
СТРАЖ
Аз моля боговете за спасение —
година вече съм на пост! На покрива
на този дом Атреев[1] като пес лежа
и гледам тия нощни звездни сборища.
И знам звездите, светлите властители,
които носят пек и мраз на смъртните,
научих им и залезът, и изгревът.
А ето, днес очаквам знаци факелни,
сияен плам, с победното вестие,
че в плен е Троя. С вярващо, мъжествено
сърце ми повелява тъй царицата.
Откакто лягам върху оросеното
легло, което не спохождат сънища,
ни сладък сън — страхът е с мене винаги,
че може да затвори сън очите ми.
Река ли да запея, та чрез песните
от морни взори да прогоня дрямката,
аз плача за злочестите Атреевци,
че няма вече прежното им щастие.
Дано с добро завърши днес теглото ми,
и с блага вест в нощта проблесне огънят!
Далече блясва огнен знак.
Привет на тебе, нощен пламък! Дневен зрак
си ти за нас, и в Аргос много хорове
ще пеят за великото събитие!
Ура! Ура!
Ще тичам да обадя на съпругата
на Агамемнон, да се вдигне радостна
да възликува, като види пламъка
от своя дом, защото — взет е Илион!
Това ми казва блясъкът на огъня!
Аз пръв ще поведа хорото весело.
Добро ще известя на господарите,
че ето три шесторки ми се паднаха[2]!
Да може, като дойде царят, милата
ръка да уловя за миг с ръката си!
За другото мълча. Върху езика ми
е стъпил вол. А този дом, да можеше,
би казал всичко. Който знае, с него аз
говоря, но не знае ли — и аз не знам.
(Излиза.)
Влиза Хорът.