Есхил
Агамемнон (6)

Втори епизод

ХОР

След миг ще разберем дали сияйните

огньове и сигналите на пламъка

са истинни, или като видение

насън ни мами блясъкът им радостен.

Вестител, виждам, иде откъм залива,

на чело с клонки лаврови. Говорят ми

калта и брат й — тоя ненаситен прах, —

че не е безмълвен, нито само с пламъци

и дим от клони носи той известия

или за още по-големи радости,

или… не искам да мълвя за другото.

Добро е да се притури към вестеното!

А който пожелава друго, сам дано

сбере плода престъпен на сърцето си!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Аргейска бащина земя, завръщам се

подир десетата година! Много са

разбитите надежди, ала сбъдна се

една от тях. Не вярвах, че в аргейската

земя ще имам гроб до най-любимите.

Привет, о земьо, светъл зрак на слънцето,

всевишни Зевсе, ти, питийски властнико^[1] —

ти, който вече не отправяш своите

стрели към нас! А беше тъй безмилостен

покрай Скамандър^[2]! Помощ и спасение

ни дай отново, Аполоне! Викам аз

и всички родни богове, и Хермеса —

закрилник, драг вестител, на вестители

кумир. Героите, които пазеха

войската, да приемат оцелелите

със милост. Царски двори, стаи хубави,

и вие, божества, с очи към слънцето!

След толкова години с ясни погледи

срещнете царя днес тъй, както някога

преди! Че иде Агамемнон, носейки

в дълбоката ви нощ лъчи от слънцето.

Любезно го приветствайте, заслужил е —

Че той погреба Илион с лопатата

на Зевса, отмъстителя, погуби го,

погинаха светилищата, божите

олтари и родът му. Та в такъв ярем

го впрегна цар Атрид и, ето, преблажен

се връща, най-достоен между смъртните

за чест. И Парис, и градът му никога

не ще рекат, че тяхното деяние

надхвърля техните тегла. Плати си той

за кражба и грабеж, изгуби плячката,

погуби древен бащин дом, отечество.

Платиха дваж греха си Приамидите^[3].

 

ХОР

Честит бъде, херолде на войската ни!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Така честит, бих срещнал и смъртта днес!

 

ХОР

Измъчи те копнежът по родината!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Така, че днес проливам сълзи радостни.

 

ХОР

Но сладка скръб е мъчила душата ви.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Какво говориш? Не разбрах словата ти.

 

ХОР

Жадувахте, но и за вас жадуваха.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Земята е копняла по войската си!

 

ХОР

Как често в тъмна мъка сме въздишали!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Отде такава люта скръб в сърцата ви?

 

ХОР

Мълча — това е цяр на теглилата ми.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Бояли сте се, че го няма царят ви?

 

ХОР

И аз бих срещнал днес смъртта си радостен.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Та всичко свърши с хубав свършек. В дълъг низ

годините минаваха и хубаво,

ала и лошо. Кой, освен безсмъртните,

прекарва само в щастие живота си?

За мъките и бурите, за твърдата

постеля няма да говоря. Нямаше

ни час на ден без вопли и стенания.

По суша — още повече нещастия:

пред вражите стени лежеше станът ни,

и от небе, и от земя в ливадите

ни квасеше росата и разяждаше

одеждите, настръхваха косите ни.

А зимата-птицеубийца, снежните

виелици на Ида или страшната

горещина, когато в пладне, легнало

в покоите си, спи морето спокоен сън?

Защо да жалим? Трудностите минаха.

Отминаха за мъртвите — те никога

дори не ще мечтаят за възкръсване.

Защо да изброяваме умрелите,

защо да мъчим с тежък спомен живите?

И аз извиквам: Сбогом, сбогом, бедствия!

За нас, които оцеляхме в битките,

доброто победи, пропадна лошото.

И ние гордо ще речем пред слънцето,

което гледа и море, и земна твърд:

„Аргивийските войски превзеха Илион

и като дар за вечни дни поставиха

трофей пред вас, о богове на Гърция!“

И който чуе туй, да слави нашия

народ и наште вождове! Прославяйте

и Зевсовата благодат! Ти всичко чу.

 

ХОР

Признавам, победиха ме словата ти.

Че вечно млад за знания е старецът.

Но те засягат повече палатите

и Клитемнестра — с тях и аз съм радостен.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

О, аз отдавна възликувах радостна,

когато нощен плам вести за първи път,

че Троя е превзета и съборена.

И някой рече укорно: „На пламъка

повярвай ти, че са разбили Илион!

Е, да, жената вярва в празни работи.“

Била съм луда, според тези приказки!

Но аз принесох жертви и навред в града

по женски обичай подехме възгласи

на радост, а сред храмове присипвахме

с тамянов пушек благовонни пламъци.

Защо сега да ви приказвам повече?

Че от самия цар ще чуя другото.

Но да побързам да посрещна бляскаво

достойния си мъж, че иде. Има ли

по-светло слънце за жена от слънцето

в деня, когато тя отваря портите

пред своя мъж, спасен от бог? Вестете му

да дойде час по-скоро, скъп на всинца ни!

Той предана ще найде в къщи своята

съпруга, вярна кучка на палата му,

добра за него, зла за враговете му,

във всичко друго — същата. И ни един

печат не е разбила през годините.

И с никой мъж не знае грешни радости,

тъй както и да багри в кръв оръжие.

За благородната жена не е позор

една хвалба, в която има истина

 

ХОР

Така ти каза тя, вникни в словата й —

това е реч за вещи тълкуватели.

А ти кажи, вестителю, пристига ли

ведно с войската, жив и здрав, сред своите

и Менелай, водителят ни обичен?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не мога да ви мамя с думи хубави,

че много дълго няма да се радвате.

 

ХОР

Дано вестта е радостна и истинна!

Разкрива се в лъжовна вест измамата.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Изчезна от войската на ахейците

ведно със своя кораб. Слово истинно!

 

ХОР

Дали се отдели от вас при Илион

или пък буря го отби от флотата?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Като стрелец улучи ти мишената —

изрече страшно зло с едничка думица.

 

ХОР

Ала какво мълвят сега моряците

за Менелая — мъртъв ли е, жив ли е?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Това не знае никой — само Слънцето,

което храни тази твърд с лъчите си.

 

ХОР

Кажи, как почна, как завърши бурята,

изпратена от божи гняв на флотата?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

С език злокобен този ден на щастие

не бива да скверним, ако почитаме

небето. А когато за разбита рат

вестителят мълви с очи наведени —

как обща рана зее върху цял народ,

как много люде са далеч прокудени

от онзи двоен бич, любим на Ареса,

от двойна язва, от двувърхо копие —

тогава трябва под гнета на скърбите

да пее химн на черните еринии.

Но днес, когато ида с вести радостни

във този град честит и благоденствуващ,

да смеся ли добро и зло, разказвайки

за бурята, от божи гняв допратена?

Заклеха се най-първите противници —

море и огън — и съюз направиха

да турят край на клетата аргивска рат.

Бе нощ, когато се развихри бурята.

Тракийски вихри блъскат нашите кораби

един о друг. Те удрят носовете си

и в тая бясна сприя под пороен дъжд

изчезнаха, подкарани от лихия

кормчия. И когато светна слънцето

видяхме, че от труповете и корабни

отломъци бе цъфнало Егейското

море. А нас и кораба ни не човек,

а бог спаси от явна смърт, избави ни,

като пое кормилото в ръцете си.

Спасителна Съдба седеше в кораба,

и нито морски бездни ни погълнаха,

ни в брегове скалисти се ударихме.

Избягнали смъртта в морето, след като

изгря денят, не вярвахме на своята

избава; пак застрадахме в сърцата си

за бедните сразени свои воини.

И ако има някой оцелял сега,

той мъртви ни нарича и естествено —

нали за него ние мислим същото!

Но нека бъде на добро! Да вярваме,

че Менелай ще дойде между своите!

И ако жив и зрящ го вижда слънцето,

с подкрепата на Зевса, който никога

не е желал да порази Атридите,

аз вярвам, ще се върне той в родината.

Това, което казах, знай, е истина.