Есхил
Агамемнон (4)

Първи епизод

 

ХОР

Дойдохме, Клитемнестро, с почитания.

Защото дълг е да се тачи царева

жена, когато тронът на съпруга й

е празен. С радост бихме чули — вести ли

узна, или с надежда сладка жертвуваш.

Но ако ти мълчиш, не настояваме.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

О, с благи вести, както казват хората,

от майка-нощ дано се пръкне утрото!

Радостта надхвърля днес надеждата.

Приамовия гард превзеха нашите!

 

ХОР

Що думаш! Ах, не можем да повярваме!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ахейска стана Троя — не разбрахте ли?

 

ХОР

От радост насълзиха се очите ми!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Да, взорът ви твърди, че сте ми предани!

ХОР

Какво, надеждна ли е новината ти?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Да, как не! Само — да не ме измами бог!

 

ХОР

Дали не вземаш сънища за истини?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

О, в блян на морен дух не бих повярвала.

 

ХОР

Не те ли пълнят с радост празни слухове?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Присмиваш ми се като момиченце.

 

ХОР

От колко време са превзели Илион^[1]?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

От тази нощ, от майката на този ден.

 

ХОР

И кой вестител се яви тъй вихрено?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

От Ида^[2] Хефест прати светли пламъци,

и факлите предават плам вестителен

един след друг. От Ида — на Хермейските

чукари в Лемнос^[3]. Островните пламъци

прие Атон^[4], върхът на Зевса. След това

висок и мощен се издигна пътникът

сияен, та прехвърли весел морския

простор, и като слънце пръсна огнена

позлата към върхарите на Макистос^[5].

А стражът там не закъсня, не бе надвит

от сън, и свойта служба не забрави той,

та пламъкът достигна до еврипските

води^[6], далеч, до стражите в Месапия.

А те запалват стара хвойна — купище —

и тъй препращат още по-насам вестта.

Могъщ и с неотслабена сила, пламъкът

прехвърли като месечина светнала,

Азопово поле^[7], и в китеронските

скали^[8] събуди сменното сияние.

На този плам отвърна мигом стражата,

запали огън по-голям, от колкото

бе казано. През Горгопида^[9] пламъкът

прескочи, стигна Египланкт^[10] със заповед

до стражите да не забравят огъня.

И те запалват и препращат с буйна мощ

огромна огнена брада, та блясъкът

да мине склона стръмен на саронското

пристанище^[11]. Па скочи, па дойде след туй

до върха на Арахна^[12], до крайградските

скали двореца на Атридите.

Правнук е този пламък на идейския^[13].

Така разпоредих на факлоносците —

един на друг да си предават пламъка.

Тъй победи и първият, и сетният

бегач. Това е моето свидетелство,

изпрати ми го моят мъж Илион.

 

ХОР

Ще се помолим, жено, на безсмъртните.

Бих желал да чуя пак словата ти,

отново да ме смае новината ти.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Днес Троя е в ръцете на ахейците.

И сякаш чувам несъгласни викове.

Налей оцет и масло в съд — и никога

не ще се те съединят приятелски.

Така и победени с победители

не сливат глас. Различна е съдбата им.

Едните са се свлекли между трупове

на братя, на мъже и на родители,

чиято участ те, децата, никога

не ще оплачат с глас свободен. Другите —

след нощното сражение се втурнали

да се наситят с туй, което в Илион

намерят и не пазят редовете си.

Не, всеки воин е изтеглил жребия,

и негов дом е всяка от превзетите

троянски къщи, няма вече нощната

роса и голата земя. И радостен

и без да се бои, ще спи той цяла нощ.

И ако боговете и светините

на този край поробен тачат, никога

не ще изпадне в робство победителят.

Дано не връхлети бойците някаква

греховна страст да грабят забраненото!

Защото трябва пак за към родината

да минат пътя, който са изминали.

Но даже да не съгреши войската ни,

Ще се разбудят кървите на мъртвите,

макар че няма ново злодеяние.

Това ти казвам аз, жената! Правото

да победи, да няма колебание!

Аз искам да изпитам пълно щастие!

 

ХОР

Жена, мълвиш разумно, като мъдър мъж.

А аз, изслушал верните известия,

Сега ще изрека слова молитвени.

Че бог ми дава радост подир мъките.

 

Повелителю, Зевсе! Приятелко Нощ!

Ти, която ни даде победа!

Връз троянските крепости хвърлихте вий

всепокриваща мрежа, и нито голям,

нито малък ще найде избавя сега

от голямото зло,

от бедите на тежка робия!

Славя Зевса велик, че извърши това

и въздаде на госта! На Париса това

отмъщава! Отдавна опънал бе той

тетива, и не литна стрелата без цел

и без време далеч над звездите.