Елена Алексиева (преводач)

Преводни произведения

Статия

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Елена Алексиева от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Елена Алексиева
българска писателка
През 2006 година
През 2006 година

Родена
12 април 1975 г. (48 г.)

Националност България
Учила вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
ПериодОт 1994 г.
ЖанровеРоман, разказ, драма, поезия
Дебютни творби„Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994)
Известни творби„Читателска група 31“ (2005)
НаградиХеликон“ (2006)
Аскеер“ (2013)
„Икар“ (2015)
Перото“ (2021)

Елена Алексиева Алексиева е българска писателка.

Биография и творчество

Родена е на 12 април 1975 година в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика/литература с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в Горски цар от Мишел Турние“ (2005).

Произведения

Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2001)[1], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[2][3], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[4][5] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[6] и „Тя е тук“ (2009)[7]. Следват разкази – „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2011)[8]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“[9]. В него са включени пиесите: „Терапевтът“[10], „Бернхард в ада“, „Фантомна болка“[11], „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 г. излиза втори сборник с пиеси, „Жертви на любовта“[12]. Сборникът съдържа три монодрами, от които „Глас“ (Драматичен театър Пловдив[13], Народен театър „Иван Вазов“[14], Нов театър НДК[15]), „Мадам Мишима“ (награда „Икар“ за съвременна пиеса) и „Жертви на любовта“[16]. „Приказките на господин Кабода“[17] е сборник детски приказки, издателство „Факел Експрес“, 2017 година.

Романът ѝ „Свети Вълк“ излиза през 2018 година и е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[18]

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски език. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Признание и награди

Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[19][20]

Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.

Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.

Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.

Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Проза“ за романа „Прекъсването на Самсара“.[21]

Библиография

  • „Читателска група 31“; издателство „Колибри“; ISBN 9545293691 (2005)
  • „Кой?“; издателство „Колибри“; ISBN 9545294760 (2006)
  • „Рицарят, дяволът, смъртта“; издателство „Колибри“; ISBN 9789545295669 (2007)
  • „Тя е тук“; издателство „Колибри“; ISBN 9789545296895 (2009)
  • „Синдикатът на домашните любимци“; издателство „Сиела“; ISBN 9789542806943 (2010)
  • „Нобелистът“; издателство „Сиела“; ISBN 9789542810155 (2011)
  • „Ангелски огън“; издателство Black-Flamingo; ISBN 9789542915553 (2014)
  • Жертви на любовта. Монодрами“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9789549772951 (2015)
  • „Приказките на господин Кабода“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9786197279139 (2017)
  • „Свети Вълк“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9786197279207 (2018)
  • „Прекъсването на самсара“; издателство „Жанет-45“; ISBN 9786191866410 (2021)

Източници

  1. Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“, рец. в сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
  2. Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“, рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
  3. Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
  4. Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
  5. Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
  6. Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
  7. Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
  8. Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
  9. „Ангелски огън“ – нова книга с пиеси на Елена Алексиева, Култура.БГ, 17 октомври 2014.
  10. „Терапевтът“, сайт на Народен театър „Иван Вазов“.
  11. „Фантомна болка“, сайт на Театър 199.
  12. „Жертви на любовта“, сайт на изд. „Факел Експрес“
  13. „Глас“, сайт на Драматичен театър Пловдив.
  14. „Глас“, Народен театър „Иван Вазов“, theatre.art.bg.
  15. „Глас“, Нов театър НДК // Архивиран от оригинала на 2018-11-08. Посетен на 2018-11-08.
  16. „Жертви на любовта“, издателство „Факел Експрес“
  17. „Приказките на господин Кабода“, издателство Факел Екпрес.
  18. "Свети Вълк" на Елена Алексиева е романът на 2019 година // Дневник. 9 май 2019. Посетен на 31 юли 2023.
  19. „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  20. „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
  21. „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.

Външни препратки