Джилиън Кларк
Олуен прави първите си стъпки в програмата „Word“ по време на война ^[0]

Нейната първа, колеблива стъпка в мрака,

бездънен като празнота — пръв камък,

хвърлен в нищото.

„Има ли някой там?“ После бавното очакване

за език като нейния — искра,

 

която казва, че там има нещо.

Тя прави втора крачка над бездната

и слуша. Звънтейки като стъпки по леда,

думите й осейват небето черно със звезди.

 

Всяка следа от звяр и птица по снежната земя

изтрита е. Пушките на зимата напукват

самотния екран

в зората на деня и там, където тя е минала,

от мократа земя кокичета избликват.

 

Сред цветята бдящи, през мрака тя върви сама,

разкъсвайки най-черната страница,

позната на света.