Греъм Дейвис
Танцът

Тя танцува под звуците на улична пищялка,

промъква се в краката на пазаруващите,

чиито торби натъпкани са с кредит.

 

Нейният четиригодишен космос е затвореният кръг

на песента

сред търговията човешка на тълпите.

Завихрила се е във орбитата на своята игра,

към света без време там, под хълма.

 

Той се тътри през пазарната улица,

навлякъл седемте си десетилетия на несъгласие като

мръсно палто.

Влачейки крака през вестниците на паважа,

куцука

към центъра застинал на кръга, от музика изваян.

 

И спира,

наблюдава я как около него изтъкава мрежа,

задържа го със своя танц

и с ритъма го вкоренява.

Полека рови той във джоба на палтото,

последните петачета изважда,

поставя ги —

спира танцът —

в дланта й чиста.

 

Докосване за миг:

северът и югът на живота.

 

И отново, отдалечавайки се, тя танцува,

пищялката й свири,

той си тръгва

бавно през претъпканите улици.

Полюсни енергии,

електрон и протон,

несъвместими, зависими една от друга:

тя, здраво стиснала на любовта петака,

той — с вечността във празните ръце.