Лойд Робсън
Територия на ръба

по-млад неукрепнал податлив на средата направих нещо ужасно:

изгубих си акцента; станах език-хамелеон

 

и все пак дори сега ако се вслушате гласът ми е бяг

от ливърпул към плимут с носовия говор на нашия кардиф

укрепващ пак.

 

изгубих го.

 

не толкова случайно а като предпоставка за промяна:

 

местейки се в монмът от столицата

чрез

потока в гуент или имотите във врановия кът

в самия край на равнините

човешкия развъдник под планината тумбарлум

 

от новия град в ничия земя

кротко прасе посред

неутрализираната връзка между расите.

 

където се изучих

най-подробно

желаех дашните

изчуках цял квартал със ученички средна класа

все едни и същи в шибаните им големи къщи

 

вмъквах се където уелските герои ги помилваха

пансионерки в общежития

дъщери на английското общество се галеха

с уелските богаташки все тая

изстрелвах си патроните от сперма да вилнеят

из имена-двуцевки

изчуквахме си класата & историите.

 

и все пак

има ирония:

 

смучейки английски гърди под дървото-бесилка

сиви чорапи като примка на бунтар във мен се търкаха

фусти заметнати влажни от пот

пробуждам една радикална история

 

давай здраво мили труповете в сенките на дърветата

давай здраво мили в ритъма на праправнучките като

издърпват семето

ребека ела виж

не е кой знае какво отмъщение

но ребека:

 

фустата смачкана в кръв

келтския член чука с любов

малката аристократка я боли като го вкарвам надълбоко

 

и все пак:

между килията и примката е бариерата на хиърфорд роуд:

 

бели стени

лехи с цветя

износен асфалтът по пътя към границата

любовни срещи заради разръфаните краища на силата.

 

(Девическото училище в монмът се намира отчасти на мястото на стария окръжен затвор служил като временен приют за някои от радикалите участвали в чартистките бунтове от началото на 19 век. джон фрост, зефаная уилямс & уилям джоунс са задържани в затвора & осъдени на смърт. трябвало да бъдат обесени & разчленени но вместо това били депортирани в австралия поради помилване в последния момент.

 

Дъщерите на Ребека също били активни в началото на 19 век. Свързват ги предимно с изгарянето на бариерите за събиране на пътна такса ограничаващи свободното движение на уелсците.)