Елин ап Хоуел
Наистина полезно

Какво ли стана с дамите набожни от детството?

Със кожените шапки, с молитвениците, готови винаги

да се отворят,

и с любовта им — в топлата прегръдка

на туида груб и боцкащите брошки?

 

Измъквах се от техните обятия,

от брошките, оставили на бузата ми драскотина ярка.

Зад суетнята, зад животните им мъртви,

тъгата им миришеше на кисело, като урина.

 

„Любовта си е любов“, гълчеше майка ми,

„както и да мирише,

както и да боцка.“

 

Оттогава обичала съм

и обичана била съм.

Понякога бе лесна любовта,

провиснала, протрита като старо кадифе,

а друг път бе като пердета тънки —

показват повече, отколкото прикриват.

Една любов бе като режещо въже,

което изгори плътта и я разяде.

 

Това е любовта, която бих желала:

любов като чаршафи

от чист ирландски лен,

със тъкан гладка, издържлива,

миришещи единствено на въздух и изпрано:

чаршафи със гръбнак,

та шев да не търпят,

щом ги навържа на въже голямо, бяло,

и от прозореца навън се залюлея, побягвайки в нощта.