Геруин Уилямс
Възхвала на един червей ^[0]

Кой може да го укори,

щом инстинктивно се отдръпва пред гилотината на правата лопата

и слива се отново със пръстта?

Скептицизмът му е лесноразбираем,

прозрачна пръчица спагети,

която без нозе се плъзва

на почвата в червената бразда.

Така комично той се отбранява, щом го изкопаеш:

завива се на топка, като таралеж,

бодлите си изгубил.

 

Героят безгръбначен —

за него правилата на героизма са различни…

И нищо чудно, че предизвиква

жребия циничен на свойто име —

на кука закачен

да примамва създанията, сродни нему, вън

от убежищата им,

вън от покоя на водата, към смърт на дневна светлина.

Нима солта не е той на земята —

владетел на всяко ъгълче и кътче,

който обръща почвата и я облагородява?

 

Гъвкав атлет,

в решимостта си ненадминат,

той все дълбае мрака под земята

и на признанието смъртоносно над нея храбро устоява.