Елин ап Хоуел
Богини

Богини на келтите —

богини от зановец, коча билка и дъбов лист,

сухи, със кости тракащи, със нокти, дълбоко в козината скрити —

 

не бяхте сред онези, които, поклащайки се, преминаваха

преди години през мойте ученически мечти.

 

Аз обожавах малките силфиди, днес — тук, а утре — отлетели,

потрепващи във митовете на Гърция и Рим,

превърнати в дъга, след миг пък — в пролет или дърво,

трептящи между две настроения, две телесни форми,

опитващи се някой смъртен да омаят, от бог да се укрият,

сменящи имена, характери, сякаш избират си червило.

Ехо, Ерос и Психея: нимфетки-гимназистки,

кикотещи се изпод прясно измитите коси.

 

Бавно стигнах до нашите богини —

болезнени, сурови, упорити като давещи се котета.

Със всяка рана, която съм видяла, с всяка целувка празна,

с всеки пръстен изтърван, аз ставам чиракуваща Фурия —

кръвта по вашите ръце надушвам, желязото горещо,

дочувам детски черепи на вятъра да тропат.

 

Богини на диви, луди хора, от мъка повалени,

на тишина огромна, на ужасни, неизречени неща —

дошли сте тази вечер в глъхнещия звук на новините

и шествате из стаята във дрипави одежди от коприна,

умората по скулите следа е под очите помрачени,

кожата ви на стара ябълка прилича —

 

и все пак гръм и мълния пропяват през облачните ви коси,

престилките ви — вързани с гигантски възли над провиснали кореми

и в бяла детелина все тъй гневът цъфти под вашите обувки.

 

Под фустите ви цели царства, пометени, загиват и изчезват.