Читателски коментари от notman

емиле, прави много лошо впечатление, когато някой изписва името на родината си като „БГ“. Това според професор Брезински издава тежък чиновнически манталитет и маниерничене. Според мен — нивото на себеуважение. Ако нямаш сили да натиснеш няколко клавиша повече, за да се получи България — за какво говорим?

Е, щом сте съгласни да продадете душата си за един трамваен билет… Ваше право си е.

Така ли? Какво общо има Толкин (ако приемем, че „толкинист“ произхожда от името му) с Аполинер?

И по-лошо: да не намекваш, че аз имам нещо общо с Толкин?

Всъщност останалите са в ателието, в процес на подготовка. Уважаемият (или уважаемата) mal1 любезно може да се присъедини към някой от екипите и да помогне, вместо да ръси заключения тук.

http://chitanka.info/workroom?wq=Свобода

…каза Убий_толкиниста и отиде да убива толкинисти.

Е, не съм убеден, че само читатели, които харесват дадена творба, имат право да я коментират. Все пак това е (читателски) форум, а не майсторски клас по писане на панегирици.

Но за другото си прав — нелепо е човек, който не е усвоил елементарен учебен материал за пети клас, авторитетно да се изхожда по отношение на Селинджър или на когото и да било.

Има си хас да не е взел от руснака. Пропуснал си да отбележиш, че изпълнението, каквото и да означава това в случая, е на ниво руски — естествено — гимназист. Те там такива творби ги пишат за домашна работа за четворка.

…Бедни ми Оруел! За някои хора ти просто си същество! Дори не и човешко!

А Библията дава ли ти избор?

Всъщност да — можеш да следваш начина на живот, който се проповядва в нея, а можеш и да не следваш. Както решиш.

В тоя смисъл — книжката на Рая не те оставя без избор. Ако не друго, увеличава броя на „инструментите“, с чиято помощ се справяш в живота. Дали и как ще ги използваш — това си е лично твое решение. Ако за чука, лопатата и мотиката имаше упътвания за употреба, те също биха те оставили без избор :)

Е, той О.Хенри има само един разказ, който не е позитивен.

При обработката на книгата са допуснати грешки. Най-сериозната от тях е промяната на името на известния детектив от Англия — Шерлок Холмс. Хартиеното издание в момента е пред мен и в него черно на бяло чета: Херлок Шолмс.

Това е феминизъм в най-прекрасния му вид! Докато го четях, изпитах изгарящ срам от това, че съм мъж. Авторката направо пробожда в сърцето, заигравайки се с женската слабост на героинята и мъжката солидарност на читателя.

Ами като се огледаш и видиш колко паметници на Сталин и Ленин има…

Удобно се измъкна — един похвали, един оплю, останалите ги премълча. Двама ли са руските класици, селянино без колело?

Имперската политика на Русия ми е неприятна и на мен, но нямам нищо против руския народ. А ти, гледам, допускаш голяма грешка.

Руските класици, селянино без колело, са отвъд всякакви мерни системи за стойност.

Още веднъж отзад, докторе…

The Dark Tower: The Gunslinger (1982) — 224 pages

The Dark Tower II: The Drawing of the Three (1987) — 400 pages

The Dark Tower III: The Waste Lands (1991) — 512 pages

The Dark Tower IV: Wizard and Glass (1997) — 787 pages

The Dark Tower V: Wolves of the Calla (2003) — 714 pages

The Dark Tower VI: Song of Susannah (2004) — 432 pages

The Dark Tower VII: The Dark Tower (2004) — 845 pages

Вгледай се внимателно в цифрите в скобичките и се опитай да проумееш какво казват. Поразсъждавай и над обема на всяка от частите. А за да усетиш само с четене, че краят е претупан, ще трябва да почетеш още дооооста книгите на Стивън Кинг.

Амиии, да — набързо. Я провери какви са интервалите между излизането на отделните части от I до III и какво се случва след това. Двайсетте години са почти напълно „изядени“ от първата половина на поредицата.

Не е така. Иван Вазов е известен македонски поет, той е авторът на този текст, а неговите сънародници просто са го направили на песен. Ако не вярваш — питай в Скопие. Там не понасят плагиатите и крадците на история.

По принцип тая книга се харесва на хора, които пишат „не знам“ и успяват що-годе да свържат смислово издържани изречения.

Иначе работното място на автора по онова време е било лекарски кабинет. Не можах да схвана какво против това имаш, честно. Щом все още вярва, че животът може да предложи наистина невероятно изглеждащи съвпадения, значи не се е поамериканчил чак толкова.

Ти като искаш нещо баш автентично — чети „Кабулските лястовици“. Ама да не плачеш.

Не е така. Не е жалък и бездуховен. Години по-късно публично се е отрекъл от творбите си и е влязъл в лоното на католицизма. Това показва, че все пак е бил мислещ човек… за разлика от читателите си (и аз генерализирам като колегата над мен, който всички китайци ги сложи в един кюп).

Е, чак слаби книги няма, но посредствени — да. Разбира се, моето твърдение е вярно, ако за еталон вземем самия Стивън Кинг, защото ако ще го сравняваме с моите умения за писане — то тогава всичо би било гениално.

Та… последните две-три части на „Тъмната кула“ са жив пример за посредствено писане, стегнато от договори и срокове. Продължението на „Талисманът“ е същата работа.