Читателски коментари (за „Разбудени фурии “ от Ричард Морган)

  • 1. katia.gr (20 февруари 2014 в 11:22), оценка: 5 от 6

    Свеж стил, интересни персонажи, добре описани сцени….

    За съжаление историята е разпиляна и объркана, а целта -неясна.

    • 2. ggost (20 февруари 2014 в 14:00)

      Коментарът за книгата ли е само или за цялата поредица?

      • 4. katia.gr (20 февруари 2014 в 23:01), оценка: 5 от 6

        Коментарът е конкретно за тази книга. Другата пусната тук книга съм я коментирала където трябва. ;)

        • 5. gost (21 февруари 2014 в 06:01)

          ОК, тогава за историята ще подскажа, че е стандартен куест, разделен на мисии, които се изпълняват една след друга.

          Колкото за целта, цел има само в притчите и басните. Във всичко останало има гледни точки, а в случая е гледната точка на Морган за насилието, неговата неизбежност и безрезултатност. Това е само грубо обобщение, разбира се, но за толкова пари, толкова. :D За нещо повече, разрови се и потърси интервюта на автора.

          • 6. katia.gr (21 февруари 2014 в 11:08), оценка: 5 от 6

            Под цел, нямах предвид „какво е искал да внуши авторът“, а каква е пътечката на историята.

            Такеши е емисар и му се възлагат мисии. Очаквах някаква интересна мисия, някаква заплетена история; а не нещо от сорта на „епизод от живота на Ковач“. Авторът е много добър и се чете с голямо удоволствие. Но и най-добрите автори имат силни и по малко силни книги, това е в реда на нещата. На мен тази книга ми се стори по-слаба от другите му творби, това е.

            • 7. gost (22 февруари 2014 в 12:56)

              Във втората книга от поредицата, която липсва тук, Ковач окончателно отхвърля и последните си идеали, а с това — и преследването на всякакви възвишени цели. Той е бивш емисар, престъпник и нихилист, така че историята му да има цел в смисъла, който влагаш, просто не би паснало. Единственото, към което му остава да се стреми, е мир, а такъв в света на Морган е невъзможен освен чрез чудото, на което се надява в края. За това и от неговата гледна точка историята може да не изглежда като възвишен епос. За мен поне точно това позволи на книгата да звучи естествено, а и да затвори поредицата по логичен начин.

  • 3. някой (20 февруари 2014 в 17:48)

    Често съм се питал, книга за удоволствие ли се чете или за коментар? Целта на една книга според мен е да е приятно да бъде прочетена. Това, че някой не му харесал стила, целта или историята е напълно нормално. А критикарите — да напишат по нещо пък да видят как ще ги изкритикуват тях :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.