Говорителя на мъртвите от Орсън Скот Кард
Книгата е супер. Само дето малко повече от необходимото е замесена темата за религиите.
Небесните отвори от Джон Брънър
Чел съм книгата отдавна, но още тогава някои елементи ми се сториха „старомодни“. Въпреки това разказите си ги бива и определено могат да се нарекат „класика“ в научната фантастика.
Среща с Рама от Артър Кларк
Да, изглежда наистина е така. Тук е доста добре обяснено: http://www.mathpages.com/home/kmath114/kmath114.htm
Все пак Кларк се е занимавал с астрофизика-това не трябва да се подценява :)
Свят на смъртта I от Хари Харисън
Трилогията ми е любима. Чел съм я преди много години, препрочитал съм я поне веднъж. Част от идеите много напомнят за филма „Аватар“. Но нещата са развити по много по-задълбочен и забавен начин. Смятам, че ще я хареса всеки който обича приключенията и фантастиката.
Добра книга наистина. Чета я за втори път, но не защото първият ми беше направила незабравимо впечатление, а просто защото бях забравил че съм я чел и се усетих чак след първата 1/4. Описанията на пейзажа са доста скучни и на моменти дразнещи. Идеята за използване на гравитацията на слънцето за ускорение на кораба звучи достоверно, но реално не би свършила никаква работа, защото силата придобита от нея е равна на силата необходима да се измъкнеш после от нея. Артър Кларк използва прийома и в други негови произведения (и не само той).
Независимо от всичко има много интересни идеи, но никоя от тях сякаш не е развита достатъчно добре, като изключим идеите за гравитацията и географията на кораба. Но не те са интересните.
Фондация и Земя от Айзък Азимов
На мен не ми хареса, че в анотацията на книгата се преразказва сюжета в едно изречение. Просто не беше нужно да се споменава края. Споделям мненията изказани по-горе, че образите на Блис, Пелорат и Тривайз са доста едностранни. Особено последните два образа почнаха силно да ме изнервят и то още в първата 1/3 от книгата. Освен това във „Фондация и Земя“ сюжета с търсенето на Земя е излишно раздут и няма нищо съществено. За сметка на това в последните 10 страници те бомбардира с информация. Тук липсва баланса, който е постигнат в другите книги от поредицата.
Иначе книгата не е лоша, но очевидно Азимов не се е раздавал много. Писана е в късните му години и изтощението му просто си личи. Въпреки това успява да задържи читателското внимание и с удоволствие ще прочета двете книги, които ми останаха от поредицата: Прелюдията и Битката за Фондацията. Книгата си има и много силни моменти и мисли, които определено си заслужават. Фондациите за мен са неоспорим връх във фантастичните книги, които съм чел. А и от тях (особено от „Фондацията“) могат да бъдат изкарани толкова оригинални цитати и мисли, че може да се издаде отделна книга само с тях.
Factotum от Чарлс Буковски
Книгата е супер ! Има уникални бисери и мисли, които са преплетени в един удивително забавен и познат сюжет, взет директно от реалния живот. Грубият и директен изказ тук не е самоцел, а е изтънчено художествено средство.
Невромантик от Уилям Гибсън
Прочел съм над 1/3 от книгата и не мога да продължа нататък. Стила на автора е доста нелогичен, неясен, направо-шизофреничен. Пълен е с терминология, за която не се дават никакви обяснения. Всеки абзац ме изнервя вече. Може причината да е в мен, че съм тъп и не разбирам, но съм прочел доста фантастики и за пръв път се натъквам на такова словесно безумие. Ако все пак да я прочета някога и си променя мнението ще пиша пак.
Живот на заем от Ерих Мария Ремарк
Страшна е книгата!
Сам по себе си е показателен факта, че за пръв път у мен се появи желание да си запазвам цитати от художествена литература. Има удивителни попадения — мисли за живота, смъртта, жените…
Самите богове от Айзък Азимов
Книгата е уникална! Сигурен съм, че даже тези, които не разбират нищо от физика ще успеят да извлекат голямо удоволствие от четенето на тази книга.
Читателски коментари от d_nedev