Читателски коментари (за „Говорителя на мъртвите “ от Орсън Скот Кард)

Намирам „Говорителя на мъртвите“ за една от най-силните и уникални научно-фантастични книги, които съм чел.

Кард е постигнал великолепен баланс между динамично повествование, наситен психологизъм, много интересни идеи, философски и религиозни обертонове и запомнящи се герои.

Книгата може да бъде четена самостоятелно, но ако за пръв път попадате на нея, прочитането на „Играта на Ендър“ би повишило удоволствието от прочита.

Следващите две книги от поредицата са слаби и моят личен съвет към читателя е да остави нещата до тук.

Колега какъв е тоя стремеж да оплюеш последните две книги от поредицата, в един и същи ден си се изказал и за четирите, като във всеки от коментарите наблягаш колко са слаби последните две. Може и да си прав, но тоя твой напън ми се вижда плод на некво силно лично разочарование от автора, малко като футбулен запалянко го раздаваш. Че дори мен провокира :)

Е, все пак ми отговори, не съм си и мечтал. Прав си че спамя, как да изтрия и двата поста?

Книгата наистина не е на нивото на Играта на Ендер или Сянката на Ендер но не може да се отрече че е изпълнена с интригуващи моменти и идеята е великолепна.

Хареса ми, но който очаква нещо подобно на „Играта на Ендър“ ще сбърка. Това обаче изобщо не означава, че „Говорителя на мъртвите“ е лоша книга. Напротив! Просто е по-различна книга, която също има своите достойнства и определено си заслужава човек да й отдели време.

Прекрасна книга с невероятни идеи!

Книгата е супер. Само дето малко повече от необходимото е замесена темата за религиите.

За мен беше изключително слаба книга. По всички параграфи. „Играта на Ендър“ също не ми хареса в по-голямата си част, но леко се оправи в края и май писах и там, че едва ли не даде заявка за нещо повече но не би. Криминален роман и мелодрама,заигравания с религията, суперендър и суперкомпютър в сюжет, който може да мине за нещо, написано от Азимов.

100 страници преди края ми беше предела и после съм я чел по диагонал, за да мога час по-скоро да я затворя.

Много добра книга! Различна от „Играта на Ендър“ — нея окачествявам по-скоро, като на-приключенската в поредицата и най-лека за четене, докато тази е с различен заряд, други идеи… и позволява да развихрим въображение над вида на другите раси, предизвиква нашата собствена способност за проява на търпимост към различните. Страхотна, но не е за всеки любител на фантастиката. Препрочитам цялата поредица с огромно удоволствие!