На мен не ми хареса, че в анотацията на книгата се преразказва сюжета в едно изречение. Просто не беше нужно да се споменава края. Споделям мненията изказани по-горе, че образите на Блис, Пелорат и Тривайз са доста едностранни. Особено последните два образа почнаха силно да ме изнервят и то още в първата 1/3 от книгата. Освен това във „Фондация и Земя“ сюжета с търсенето на Земя е излишно раздут и няма нищо съществено. За сметка на това в последните 10 страници те бомбардира с информация. Тук липсва баланса, който е постигнат в другите книги от поредицата.
Иначе книгата не е лоша, но очевидно Азимов не се е раздавал много. Писана е в късните му години и изтощението му просто си личи. Въпреки това успява да задържи читателското внимание и с удоволствие ще прочета двете книги, които ми останаха от поредицата: Прелюдията и Битката за Фондацията. Книгата си има и много силни моменти и мисли, които определено си заслужават. Фондациите за мен са неоспорим връх във фантастичните книги, които съм чел. А и от тях (особено от „Фондацията“) могат да бъдат изкарани толкова оригинални цитати и мисли, че може да се издаде отделна книга само с тях.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.