Може би най-известният роман(трилогия) в стил Киберпънк.
Може да се радваме, че Гришата го е превеждал! Страхотна книга!
Може би единствено заглавието трябваше да е Невромант… :)
Прочел съм над 1/3 от книгата и не мога да продължа нататък. Стила на автора е доста нелогичен, неясен, направо-шизофреничен. Пълен е с терминология, за която не се дават никакви обяснения. Всеки абзац ме изнервя вече. Може причината да е в мен, че съм тъп и не разбирам, но съм прочел доста фантастики и за пръв път се натъквам на такова словесно безумие. Ако все пак да я прочета някога и си променя мнението ще пиша пак.
причината е в твоя приемник, пич. Книгата е повече от супер. А Гибсън не е хаотичен, а по-скоро е свръхкинетичен. Нещата се движат шеметно и наистина трябва да се чете на един дъх, за да се усети, а не за да се разбира. То и няма нещо толкова за разбиране — той не проповядва технологични идеи, а търси любовта в един разложен свят, който според него ще представлява бъдещето.
След този коментар съм сигурен, че ще я прочета!!
Произведението е отлично. негативните коментари и отзиви са по-скоро от хора, несвикнали с киберпънка. Добре е поредицата да се чете хронологически, понеже може да изникнат много неясноти при хаотичен прочит.
Дълго време отлагах тази книга. Нямам нищо против киберпънка но това беше истинско мъчение. Все едно някой шижофреник или пък малко дете е писнало тази книга. Може би и аз съм от тъпите които нищо не разбират. Дочетох я само защото не обичам да оставям недочетена книга. Отне ми около месец да я прочета! Имаше дни в които прочитах само по една глава. Нямах нерви за повече. Но нали съм си мазохист днес я завърших. Не смятам да продължавам с другите книги от поредицата. Маже да пробвам отново…….. след 10 години.
Отскоро чета киберпънк като първата ми книга беше Периферни тела на Гибсън. Не се чете лесно, да, ще си призная, че се връщах да препрочитам отново цели страници заради многото непознати думи, но… После открих как постепенно започнах да разбирам, все едно уча нов език, въоръжението ми се активира и попаднах в един нов свят, мрачен, но твърде възможен. За Невромантик, наистина е по -добре първо да се прочете Джони Мнемоник. За мен лично това е стил, който не се консумира лесно, но точно това е ценното. Не случайно има толкова награди.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.