Читателски коментари

Хареса ми, беше невероятно приключение докато я четях :). Но бих желала да прочета и втората книга от поредицата. Моля някой, ако я има да ми я прати! Благодаря предварително за което!

Хареса ми :). Но бих желала да прочета и втората книга от поредицата. Моля някой, ако я има да ми я прати! Благодаря предварително за което!

Страхотна книга!! Изпълнена с много интересни изрази на които се смях от сърце! Препоръчвам ви я!

На мен не ми хареса. Нямаше романтика и силни чувства, а намесата на дядото във взаимоотношенията на главните герои беше доста досадна и неуместна.

Преводачът много често използва „курдисан“ неправилно. Би трябвало да си прави справка за значението на думи, които вероятно не знае.

Разкошна книга!

Дискусията тук заприличва на Интернет форум, малко съм участвал в тях и от доста време не участвам въобще, смятам го за изгубено време и размяна на кон за кокошка. Така се получава, защото за повечето хора е по-лесно да се изказват отколкото да обмислят, да преценяват подготовката си, източниците си на информация, реалния си опит, степента си на образование, рейтинга на училищата и университета, който са завършили, в световната листа. Това в крайна сметка си е тяхна работа, а моята не ми позволява да губя времето си за да им отговарям, още повече че не знам дали отговора ми ще остане или ще бъде изтрит, както се случи преди.

Божидар, аз лично не харесвам скучните неща. Не харесвам опера защото ми е скучна. Оперните изпълнители имат много добри гласове и пеят много добре, но на мен операта ми е скучна и нищо скучно не ми харесва. Харесвам метъл. Мога с удоволствие да слушам оперни изпълнители като Tarja Turunen :). Това, че аз не харесвам операта, не я прави по-лоша за другите които я харесват. Не значи и че не я разбирам.

П.П.: Ако разбираш войната , трябва ли задължително да я харесваш?

Фракс, започнах и спрях доста бързо да чета тази книга месеци преди да чуя за сериала. Не се бях замислял, но сега след като прочетох вашия коментар си изясних, защо така се получи. Просто в това фентъзи отсъстваха прекалено много елементи, така характерни за книгите от този жанр, които са ме грабвали.

И да искам, не бих могъл така добре да опиша разликата между тях и „Игра на Тронове“.

Паралелът с музикалните творци също много ми хареса:)

Благодаря ви!

Изключително много ми харесаха историите, написани от този писател. Събитията следват едно след друго, без да се усетя стигнах до края на книгата. Явно не е привърженик на споделената любов.

Ако не чувстваш, това що се чувства(музиката, картините…), поне какво ще кажеш за това где е казал Пикасо? Не оценяваш ли майсторството на Селинджър? А за запазването на детското в себе си?…Детското носи виталност, а децата са един смисълите на живота…Те са еманация на нас самите; те са бъдещето „ние“.

„Задоволяват нужди“ аз бих използвал за тоалетната хартия.

д г, ти си подсъзнателно страхливец; твоята мини-биография и добър тон, който изложи, е именно заради това. Страх те е да изпиташ по-дълбоки чувстваш и да усетиш живота. Всичко друго — егоцентризъм.

Харесвал си я като тийн книгата, защото е имало нещо ценно, нещо детско останало у теб, но после си го загубил, вместо да развиеш душевността си; явно животът изведнъж те е хванал в своите мрежи и не си имал време за изкуство…

Но най-добре да не пиша повече, защото не мисля, че ще има ефект.

И все пак, въпреки че не съм съгласен с твоето мнение, го премам, тъй като е аргументирано.Уважавам го. Бъдете жив и здрав, д г.

През тийнеджърската ми възраст тази книга ми беше много интересна, предизвика в мен доста мисли, смятах че нехаресващите я не могат да я оценят по достойнство, че не са дорасли за нея и т.н. Затова сега ми е лесно да разбера поддържащите тези мнения, донякъде те ме връщат в тази възраст. Оттогава мина доста време, измених се и аз, учих и живях в страни с култура описана в книгата и така разбрах как тази книга се отнася спрямо тази култура и общество. Разбрах и доста неща за себе си, видях и как живяха тези които не харесваха този вид книги. Затова вече но не се изказвам кой не е дорасъл и кой е надраснал която и да е книга, смятам че книгите задоволяват нужди и спомагат развитието, но те не трябва да се абсолютизират. Животът предлага много други начини за това и единствено важно е те да бъдат използвани, всеки трябва да се фокусира върху своето развитие, не върху избора на другите как да се развиват в живота си.

И на мен ми хареса книгата, определено добре е написана и с интересен сюжет. :)

Според мен на естетическо ниво картината се свързва перфектно с романа — особено очите на Иван Грозни, ужасът от убийството, границите на човешкото и пр. Отделно, вече влизам в свободни съчинения,но нали и Репин, както Достоевски е един закъснял с няколко века ренесансов човек. Ренесансов рус, де. Абе като цяло художественото оформление на издателство „Захари Стоянов“ винаги е било на нивото на издаваните книги, на мен лично много ми допада.

От прочетеното изваяно до съвършенство слово, из между които редове изкряха сапфири, една вълна се засили от насцентни притомителни чувства, обгарящи сърцето ми. Тези чувства, извираха от мен в гаргантюански количества и никаква инсинуация не можеше да ми развали настроението в това мигновение.

Някои хора казват, че книгата е прехвалена, но за мен — в никакъв случай, по-скоро неразбрана, защото изисква по-голяма сетивност и светоусещане у четящият.

В сюблимния момент щях да избухна като звезда в гравитационен колапс, а именно като че ли звезди се струяха от мен. Това е някак си като еволюция. Повечето от новородените, пръкнали се чувства се елиминираха от „вътрешния отбор“, но някои от тях останаха и родиха цвете в моята душа. След това прочетох „Девет разказа“ на Селинджър и цяла градинка израсна в мен.

Колкото до любезния въпрос на гост: Не си вникнал в същината на моят текст. Не си го разбрал; как може тогава да пледирате, че сте разбрали произведението? Но все пак ще кажа, че творбата на Селинджър е доста претенциозна, изисква хората да са преминали бариерата(като тази в едноименния роман на Вежинов), която сами са си поставили. И ако сте преминали тази бариера, ще почувствате този текст интимен, както самият автор го чувства и заради тази интимност на неговите произведения, той спира да пише. Ще ви промени осезаемо и няма как да го разбираш и да не го харесваш.

Извинете ме,но аз 3 години бях в този свят и това е истина.Вие и ние живеем в сапунки,защото ни устройва.Не знам какъв е Вашият живот,явно холивуд,нарочно с малка буква,но тази изстрадана история ме накара да мисля отново за целта на живота ми и да замина отново.

Елементарна история, написана набързо.Чела съм много исторически книги, но благородник да го правят на глупак и да се държи като такъв, за първи път срещам.

Много харесвам Шелдън като автор но явно книгите му трябва да се четат през голям интервал от време, защото доста от тях две по две са абсолютно еднакви.Така е с тази книга и „Нищо не е вечно“, имаше и още 4 идентични.Специално за тази книга, можеше да даде по-добър край.Но неговите героини са само един тип, амбициозни и преуспяващи.Или покоряват света, или се сриват и отиват в нищото.За тази няма да издам тайната:-)

Започна хубаво, но завърши като в приказка — фантастично и невероятно.Не съм впечатлена от книгата.

Божидар, защо мислиш, че като се разбира трябва да се харесва и обратното, като не се харесва значи не се разбира. Можеше да избереш някой по подходящ художник също :) .