Читателски коментари (за „Спасителят в ръжта “ от Дж. Д. Селинджър)

  • 1. Божидар (24 май 2015 в 00:36)

    Ако не чувстваш, това що се чувства(музиката, картините…), поне какво ще кажеш за това где е казал Пикасо? Не оценяваш ли майсторството на Селинджър? А за запазването на детското в себе си?…Детското носи виталност, а децата са един смисълите на живота…Те са еманация на нас самите; те са бъдещето „ние“.

    „Задоволяват нужди“ аз бих използвал за тоалетната хартия.

    д г, ти си подсъзнателно страхливец; твоята мини-биография и добър тон, който изложи, е именно заради това. Страх те е да изпиташ по-дълбоки чувстваш и да усетиш живота. Всичко друго — егоцентризъм.

    Харесвал си я като тийн книгата, защото е имало нещо ценно, нещо детско останало у теб, но после си го загубил, вместо да развиеш душевността си; явно животът изведнъж те е хванал в своите мрежи и не си имал време за изкуство…

    Но най-добре да не пиша повече, защото не мисля, че ще има ефект.

    И все пак, въпреки че не съм съгласен с твоето мнение, го премам, тъй като е аргументирано.Уважавам го. Бъдете жив и здрав, д г.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.