Читателски коментари

Аборт от Майкъл Крайтън

Лиса (30 юни 2015 в 11:40)

И на мен изобщо не ми хареса, очаквах повече. Много точно казано в предишния коментар: Многобещаващо начало, скучен край.

11 000 камшика от Гийом Аполинер

Савой (30 юни 2015 в 10:32)

„- И мисля, че този боклук трябва да бъде махнат от програмата.

— Извинете. Каква е поуката тук?|Родителския съвет не забранява книги.

— Родителския съвет е тук, за да приеме, че порнографията е станала част от учебния план!

— Смисълът на книгата се крие в иронията.“ — Из филма „Дони Дарко“

ГИЙОМ АПОЛИНЕР

МОСТЪТ МИРАБО

Под моста Мирабо минава Сена

и любовта

Без памет е водата изморена

тъга и радост следваха на смена

Нощта се спуска удря час

отлитат дните дишам аз

Лице в лице и длан в дланта се впива

дордето там

под моста на ръцете ни прелива

от вечни погледи вълна ленива

Нощта се спуска удря час

отлитат дните дишам аз

Изчезва любовта като потока

изтича любовта

тече животът бавно без посока

бунтува се надеждата жестока

Нощта се спуска удря час

минават дните дишам аз

Отлитат дни сезон сезона сменя

ни времето

ни любовта се връща отразена

Под моста Мирабо минава Сена

Нощта се спуска удря час

минават дните дишам аз

Превод Драгомир Петров

Бяло цвете от Жаклин Рединг

aia (29 юни 2015 в 22:00), оценка: 5 от 6

Книгата е много интересна, динамична, с хубав сюжет. Прочетох я с удоволствие, не я пропускайте.

Ледено безмълвие от Елена Павлова

Поля (29 юни 2015 в 16:57)

Една от любимите ми книги-игри от детството. От нея се прехвърлих на Джек Лондон. Връзката си остана завинаги. :)

Последната битка от Клайв Стейпълс Луис

AzCraft132 (29 юни 2015 в 14:36), оценка: 1 от 6

Честно да си кажа, книгата си е хубава, но края не ми харесва.

Господарят Джим от Джоузеф Конрад

meilanxold (29 юни 2015 в 13:04), оценка: 6 от 6

Благодаря ви, търсех тази книга от много време!

Сега и завинаги от Джудит Макнот

Миленкааа (29 юни 2015 в 13:03)

Книгата е невероятна, чете се буквално на един дъх!!! От тази поредица ми остана „Ад и рай“ .За сега тази води класацията!

Ад от Агоп Мелконян

krivoshapkova (29 юни 2015 в 12:49), оценка: 6 от 6

Агоп Мелконян –български автор, физик. Бях поразена, когато открих и разказите му. Много е добър! Чела съм книгите му. Сега чета разказите. Макар и фантастични, това са разкази за човешкото, за доблестта, честта, изкуството и науката и ролята им за формиране на личността и отношението към света. Ще ви харесат.

Едип цар от Софокъл

Александър77 (29 юни 2015 в 12:02), оценка: 6 от 6

Напълно съм съгласен с вашия коментар! Самият аз започнах да харесвам античната литература след училище, поради което смятам, че е глупаво да се дават трагедиите на Есхил или Софокъл на ученици, особено пък в днешно време. А иначе, самият факт, че над 20 века тези творби са четени и запазени, говори достатъчно. Дори и някои хора да ги смятат за неразбираеми и скучни, не смятам, че сме достойни да упрекваме величие, оцеляло през вековете, спрямо което излгеждаме толкова малки и незначителни.

Сватбата на Стефанос от Хелън Бианкин

svr (28 юни 2015 в 23:45), оценка: 4 от 6

Подразни ме, че главната героиня е толкова инатлива. Иначе книжката не ме хвърли във водовъртеж от чувства. Става за един прочит по диагонал.

Страна на желанията от Джанет Дейли


Не е лоша книжката, не е и нещо необикновено, но много ме радва главната героиня — егоистична и самовлюбена, разпиляна и прахосница, толкова различна от масата еднотипни „колежки“ от този жанр.

Вампирът от Том Холанд

iahfu (28 юни 2015 в 22:39), оценка: 6 от 6

Незабравимо четиво!

Много истински и същевременно уникален хорър… Мрачна история за любовта, за многото нейни лица, за нейната власт над духа. И най-вече за безсмъртната любов — толкова не-човешки и ужасяващо предадена на читателя колкото е възможно. Едновременно с това книгата е пропита с чисто човешка сантименталност. Тези две стряскащо контрастиращи и същевременно удивително добре съчетани страни на романа го правят неповторим. Детайлите са въздействащо описани, така, че да бъдат осезаеми. Над всичко останало е фактът, че книгата не е просто някаква блудкава романтика, а че темите и въпросите, които се повдигат и съпътстват цялото действие, и които всъщност остават без еднозначен отговор, са доста вълнуващи; те са за проклятието на вечността и смъртността, за разкъсването между тленността и безсмъртието, за човешкото и зверското в нас, за съвестта ни, за жертвите, направени от любов или от чувство за вина и за границите на нашата преданост и обич… Както и много други.

Да го опиша с думи ми е трудно, но знам колко силно съм повлияна. Затова и го препоръчвам толкова горещо, макар че може би не всеки ще го усети както мен. Опитайте сами, и вижте…

Рай в Тексас от Сюзън Елизабет Филипс

svr (28 юни 2015 в 15:44), оценка: 6 от 6

Прекрасна книга, наистина.

Немислима любов от Джоан Рос

Диди (28 юни 2015 в 09:55)

Не бих могла да добавя нищо повече към коментара на ganiva.

Кроватова България от Ганчо Ценов

кардинал (27 юни 2015 в 23:25)

Да приемем. А — като ги дава в оригинал — вие можете ли да ги прочетете? Или съдите по неговите преводи?

Книга на душите от Глен Купър

Икран (27 юни 2015 в 21:49), оценка: 5 от 6

С тъга затворих последната страница …сякаш излязох от завладяващия свят на Библиотеката ,мернах младия Шекспир ,Нострадамус ,Жан Калвин …чудесна книга ,чудесна !

Твоята целувка от Кристина Дод

i wish i was a british (27 юни 2015 в 18:55), оценка: 6 от 6

Изключително забавна книга, особено накрая, прочетох я на един дъх. Първоначално не мислих така, също като Кода Беар я намирах за скучна, но след това ми стана интересно. Мисля, че на всяка книга трябва да се даде шанс, но разбира се е въпрос на вкус и предпочитания.

Препоръчвам я за хора, които искат да помечтаят и да изживеят едно малко приключение.

Чужденецът от Албер Камю


Фракс :)))))))))) Човече, вземи се регистрирай (някой вече ти го предложи мисля). Коментарите ти са чисто удоволствие :D Фракс от Мартин Милър ли идва?

Всяко решение си има проблем от Керстин Гир

Стела (27 юни 2015 в 11:54)

Посредствена, но не и напълно лоша, успях да я прочета. Всички книги от авторката са еднотипни, но тази е направо изсмукана от пръстите, пълна с недомислици. Реално причина за самоубийството нямаше, пък и майката дето не помни имената на дъщерите си…дразнещо. Пълно с лели и чичовци, типично по германски.

Чужденецът от Албер Камю

Фракс (27 юни 2015 в 01:48)

Екзистенциализмът не е за тинейджъри. Нито за индивиди с двуцифрено IQ, които мислят с ендокринната си система, затова се затрудняват да схванат идеята в произведение, където не се описват емоции, изпитвани от героите. За тази аудитория пише Нора Робъртс :) Мисля, че човек на по-малко от 40 трудно може да разбере напълно Камю или Сартр. Въпреки че не е зле да се запознае с тях и на 20, за да осъзнае след 2–3 десетилетия колко се е променил. По-добре не се захващайте с тези автори, ако не четете Платон и Волтер просто за удоволствие в свободното си време.